60. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

[RPX]

60. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Понякога Учителят се качваше горе в стаята си за ден, за два, три, седмица, две, месец, два... И не слизаше. Носеха Му храна горе и се хране­ше сам. А някога не приемаше и храна. Сестрите и братята гадаеха всеки според степента на своето развитие, съзнание и разбиране за Учителя. Един казваше: „Болен е." Друг казваше: „Сърдит". Трети: „Зает, работи" Какво? -Чете, пише, размишлява, моли се, ходи на луната, на слънцето, на разните планети, при Бога и т.н. Ще чуеш най-разнообразни обяснения. Сам Той оба­че си знаеше какво работи. Ние можехме само да гадаем или от време на време да се доберем до някой факт.

В 1932 г. бях заболяла още в началото на учебната година от воден плеврит. Понеже нямаше медицинска служба в селото ми, изпратиха лекар и ме прибраха в дома си едно добро и мило братско семейство - Полуна и Възкресен Анастасови от Тополовград. Това беше най-близкото градче до селото ми - Каменна река.

Лекарят, техен приятел идваше всеки ден със сонда да извади водата от белия ми дроб, но аз не позволявах, докато не получа отговор от Учителя. Държах Го в течение на болестта. Така Той ми беше казал когато ме изпра­щаше от Изгрева: „Пишете, пишете подробности". Аз още от Изгрева бях недобре. Сестрата, обаче, до която пращах писмата да Му ги предава поне­же не знаела важността им или улисана в свои грижи и работа забавяла да Му ги предава и особено едно - най-важното писмо. И така минаха 15 дни. Аз боледувам тежко, не спя по цели нощи, лекарят настоява всеки ден да изва­ди водата, лекува ме, аз къде пила, къде не пила лекарствата, чакам отговор от Изгрева.

Най-после, една вечер в полусънно състояние или в сън, не можах да разбера чувам един познат, нежен шепот: „Ха, сега вземи този прах". И аз го взимам. Шепотът продължава: „Ха, заспи сега". Но кой ми шепне? Струва ми се, че съм будна и искам да се обърна и видя кой стои зад мене, до леглото ми и ми шепне. Две ръце, обаче, не ми позволяват да се обърна. „Ха, спи де, спи сега! Ха, спи, спи! Спи сега!"

Така цяла нощ съм спала за пръв път, приспивана от този шепот, без да мръдна. Моите близки се изненадали, че цяла нощ не<са чули да пъшкам, да кашлям, както друг път и рано сутринта се втурнаха в стаята ми, обезпо­коени да не ми се е случило нещо лошо. Напротив, чувствувах се много добре. Разказах им всичко. Нямаше две мнения Кой е бил при мене и какво е направил.

По-късно същата сутрин получих от Изгрева телеграма, която гласеше: „Водата ще се разнесе. Повече вяра и бодър дух!"

По обед дойде лекарят пак със сондата, прегледа ме и каза: „Чудно! Водата се разнесла!"

От този ден аз бързо тръгнах към подобрение и оздравях. Прекарах още няколко седмици там, за да се поправя, че бях много отслабнала и си отидох в село на работа. Благодаря на Учителя за това чудно излекуване. Благодаря и на тези мили хора, свидетели на това.