Jump to content

2. ПРОИЗШЕСТВИЕТО С ЛУДИЯ, НЕОБЯЗДЕН КОН


RPX
 Share

Recommended Posts

2. ПРОИЗШЕСТВИЕТО С ЛУДИЯ,
НЕОБЯЗДЕН КОН

Към есента на 1921 година, бях назначен за председател на комисиите, които получаваха санитарните материали.

Пристигаха цели влакове от резервните санитарни складове в Пловдив, Шумен и Плевен. Отивах да разпечатвам вагоните и да проверявам материалите или с файтон или с двуколка или с кон.

Една заран към 8 часа отидох сам да си взема коня от нестроевата рота, да отида с него на гарата, беше пристигнала една композиция от трийсет и няколко вагона - отивах да я получа. Друг път пращах войник да ми докара коня, но сега отидох сам да го взема. Като влязох в конюшнята, направи ми впечатление един грамаден кон - жребец, с кръвясали очи, който гледаше кръвнишки. Казах на фелдфебела на нестроевата рота: „Оседлай ми този звяр". „Г-н поручик, не го вземайте, защото ще ви убие, много е лош, не е язден 3-4 месеца. Бесен е, хвърля чифтета, върти се, сваля ездача си." Аз, обаче, се амбицирах и казах: „Не, него ще ми оседлаете1 Турете му нова амуниция, юзда и мундщук, ново седло, да е здраво всичко, да не се скъса нещо, да мога да го управлявам!"

Много мъчно го оседлаха, още по-мъчно пък му се качих, рита, скача, изправя се на задните си крака, трима души не можем да го удържим. Скъсих му предварително стремената, за да мога когато хвърли чифте, да стоя на краката си, да не ме хвърли от себе си. Едвам го изкарах из вратата

138

навън, качен върху него и той хукна като бесен по Марно поле. През трапове, дупки, деренца, скача докато се запени и почне да върви по-полека. Така успях да стигна до гарата, като здраво държах мундщука. Дадох го на двама войника да го държат. Към 11 часа си свърших работата, качих се пак на коня макар и доста трудно и тръгнах за града.

На около 200 крачки от гарата някой ми извика: „Гръблев, къде сиходил, бе?" За момент си обърнах главата да видя кой е, но в този миг съм отслабил малко държането на мундщука, конят усетил това, веднага го захапва

в беззъбата част на устата си. Като вижда, че не мога да го управлявам, с най-голяма сила хукна да бяга. Веднага легнах на шията му и се помъчих с двете ръце да вкарам мундщука на мястото му, но не успях. В това време той наближаваше Стамболовия мост на Янтра, където трябваше да завие под прав ъгъл. Това обаче при тази скорост на бягане беше невъзможно поради инерцията и неминуемо щеше да се сгромоляса в пропастта зад моста. За да не гледам как ще паднем в пропастта, замижах (затворих си очите) и на ума си казах: „Учителю, помогни ми!" V

Веднага усетих (всичко това трае няколко секунди), че конят тропа по моста.

Отворих очи и гледам с ужас, че той връхлита върху една жена, която се навела да си връзва обувките. Като забеляза коня, тя се изправи, изписка с нечовешки глас, а в това време усетих как конят се вдигна във въздуха, из виха му се краката на ляво и конят в легнало състояние прехвърча над глава та на жената, без да я докосне. След малко конят затропа пак по моста и постепенно намали хода си. Полузамаян продължих към казармата. Стигнахме до вратата на казармата и като влизахме гледам една група от около 20 души офицери тичат към вратата, за да идат при поста и да видят падналия кон в реката. Те били в щаба на полка и по прозорците през река Янтра видели коня как бяга кариер (най-бързото бягане) и преценявайки, че коня не може да извие по моста, предвидили катастрофата и бяха се втурна ли да я видят. Като ме видяха, спряха се и един ротмистър - капитан от конницата, който беше в отпуск в Търново, ме пита: „Как изви по моста, бе?" „Ами, викам му, и този звяр и той нали душа носи и на него не му иска да се хвърли в пропастта." „При този алюр (ход) той е сляп и нищо не вижда, ми от говори ротмистъра. - Нали аз 15 години се занимавам с коне. Интересно е как е могъл да завие под прав ъгъл!"

Дадох коня на двама войника да го закарат в нестроевата и бях забра вил за това произшествие. На другия ден, отивайки за казармата, срещнах брат Костакев. Той ми каза, че заранта пристигнала от София сестра Иларионова. Погледнах си часовника, видях, че има още време до занятия -цели 30 минути и рекох да прибягам до тях да видя какви новини носи от София. Те живееха на склона към „Картала" дето вместо улици има стълби нагоре. С бързи крачки тръгнах по стълбището и когато наближавах тяхната къща, сестра Иларионова излезе на площадката и втренчено гледаше към мен.

„Какво щяло да стане с тебе вчера, бе?", ме запита тя, щом отворих вратата. „Нищо", казах аз, без да отдавам голямо значение на вчерашното произшествие. „Как нищо, каза тя. - Аз вчера към 11 часа отидох при Учителя да си взема сбогом и сестра Савка излезе от стаята на Учителя и ми разпра ви следното: Както четях на Учителя стенограмата от беседата за корекция от Учителя, Той изведнъж каза: „Брат Гръблев е в голяма опасност" и замижа за известно време. След няколко секунди си отвори очите и каза: „Мина опасността"..

Аз след 2-3 секунди трябваше да полетя заедно с коня в пропастта.

139

Учителят за тези 2-3 секунди от София взема в ръцете си управлението на коня, оправя го да върви по моста, той вдигна кон от 700-800 кг във въздуха, за да не убие жената, да прелети над главата на жената и да мине всичко благополучно.

Като ми съобщи това сестра Иларионова аз останах поразен: Явно ви дях намесата на Учителя и си казах: Какви сили владее Учителят, за да може от София, като го извиках мислено тук в Търново, да ме спаси от явна гибел. Случилото се, което забравих веднага като слязох от коня, много дни не се махваше от ума ми. Мислех за Учителя и за Силите, които Той владее.

Това затвърди моето доверие и обич към Него и когато отивах при Него, просто отивах като при Бога, виждах, че Той е нещо много голямо!...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...