Jump to content

59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК


Recommended Posts

59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК

Едно лято на Изгрева си изгорих крака с вряла вода. Имаше вятър. На примуса ми в палатката вреше чайник. Аз се приближих да го взема, но вятъ­ра перна с отвореното платно на палатката врящия чайник и го изля върху десния ми крак. Дигнаха се веднага мехури. Приятелките ми отидоха веднага при Учителя да му кажат. Той каза да не разкъсваме мехурите и да мажем крака със зехтин и да го налагаме отгоре с кисело мляко.

Стоя си в палатката и около палатката и го лекувам и никъде не мога да ходя. Всеки, който иде да ме види, казва, че ще мине месец, месец и поло­вина докато оздравее напълно, да мога да обувам обувка и да ходя. А набли­жава време да се отива на Присоите. Това лято - 1934 г. не зная по какви при­чини нямаше да летуване на Рила, а на Присоите на Витоша. Мъчно ми е, много ми е мъчно, но няма що. Ще трябва да карам лятото на Изгрева сама. Всички ще отидат. Ще отиде и Учителят. Ще останат само малцина да пазят Изгрева.

Един ден рекох: Чакай да направя усилие да отида до обеда, да видя Учителя. От няколко дена от как си бях изгорила крака не бях Го виждала, а скоро ще заминават за Присоите. И накуцвайки едвам, едвам отивам към малкия салон - трапезарията. Обедът щеше да бъде там, а не навън, понеже беше облачно времето и предвещаваше, че ще вали дъжд.

Ето Го и Учителят иде бързо, бързо след мене. Поздравих Го, поздрави ме и отмина. А на мене така ми дойде неочаквано, без да съм мислила, без да съм се канела и извиках след Него: „Много ми е мъчно, Учителю, че няма да мога да дойда на Присоите." Той се обърна, изгледа ме отгоре до долу, ни­що не каза и влезе в салона. Влязох и аз. Обядвахме. Прибрах се в палатката и рукна силен, продължителен дъжд. Може би час, час и половина валя.

През време на дъжда дойде ми някакво настроение да си попея. Изпях 1, 2, 3 песни, настроението ми се още повече повиши. Пях още. Помолих се. Но не за крака си и не, за да отида на Присоите, просто така, по вдъхновение, без да мисля, че ще може кракът ми, за който ми предричаха един, един и половина месеца, да искам някакво чудо, някаква свръхпомощ.

Просто имах вътрешен подтик да пея и да се моля.

Като мина доста време, мина ми мисъл: „Я си погледни крака". Развързах го и що да видя: Всички мехури спаднали и прилепнали към крака. Ни помен от водата, която беше в тях. Силното зачервяване значително много, изчезнало. Останало по-слабо зачервяване и синьо месо, което се лекува. Изненадах се, зачудих се, зарадвах се и благодарих на Господа и на Учителя. И пак една отчетлива мисъл ми мина: „Я погледни от палатката на­вън". Поглеждам. Дъждът още продължава да плющи. Учителят е на балкона с черната си пелерина, с мокра коса. Величествен, внушителен стои и гледа към палатката. Засрамена, веднага се укрих. Разбрах, какво беше станало.

На другия ден обух чорап, на третия обувка и на четвъртия крачех ре­дом с всички към Присоите на Витоша.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...