Jump to content

1927_01_30 Неизвестни величини / Слънцето


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Йордан Стоянов

Неизвестни величини, (Беседата за четене в стар правопис)

Архивна единица

От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Неизвестни величини

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

Размишление.

Като четете Евангелието, вие се натъквате на някои неразбрани неща. За да ги разберете, трябва да работите с неизвестни числа. Защо? Защото много работи от Словото на Христа са пропуснати. За да ги намерите, вие трябва да познавате математическите закони и правила и с тях да откривате неизвестните. Както палеонтолозите по отделни кости на животни, съществували в предисторически времена, могат да възстановят цялото животно, така и вие, от известното, което ви е дадено от Словото на Христа, можете да дойдете до неизвестното. Когато изучава мистичната страна на духовния свят, човек работи с неизвестни числа. Като четете Евангелието, вие се спирате върху живота на Христа, като главен обект. Защо? Защото животът на Христа представя сбор от живота на всички напреднали души, съществували преди него. Като е дошъл на земята, човек изучава сегашния си живот, но същевременно той трябва да прониква и в своите минали животи. Човек трябва да знае, през какви форми е минавал. Когато изучава клетката, растенията, животните и минералите, естественикът трябва да ги разглежда като пътища, през които той сам е минал.

Следователно, иска ли да познае себе си, да изучи своите прояви, човек трябва да изучава живота под и над себе си. Бъдещата наука ще спре вниманието ви върху целокупния живот, отдето ще събере сведения за живота на човешката душа. По този начин човек ще проследи и пътя на своята душа. Когато изучава себе си, добре е човек да изучава теорията за наследствеността. Като изучава тази теория, той ще дойде до изучаване на клетките и ще види, че има клетки, които са се отклонили от първичния живот, и такива, които още не са се отклонили. Последните са в сила да възстановят първоначалното състояние на всеки орган в човешкото тяло. Ако всички клетки в човешкото тяло се върнат към своя първичен живот, човек ще бъде напълно здрав, физически и психически.

Сегашният човек е изгубил нещо от онова, което първоначално е било вложено в него. Той трябва да работи усилено върху себе си, да възстанови първоначалното си положение. Отклонението на човека от правия път на живота съответствува на отклонението на земната ос. Земната ос се е отклонила на 23° от нормалното си положение. Когато дойде в първоначалното си положение, и човек ще изправи своя живот. Съвременните учени намират, че в пътя на движението си, земята претърпява 19 колебания, т.е. 19 люлеения. На какво се дължат тези колебания? Според едни учени, това се дължи на опасния път, през който земята минава. Според други учени, причината за това явление е луната. Нито едното е вярно, нито другото. Според някои окултисти, колебанията, които земята претърпява, се дължат на една тъмна планета, която се намира между земята и слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадането, човечеството, чрез мисълта си, е влязло в района на тази тъмна планета. Благодарение на влиянието на тази планета върху мозъка на хората, става разбъркване на умовете им. Днес човек с човек не могат да се разберат в мисълта си. Като не познават тъмната планета, хората казват, че луната е причина за приливите и отливите в моретата. Такива приливи и отливи стават и в мозъка на човека. Когато стане прилив на кръвта в мозъка, човек трябва да знае, как да си помогне. Не може ли да си помогне, той е изложен на опасност.

Сега, като се говори за възпитание и самовъзпитание, човек трябва да се справи с влиянието на луната в себе си, т.е. с влиянието на своите религиозни вярвания. Всички хора, които приличат на луната, са крайни догматици, обичат външната страна на нещата. Те са големи материалисти. Те могат с часове да говорят за спасението, а същевременно те оставят гладен. Хора, които се намират под влиянието на слънцето, са щедри, жизнерадостни. Изобщо, всички планети указват известно влияние върху човека, според теченията и силите, които излизат от тях. Запример, хора, които се намират под влиянието на Марса, са юначни. В тях е силно развит центърът на самозапазването, който се намира зад ушите. За да запазят живота си, те са готови да извършат ред престъпления. Тия пък, които се намират под влиянието на луната, са готови, за едно свое удоволствие, да продадат мило и драго. За да си въздействува, човек трябва да се познава, да може да се предпазва от лошото влияние на различните планети.

Ученикът трябва да учи, да придобива знания, но това не се постига механически. Човек може да има ред способности в себе си, но той сам трябва да съчетае всички външни условия в едно, за да развива способностите си. В това отношение човек е подобен на художник, който има четка, платно, бои, но той сам трябва да съчетае боите, да опъне платното и да започне да рисува. Знанието не иде по механически начин. За да придобива знания, да развива своите добродетели, човек трябва да се свързва с енергиите на слънцето. Когато слънцето действува върху даден човек, умът и сърдцето му се разширяват, и той влиза в истинския живот. Под думата “истински живот” разбираме идеен живот. Като вниквате в живота на учените, на хората на изкуството и на музиката, виждате, че те се намират под влиянието на слънцето. Те са идейни хора. Като казвам, че човек трябва да се свързва с енергиите на слънцето, нямам пред вид само физическото слънце, което изгрява и залязва на хоризонта. Аз имам пред вид главно Божественото слънце, което изгрява в душата на човека и никога не залязва.

Като ученици, вие трябва да изучавате методите, с които живата природа работи, и да ги прилагате в живота си. Ще кажете, че природата работи бавно, с хиляди и милиони години. Природата работи бавно, но последователно. Като изучавате формите, през които е минал човек, виждате, че за създаване на сегашния човек, природата е употребила около 18 милиона години. Като проследите развитието на човека в утробата на майката, от ембрио до сегашната си форма, виждате, че в един кратък период, от девет месеца, той минава през всички форми на живота. Значи, достатъчно е човек да работи системно и последователно, за да може да съкрати работата на хилядите години в един кратък срок. Всичко зависи от интенсивността на човешката мисъл. Природата, обаче, работи бавно, но сигурно. Ще дойде ден, когато оста на земята ще се изправи. Щом оста на земята се изправи, и човек ще се изправи. Климатът на земята ще бъде приятен и здравословен. Формата на човешката глава ще се преустрои. Ръцете и краката му ще приемат по-красива форма. Като резултат на всичко това, в човека ще залегне идеята за братство. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си.

Като живее, човек минава през ред пертурбации, които се предизвикват от причини вън и вътре в него. Както над земята има една тъмна планета, така и в живота си всеки човек среща един черен гений. Натъкне ли се на него, човек минава през ред пертурбации. Пертурбациите се предизвикват от тъмните мисли, които идат от този черен гений. Неговите мисли са в състояние да отклонят човека от правия път. След големи страдания той пак ще се върне в пътя си. На помощ ще му дойдат добрите сили в природата. Няма човек в света, който да не е минал и да не минава през тъмните сили на природата. Те са механически. Колкото да са силни, човек може да се справи с тях. Както параходът се люшка от вълните на една и на друга страна, без да се обърне, така и човек ще бъде изложен на действието на сили, които ще го разтърсват, но в края на краищата той няма да потъне. Защо? Защото законите, по които е създаден, не позволяват да потъне. И параходът е създаден по известни закони, според които, и най-големите бури не могат да го обърнат във водата. Човешката душа крие в себе си велики възможности, вследствие на което, през каквито изпитания да мине, в края на краищата пак ще се върне в първоначалното си положение.

Като не разбират великите закони на живота, хората се намират под един вътрешен страх, не знаят, какво ги очаква в бъдеще. Те искат да се проявят. Щом е дошъл на земята, човек има и условия, и среда да се прояви, но трябва да направи малки усилия, да преодолее противодействията, които среща на пътя си. Ще излезе някой учен със своята нова теория за създаването на света, но веднага теорията му ще се подложи на строга критика. Ако е малодушен, той ще се обезсърдчи. Втори път няма да смее да изнася теориите си пред света. Истинският учен не се обезсърдчава. Той или мълчи по това, което знае положително, или смело изнася своите теории. Всяка теория съдържа известна истина в себе си. Теориите представят добра гимнастика за човешкия ум. Като мисли върху известни въпроси, човек се упражнява. Ако днес не е дошъл до абсолютната истина на нещата, това още не значи, че не трябва да се упражнява. Ще дойде ден, когато ще се домогне до абсолютната истина. Ден след ден детето учи буквите, докато един ден започне вече свободно да чете и да пише. Значи, ще дойде ден, когато ученият ще се домогне до въпроса за създаването на света и за произхода на човека. Едни от сегашните теории подържат, че човек е произлязъл от клетка. Клетката се е размножавала чрез деление, и по този начин е дошла до образуване на различни форми на живота. Последната и най-съвършена форма в живота на земята е човекът.

Учените се отличават с голямо постоянство. Те продължават да изследват въпроса за наследствеността, търсят причините, защо в един дом се раждат само момчета, а в друг – само момичета. Забелязано е, че някъде момичетата и момчетата се редуват правилно: ако първото дете е момче, второто е момиче, третото – момче, четвъртото – момиче и т.н. Другаде се раждат първо две момичета, после – две момчета. В някои семейства се раждат три момичета и едно момче. Има случаи, когато на седем братя се ражда само една сестра. Яков пък имаше 12 сина, а само една дъщеря. Това показва, че в еврейския народ преобладава грубият елемент. Изобщо, грубият, мъжки елемент не може да бъде носител на Христовите идеи, на Божията Любов. Колкото е неправилно в един дом да има 12 сина и една дъщеря, толкова е неправилно да има 12 дъщери и един син. Правилно е в един дом синовете и дъщерите да се редуват: един син и една дъщеря. Според този закон, Яков трябваше да има 12 сина и 12 дъщери. В едно предание се казва, че Адам имал 40 сина и 40 дъщери. Той започна с числото 4 – най-строгото число. Това число е сатурново. Който влезе със здрава кожа в ръцете на Сатурна, строгият Бог, той непременно ще излезе с одрана кожа. Безпощаден е Сатурн.

Сега, като изучавате закона за наследствеността, за раждането на децата, ще изучавате и вашите мисли. Запример, има мисли от мъжки и от женски характер. Вие трябва да различавате мислите си. Ако в ума ви се роди една положителна мисъл, ще знаете, че тя е от мъжки произход. Тя носи в себе си светлина. Тази мисъл събужда в човека нещо възвишено и благородно. Ония мисли пък, които са проводници на отрицателни сили в природата, носят в себе си любов и топлина. Те са от женски произход. Всяка мисъл, която внася в човека любов, е дева. Когато мислите на човека се редуват правилно, една положителна и една отрицателна, и умът му се развива правилно. Каквато работа започне, той я свършва добре. Не се ли редуват правилно, няма ли известна последователност между тях, човек е изложен на голяма дисхармония в себе си, вследствие на което се блъска от един предмет на друг, от едно решение на друго.

Срещате, запример, един студент, който следва математика. Той учи една-две години математика, но после намира, че по-добре ще бъде да учи философия. Започне философия, но скоро и нея напуща. Запише се в музикална академия, да учи музика. Следва музика, но скоро и нея напуща. Докато се колебае в себе си, човек нищо не постига. Мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена. За да стане учен, човек трябва да прояви усилена умствена дейност. Истинските учени, творците на науката, носят със себе си работата и усилията на ред поколения преди тях. Истински ученият носи своята теория със себе си, живее според нея, но не я излага пред света. Той намира, че светът не е готов още за нея. Разумният човек, обаче, вижда, че този учен носи в себе си някаква особена наука. На каквито мъчнотии и противоречия да се натъкне, той бързо се освобождава. Каквито неблагоприятни условия да срещне, той ги превръща в благоприятни. Да превръща човек лошите условия на живота си в добри, отрицателните състояния в положителни, това значи, да владее силите на природата. Истински ученият познава свойствата на различните видове материя и законите които я управляват. Той познава и твърдата, и течната, и въздухообразната, и светлинната материя и лесно се справя с тях.

Тъй щото, като ученици, от вас се иска да изучавате законите на материята и да не се оставяте тя да ви управлява, но вие да я управлявате. Подадете ли се на материята, вие ще живеете в противоречията на живота. Който се движи само в противоречия, той казва: Чудно нещо, едно време, като дете, мислех едно, а сега, като възрастен, мисля друго. Каже ли човек така, знайте, че нито онова, което е мислил като дете, е било вярно, нито сегашната му мисъл е вярна. Права мисъл е онази, която и в детската възраст, и на зряла възраст е една и съща. Разликата седи само в дълбочината на мисълта, в обосноваването й. В основата си, обаче, по същина тя е една. Вслушвайте се и в гласа на своето детинство. Като проследи живота си, от детинство до зряла възраст, човек ще намери корена на своите възвишени и благородни мисли и желания още в най-ранната си детска възраст. Корените на знанието се крият в душата на човека, а не в неговата младост или зряла възраст. Когато човек се пробуди за своя душевен живот, тогава иде истинското знание, истинската мощ и гениалност. Мойсей, запример, прояви своята сила на 80 годишна възраст. До тази възраст той се приготвяше, за да изпълни мисията, за която беше дошъл на земята.

Следователно, ако човек не се прояви до 33, до 60, до 80 годишната си възраст, пак не трябва да се обезсърдчава. Човек може да се проявява до 120 годишна възраст. Това не е утеха, но истина, която можете да проверите. Ученикът трябва да работи непрестанно, със силна вяра в себе си, в живата природа и във всичко велико около себе си. На всеки човек е дадено да извърши една малка мисия. Следва ли пътя на правата мисъл, не се ли отклонява от примамките и заблужденията на света, той ще изпълни дадената му мисия и ще замине доволен от този свят, че е направил нещо. Следвайте пътя на учените, възприемайте по нещо от всяка наука, но не преяждайте. Приемайте толкова храна, колкото можете да асимилирате. Само онази храна може да ползува човека, която е добре смляна и възприета от организъма. Достатъчно е човек да работи умствено по три часа на ден, за да придобие много знания. Някои хора четат по цели дни, но малко придобиват. За да възприема добре, човек трябва да бъде млад. Истински млад е онзи, в когото Божественото се е пробудило. Той добре разбира и възприема. Той не се нуждае от външни доказателства. Защо трябва да доказвате на човека неща, които той отвътре възприема и разбира? Младият има вяра и никога не остарява. Щом греши, и млад да е, той преждевременно остарява. Отклони ли се от правия път, човек трябва да знае, че е влязъл в пътя на някой от черните гении. Щом съзнае това, нищо друго не му остава, освен да призове светлите сили на помощ и да се върне в правия път.

Съвременният свят се нуждае от млади хора, с нови идеи, които да не се отклоняват от своя път. Светът се нуждае от хора с висок идеал, готови на всякакви жертви. Това са хората на Божественото учение. Те носят новите идеи без страх от страдания и от смърт. Това не значи, че безогледно трябва да се хвърлят в огъня, но за тях страданията са условия за растене, а смъртта – минаване от един свят в друг, от една работа на друга. В това отношение великите хора дадоха пример. Те умряха за своите идеи, които и до днес още продължават да живеят. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда. И великият човек, и обикновеният страдат, само че великият страда и се подига, а обикновеният страда и се ожесточава. Желанието на човека да расте и да се подига не е временно. То е желание, което съществува от вековете. Събуди ли се Божественото съзнание в човека, той става извор, от благословението на който могат да се ползуват всички живи същества.

Като говорим за новите хора, разбираме хората на слънцето, които живеят с радост и веселие. Те са жизнерадостни, щедри, лесно се справят с мъчнотиите си. Те са героите на времето. Те са хора с широка душа: всичко използуват разумно, на всичко се радват. Техният ум работи непрекъснато. Физически те са здрави хора, могат да използуват топлината и светлината на слънцето най-рационално. И като страда, и като се радва, новият човек еднакво се прониква от вътрешна радост. Той знае, че и добрите, и лошите условия в живота са дадени на човека за растене. Чрез страданията човек се калява и изпитва в живота. Кого изпитват в училището? Ученикът.

Един китайски мъдрец искал да опита търпението си. За тази цел Провидението му изпратило един просяк, да види, доколко може да приложи търпението си. Цели 40 години просякът посещавал мъдреца, но последният всякога го посрещал добре. В това време се явил един конкурент на мъдреца, който пожелал да го надмине по търпение. Като видял, че и този човек е благодетелен, готов на жертви, същият просяк започнал и него да посещава. Той го посещавал редовно цяла година, докато един ден новият му благодетел извикал: Махни се вече от очите ми! Нека дойде друг някой, да дам и на него. Достатъчно си се ползувал от моите блага. Просякът отговорил: Господине, малка е още твоята сила. Още много има да работиш върху търпението. От 40 години насам аз ходя в дома на твоя съсед, но той нито за момент не се е отегчил от мене. От първия ден до днес той ме приема все така любезно и внимателно.

Съвременните хора приличат на втория благодетел. Като пострадат малко, те започват да роптаят. Кой човек е минал през страданията на Мойсея, на Христа? Мойсей е прекарал 40 години в пустинята, обиколен от хора, които не го разбирали, които били готови всеки момент да го убият. Едно трябва да знаете: На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото е нужно за развитието на неговата душа. Страданията не са произволни. Като говоря за страданията, аз имам пред вид разумните страдания, а не тия, които човек сам си създава. Има много страдания, които хората сами си създават. Те са тъй наречените “излишни страдания”. Дойдат ли страдания и мъчнотии в живота ви, вие се плашите, обезсърдчавате се. Плашете се, без да се спирате в пътя си. Обезсърдчавайте се, без да се отказвате от работата, която сте започнали. Ако сте писател и се страхувате от критика, пишете под псевдоним. Това значи докато не сте се калили в живота, стойте в тила, не излизайте на фронта, да воювате с неприятеля си. Като млади, вие сте пълни с енергия. Използувайте енергията си за разумна работа. Работете във всяко направление, но с единствената цел да следвате своята идея. Всичко изучавайте, но доброто дръжте. Не се страхувайте от труда и работата, но каквото предприемете, работете с оглед на своя велик идеал. За да постигнете своите идеали, от вас се иска постоянство. Постоянството е отличителната чърта на новия човек, на хората от новата култура.

И тъй, следвайте великите идеали на вашата душа, които носите в себе си от детинство. Тези идеали са в състояние да организират силите на вашия ум и на вашето сърдце. Щом организира силите на своя организъм, човек е в състояние да даде място на душата и на духа в себе си. Това значи, да се роди човек отново, от майка-душа и от баща-дух. Роди ли се от душа и от дух, човек носи в себе си всички благородни и възвишени мисли и желания, онези мощни сили, чрез които да преодолява всички мъчнотии и противоречия. Това означава идеята, да се роди човек отново, от дух и вода.

Размишление.

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

18. Лекция от Учителя, държана на 30 януарий, 1927 г. София.

30 януари 1927 г.

Начало: 19:00

1927_01_30 Неизвестни величини.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, Посока и растене. Лекции пред Младежкия окултен клас. Година VI (1926–1927). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

СЛЪНЦЕТО

VI година (1926-1927)

18 лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 30.I.1927 г., неделя

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

(Размишление.)

(Постъпила е една теза за критика: «Евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан; характерното за четиритях евангелисти и четиритях евангелия, отношението им към народите тогава и сега.»)

Вий, за да разбирате евангелията, трябва да работите с неизвестните числа. Онези важни слова, които Христос е говорил, са пропуснати; от туй, което е написано, по този математически закон трябва да намерите неизвестното – какво е говорил Христос. Как наричате онези естественици, които по една костица може да построи, опише цялото животно? (- Палеонтолози.) Следователно, като вземете начина, по който Матей е писал, от него може да построите – от дадените думи. Той е писал на гръцки. Всякога, когато се изучава мистичната страна на духовния свят, човек трябва да работи все с неизвестни числа.

Сега, кой е главният обект в евангелията? Христос представлява една душа, връзка. Животът на Христа, това е целокупността на ред съществувания почти на всички онези напреднали души. Може да вземете Христа като историческа личност, но Христос със сегашните хора има ли връзка?

Някои от сегашните хора, които живеят, били ли са преродени във времето на Христа?

На един италианец, казал му един ясновидец, че той бил онзи офицер, който бил при кръста на Христа, и ме пита вярно ли е това. Казвам му: «Забравил ли си?» За един мистик е важен животът, който човек е преминал. Защото дълбоката наука седи [в това] да изучим формите, през които сме минали. Ако един естественик изучава малките клетки или протоплазмата, той изучава себе си. Когато изучава насекомите, растенията, кристалите, всички тези форми, през които човек е минал, човек се връща и по един научен начин изучава своето минало, формите, които той е създал. И според навиците, които той е оставил... Във всяко едно животно той е оставил известни свои навици. Затуй за бъдеще, тази целокупност на науката, от цялото царство на живата природа ще се извади животът на човешката душа. Всеки иде види пътя, по който е минал.

Какво нещо е науката? В съвременната наука аз бих ви препоръчал да изучавате наследствеността. Една отлична наука, която може да ви ползува. Онези клетки, които не са изгубили първичния живот, могат всеки един орган да възстановят, и колкото се отдалечават от този, първичния живот, забравят този закон. В утробата на майката тези клетки създават тази ръка. Защо, като се роди човек, не могат да създадат? Някои учени хора ще кажат, че тези клетки са се диференцирали, но не е, не, – те са изгубили този навик, изгубили са своето знание. Клетките на сегашния човек не са тъй учени, казано на един простичък език, както едно време. Човек е станал по-умен, а клетките са станали по-глупави. И нашето тяло е по-глупаво, отколкото преди години. Вследствие на тази глупост явява се противоречие между душата и тялото – и туй наричат плът.

И туй съответствува с отклонението на Земята от правия път. Днес Земята не върви по правия път, в който е вървяла преди милиони години. Сега учените изброяват около 19 колебания на Земята. Какво означават тези колебания? То прилича на един пиян човек, който се люлее по улиците, не върви по една линия, но обикаля – показва, че пътят, по който върви, е опасен. За пример Земята като се върти, оста прави люлеяния. Защо? Че, тя пътува в една идеална среда, кое я кара да се клати? (- Обясняват туй с въздействието на Луната.) Луната нито най-малко не влияе. Луната как ще въздействува на Земята – тя е 90 пъти по-малка. Тогава Слънцето, което е 1 500 000 пъти по-голямо, и Месечината, която е 90 пъти по-малка, тази Месечина вдига водата близо на 60 крака, когато (когато – диал. докато) Слънцето, със своята големина, не може да предизвика такъв прилив. Как ще обяснят учените? (- Разстоянието до Слънцето е много голямо.) Не е.

Съществува следното окултно твърдение: между Земята и Слънцето има една тъмна планета, която е невидима. Тя е тъмна, понеже не дава никакво отражение. Тя не може да се види. В противовес на тази планета се е създал Месецът, да спаси човечеството на Земята. Вследствие грехопадането човечеството със своята мисъл е дошло в района [на] тази планета. Следователно тези приливи, които постоянно стават, се дължат на нея. Но тя разбърква и мозъците на хората, туй става по причина на Месеца (?). Учените хора не могат да мислят правилно, и религиозните хора не могат да мислят. «Той, казва, е маниак.» Но всичкото маниачество го образува Месецът. Представете си, в известно положение Месецът прави един прилив на кръвта вътре в мозъка. Щом дойде този прилив на кръвта, трябва да знаете как да употребите тази енергия; тя нахлува и много хора се повреждат.

Най-първото нещо при възпитанието – човек трябва да се справи с Месеца. А Месецът съответствува – със своето религиозно духовно вярване. Всички онези хора, които приличат на Месеца, са големи догматици, крайни материалисти, те обичат външното, те са скържави (скържав – остар. диал. стиснат, скъперник). А онези на Слънцето са крайно щедри, жизнерадостни. А онези на Месечината – той ще ти проповядва за спасението, но ще те остави гладен да умреш. Хората на Месечината са без живот или техният живот е елементарен.

Аз не зная как астролозите са турили Месечината. Тя не трябваше да бъде в зодиака вътре, погрешно са я турили. Като не знаяха кого да турят, туриха Месечината. Туй не е астрология. Тя трябва да се извади. Месечината не е планета, тя е един сателит. Тогава защо да не турим и сателитите на Юпитера?

Онези, които изучават дълбоко природата, когато говорят за планетите, разбират: в пространството, през което сега пътуваме, има известни течения, които се отличават по своята гъстота и своята енергия. За пример, когато говорим за Марса, подразбираме тези течения, кои то обикалят и проникват цялата Земя, правят едно обръщение и винаги предразполагат хората, действат на ушните области, в страничните лобове (лоб – старин. човешко чело или череп; тук – част на главата), събуждат чувствата на самосъхранение. Той е юнак, за самосъхранение готов е да извърши всички престъпления. А Луната за едно свое удоволствие може да продаде баща си и майка си. За една дреха продава ги – то е едно лунно състояние.

Вземете едно дете, което цял ден плаче за една шапка. Някой път се ражда желание – ние искаме да бъдем учени хора. Учението не се придобива механически. Способността да знаете вие имате в себе си, а съчетанието на тези условия отвън – ти си като един художник: четката и боите имате, но съчетанието художникът трябва да даде. Знанието механически не може да дойде. Във всички отрасли схващат живота механически. Когато човек схваща духовно нещата, ще има растене у него, ще стане благороден.

Най-първо всеки от вас трябва да започне със стремежите на Слънцето – не с другите планети. Всеки един от вас, който иска да има една здрава основа, трябва да започне с вибрациите на Слънцето. Основният тон е Слънцето. Щом дойде Слънцето да действува, има разширение в ума и сърцето, ражда се истинският живот, идейният живот. И истинските хора на науката, на изкуството, на музиката, на всичко, са хората на Слънцето. Ще ми говорят за Юпитера – то са онези хора, които обичат да се показват; няма никаква идея, той се хвали с чужди капитал. Той е Юпитерианец, хубаво. Всички тези – човек трябва да мине през тях. В Юпитера ще обработи външната страна на нещата. В Юпитера се развиват личните качества на човека, достойнството. Туй, което отделя човешкото Аз, то е Юпитер.

Аз ви препоръчвам: Ще се държите със Слънцето, но не тъй, както вие виждате Слънцето, туй Слънце, което изгрява и залязва.

(- Какво ще ни кажете за Синята планета?) Когато дойде и се намести на мястото на Месечината, тогава ще говорим за нея. Някои окултисти казват, че тя е влезнала в Слънчевата система, невидима е и тези пертурбации, които сега стават, на нея се дължат. Нейните енергии ще погълнат Месеца, ще го преустроят. Туй са теории, какво говорят окултистите. Един ден, когато тя дойде, ще се измени Месецът, ще има синкав, много приятен цвят и ще бъде малко по-голям. На нея ще има живот и няма да обикаля както сега, но ще се върти наоколо, и на Земята ще се създадат условия за една по-възвишена култура. Казват, че в скоро време ще се случи.

Периодът за развиването на сегашната, шестата подраса – 210 хиляди години трябват. Шестата раса, за да се яви, да се усъвършенствува – докато дойде шестата раса, 210 000 години трябват. И в този период ще се яви тази планета. В шестата подраса ще се яви тази планета. Някой път аз ще ви кажа името, как я кръщават. Може да се яви след 10, след 100, след 1000 или след 10 000, може след 210 000 години. За окултиста тези работи са близки. Те с милиони работят.

В природата има два метода, с които тя си служи. 18 милиона години, откак човек се е явил в сегашната си форма. Този период, за да се образува сегашната форма, след като се зачене човек, ембрионално минава този период за 9 месеца. Тъй щото, 210 000 години могат да се съкратят в един къс период. Значи, трябва да назрее, значи, тази, шестата раса. Трябва да се създаде един нов континент. Природата не бърза. Преустройство на цялата Земя. Оста ще се изправи, климатически ще имаме най-хубавите условия, ще се измени конструкцията на човешкия мозък, общо ще се измени устройството на ръцете, на краката, ще вземат най-хубавата форма. И между хората ще се появи идеята за братство, всички хора ще живеят в мир и съгласие. Туй са идеали, за които трябва да се чака – докато дойдат, много кръв ще изтече.

Интересно е да разглеждате пертурбациите. В живота на всеки един човек има пертурбации. Често вий минавате – както Земята има една черна планета, тъй и във вашия живот има един чер гений, когото ти не виждаш, и когато със своите мисли минаваш край него, ще произведе пертурбации. Най-ужасните мисли и чувства ще те връхлетят, може да те отклонят от пътя. И после, чрез големи страдания, може да дойдеш под влияние на един друг брат, той пак ще те въведе в правия път.

В този век всички ще бъдете приведени в тези пертурбации. Те са механически, вий не трябва да се плашите, когато дойдат. Тъй, както корабът се навежда наляво и надясно, но не може да се обърне – тъй е направен. Онзи, който го е направил, знае. Тъй е направен, че вълните не могат да го обърнат. И човек така е създаден в света. Вий трябва да вярвате в едно – човешката душа е всесилна и нищо отвън не може да я отклони от нейния прав път. Да я отклони може, но тя пак ще се върне, тъй както една каучукова топка. Вий може да я ударите, но тя по силата пак ще отскочи.

При сегашното развитие у всички ви се заражда един вътрешен страх, една вътрешна несигурност. Седите и всички се намирате в една мъгла, като патки в мъгла. «Ние свършихме училище, какво ще правим? След това какво ще дойде?» Туй е механическо разсъждение. Откак е започнала бялата раса, вий не сте имали още условия да живеете както трябва. Всеки един от вас е минал през страдания, страдания, страдания. Във вас има ламтежи, копнежи, но трябват условия. Искате да бъдете художник, но нямате условия, среда; искате да бъдете музикант – инструмент нямате; или поет – няма такава мека среда сега, кой ще ви разбере? Или искате да бъдете учен. Ако изнесете една нова теория какво нещо е материя, сила, как се е създал светът, всички ще въстанат против вас. И всички велики учители на човечеството, които знаят, мълчат. Казват: «Нека тези деца се занимават със своите теории, те са хубави.»

В XVIII век френската академия на науките е разгледала около 80-90 теории, те са все достоверни. Това са гимнастики на ума. Това са степени, фази, през които трябва да мине умът, да се упражнява. Аз не наричам една теория лъжлива. Онова, малкото дете, което пише буквата криво, то не лъже, то се стреми да напише, но не може. Тъй че, каквато да е теория, тя съдържа известна истина; не лъже, но не е същинска истината. Пък и не е потребно при сегашните условия да знаем цялата истина. Как е създаден светът – не е потребно да знаем. Как мислите вий сега, от клетката ли излезе човек? Произвела се е в клетката една видима форма – в тази плазма. Какво е заключението на сегашните естественици, как се е образувала плазмата, после – тези ядра? Ядрата, това са онзи, мъжкият принцип; плазмата, това е женският принцип. А туй, което се дели, то е мъжкият принцип, който се оплодява вътре.

И ако вземете според закона на наследствеността – за пример най-първо роди се едно дете мъжко, второто – от женски род, третото – мъжки, четвъртото – женски, редуват се. Но има и друг закон: има 2 женски, след това един брат, след това две сестри, един брат. Има друг закон: раждат се три сестри, ражда се един брат, пак три сестри, пак един брат. Някъде законът е тъй: на 7 братя ражда се една сестра. А в Якова – 12 сина, една дъщеря. Туй какво показва – че у еврейския народ този, грубият елемент преобладава. Такъв един народ не може да бъде носител на Христовото учение. Тези 12 мъже, те не могат да приемат Христовото учение, да се пожертвуват. Много слаб беше законът на любовта. Няма никаква любов у тях. Те са тип на крайния егоизъм, хора егоисти. И всеки един от вас, който има 12 сина, той е евреин. Обратното може да бъде пак нещастие – да имаш 12 сестри и един брат. Правилният закон е: един брат, една сестра. Трябваше Яков да има 12 сина и 12 дъщери. И преданието казва, че Адам имал 40 сина и 40 дъщери. Там законът е правилен.

(- Лошото е, че законът не се направлява по желание.) То са предания. 40 – то е строгият закон. Адам започна с едно число, с един закон, с един от най-строгите закони в природата. Той започна със Сатурна. 40 – това е Сатурн. Влезнеш ли в ръцете на този бог, колкото кожи имаш, всичко ще обере. Безпощаден е той.

Сега този закон може да го приложите. Този закон, който е верен в органическия свят, ще го пренесете по отношение на вашата мисъл. Например да различавате: една ваша мисъл може да бъде от мъжки характер – положителна е тя, носи нещо благородно, възвишено, носи светлина. А, разбира се, една мисъл, която върви по женска линия, девица е тя – тя носи любов в себе си. По тези мисли ще съдите на каква степен на развитие сте. Две от положителен характер – две от отрицателен, или как... Пак този закон.

За пример вий казвате тъй: «Аз ще свърша по естествени науки» – и почвате: учите една, две години, казвате: «Тия естествени науки, това не е наука.» Отивате по философия да следвате. Следвате една-две години, казвате: «философията, то са брътвежи, губене време.» Отивате по математика, учите две години, казвате: «Хайде по музика!» То е губене на време. Не мислете, че изкуството може да придобиете в университета. Университетът е едно условие. Вий, като дойдете в съприкосновение с онези, видните професори, те ви предадат този импулс, тази сила, те носят туй знание със себе си, не официалното знание, не, там има сила. Официалните професори ще ви цитират този, онзи. «Е, казваш, господин професоре, кое е вярно?» – «Е, казва, Вий си направете заключението» – той не може да се произнесе. Но онзи, гениалният професор, той носи своето знание от миналото, той не става сега професор. Зад него стоят хиляди поколения, той знае.

Много учени хора има на Запад, които имат свои специални теории, но те не ги изнасят. Тя за него е толкова свещена, той не иска да я изнесе. За да я изнесе, той ще влезне в стълкновение, ще изхаби силите си. Той се радва, че има една теория, която прилага и има резултати. Ако аз имам една теория да преустройвам своя мозък, ако имам едно знание да подмладявам своя организъм и го държа тъй, за себе си, и да живея колкото искам, и да си замина когато искам, не е ли това наука?

Ако аз имам едно знание, с което преодолявам всички противодействуващи сили, които могат да се явят... Защото онова, което противодействува, това са разумни сили. Няма механични сили. Студът, това са противодействия на разумни същества. Топлината, това са пак разумни същества. Земята, твърдите вещества се дължат на съвсем други интелигентни същества, които специално се занимават с твърдите вещества. Водата не е образувана тук, на Земята. Тя е образувана някъде. «Каза Господ да се образува водата.» Тази вода си има специалност. Кои духове са вътре във водата? (- Ундините.)

Казвам: тези четири елемента – вий трябва да изучите най-първо твърдата материя. Да изучите водата, да излезнете из тази вода, да не ви управлява водата, но вий да я управлявате. После, да излезнете из въздуха, да не ви управлява той, а вий – него. Докато ний дишаме въздуха, ние сме риби в него. Каква наука можем да имаме? Ще имаме знанието на рибите, които имат малки фенерчета и са безгласни. И в нас постоянно стават такива пертурбации и ние във въздуха не можем правилно да мислим. Туй, което мислим в младини, отричаме в старост. Кое е вярно? И едното е невярно, и другото не е вярно. Туй, което мислех в младини, вярно е и в старини. То е истинско знание. Има пости, писали са на 20-25 години, а някои са писали на 60 години – като сравня, и двете са еднакво красиви. Мислите ли, че знанието идва в младини? Или в старини? Не е. Душата го носи. Само че при известна възраст създават се по-добри условия. При сегашното съчетание на живота 33 години дават най-добрите съчетания да се прояви човек или като учен човек, или като поет, или като музикант. Общо правило, но има изключения. Има и друг закон. Мойсей прояви своята гениалност, беше на 80 години. На 80 години беше, когато отиде и изведе еврейския народ. Четиридесет години той паси (паси – вероятно в смисъл «пасува», изчаква) – той се учи.

Тъй че, не трябва да се обезсърчавате. Чакайте, вий не сте дошли до възрастта на Мойсея. На 33 години ако не сте - на 60, на 80; до 120 има мегдан. Туй не е само за една утеха - трябва да имате вяра в живата природа. Пътят, по който вървите в този си живот – имате специална една мисия, определена, и ако вий не се заблуждавате от света, ще създадете нещо. Учете се от учените хора, от всяка наука вземете всичко, каквото може да вземете, но не преядайте – туй, което можете да асимилирате. Ако четете, четете, и главата ви се напълни... Много учени хора пропадат, като се набере толкова материал в главата им – престават да мислят. По малко. Един учен човек малкото ще разработва. Осемдесет години като живее, ако всеки ден употребява по три часа за една здрава мисъл, той ще събере много знания. Пък ако чете, всяка една мисъл трябва да извиква нова мисъл. Всяка една мисъл трябва да внесе във вас и едно припомняне. Ами че вие ще си спомните едно прераждане в Египет, пирамидите. Някъде там, в Индия, в някой храм сте минали второ посвещение, ще си спомните някои биологически закони. Този закон на спомнянето, той е красивият. Христос казва: Този, Духът на Истината – Духът, Който ръководи цялото човечество, Той ще ви припомни от памтивека всичко, т.е., откогато човечеството е влезнало в този закон.

Вий още не сте млади. В мойте очи, млад човек считам онзи човек, в когото Божественото се е събудило; всичко вярва, не е дете той, вярва и разбира. Нима мен трябва да ме учат да разбирам онзи музикант? Аз като чуя, разбирам вече този тон, и веднага може да изпея тона, може да го издам. Туй е вродено вътре в мен. Следователно младият човек всякога трябва да бъде млад. Човек никога не трябва да остарява. Не си туряйте в ума... Казват: «Ние като остареем» – то е най-глупавото нещо. Не е мъчно, който иска да остарее, да съгреши. Който иска да бъде млад, т.е. да добие наука, знание, той трябва да върви по правия път.

Ще турите основа Слънцето – дълго време ще мислите какво са топлината [и светлината] на Слънцето. Когато човек дойде под влиянието на Слънцето, има такава широка душа, че той се радва на всичко. Всичко използува и неговият ум работи. И после, Слънцето е един от великите фактори, за да се възстанови онова, нормалното здраве, което хората трябва да имат.

Днес аз ви говорих, младите трябва да се пазите – не какво сте сега. Аз като ви говоря, може да кажете тъй: «Ама аз не съм на правия път.» Някой от черните гении на тази, черната планета те е отклонил. Нищо, ще се върнете, ще призовете Божественото и ще се върнете пак по правия път.

Сега трябват хора, младежи с тези идеи, да се не отклоняват. Хора ни трябват по целия свят, младежи, които да имат идеал, като диамант, да бъдат готови на всички жертви. Не да страдат, не е въпросът за страдание, но да бъдат готови, да бъдат носители на Божественото, носители на тази наука. Тогава не трябва да се боите, че може да дойдат страданията. Те се минаха – толкова милиона християни измряха на арената, с каква самоотверженост! Пък като вземете епохата на Лемур, Атлантис – те страдаха много, но придобиха знание в тези страдания.

Не е въпросът само да придобиете знание да поправите живота си временно на Земята. Ако вървите по този, истинския път, вие ще придобиете много повече, отколкото сте очаквали. Защото вашето желание да се повдигнете, то е желание на вековете. Като дойдат условията да проявите хубавото, гениалното във вас. Всеки от вас ще бъде един извор, от който трябва да излезне едно благословение – тъй трябва да гледате.

С отклонението на Земята има една голяма пертурбация вътре в нервната система в сегашната култура. Няма какво да ви привеждам данни. Трябва да се повърнем към онова, нормалното състояние. Божествените сили, мисли и желания в нас да трептят, че да усещаме вътре един мир в душата си. Поставени при най-лошите условия, душевно да бъдем весели – няма по-хубаво нещо. Мисля, един от английските романисти, Чарлз Дикенс, имал е един такъв характер – толкова заборчлял, като се събрали неговите [кредитори], всички искат, казал им весел и засмян: «Почакайте малко, сега нямам, ще ви се издължа, когато имам» – и тъй, весел. Всеки от вас трябва да бъде като Чарлз Дикенс. Като го турят натясно, да каже: «Дайте време, тази работа ще я уредя, ще се свърши.» Все ще дойдете до положението на някой от тези, великите хора. Изучавайте и благоприятните, и лошите условия. Геройството на човека седи [в това] да бъде силен в мъчнотиите на живота.

Забелязвам, първия път, когато започнахте да пишете темите си, много хубаво пишехте. Оттам, с време вий дойдохте да пишете тъй, както доде, не мислите вече. Стана нещо обикновено. Дойдохте, като че колкото беше набрано у вас, изказахте го, и казвате: «Повече от това какво ще кажем?» Първите ви теми са отлични, трябва да ги пазите. Л отсега, отскоро – трябва да се турят в едно гърне, да се стоплят, дълго време трябва да се варят. За пример аз помня, един от учениците чете преди години нещо много хубаво. Туй показва – свобода на Духа. Трябва свобода на Духа. Трябва да пазите в школата да бъдете всички свободни. Да си въздействувате, но да не си противодействувате. Защото противодействието ражда неприятна реакция. Противодействието не води към добро. От класа в София по този начин ще се създаде едно ядро. Не трябва да се обезсърчавате. Вий трябва да имате смелостта на онзи китайски мъдрец – при него ходил един просяк четиридесет години наред да проси и той все щедро му давал. Но явил се и друг един конкурент, казва: «Само той ли може да бъде щедър» – и той отворил едно заведение на благодеяние. Но като ходил една година наред просякът при него, той викнал: «Все ти ли ще идваш при мен? Друг да дойде!» Просякът му казал: «Другият 40 години ме посреща, ти не можеш да се мериш с онзи, малка ти е силата.»

И вие, сега, при първата година казвате: «Е, стига, Господи, тези страдания!» Чакайте де, след като ги носите четиридесет години, като Мойсея.

Страданията точно са определени, колкото са потребни за развоя на нашата душа. Не мислете, че те са случайни. За разумния човек всичко е разумно определено. Та, се радвайте на туй.

Аз не говоря сега за страданията, които вие може да си произведете изкуствено – ако вземете нож и си прободете ръката. Не. Турите най-добрите си усилия, но случи се нещо непредвидено. Не се плашете от противодействията в живота, които ви идат. Като ви казвам да не се плашите – вий ще се плашите, без да се уплашвате; ще се обезсърчавате, без да се обезсърчавате. Много писатели има, след като е писал, дойде друг критик, по-добър; след като го нареже, хвърли перото, казва: «Няма да пиша вече», плаче, плаче. След една година пак вземе перото, но не ходи вече при онзи критик. Що му трябва, защо ще ходите при този критик да ви нареже като един хирург, да ви прави операция? Вий издайте като псевдоним една малка книга, та между простите хора, без да ви знаят името, ще имате най-добрата критика. Не с и туряйте името. «Новият поет сега Ив. Михайлов...» След туй този критик ще се яви, ще го надяла. Турете си някой псевдоним, не си казвайте името, да не знаят името ви, инкогнито сте – искаш да знаеш какво ще говорят хората. Този брат, който си тури портрета (новите научни теории) идва онзи ден, цял куп писма получил, заканвания, всички епитети, и той си ги носи като светиня, изважда ги, чете ги, смее се, казва: «Има какво да пиша аз.» Ако бях аз, щях да ги изгоря в печката. Хубаво е човек, докато не е готов за война, да не обявява война, да го бият и да плаща контрибуции.

Всички сте пълни с енергии, имате желания. Ще постъпвате разумно. Изучавайте себе си. Не изгубвайте вашите стремежи – каквито идеали, каквото имате, не ги отхвърляйте. Работете за тях. Може да работите каквото да е, но всичко да подкрепя този, твоя идеал. Ще работиш за идеята си. Може да станеш обущар временно за идеята си, слуга някъде – за идеята си. За идея всички тези жертви ще се правят. Главната цел, всичките ви усилия ще бъдат да се реализират идеите. Щом ги реализирате, вашата душа ще се повдигне.

Ще имаме хора на новата култура, те ще се отличават с постоянство. Не тези, сегашните идеи, но онези, свещените идеи. Откак сте родени, вий носите тези идеи в душата си; и да бъде човек честен, никога да не изневери на тези идеи, с които е роден. Имате ли тези идеи, сформира ли се вашият характер, сформира ли се вашето сърце, и след като се сформира, ще дойде вашата Душа, вашият Дух. Трябва да се родите като дете. Азът се ражда, като дойде Духът и Душата. Душата ще бъде майка, Духът ще бъде ваш баща. А вий съзнавате, живеете на Земята, ще бъдете дете; един баща и една майка, които носят всички тия благородни качества – ще мязате на тях. Тази е идеята. Сега, като казваш: «душата ми» – душата, това е майката вътре в теб.

(Малко размишление.)

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...