Jump to content

1. ПРЕДГОВОР ЗА СРАМА БЪЛГАРСКИ


RPX
 Share

Recommended Posts

1. ПРЕДГОВОР ЗА СРАМА БЪЛГАРСКИ

Учителят слезна на земята, за да помогне на хората да намерят пътя, който да ги освободи от злото и да ги отправи към Бога. Той работи кротко и безмълвно със Словото и делата Си най-напред в къщата на ул. „Опълченска" 66 в София, после в салона на Изгрева, на съборите в Търново, както и на планината. Всякой беше свободен да дойде да Го чуе, да остане да Го слуша или да си излезе. Но понеже всяка проява на Доброто се спъва от силите на Злото, така и сега клеветите по Негов адрес, разпространявани и устно, и чрез пресата, и чрез отделни брошури се сипеха от всички страни върху Него. Неведнъж Него Го задържаха в участъка, неведнъж Го интернираха, не­веднъж Му забравяха да говори. Когато Пилат е повикал Исуса и забранил да говори против митарите и фарисеите, Той му отговори: „Ако забраниш на из­вора да извира, той няма да послуша тебе, а ще послуша Тогова, Който го е накарал да извира".

Учителят понасяше клеветите и наказанията, но не преставаше да ни поучава. Той изцеляваше в един миг всички болести на ония, които се обръщаха с вяра и молба към Него.

Когато Той завърши задачата Си на осемдесетата си година, Той ни напусна. Един ден преди да издъхне, Той бе казал: „Този път няма да ме хванат!" На другия ден новата власт - комунистите са дошли да Го арестуват,

158

но „не са Го хванали" - Той не е бил между живите на земята. Било е на 27.ХИ.1944Г.

Задачата на Учителя се отнася не само до българския народ, а и до всички народи по земята.

Имаше мнозина из цяла Европа, които Го знаеха. И не само из Европа, а и отвъд океаните.

Беше преди 9-ти септември 1944 г. Нареждахме се за ритмичните уп­ражнения на полянката на Изгрева. Там пристигна група от няколко души от тогавашна Сърбия. Те разправяха, че писали в Япония да питат техния (...) не помня японското му име, Учител ли е техния духовен водач Оомото.

Отговорили им, че Той не е Учител, а е мъдрец. „Учител вие имате в съ­седната вам България". И тази група сърби, които видях на полянката на Изгрева, бяха дошли да намерят Учителя.

След 9-ти септември една наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония. Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки от разни хора и се зачудил като видях между тях портрета на Учителя. Когато запитал японеца какво търси този портрет между другите снимки, японеца му отговорил: „Светът ще се оправи само тогава, когато хо­рата започнат да живеят според Неговите Думи".

А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала.

Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чул името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българския народ, а и цялото човечество.

Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а не да го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас.

В следващите страници аз ще разкажа всичко лично чуто от Учителя или преживяно във връзка с Него, което си спомням, от най-дребното до най-величественото.

С. Бистрица, Софийско
1954 г.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...