Jump to content

71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА


RPX
 Share

Recommended Posts

71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

„Първият ден на пролетта,

първият ден на Любовта,

първият ден на радостта носят сила и живот!"

Учителят

Помня, бе преди години. Наближаваше празникът на пролетта. Баба Марта бе необикновено весела и засмяна. От рано заприпича слънце. Затопиха се снеговете, заромониха водичките и капчуците запяха. Топъл развигор бързаше да пречисти гората, градините, пътищата от сухите листа. Млада, крехка тревица прозябна край оградите и синурите. Дърветата на­бъбнаха - ха, ха, ще зацъфтят. А кокичето отдавна люлее бялата камбанка и подканя: „Хей, пролет иде! Иде пролет! Побързайте, добри хора, да я посрещнете. Почистете дърветата, градините, пригответе лехите. Нека стъп­ката й се зарадва на градината ви и я възнагради някое цветенце." И хората с песен се приготвят да я посрещнат. Навсякъде с радост се среща пролетта. Но знаете ли, къде най-радостно с любов се посреща тя? - Там на Изгрева. А знаете ли, какво е това Изгрева и къде се намира той? Да, знаете. И които не знаят, ще научат. Няма да има кът на земята, където хората да не научат какво беше Изгревът. Няма да има човек през вековете, който да не знае, какво беше Изгревът, За него ще се говори както се говори сега за Ерусалим, за рая!

Изгрев. Мястото дето изгря Слънцето на Любовта на земята. Слънцето на Мъдростта и на Истината. Тук стъпи кракът на Господа в 2О.век и донесе новата светлина на човечеството, станало достойно за нея.

И тук на Изгрева стават особени приготовления за посрещането на пролетта. Всичко блести от чистота - градини, поляни, дворове, салони, къщи.

Прииждат гости от всички краища на България... Вратите са отворени и приемат, приемат... още и още, и още... Има място за много, много хора. Стените се разтягат, леглата се умножават, благата изобилствуват, защото сърцата са отворени и пълни с любов.

Най-после пристигам от затънтеното селце и аз. Много закъснях. Привечер е. Западът е розов и резедав. Витоша синкава и бяла. Електрическите лампи блясват разноцветни скъпоценни камъни по бялата й одежда. Изгревът тържествуващ - чист, блестящ от красота и радост. С тре-

94

петно сърце пристигам и търся Него - Учителят. Няма Го в стаята Му. Той е зает някъде с гости - с братята ръководители от провинцията.

Търся да отседна някъде. Стаите за гости са препълнени. Надниквам по врати и прозорци на близки мои сестри - всичко е заето, препълнено. Закъсняла съм. Чудно. Не е останало нито едно местенце за последния гост. Аз съм последният гост. Не се умъчнявам, но се радвам. Радостно ми е, че толкова много хора са дошли от провинцията.

Аз тръгвам по алеите на Изгрева да се радвам в привечерната тишина на предпролетната красота и блясък на Изгрева. (Тогава нямаше улици и ня­маше огради. Имаше дворове-градинки и алеи между тях.)

Каква тишина! Въпреки, че в пазвите му са приютени стотици хора. Каква красота! Вечерна красота, въпреки че светилото дневно е залязло.

Какъв блясък! Вечерен блясък от грейнали прозорци и врати.

Аз вървя и тананикам някаква песничка. "Не търся вече място за нощуване. Вечерта е топла. Реших: ще прекарам навън, под звездното небе, ще дишам кристалния въздух на Изгрева - потопен в магнетичната аура на Учителя.

Също като Йосиф и Мария преди 2000 години, за мене няма място и ка­то овчарите ще прекарам вън. Може би пак ще се отвори тази нощ небето и ще видя ангели да слизат и излизат и да пеят хвала за Този, Който отдавна е дошъл на земята и стъпил на Изгрева.

Мисля си, фантазирам си и вървя... Отваря се една врата. „Наталия, добре дошла! Какво правиш? Как си? Къде си отседнала?" - обажда се една студентка - дъщеря на нашия добър брат от Пловдив - зъболекар Михаил Стоицев. „Благодаря! Добре съм. Много съм добре, Еленке, щом съм тука. И много съм радостна, особено радостна. Тази вечер ще прекарам навън като Йосиф и Мария, и овчарите. Ще се любувам на топлото звездно небе. Пък белким се отвори то и за мене, да видя ангелите. Аз още не съм виждала ангели." „Тъй ли? Няма ли къде да пренощуваш? Заето ли е всичко? Тази го­дина много гости дойдоха, защото времето е топло. Ела, заповядай при мене. Аз имам едно легло само, но ще го наредим някак си." Аз упорствувам, не ис­кам да я притеснявам. „Не, не, не може вън. Остави ангелите за друг път да ги видиш, а сега ела при мене." Влязох. Малка, топла, уютна стаичка -студентска.

„Аз не поканих никого", казва Еленка, - защото имам само едно легло и дрехи за един човек. Не предполагах, че всичко ще се изпълни. Колко радостно, наистина. Нека има гости. Ето, че и за тебе се намери място. Ще поделим дрехите, ще поддържаме печката и ще прекараме една нощ. Утре софиянци ще си слязат в града и за тебе ще се отвори място."

Тя нареди на земята едно легло за себе си и предложи своето на мене. Аз не приех и легнах на земята. По видимо тънко и твърдо легло, но колко топло и меко, и приятно ми се стори. Сякаш легнах в някаква мека и приятна люлка, която мигновено ме дигна и отнесе някъде високо, високо и потънах в невъобразимо блажен сън. Сякаш миг беше траяло това блаженство. Лъх от крило и една топла, мека длан се сложи на челото ми и ме помилва. „Еленке, ти ли си? Време ли е, Еленке?"

Ослушвам се. Елена Стоицева равномерно диша, спи.

„Но кой ме помилва, Боже мой?"

Запалвам лампата. Еленка спи. В стаята е вече хладно, печката е за­гаснала и няма никой освен нас. Часът е четири - време за ставане. От свет­лината Еленка се събуди. Бързо се приготвихме, че Изгревът и салонът отдавна, сигурно са светнали и ни очакват.

95

Салонът наистина беше светнал, както за всеки празник и препълнен, както на всеки празник. Песента нежна и вдъхновена се разливаше на вълни и ни отнасяше някъде високо, високо... На катедрата покрита с блестяща от белота покривка е сложена ябълка. И колко е красива, бляскава и напращяла от сладост и сок. Червеният и жълтият цветове се преливаха в нея хармонично.

„Иде, иде, иде, сам Той иде..." Гръмна песента радостно. Всички ста­нахме на крака. По тясната пътечка леко и безшумно дойде и застана на ка­тедрата мил и величествен Учителят. Така останахме прави докато завърши песента, вперили поглед в Него, а Той отправил поглед някъде навътре, наго­ре и надалеч към неизвестни за нас светове. Всички в хора на глас казахме:

1. Добрата молитва.

2. 91.Псалом

3. Молитвата на Братството

4. Духът Божий

5. Четиримата братя четат последователно по няколко стиха от четири­

те евангелия

Сядаме. Още една, две песни, които да ни тонират, да ни настроят до съвършенство. Той следи с поглед всички - дали няма някой умъчнен, болен, в утеснение, да го насърчи, утеши, зарадва, да го нагласи да слуша Словото.

Молитвата, песента и Той правят това.

„Бог не е говорил само на пророците. Бог не е слизал на земята само някога, Той слиза и сега, Той говори и сега!"

„Човек трябва да се приготви да Го приеме и да Го слуша!"

„Слушайте вашият вътрешен глас!"

„Що е вътрешният глас? - Гласът на Бога!"

„Той говори на всеки човек, но не всеки Го слуша. Той маха с ръка, не иска да слуша. Казва: Няма Бог, а чува някой отвътре му говори. Казва: Далеч е Бог, а някой го утешава, насърчава отблизо, отвътре. Как ще ме чуе Бог от висините? А най-малката молитва скрита вътре в човека, неизречена и със шепот, нечута, незнайна от никого, е чута от Него."

„Не търсете Бога в пространството. Потърсете Го вътре във вас. Потърсете Го в себе си!"

„Бог живее във всеки човек!"

„Искаш да видиш ангел! Между хората има много въплътени ангели. Ще ги познаете по любовта, по служението."

„Ангелите са Божии служители."

„Имаш светли мисли, някой ангел те е посетил."

„Светлата мисъл, благородното чувство е ангел, който те е посетил."

„Сега да посрещнем слънцето - този Божи пратеник, който носи живот на всичко."

„Слънцето поздравява разумните със светли поеми."

„Първият ден на пролетта, първият ден на Любовта, първият ден на радостта носят сила и живот!"

Засвири оркестърът в центъра на поляната и колелото от по четири ду­ши се завъртява. За първи път и ще се върти всяка сутрин до 21.септември и ще дарява със здраве, сили и живот всички, които се нареждат в него.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...