Jump to content

9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ


RPX
 Share

Recommended Posts

9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ

Една стара поговорка казва „Направи добро и го хвърли в морето". Водим от тая мъдрост капитан Никола Гръблев никога през живота си не се е хвалил с подвига, чрез който е спасил 54 антифашисти през 1925 г. в гр. Бургас. Обаче, сп. „Български войн" (кн. 9 от 1965 г., стр. 12-13) Илия Величков подробно изнася този случай.

Кой е този мълчалив герой и какъв подвиг е извършил той?

Никола Христов Гръблев е роден на 11.януари 1893 г. в гр. Габрово. Баща му е бил пощенски раздавач, който събирал вълна по драките, която носил на жена си да плете чорапи на децата, а майка му се занимавала с чужда работа - пране и тъкане, а след това станала тъкачка във фабриката на

148

Христо Боба. На четири години останал сирак - без баща, заедно с две нев­ръстни сестри. Още малък познал на свой гръб глада и немотията. През сво­бодното от училище време, за да помага в прехраната навървял цървули и шиел с два дикиша имении, а после станал наблюдател в метеорологичната станция в Априловската гимназия, а през ваканциите работил в Кооперативната обущарска фабрика „Прогрес".

Посещавал клуба на тесните социалисти, където се запознал със социализма. През 1908-1910 г. постъпва в социалистическия кръжок „Максим Горки" в гимназията с ръководител Иван Кишмеров, който завършил гимна­зията в 1910 г. като останал за ръководител Фердинанд Митев Козовски от Бяла Слатина.

Цялата архива на кръжока била поверена след завършване на Козовски на Никола Гръблев, който я поставил в- газено сандъче и скрил на тавана. Обаче през 1925 г. арестуват зет му Иван Петков, учител. Майка "му се уплашила и хвърлила сандъчето в придошлата р. Янтра. Първият въпрос при срещата на Гръблев в София през 1945 г. с ген. Козовски е бил: „Какво направи със сандъчето?" „Потъна в буйните води на Янтра..."

През 1913 г. Гръблев завършил Априловската гимназия и постъпил във Военното училище в София. След завършването му бил назначен в Плевенския гарнизон. Редят се преместванията му в Търново, Шумен, Свищов, Бургас и Ямбол. Капитан Никола Гръблев издържал двете си сестри: едната, която станала Учителю, а другата завършила за очна лекарка в Мюнхен. Ето в какво се състои неговият подвиг: През един горещ юнски ден на 1925 г. двама души от София търсят Гръблев - капитан от 24.пех. полк в гр. Бургас и го молят да спаси арестуваните 54 антифашисти. След кратък раз­говор пристъпва към дело. Убеждава дежурният по караулите Шукаров да му отстъпи дежурството на наряда за тая нощ. Последният се съгласява да си разменят дежурството и му дава паролата.

С това кап. Гръблев предотвратява с помощта на войниците от караула замисленото разстрелване на антифашистите от полицейския началник Баладински и неговите заговорници. Също успял да отърве от неминуемото наказание от гарнизонния началник Пенев. Със своето убедително, хладнок­ръвно държание кап. Гръблев не подписва смяната на караула и с това спася­ва жертвите. В обвинението на полк. Пенев той смело отговаря: „Клетвопрестъпник и изменник на отечеството си не съм бил. Правете с мен каквото искате... Ето ми бойното снаряжение!" В това време влиза писарят на полка със заповедта за смяна на караулите.

„Не-е-е!... Няма да подписвам", казва с глух глас полковника. „Отивай си!", казал на писаря. А на кап. Гръблев казал да си вземе от бюрото оръжието. Седнал и след като дълго гледал през прозореца се обърнал към Гръблев и казал: „Разберете най-после, че този народ с християнски добро­детели не може да се управлява. С това свое разбиране вие никога няма да направите кариера във военната служба... Свободен сте да продължите носе­нето на гарнизонния наряд".

Гръблев взел амуницията си от бюрото на полковника и напуснал бър­зо кабинета. На душата му било леко и приятно. В сърцето му горяло огъня на радостта за достойно изпълнен човешки дълг към народа и че е спасил арестуваните без съд и присъда. Друг път на гръцката граница спасил 600 руски пленници, които ги чакала същата участ - разстрел.

Кап. Никола Гръблев се пенсионирал като подполковник и винаги и вся­кога се е отнасял с топли обноски към своите подчинени, които са запазили неизличими спомени за него като командир и човек.

След пенсионирането си в 1942 г. си отворил обущарска кърпачница на

149

ул. „Владимир Поптомов" и никога не е смятал, че е унижение от полковник да станеш кърпач.

Капитан Никола Христов Гръблев починал в София на 23.май 1968г.
Илия Габровски

Забележка: По-съкратен очерк е публикуван във в. „Антени" от 6Л/1.1979г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...