Jump to content

КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА


RPX
 Share

Recommended Posts

КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА

Бележки на редактора. Едно десетилетие след 9.1Х.1944 г., когато комунистическата власт бе укрепена, беше гласуван закон за привилегии на т.нар. активни борци срещу фашизма и капитализма, като бяха включени всич­ки онези, които съдействуваха повече или по-малко на комунистите в нелегал­ната им борба срещу предишната власт. За едно десетилетие те нараснаха на десетки хиляди.

Никола Гръблев остана на военната си пенсия. Беше успял да премине онова сито поставено от комунистите, при което всички бивши офицери бяха уволнени и без изключение бяха разследвани за евентуални прегрешения и престъпления към комунистите. Никола Гръблев не пожела привилегирована пенсия като съдействуващ за спасяване на 54 души комунисти. А това навремето бе нещо повече от подвиг. Никой не бе спасил толкова хора от разстрел.

През 1960 г. бе отпечатана една книжка „Антинаучното и реакционна същност на дъновизма" от Борис Ценков. Ще цитираме извадки от нея.

„Петър Дънов проповядваше пълно пренебрегване на политическия живот. Но делата му имаха друг характер: те следваха политическата линия на фашистката буржоазия. Първият заместник на Дънов - Любомир Лулчев беше в продължение на две десетилетия един от най-близките тайни съветници на цар Борис III. Той с пълно право си спечели прозвището „българският Разпутин". Съден заедно с фашистките регенти и министри от Народния съд, той получи смъртна присъда и беше ликвидиран." (стр.36)

„Както вече показахме, в периода на фашистката диктатура и мракобесие дъновизмът бе на служба в двореца посредством Л. Лулчев. Как може тогава да се говори за някаква любов или съчувствие към социализма от страна на дъновизма. Независимо от това, религията и социализмът са изобщо несъвместими. Затова пък религията и фашизмът се оказаха отлични съюзници." (стр.48)

„След Девети септември, когато дъновизмът не можеше вече да чака никаква подкрепа от страна на държавата, в организацията на Бялото Братство намериха тихо пристанище не един от бившите хора: царски офицери, национализирани индустриалци и разни други декласирани елементи." (стр.64)

„Борбата срещу дъновизма на идеологическия фронт е борба за абсолютно господство на марксистко-ленинския мироглед, борба срещу остатъци­те от капитализма в бита и съзнанието на трудещите се." (стр.87)

През 1981 г. бе отпечатана книгата „Психология и психо-патология на религията" от Васил Милев. На стр. 112-119 в стаята „Секта на дъновистите" се опитва да твърди, че Петър Дънов имал слухови халюцинации, налудничави изказвания за величие, мисловна разкъсаност, цитират се различни автори преди 1944 г. срещу Петър Дънов, за да се докаже накрая, че у него съществува „наличието на сериозно психическо заболяване от кръга на парафрения, етап в развитието на параноидна шизофрения.

Тези две книги се допълват една с друга и всеки един ред по това време подлежеше на строга цензура и се отпечатваше само това, което бе съгласувано с комунистическата идеология и с целите на комунистическата власт.

Поместваме тези бележки, защото те много добре илюстрират като епилог необикновените духовни и житейски опитности на Никола Гръблев - ученик на Учителя Дънов и офицер от българските войски.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...