Jump to content

83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА


RPX
 Share

Recommended Posts

83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ

ЗА СКРЪБТА

Беше преди години. Не помня само наскоро или отдавна преди заминаването на Учителя. Бях на разговор при Него. между другото, Той каза: „Искам от тебе да напишеш един разказ за скръбта!" „А, Учителю, викнах аз с всичката си детинска глупост, - разказ за скръбта? Та аз никак не обичам скръбта! Не искам, не искам, не мога! За да го напиша значи аз трябва да преживея голяма скръб! Не искам! Виж, да е за радостта!"

Учителят се усмихна, сега си спомням, някак тъжно и рече: „А скръбта е хубаво нещо!", поклащайки леко глава. - „Ще напишеш, ще напишеш!"

Тогава аз живеех в радостта. Изхвръкнах от при Него както викат, като весело и безгрижно птиченце и се гмурнах във вълните на радостта. Слънцето е на зенита си, лъчезари. Небето е безоблачно, лазурно. Дребните всекидневни грижи, болести, неразположения се стопяваха под Неговите лъ-

134

чи и ние летяхме и пеехме непрекъснато. За каква скръб ще пиша? Аз забравих дори зададената ми задача.

След години дойде и скръбта по загубата на обични хора, скръбта по Него. Да пиша за скръбта тогава ми беше съвсем невъзможно, въпреки че я преживях. Нито мислех, нито се опитвах. По-късно се опитах един-два пъти, но не ми се удаде и се отказах, отказах се завинаги.

И сега, когато написах спомените си, един глас вътре в мене се обади: „Е, ти сега написа разказа за скръбта!"

Нима? Нима е искал да ме предупреди за голямата скръб, която ще дойде? Защото това не е разказ, а спомени, спомени за преживените радостни дни край Него и за скръбните дни след Него. Но тъй като в Него много думи имаха съвсем друго значение от общоприетото, то може би можем да наречем първата част „Разказ за радостта" и втората - „Разказ за скръбта".

И тъй, когато бях при Него и Той ми каза да напиша разказ за скръбта, в мене се пишеше разказа за радостта. Оставаше да напиша и разказа за скръбта. И не закъснях да го напиша.

Що е радост? И що е скръб?

Когато чета днес първата част на спомените си, които нарекох „Разказ за радостта", в които мисля, че блика радост, аз изпитвам скръб, скръб по загубената радост. И когато чета втората част - „Разказ за скръбта" изпитвам радост, защото в скръбта се свързвам с Него и ми става леко и радостно. И тогава спомням си думите: „Хубаво нещо е скръбта!" Спомням си и думите от песента: „Скръб и радост - все едно!"

Скърбя или се радвам, аз се свързвам с Него - с Любовта, и ми стават еднакво и двете извор на радост и вдъхновение.

„След всичките изпити само Добродетелта преживява и Истината веч­но остава.

А Господ на време всичко ще уреди. Той е твърдост моя. Благословен Господ Бог и мой Отец."

10.Х1.1941Г. Учителят

Изгрева

„Само, който познава любовта, познава Бога, Вечното Начало на живота."

21.XI.1941 г. Учителят

ПОСЛЕСЛОВ

Написах тези мои спомени от признателност към Учителя. Той не се нуждае, разбира се, от това. Неговото дело е толкова огромно, че то само ще говори за себе си - за Него. Но аз, най-малката от всичките Негови последователи, искам да изкажа по такъв начин своята благодарност към Него.

За Учителя, за Учението Му, за Неговото дело огромно и необхватно, за общия братски живот има хора, които ще кажат много повече и ще го кажат много по-хубаво от мене. Но към тяхното искам да прибавя и моя скромен дял.

Разбира се, това не е нито една стомилионна част от онова, което съм преживяла край Него и далеч от Него. Много неща не съм писала, за да не се почувствува някакво еднообразие. Защото и най-хубавата приказка, ако е много дълга, става отегчителна. А моят, а нашият живот край Него беше действително една приказка, която беше вълшебна за тези, които я живеят, но за тези, които ще я четат, не зная, как би прозвучало.

135

Освен това много хубави и свещени преживявания по вътрешно указа­ние не съм написала. На мене ми бе подсказано да напиша някои от моите спомени така, че да се види какво е бил Учителят - най-големият Човек, за най-малките човеци. И аз благодаря, че се поиска от мене това - да принеса своя скромен дар на благодарност към Учителя. Да причисля и своя дар на най-малките, обикновените, равните на мене хора и да им посоча, че има Една Голяма и Мощна Ръка на Големия брат - Братът на най-малките, както сам Той се назовава в една беседа, която им се протяга да ги води по техния път, който им предстои, по пътя им към Бога!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...