Jump to content

8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА


Recommended Posts

8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА

Веднъж, през лятото на 1926 година както отивах към 8-ми поста, чу­вам глас, който ми казва: „Тръгни веднага за Варна!"

Конят вървеше ходом и аз си тананиках в момента нещо от нашите песни. Щом чух гласа, веднага се треснах, пришпорих коня и останалите 3 километра до 8-ми пост ги взех много скоро. Слязох от коня и викам на войниците: „Момчета, идвах при вас за по-дълго време, но сега-трябва ведна­га да се върна, затова сега само ще се разпиша в книгата и се връщам..."

Войниците много ме обичаха и винаги ме очакваха с радостни и нетърпение, понеже си приказвахме за различни неща, носех им новини, те ми се оплакваха за нещо, изобщо радваха се много когато отивах на поста, в противовес на румънските граничари, които със страх и трепет посрещаха своите началници, понеже те ги строяваха, ругаеха, биеха ги, за да си спече­лели „авторитет" пред тях.

Капитан Ене, например, командир на румънската гранична рота се от­насяше така зле с войниците, че веднъж взе пушката, насочи я срещу един войник (в мое присъствие) и му вика: „Сега ще те застрелям!" Оня рабски хленчи: „Домну ле капитан" и се оправдаваше за нещо на румънски пред капитана.

Върнах се от поста в щаба и веднага по телефона помолих началника на участъка да иска разрешение от началника на сектора да отида до Варна да си ушия костюм. Той ми каза: „Няма какво да го питам, защото той ми е казал за тебе. Гръблев е подивял в Делиормана, гледай сегиз-тогиз да идва към Варна, Шумен, да се среща с хора, пущай го без да ме питаш". Аз това и чаках.

Веднага дадох заповед да впрегнат каруцата и почти без багаж тръг­нах за Каспичан да взема нощния влак и сутринта към 6 часа ще бъда във Варна, което и направих

Като минах през площад „Мусала" във Варна, отбих се при една будка, продавач, в която беше наш брат. Викам му: „Здравей, какво правите тука във Варна?" „Учителят е тук", ми вика той. „Затова нещо ме кара да дойда." „Довечера в брат Калудов, Учителят ще държи беседа". Каза ми той и адреса.

След това отидох и се настаних във Военния клуб. Отидох при начални­ка на сектора да му се представя и той ме посрещна с думите: „Ха така бе, да те видя и тебе между хората, има дансинги, има курортистки, подивя там в този Делиорман, идвай от време на време".

Вечерта отидох рано в дома на брат Калудов. Събраха се над 200 души слушатели и Учителят държа една беседа. След свършване на беседата Учителят излезе до изхода на салона и край него се натрупаха всички. Понеже аз съм малко познат във Варна, останах най-назад. Обаче Учителят след като отговори на въпросите на няколко души, каза: „Я да дойде офице­рът при мене!" И тези, които бяха пред мен, се оттеглиха. Направиха ми един проход и аз отидох при Учителя. Целунах му ръка демонстративно и Учителят ми каза: „Утре в 11 часа ще дойдеш у брат д-р Жеков при мен. Къде си на квартира?" „Във военния клуб", му казах аз. Той се обърна към брат Калудов и му каза: „Ще му дадеш стаята за гости (братската стая)." Обърна се отно­во към мен: „Ще си вземеш багажа и ще дойдеш тук да се настаниш."

Още вечерта си платих във военния клуб, взех си багажа и отидох у брат Калудов.

На другия ден точно в 11 часа отидох при Учителя. Веднага ме прие и говорихме по разни въпроси, една част, от които си бях записал в едно тефтерче, но кой знае сега къде е. Към 11.30 ч., каза: „Хайде, ще обядваме". Той беше на квартира у д-р Жеков. Обядвахме, като там присъствуваха и сестра Милева с дъщеря си. Тя беше хубавичка у\ аз доста я поглеждах, нали в Делиормана не бях виждал хора. Туриха ми я да седне срещу мене. След обеда Учителят отиде в салончето и ме повика при себе си. Говорихме по разни въпроси, даже му задавах въпроси на ум и Той ми отговаряше и на тях. Стана вече към 4 часа и чувствувах, че от вън една група от 20-30 души роптаят, че съм се застоял при Учителя толкова дълго време. Чувствувах тех­ните мисли. Пращат ми мисли, че съм нахалник да се задържам при Учителя. „Нищо, нищо, нека си пращат такива мисли" ми отговори Той.

Говорихме по разни окултни въпроси за миналото, за бъдещето. Нищо определено не ми каза, никакви нови задачи не ми даде и аз не можах да разбера защо ме държи толкова време - около 7 часа. В 6 часа ми каза: „Никола, можеш да си отиваш".

Излязох от него малко като замаян и вървях така без посока, дето ме заведат краката, къде вървя и аз не зная. По едно време виждам офицерски палатки (бараки), където отиват офицерски семейства и ергени-офицери на летуване и почивка. Поглеждам още в първата барака и гледам капитан Пенчев Георги - той е от Силистра, викахме му Компенсацията.

„Ей, Компенсация, какво правиш тук, бе?" „А бе, дойдох тук да прека­рам хубаво във Варна!"

По 20-30 дни ги хранят тук безплатно или много евтино и летуват чудесно. Запозна ме с другаря си един поручик, също ерген, и седнахме вън край една маса на приказки. В това време от бараката изскочи едно момиче на около 22-23 години и седна на едно табуретно столче недалеч от нас, поч­на да ме гледа съсредоточено. Аз като я поглеждах от времена време, много ми хареса. Георги я повика: „Ела, казва, - да те запозная с един мой другар". Върна се тя и си седна пак на столчето, като продължаваше пак да ме гледа. Ние в това време се разправяхме с Георги Компенсацията. Не минаха и де­сет минути, тя каза на Георги: „Ела, нещо ще ти кажа!"

Влязоха в бараката и нещо се разправяха, дочувах нейния глас, обаче не можех да долавя разговора им. Излезе Георги и ми вика: „Харесала те е и ако искаш, влез вътре при нея." „Георге, ти ме знаеш какви разбирания имам, тъй че и да ми се плаче за жена, няма да отида."

Той отиде при нея и го чух като й каза, че не се занимавам с жени. Тя излезе почна пак да ме гледа. Била държанка на един богат евреин, който отишъл към Русе и тя отишла да спи при тях - ту при единия, ту при другия.

Това смятам, че Учителят ми го устрои да види дали ще издържа този изпит.

Отидох си у брат Калудов, защото ми бяха казали, че през нощта в 3 часа ще тръгнем и ще отидем на „Ташлъ-тепе", една височина', където имаше останки от старо укрепление. Още в 2 часа през, нощта аз отидох в дома на брат д-р Жеков и в 3 часа тръгнахме. Заварихме там други отишли по-рано. Като се подаде първия лъч от изгряващото слънце, Учителят скочи, застана като войник с устремен към слънцето поглед и след 4-5 минути излезе напред и почнахме молитвата. Имаше повече от 200 души и всички бяхме обърнати към изгряващото слънце.

След молитвата почнахме упражненията, 6-те упражнения. Тогава в то­ва време от върха на могилата,където се намираше самия люнет (военното укрепление) се появиха двама стражари, насочиха пушките към братята и сестрите и извикаха: „Всички сте арестувани!" Аз бях към лявата половина, по-близо до тях, веднага изтичах, изправих се пред тях и им казах: „Няма да позволя никого да арестувате!"

Бях с военна униформа - чин капитан. Но в момента когато тръгнах към тях, Учителят ми каза тихо: „Има шпиони!"

Като се изправих пред стражарите, те насочиха пушките си към мен. Аз им казах: „Не можете ме уплаши, аз съм гърмян 3 години и не се плаша от вашите пушки!" Те настояват и викат, че всички сме арестувани. Викам им: „Кой ви праща, бе?" „Градоначалникът", отговарят. „Аз ще дойда с вас пред градоначалника и ще му кажа, че аз съм ви попречил да ги арестувате. Иначе само като минете през трупа ми, можете да ги арестувате, но знайте, че за­ради моя живот, ще отидат и вашите животи!"

Те се позамислиха малко и почнаха разправии - ще ги арестуваме, ня­ма да ги арестуваме и т.н. Най-после те като видяха, че не се махам, ами съм там между тях, казаха: „Добре, хайде, ще дойдете и вие с нас при градона­чалника". Аз се обърнах към хората и им казах: „Братя и сестри, отивайте към шосето!"

Тръгнаха и аз наблюдавам стражарите, не гледам кой накъде отива и не съм забелязал, че Учителят се отделил с четирима души и тръгнал през лозята. Като сметнах, че братята се изтеглиха, казах на стражарите да ме почакат да си взема мушамата и ще тръгнем. Като се върнах, гледам, стра­жарите ги няма никакви. Помислих, че ги няма никакви, защото са отишли да догонят братята и хукнах в тази посока. Догоних братята и ги питам къде е Учителят. Един казва, че той с четирима братя ударил направо през лозята, а друг добави, че стражарите са отишли подир тях, водени от два попа, да ги арестуват. Тогава аз разбрах, защо Учителят ми каза: „Има шпиони".

Щом ми стана ясно положението, веднага с бързи крачки отидох у брат д-р Жеков, вземах си сабята, оттам бегом при брат Калудов, преоблякох се с друга куртка и веднага отидох пред кабинета на градоначалника и думам на старшия стражар, който стои до вратата: „Влез и кажи на градоначалника, че по важна работа искам да говоря с него". Щом излезе, каза ми: „Заповядайте".

Влязох, ръкувах се с градоначалника и той ми каза да седна и почакам един момент. Седнах в един фотьойл. В това време той се обърна към една жена, която беше при него и й каза: „Сега разбрахме се, вземете телефона и съобщете в София да ви пратят дрехи и пари". Тя плачейки му думаше: „Ами защо ме измъкнаха посред нощ и ме интернираха?" „Ами аз не съм виновен -й дума той - сега имам работа с капитана". Като излезе жената аз се пона­дигнах от креслото и както той стои на бюрото, с показалеца си му викам: „Не само вие, но и вашето семейство и вашият род ще пострадате!" Това му дойде като гръм от ясно небе и градоначалника дума: „Но какво има, какво става, г-н капитан?" „Защо сте пратили двама пияни стражари да арестуват г-н Дънов?" „Ами идва във Варна, без да ми се обади."

С това той ме излъгал, защото после д-р Жеков ми каза, че още две седмици преди да дойде Учителя, той уведомил градоначалника, че ще дойде и ще бъде на квартира у него. „Ето писмо на Савов - продължи той - пише му „Учителю благи", какъв „Учител" е , Христос ли е Дънов?" „Пък може и да е Христос, ние не знаем."

В това време се почуква, отваря се вратата и се показва муцуната на старшия стражар, който беше на Ташлъ тепе: „Докарахме ги, г-н градоначалник".

Веднага изскочих на вратата, отидох и застанах до Учителя, от лявата му страна. В този момент, старшият стражар, който беше пред вратата на градоначалника, извика: „Да влезе Дънов!"

Аз тръгнах Учителя, но до вратата разбрах, че не трябва да влизам и останах отвън. След 20-30 секунди Учителят излезе. Не можах да разбера за­що Учителят излезе толкова скоро. После Учителят ми каза, че му казал: „Исках само да ви видя, извинявайте, свободен сте!"

С тях тръгнах и аз, но едва що бяхме излезли на двора на градоначал­ника и един стражар вика: „Да остане само Савов". После научихме, че го интернирали от Варна за София (по етапен ред).

От четиримата души братя, които бяха с Учителя на връщане от лозята научих, че стражарите се държали много грубо с Учителя, навярно по насъскване от поповете, може би са ги почерпили. Когато минавали покрай къщата на д-р Жеков, Учителят помолил да влезе за един момент да си вземе меката шапка, защото носеше една плетена от лико, но стражарят не му позволил, блъснал го с приклада на пушката си и го подкарал напред.

Тази постъпка на стражаря аз разправих на адютанта на началник сектора, който беше и адютант на началника на гарнизона. Помолих го да проучи и издири кой е бил тоз и стражар, който арестувал и блъснал Учителя (групата с Учителя) и да следи до 1-2 месеца дали няма да се случи на този стражар нещо лошо, някое нещастие или да плати с живота си. Не се мина и месец и ме викат на телефона от Варна. Обажда се адютанта: „Гръблев, вче­ра същия този стражар, който на Ташлъ тепе арестува Учителя и после го блъснал с приклада на пушката си, вчера бил прободен с нож и починал веднага. Пратили го в село X. да пази реда на сбора (панаира) там. Някои се сбили, той отишъл да ги разтървава и единият от тях му забил ножа си в гър­ба и на мястото бил убит! Брей, интересна работа, бе, Гръблев! Ти каза, че може да му се случи нещо и виж какво стана!..."

Запитан по този случай дали това не може да се вземе като едно отмъ­щение на Учителя, което е несъвместимо с Учението Му - да се прощава, Гръблев даде следното обяснение:

Всичко това става по силата на закона за възмездието. Тук Учителят не си отмъщава, а това е естествена последица от постъпката на човека -хвърлиш един камък, той пада на земята. Учителят в случая може да се срав­ни като една канара, в която се блъска едно шиеше - много естествено ши­шето ще се счупи. Или когато една пеперудка лети над пламъка на свещта, много естествено, че ще си изгори крилцата. Делото на Учителя е Божие де­ло и не може да се спре.

След обед същия ден ме срещна адютанта на началника на гарнизона и му казах, че утре сутринта ще отида при тях. На заранта отивам първом при адютанта и му казвам, че аз ще вляза направо при началника, няма как­во да докладва. (Аз бях любимец на началника). Полковникът беше издал заповед, в която имаше специален параграф, че моят подучастък във всяко отношение е пръв в целия граничен сектор. Бил съм най-младият капитан, а с най-добре организиран подучастък и в домакинско, и в строево отношение. При други като отиде, кара се, ругае ги, а като дойде при мен, не му се тръгва, стои по 2-3 дни, разправя се с мама под ореха и й вика: „Тук ми е много хубаво, чувствувам се много добре".'А тя баница ще му направи, хуба­во ядене ще му приготви, само едно ми е кусура - дето не искам да се женя...

Отидох пред кабинета на началника, почуках на вратата, отворих я, влизам вътре и викам: „Здраве желая, г-н полковник". „Ах, че не можаха да те арестуват тия стражари - ми вика той, - че да видим какво щяхме да те правим" и се смее. „Още не са се родили такива стражари, които да ме аресту­ват", отговарям. „Аз мислех, че Гръблев е дошъл да види свят, дошъл да се повесели, а то било, защото Дънов бил тука! Идват вчера двама журналисти от в. „Варненска поща" и ме питат: „Станал един инцидент на Ташлъ тепе с един ваш офицер, да го пишем ли?" Няма нищо да пишете. Хайде, махай се! -продължи той. - „Веднага да си вървиш в Делиормана. Направи скандал вмес­то да отидеш да се повеселиш. Тръгнал си ми с Дънов..." „Утре си заминавам, г-н полковник." „След тази случка, ще те представя за уволнение, макар да си добър офицер, но си фанатизиран дъновист".

И действително представи ме за уволнение, но в това време ме преве­доха в Бургас. Бях стоял две, две и половина години на границата, което е достатъчно стаж за граница и ме превеждат за офицер в Бургас.

Знаейки, че съм представен за уволнение, занесох си багажа на Арбанаси, дето мислех да остана (не исках да го нося в Габрово) и заминах с един куфар за Бургас, докато чакам да дойде заповедта ми за уволнение. Чаках, чаках, никаква заповед не дойде. Намерих си квартира и почнах рабо­та там. След една година, когато бях в София, отивам във Военното минис­терство и питам защо не ме уволниха, след като полковник Пантофчиев ме представи за уволнение. Нали ме представи той като дъновист. Те ми отговарят: „Министърът на войната - генерал Вълков поиска да се донесе ка­къв си като офицер, а не че си дъновист." Полковник Пантофчиев най-честно и добросъвестно описал моята служба и подчертал, че съм отличен като офицер, че е издал заповед, в която е посочил, че моят подучастък е пръв от всичките 9 подучастъка, че изобщо във всяко отношение съм добър, но съм фанатизиран дъновист. Върху това писмо на полковника министърът генерал Вълков му сложил резолюция: „Такива офицери са необходими за армията". Преписката била отнесена към дело и никаква заповед за уволнение не последвала.

По-късно, 10-15 години след тази случка научих от братя и сестри от Варна, че градоначалникът (забравих му името) е бил в затвора, дъщеря му и сина му са нещо пострадали, а също и брат му. Сбъднало се е това, което му бях казал, че не само той, но и семейството му ще пострада.

Един-два дена след това Учителят си тръгнал за София, но на гара Шумен го смъкнали и го закарали в града. Там някои братя и сестри се зас­тъпили за него, освободили го и на другия ден си заминал за София.

Доколкото можах да разбера по вътрешен път, Учителят е бил със спе­циална мисия във Варна - насочване на известни космически енергии върху България и цялото човечество.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...