Jump to content

НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968)


RPX
 Share

Recommended Posts

НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

(1893-1968)

„Ще уповаваш само на Бога."

Учителят Дънов

ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ

/Спомени на Никола Христов Гръблев/

1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО

Спомени на Никола Хр. Гръблев, роден в гр. Габрово на 11.1.1893 година, във връзка с някои негови духовни опитности преди запознаване с окултизма и с Учителя, глава на Бялото Братство, Петър Дънов и след запоз­наването му с Учителя.

Като 5-6-годишно дете спомням си, че като се вглеждам съсредоточе­но в бистра течаща вода или в синьото небе, захласвах се и губех връзката с околния свят, понятието за време и пространство и виждах картини, които никога не бях срещал в тоя си живот. Например, градове или по-малки насе­лени места, хора тъмнолики, черни и жълти много често и по-рядко от бялата раса.

Изглежда, че то се дължи на няколко последователни мои прераждания в Индия. Това продължи до 10-12-годишната ми възраст, след което се загубиха. Имаше случаи, когато от това захласване си изкарвах бой.

Бях на 5-6 години. След наводнението в 1897 г. в Габрово бедни семейства, къщите на които бяха пострадали от наводнението, се приютиха в едно необитавано, полуразрушено здание, на края на града, близо до Падалокия (Ловчанския) мост. Назоваха го „конското" и държаха катафалка­та там. Ние често се катерехме по нея и лягахме в вдлъбнатината гдето сла­гаха ковчега. Майките ни бяха вдовици и ходеха на работа. Ние, десетина хлапака играехме по „Падалото" боси, окъсани, а често и гладни. При настроение, което ме обхващаше сегиз-тогиз, аз се отделях от другите и отивах между гъсто израслите магарешки тръни, близо до „конското". Бях намерил полянка от около 1 кв. метър, почвах да гледам синьото небе и се захласвах.

Един ден майка ми беше останала вкъщи. Аз още от обед отидох на въпросната полянка, без да усетя минал целия следобед. Било е вероятно към 6-7 часа вечерта, когато изскочих от там. Като ме видя майка ми ме запита: „Ти къде беше?" Казах й, че съм бил в тръните. „Защо, каза - ме лъжеш, аз толкова пъти виках и така силно, че и заспал да беше, щеше да се събудиш." И ме натупа здравата, въпреки моите уверения, че не лъжа.

В „Конското" живяхме 1-2 години. През това време майка ми успя да постегне къщата и се върнахме в нея. Тя беше на ул.'„Брянска" N 18 на около 100 метра от моста „Игото", гдето е сега паметника на Рачо Ковача към гарата. Река Янтра беше на 2-3 метра от къщата ни и често ни идваше на гости, като ни караше да бягаме у съседите насреща. Един път, вече 10-11-го­дишен се загледах във водата застанал на самия край на брега и съм се захласнал. Майка ми ме видяла, че зяпам към реката и казала на по-малката ми сестра да ме извика, че съм й трябвал. Сестра ми извикала: „Кольо, ела, че те вика мама", но аз не съм се обърнал и съм мълчал. Тогава тя си навряла главата в прозореца и още веднъж ми извикала, аз пак не съм се обадил, ма­кар че разстоянието от нея до мене било 1-2 метра. Извикала още няколко пъти и отишла при майка ми и й казала: „Над самата му глава викам и инат, не ще да се обади". Мама казала на по-голямата ми сестра да ме повика, но и с нея се случило същото. Тогава майка ми дошла до прозореца и силно из­викала няколко пъти. Като не съм се обадил и на нея, ядосана слиза по стъл­бата на мазето, минава през него и излиза при мене. Удря ми една хубава плесница и аз се събуждам. „Защо, казвам, - ме биеш" и почвам да плача". Тя вика: „Я го гледай какъв калпазанин. Трима души крещим над главата му и не ще да се обади и на това отгоре се чуди защо съм го биела". Плачейки отговорих, че не съм чул. В тия няколко мига майчиното сърце е доловило, че действително не лъжа, защото ме улови за ръката и каза Меко: „Хайде, ела си и друг път не се заплесвай толкова." Тя е разбрала, че не го правя нарочно, защото ще наблюдавам иначе и като видя опасност ще взема необ­ходимата дистанция.

На другари съм разказвал това, което съм виждал, но всякога те смятаха, че измислям и ги лъжа, но с удоволствие слушаха. Вкъщи не смеех да говоря, за да не ми се подиграват.

В 1915 г. почна войната със сърбите от 1.Х. Към края на същата година се образува и южния фронт, който трая до края на месец септември 1918 г. От началото до края на войната съм бил все на фронта. Изглежда, че бойната обстановка е повлияла на психиката ми и често имах особени сънища, свър­зани с мои минали животи. Например, в 1393 г. при падането на гр. Търново под турците съм бил обезглавен заедно с други боляри. Особено често съну­вах един въздушен бой, хиляди години преди Христа в Атлантида. Бях свален и при падането загинах.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...