Jump to content

73. НА МУСАЛА


Recommended Posts

73. НА МУСАЛА

Камионите летят. Косите се развяват. Слънцето се подава. Гръмва пе­сента „Изгрява слънцето". След нея се занизват и други песни, почти до безкрай, без умора.

Чам Курия. Столетните борове ни приемат в лоното си.и ни упояват със сладостния си дъх на смола. А върховете им не се виждат. Откроява се тук-там къс синьо небе.

Центърът на Чам Курия. Слизаме, почивам, закусваме. Пъргави братя водят наети коне за багажа. Натоварват на тях раниците на по-възрастните и по-слабите и поемаме пътя към Мусала.

Пътят към Мусала. Знаете ли какво е пътят към Мусала за онзи, който отива за пръв път на Мусала? - Приказка от „Хиляда и една нощ".

Поемаме през усойната и влажна вековна борова гора на Чам Курия. Мирис на смола и здравец. Вадички, потоци лъкатушат успоредно с пътя, пенят се, бълбукат, пеят... На места го пресичат и ние минаваме по красиво из­работени от борово дърво мостчета. Тайнственост и красота.

Напущаме Чам Курия и непосредствено навлизаме в боровите гори на Рила, които имат същия характер отначалото. Тук вече шумът от потоците и реките става по-силен, понеже се спущат от по-големи височини. Някъде го­рата отстъпва на по-широки, голи пространства, където можем да видим по-голям къс синьо небе и слънце. На места газим до колене буйна трева и все­възможни билки и цветя. Особено са незабравими омайничетата, едрите маргарити, горските теменуги и незабравките. Някъде спираме за почивка по на припек. И пред нас се откриват високи, някъде облечени в бор, а някъ­де вече и голи, скалисти върхове. Боже, какви чудни фигури е моделирала природата по тези скалисти върхове. Разни замъци с кули, веранди, конници, воини или прекрасни девици. Можеш да стоиш и да съзерцаваш с часове и въображението ти да рисува всевъзможни образи и картини от вълшебни, по-вълшебни и ако си поет да пишеш приказки, вълшебни приказки и поеми.

Ние не бързаме. Учителят никога не бързаше по планината. Той върве­ше спокойно и разговаря, обяснява миналото на тези гори, върхове и скали край, които минаваме. Той изчаква всички. Много често правим по-кратки или даже и по-дълги почивки. Някъде палим огън, варим вода за чай, закусваме. Някъде почивките продължават часове. Той говори, цели беседи държи из планината. За строежа й, за миналото и бъдещето й, за строители­те и обитателите й - интелигентни, разумни същества, за които ние нямаме представа, за невидимия свят, за Бога и т.н. За Него екскурзиите не са спорт, не са състезание. Ние трябва да прекараме повече време в планината, да съберем повече енергия и физическа и духовна, да придобием повече об­рази и впечатления и затова Той не бърза. Пътят от Чам Курия до Мусала, който може да се вземе за няколко часа, ние го взимахме за цял ден, а няко­га и за два. Нощувахме по пътя на открито. Така беше и на тази моя първа екскурзия на Мусала.

Спряхме се да нощуваме почти на половината път, на една открита полянка. Накладохме огньове, наредихме се край тях за вечеря и на приказки и песни. Най-много сестри и братя имаше на огъня, на който беше Учителят. До късно разговаряхме. После почивка, сън. Но, Боже ми, спи ли се под това звездно небе, където звездите са по-едри и по-ярки и като че не­що шептят? Спи ли се край тази река, като слиза от височините, пени се, бу­чи и разказва приказки? Спи ли се под нежния шепот на бориките и елите свели ниско клони до земята? Не, те дружно пропъждат съня от очите ти и ти шептят: „Не спи, не спи в тази чудна планинска нощ, защото тя няма да се повтори!" Наистина, неповторима, незабравима нощ. На другия ден продъл­жаваме своя път със същия бавен темп, със всичките му почивки.

Надвечер сме в подножието на Мусала, при първото Мусаленско езеро. Тук всичко е така грандиозно, така величествено, така мистично. Комуто не харесва последната дума, нека намери друга по-подходяща, която да изрази онова впечатление на душата, което добива човек дошъл от низи­ните за пръв път тук, при тези синкави чукари, тъй чисти, тъй мощни, тъй величави, обгръщани, затулвани и пак откривани всекиминутно от по-леки и по-плътни воали мъгли.

И какво мълчание, каква тишина. И каква прозрачност на езерото. Би могъл да преброиш плочите, с които е постлано дъното му. Побиват ме тръпки! Сякаш е храм!

И в този храм ние ще нощуваме. А в бъдеще ще прекарваме дни и но­щи под открито звездно или слънчево небе, или пък мъгливо и мрачно, сърдито, гневно, из което се излива „с бакъри вода" или градушка, суграшица, сняг...

Но тази първа нощ беше звездна, мека и приятна.

Почиваме край огньовете и се мъчим да заспим. Но твърдичко е, и студеничко е, а звездите са тъй едри и светли, и трептящи и не ти дават мир.

На утрото, когато трябваше да се изкачим на Мусала, заваля дъжд. Мъгли и дъжд - тих, силен и продължителен. Решихме да изчакаме да превали дъжда. Но не преваля. Цял ден ръмя. Огньовете пушат, ние сме мокри цели. Ходим от огън на огън да се изсушим и посгреем, защото и студеничко е. На следващата нощ заваля пороен дъжд, като „из ръкав" със страхотни светка­вици и гръмотевици, които разтърсваха канарите. Ад. Същински ад - тук сред голите чукари в подножието на Мусала - Божият връх. Ако би бил сам човек тук в такава бурна нощ, сигурно би си изгубил ума. Но ние бяхме над 300 ду­ши и с Учителя. В душите ни беше тихо и спокойно, и топло, ако и от вън да беше студено и да бяхме мокри до костите. Никой, обаче, не се простуди, не се разболя. Щом спря дъждът ние се изсушихме на огньовете и тръгнахме за Мусала. Едрите звезди пак блестяха и такава светлина издаваха, че осветя­ваха пътеката ни. На места си служехме и с фенери. Изтокът започна да светлее... Върхът се открои в ранната утринна дрезгавина. Още малко усилие. Пътечката е тясна, стръмна и опасна. Ние сме заловени по нея на верига. Още малко усилие и ще бъде увенчан подвига ни с невъобразими красоти и радост. Да, за мене - човека от меката, топла и безопасна равнина, това беше подвиг.

Най-после върхът е превзет! Първите стъпки стъпиха на Мусала. Поде се песента „Един си ти, мой Мусала". Но някак не провървя. Всичко беше тъй величествено, тъй могъщо, тъй тайнствено, потопено в утринната дрезгавина, че всеки тон занемяваше. Искаше ти се само да гледаш и да чувствуваш. За първи път на Мусала! Да се отдадеш на първите си усещания, на първите си впечатления.

Всички се нареждаме на източния бряг на върха. Да, бряг. Защото до­лу е море от вълнисти, гъсти мъгли. А над нас е небесният тъмносин океан, с бледнеещите вече едри звезди, които една по една изчезват. Наредихме се обърнати на изток от където ще видим чудото на Мусала - изгрева на слънцето.

„През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала?"

Изтокът светлее, розовее, червенее. Потичат потоци, реки -огненочервени, виолетови, синкави, розови, златисти, сребърни реки или пътеки, които водят към кули, към градини, към замъци. Картините се менят, цветовете - също, бързо, не смогваш да ги отпечатваш в себе си. Целият хо­ризонт на изток е някакво платно, по което невидим, велик художник слага невиждани досега бои и рисува невъобразимо красиви картини и образи пред замаяните ни очи. Картините се сменят бързо, защото трябва да отстъ­пят място на последната картина-чудо. Всичко се успокоява в един нежно златист тон. От там една бистра, бистра сълзица, после око, после светла топка се издига и затъркаля нагоре по златистия и нежно резедав, нежнолазурен небесен свод. Всичко е занемяло в екстаз. Трябват минути, за да се опомниш. Трябват минути, за да се върнеш там от дето си излетял и стъпиш на най-високата точка на земята в Балканския полуостров - Мусала (2925 м). Тогава започваш да шепнеш молитва и да пееш благодарствен химн на чудото, което си видял. Обща молитва и обща песен.

После заобикаляме Учителя да Му целунем ръка и да Му благодарим. Не Той ли ни запознава и разкрива красотата и величието на природата и Бога? Да, Той! Иначе щяхме да дремем във всекидневната делничност, в до­лината на живота. А Той ни издига в шеметни и физически, и духовни висини и ни показва невъобразима красота! Започваме да пеем:

„Добре дошъл, добре дошъл Учителю на Мъдростта!
Добре дошъл, добре дошъл Учителю) на Любовта!"

Слънцето се издига неимоверно бързо и неимоверно бързо усилва сво­ята топлина. Бърза да сгрее премръзналите ни ръце и крака. Но кой ли пък ги е усещал досега? Едва сега чувствуваме, че са премръзнали. Пием топла во­дица от нарочно донесени термоси, сядаме около Учителя. Започва Словото. Слово на Мусала. Слово, което не отстъпва по светлина, по красота от тези, които видяхме преди малко. Целият преди обед прекарахме там милвани от топлото, лъчезарно, мусаленско слънце, радвайки се на красивите картини, които ни заобикаляха от всички страни: на юг пиринска Македония, та чак до Бяло море, на север - Балкана, Дунавската равнина, та чак до Дунава, на из­ток погледът се губи над Рила и Родопите някъде из Тракия, а на запад потъ­ва в безкрайността!... И красота, и радост, и вдъхновение!

„Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, ти си благословение!" Пеем всички.

И лекота! „При първи лъч на слънцето вдъхнали ли сте лекий дъх на Мусала?"

Мусала, Мусала, Мусала! Мой Мусала! (пеем)

Да, мой Мусала и ничий друг!

Ние така се свързахме, сродихме с Мусала, душата ни така го възлюби, че той е на всички „Мой Мусала"!

Мус-Аллах! Божи връх - най-високият връх символ и на най-високият връх на човешката душа. „Довиждане, мой Мусала! Довиждане!" Ние вървим полуобърнати. Не искаме да се разделим с него. „Догодина пак ще дойдем. Всяка година ще идваме. Много пъти ще се качваме на теб и в тихи слънчеви дни и в мъгливи, бурни, снежни и студени дни. Довиждане!"

Мусала! Мус-Аллах! Божи връх! Самото име говори за мистичността на този връх. Ние имахме щастието да го посещаваме в едно време, когато ту­ризмът още не беше засилен в България. И този най-висок връх и много дру­ги планински върхове имаха запазени своята девственост и чистота. Уви! Хората плъпнали по тях след години ги опошлиха, защото не умеят да пазят нито физическа, нито духовна чистота.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...