Jump to content
Ани

32. УЗРЯЛ ПЛОД

Recommended Posts

32.

УЗРЯЛ ПЛОД

Добрата молитва
„Духът Божи''
Ще прочета 22-ра глава от Притчи.
„Бог е Любов''
Изобщо най-първо децата се учат да ходят. Най-първо лазят. Страхливият човек, като дойде до голяма опасност, той започва да лази по земята. След като четете тази глава, ще научите истинския път, по който човек може правилно да се развива. Вие много пъти сте слушали, но има известни пътища, които не извеждат доникъде. Има известни пътища в гората, по които до никакъв край не може да дойдеш, ще дойдеш до някоя река, до някой планински връх. Тук се разбира за един път, който има смисъл. Да може да се върнеш, онова, което си събрал, да може да го пренесеш. Има един вътрешен път и който го знае, той може да направи всяко едно нещо. Вие казвате: „Какъв път?“ Всички ние, хората, сме свикнали да ни е сгодно, къщата ни да ни е приятна и всеки желае да има друг да му шета. Човек не е склонен сам да се завземе да работи. Някои, които не работят за себе си, искат други да работят за тях. Колко ще струва да дойдат да измият салона? Считате го в реда на нещата да дойдете с обуща в салона, а не считате в реда на нещата да измиете салона. Вие ще кажете: „Аз ще се простудя.“ Че, всеки, който мие салона, може да се простуди.
Най-първо ще се научи човек в духовния свят, дето се събират хората, да бъде чист. Ще си оставиш обущата вън. Мойсей, като дошъл до онова място, му казали: „Събуй обущата си!“ Колко пъти вие искате да ви кажа някои работи? Защо не ви казвам? Защото всички вие сте все обути. За лук и пипер ш приказвам, но за важно нещо - не. Ще кажете: „Човек не трябва ли да бъде обут?“ Човек ражда ли се обут? Защо тогава вие давате толкоз голяма тежест, че дето влезете, трябва да бъдете обути и го считате за срамота да сте боси Прави сте в какво отношение? Има известни места, дето, ако човек не е обут е срамота. Кога? Краката му трябва да бъдат обути от добродетели. И кожата от която са направени обущата, добродетелната кожа не се каля. Една птица, която хвърчи из въздуха, има право да влезе в салона. Един ден, като хвърчат хората като птиците, тогаз може би няма да има нужда да се събуват обущата Аз не съм за изуване на обущата, но аз съм за следното: Всеки, който влиза в салона, трябва да измие салона. И сега желая всички сестри да си изкупите греховете. Млади и стари, без разлика, дайте пример. Защо мием салона? Защото го окаляхте, влизахте с обуща.
Трябва да започнем с това положение. Най-първо ще внесете чистотата навсякъде. С чистотата ще започнете на физическия свят. Видиш ли някое петно по себе си, ще го очистиш. Не го оставяй, като го видиш. Ако искаш да се образува един добър навик. Или видиш, косата ти е малко разчорлена - вчеши я. Или видиш, че краката ти миришат-умий си краката веднага, за да поддържаш онова Божествено правило. Сегашният живот е живот на отлагане. Отлагаш веднъж, два пъти, три пъти. Щом ти отлагаш, и Господ отлага. Дойде ти една добра мисъл и ти отлагаш и казваш: „Чакай малко.“ Тогаз и ти като отидеш при Господа, Той казва: „Почакай малко.“ Защото тази, добрата мисъл е Негова. Той казва: „Както аз чакам, така и ти ще чакаш.“
Един човек отишъл при един богат търговец и търговецът казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма.“ После търговецът имал нужда да отиде при този човек, да му направи някаква услуга. Този човек казал: „Кажете му, че ме няма.“ Търговецът казал: „Ама аз чувам гласа му, как го няма?“ Казали му: „За тебе го няма.“
Духовният свят е крайно взискателен. Там няма извинение. Там като отидеш, ще види[ш] абсолютна чистота, абсолютна коректност. Които са готови за бъдещия живот, бъдещият живот такъв трябва да бъде. Ние искаме да си уредим живота тук и все остава неуреден. Няма да се уреди той. Правилото е: Онзи, който иска земният му живот да се урежда, той трябва да урежда Божествения живот. В това няма изключение. Не търсете да се уреждате само външно, но най-напред уредете Божествения живот и после уредете материалния. Най- първо, сутрин като станеш, помоли се, даже един час нека дати отнеме. Мисли това и другите работи ще ги свършиш по-добре. Ще забележите, че очите, които са направени от най-деликатното вещество, постоянно имат за миене клепачите. Около 10 пъти на минута ги мият. То е все чистота, защото гледаш ясно. А пък човешката мисъл трябва да бъде още по-чиста, за да бъде ясна. Ако ти я оставиш за 2-3 минути, то няма да виждаш вече ясно с мисълта си. Ти направиш една погрешка, отлагаш, пак отлагаш и казваш: „И царят греши, и ангелите грешат“ и ти все праведен оставаш. Хората са грешили и са понесли последствията. Ангелите са грешили и са понесли последствията. И ти ще ги понесеш. Грехът на другите не може да те оправдае. Че онзи съгрешил, какво те ползува това? Нищо. Защото с греха си един човек е принесъл пакост на другите. Отговорността ни става голяма, понеже се засягат и другите хора. И колкото нашият грях засяга повече хора, толкоз отговорността става по-голяма. Този закон е верен и в друго отношение, по отношение на доброто. Като направиш едно добро, законът пак важи. Колкото повече хора доброто е засегнало, толкова е по-голямо доброто. Този закон действува еднакво за зло и добро.
Някой ще каже: „Злото Бог не е направил, така че лошото влияние да не се разпространява.“ Тогаз и доброто не щеше да се разпространява. Но понеже доброто е по-силно, то всякога влиянието на доброто ще бъде по-голямо. Макар и лошите хора да са повече, то добрите хора са по-силни. Хиляда души като направят зло, то един човек като направи добро, то се компенсира. Ако си добър човек, ти струваш колкото 1000 лоши хора. Затова всякога лошите хора искат да обърнат един добър човек към тях си, защото това е голям капитал. Ще ви дам сега няколко правила.
Има някои неща, които сега ги учите. Запример, учите краснопис. Какво ще ви ползува? Не че не е хубаво, хубаво е то. Ако вие сте млада мома и вашият възлюбен е много взискателен, вие веднага ще си измените почерка. (Учителят написа на дъската: „Прелюбезни ми.“) Защо „прелюбезни“? Може би ще подчертаете. Той е вече над всичко, освен него друг няма. Ще му кажете така: „Откак Ви срещнах, моят живот се осмисли.“ Защо се осмисли? За да се осмисли животът, разбрали сте нещо. Вие сте срещнали някого, но не сте го познали. Като сте срещнали момъка, вие сте гледали само физическия човек, дали косите му са дълги, дали веждите му са дебели или тънки, какво му е челото, дали е къдрава косата му и после този човек ще се вкисне за вас. Той има свойство да се вкисва, да ферментира и става на вино. Вие като пиете от това вино, вие ще се опиете. Като станете сутринта, главата ви боли.
Да изясня думите си: Между вас се ражда дисхармония, понеже не сте видели истината. Вие не сте видели този, който ви обича. Вие търсите този, който никак не ви обича. Този на Земята по някой път се чуди как се е влюбила тя в него. Тя не се е влюбила в него, но тя се е влюбила в някого. Той се чуди защо тя се е влюбила в него. Защо и за какво, той не може да си даде отчет. Как може да се влюбиш в един човек, когото ти не познаваш? Ти не може да обичаш една книга, която не си чел. Само една хубава книга, която си чел, може да я обикнеш. Някой път може да се заблудите от хубавата подвързия. Един човек трябва да го четеш най-малко 45 години, за да го познаеш. От кора до кора 45 години ще го четеш и след 45 години ще се върнеш, ще направиш коментар на прочетеното, за да видиш какво се крие в душата му.
Ако вие имате един приятел и му направите една забележка, то любовта ви не издържа. Ако вие тръгнете по един път - обич към Бога, и вие направите една забележка на Бога, защо ви е дал тези и тези неприятности, кажеш: „Не знае ли Господ колко Го обичам аз!“ Да допуснем, че Господ не ви обича, но вие обичате ли Господа? Любовта покрива много прегрешения. Ако Бог е допуснал някои работи, то в какво можем да намерим, че те не са съобразни? Да допуснем, че една млада мома се е сгодила за някого. Невидимият свят пречи и гледа да развали тази работа. Питам: Какво зло има в това? Господ знае, че този момък ще развали тази мома. Той е за друга, а не за тебе. Ти казваш: „Аз без него не мога!“
Ако ние искаме другите да са криви, а ние все прави, тогава де е любовта, де е погрешката? И като се ожени за него, след 7 години той казва: „Ти този боб не го сготви както трябва.“ Тогава как се осмисля този живот? Оттам насетне „многолюбезната“ става „любезна“. След забележката за яденето и той става любезен. Тя, след като прегори боба още 3 пъти, знаете ли каква става? Гърците имат една дума, казват „Иванаки“. Щом прегори боба, тогаз вече няма Иванаки. Отначало има „Иванчо“, после само „Иване“.
Аз искам да ви наведа на онзи велик закон: Всяка една мисъл, която се заражда в човека, има известно влияние. Много малки работи нарушават закона на Любовта. Това го правят и мъже, и жени, и учители, и свещеници, и други. Никога не поставяй препятствие на една чиста вода. На онзи чистия извор, който блика, не туряй преграда, за да се събере кал. Защото всяка една бележка, която направиш на този човек, който ви обича, то е кал. И после тази вода трябва да я пиеш. Защото любовта е един велик закон, който иде от Бога. И тази вода назад не може да се върне. Калта ще остане в тебе, а пък любовта ще си замине. Ти ще чистиш калта. Законът е такъв. Ти не може да се освободиш от последствията. Ти ако кажеш една лоша дума, тази кал непременно ще проникне през тебе, водата ще се прецеди, калта ще остане в тебе. Калта ще остави известни утайки в тебе. Някой път взема години, за да се очистиш.
Трябва правилно разбиране на живота. Вие трябва да знаете силата на човешката мисъл, силата на човешките чувства. Трябва да знаеш, като кажеш една дума, какви последствия ще има. От онова, което кажеш, той да е доволен. Всяка дума, която кажеш, да е разбрана. Той може да е направил някоя погрешка, ноти остави погрешката настрана. Ако една чешма изтича от Бога, някои са подпушили тази вода, окаляли са я, но ти не ставай като един от тях. Писанието казва: „Всеки ще понесе своето бреме.“ Всеки ще понесе последствията от своята мисъл, чувства и постъпки. Това е закон. Този закон е верен в едно и в друго отношение. Доброто и злото, което направиш, ще мине през тебе. Добрата мисъл, която имаш, ще мине през тебе и ще остави своето влияние. Това е начин, по който трябва да работите върху себе си. Той извади от Писанието някой пасаж.
Някой път вие усещате стеснение, когато кажете: „Прелюбезни.“ Това стеснение произтича оттам, защото не сте казали истината. Когато кажеш „прелюбезни“, ти трябва да се измениш през целия си живот. Щом се измениш, то твоето заключение не е правилно, защото скъпоценният камък не се изменя, той си остава един и същ. Онзи камък, който не е скъпоценен, той си остава все прост.
Простият човек, и между учени да го турите, и между добри хора да го турите, той си остава все прост. А пък добрият човек, и между лоши хора да го турите, той пак си остава добър. Даже може да предаде нещо на другите. Скъпоценните камъни от външната атмосфера не се повлияват, но от живота на хората се повлияват. Има известни диаманти, като ги носят известни хора, те изгубват своя блясък и се принуждават да ги дадат на някои хора да ги носят, за да възстановят блясъка. Има известни хора, които се показват лоши, но в сърцето си са добри. Има някои, които отвън са лоши, но вътрешно са чистосърдечни. Всяка една дума в тях има смисъл, не да говори едно, а да се разбира друго. При такива добри хора скъпоценните камъни не губят своята цена. При добрия човек камъните стават проводници на Божествена сила.
Светията дава на своята дреха нещо хубаво, но след време, то се изгубва. По същия начин човек трябва да бъде добър, за да се образува една аура вътрешна, едно ухание и като се образува тази аура, около себе си той започва да усеща, като че е в дома си. Много пъти вие се тревожите, мъчно ви е, понеже нямате една хубава аура. Тук-там ви е продупчена аурата. Създайте си една аура. Това може да стане за 1 година, 2, за 10 години спартански живот. Един сериозен живот, не отшелнически.
Трябва да знаете, че само доброто в света е силно. Кажете: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. При Бога никой не умира - и аз няма да умра. При Бога всички живеят - и аз ще живея.“ А пък ти казваш: „Аз ще умра.“ Умирането навън, из къщи, а пък който си заминава, той сам си заминава, затваря си къщата и си заминава и никой не го придружава. Някой път може да има и изпращачи. А пък онзи, който умира, искат да го погребат.
Та казвам сега: В пътя на развитието аз не искам във вас да влезе една отрицателна мисъл. Има наслоено зло в човека. Те не са само от това поколение, а стотина поколения, 200, 300 поколения. Злото е дошло по тази линия у тебе, но и доброто, което е оставено от дядо ти, то е твое наследство, както и злото. Като не изплащаш злото, няма да ти се даде и доброто. Не е важно дали външният свят ни одобрява или не. Всички вие живеете в един свят, който е добър. Как ще обясните следното? На 2-3 километра дълбочина, при най- неблагоприятни условия как се е образувал този скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги? Един въглен, за който не давате пет пари, става скъпоценен камък. Съзнанието на този, скъпоценния камък се е подигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало. Това са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Като излиза един скъпоценен камък на повърхността, той си има цена. Той в дълбочините на Земята е водил чист живот.
Ако при най-лошите условия въгленът стане диамант, после светията при тия условия, в които живее, защо да не стане светия? Може, стига да иска човек. Онзи, който мисли, че лесно може да влезе в царството Божие, но това ще бъдат по-обикновени камъни. Може да бъде диамант, а има разреди камъни, додето дойдеш до обикновеното стъкло, до обикновената пръст, до обикновената кал. Калта всеки я гази и в калта се зараждат всички буболечици. Калта е изложена на постоянни страдания, разлагане и пр. Същият закон важи и за човека. Ако човек не се стреми към Бога, ще има постоянно тези страдания. Страданията са, за да имат хората един стремеж за постижение. Да се стремим към Бога, то е да добием богатствата, които Бог е приготвил. Когато станем добри, ние не допринасяме нищо на духовния свят. С това ние ставаме проводници на Бога, което Бог е внесъл в света. Един ден, като скъпоценен камък, някой ангел може да ни тури на някой прозорец. В онзи свят не може да припа- рите, както сте сега. Ако влезете такъв, какъвто сте, ще внесете смрад. Ангелите един ден трябва да се чистят от миризмата, която ще внесете. Нали съм ви разказвал примера с онзи калугер от ада. Той посетил монастира, казал къде са парите, но след това монастирът запустял.
Най-първо трябва да започне едно пречистване на тялото. Това е една от задачите. Вие казвате, че човек е красив, докато е млад. Не, човек е красив, докато е добродетелен. Докато е по-млад, човек има по-щедро сърце. А пък като поискаш нещо от дядото, той не иска да дава. Аз съм наблюдавал бабите колко са щедри. Тя си турила торба с орехи и едвам даде два ореха на детето, а не 5, 6,10 ореха. Тя му каже: „Утре пак ще ти дам.“ С много малко отплаща. Тя все казва: „Ако дам 10-20 ореха, ще се свършат орехите и няма кой да носи вода.“ Една баба, която може да накара детето само с орехи да й носи вода. Аз съм срещал само един дядо. Той свири на гъдулка и децата играят. След това те донасят вода и дядото им казва: „Утре пак ще ви свиря.“ Кой [е] по-майстор: който дава орехи или който свири? Дядото не с орехи подкупва, но със свирене. С това дава именно, как свири.
Та казвам: Не трябва да се подкупвате с два ореха, но дядото трябва да ви свири. Свиренето е мисълта. Вие доброволно, без да ви дадат нещо, да отидете за вода. Дядото всички го обичат, той е засмян, щедър е той. Той половин час свири. А пък бабата даде два ореха и трепери. Той е щедър. Всички деца скачат и всички са доволни. Под „бабата“ тук аз разбирам стария живот Казвате: „Да направим добро.“ То е бабиното добро. Орех даваш. По този начин децата няма да се оправят. Тези орехи не са нейни.
Вие всички трябва да научите пътя на любовта. Когато човек е умен и добър, душата му е пълна с любов, той ни най-малко не трябва да мисли как ще прекара живота си на Земята. Трябва да мисли как да изпълни волята Божия, да бъде полезен на ближните си и той като мисли за тях, трябва едновременно да мисли за себе си. Защото водата, която тече, остава чиста. Нейното дъно е чисто.
Трябва едно практическо приложение, онова, което знаете, дръжте го. Обичате да се гневите, кипвате изведнаж. Не се стремете, не се гневете, но задайте си задачата: щом се гневиш, справи се с гнева. Гневът си има ключ, завърти ключа. Ще му кажеш: „Чакай, сега имам малко работа.“ Ако ти можеш да спреш гнева в себе си, то неговата енергия може да я пренесеш в по-горна област на твоя мозък. С тази енергия ти помисли за светиите, за Бога. Че се е счупило някое шише - толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само 10 лева, а пък да си изгубиш равновесието през този ден, тази загуба струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и за 10 лева шише, изгубиш го. Знаете ли онзи гръцки философ, той след като се е научил да живее един естествен живот, останало му само едно канче. Той, като видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и канчето. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се чупи и да ви разгневи, то тогаз все го туряйте на високо място, за да не се счупи. В бъдеще може да се прави чаша, която да не се чупи.
Аз бих желал всички вие да станете еластични като гумени топки. Като падне, пак добива формата си. Прави погрешки, но после като гумена топка да заемеш своето първоначално положение. Да допуснем, че някоя ваша сестра има такъв навик, че не я обичат. Тя е толкоз красива, че й завиждат, всички се плашат от нея, защото тя хапе, кълве, не я харесват, но нищо не й казват. Какво трябва да правите? Съберете се две сестри и се помолете за нея да има мекота. После се съберете и повече сестри и пак се помолете и вижте има ли мекота. После пак продължете и ще видите, че след няколко месеца ще има малко мекота. И тя ще каже: „Дотегна ми, и аз искам да бъда малко по-мека.“ С взаимен труд може да си съдействувате. Да кажем, че една сестра много говори. Нека си говори. Но аз бих помогнал на една сестра, която много се обезсърчава, не иска да живее, иска да се самоубие. Аз бих се заела да помогна на тази сестра. Тя иска да напусне къщата, не иска да работи. Ще се съберат две сестри да се помолят за нея да се насърчи, после 5 сестри. И след една година тя ще стане по-добра, по-весела. Законът ще проработи. Тя ще стане една от добрите работници. Това е един начин. Ако някоя сестра е болна, даже и без да знае тя, помолете се за нея, за да се усили вашата вяра. Вие казвате: „Какво трябва да работи?“ Че ако вие помогнете на една болна сестра или на една обезсърчена сестра, вие помагате на себе си. Всичко, каквото може да направите на другите, това ще се отрази върху вашия духовен живот.
Сега, в какво трябва да вярваме? Вие имате достатъчно вяра и достатъчно любов. Вашата любов е затворена в бъчва с грозде, голяма бъчва със стотици килограми. Имате и тефтер, като дойде някой, гледате да плати или не. Който плаща, давате му. Досега имате любов на канелка.
Ще ви приведа един анекдот. Той е от едно варненско село. На едно младо момче и сестриче майката казала: „Накладете огън и ако може, да омесите хляб.“ Те почнали да шътат и пуснали виното да тече от бъчвата. Старото вино трябва да се пусне от бъчвата. Никога не се спирайте върху вашите стари навици. То е старото вино. Много навици има.
Невидимият свят има за цел да преобрази хората. То е едно ново учение. Съществата идат от Невидимия свят и всеки ден ще ви кажат нещо ново, Не само да вярваш, но да влезеш във връзка с братята и сестрите по-напреднали. И ако ти ги обичаш, и те ще те обикнат. И работата тогава става добре и лесно. Ако те идат всеки ден, тогава работата върви добре. Тогава си весел и добър. Тези същества, които идат от Невидимия свят, те искат един живот съответствуващ. Ако човек живее между млекопитаещите, той не може да научи нищо, но ако той живее между разумните хора, той ще научи много добри работи.
Психологически закон е: Трябва да се намери разрешението на една задача за онзи вътрешен индивидуален живот. Когато никой не съчувствува на човека, какво трябва да направи? Ако човек знае как да възприема въздуха, как да се храни, как да мисли, може да бъде здрав. Сегашните хора постоянно губят равновесие. Колко пъти се смущавате. Всеки ден по 10-20 смущения - губи се равновесието. Следствие на това мъчно ще срещнеш хора които да не са нервни. Казват: „Тежки времена.“ Не, че животът е тежък, сега хората ходят в една вътрешна тъмнота. Някой казва: „Лоши са условията.“ Друг казва: „Лоши са условията.“ Но всички тези условия могат да се подобрят. Тези условия се оазвалят от хората. Един човек може да развали условията на хиляди хора. Един човек може да дойде и да запали- цял един град. Един човек може да дойде и да научи хората на добро. Въпросът седи в това: Да бъде човек проводник на Божествената любов, да бъде във връзка с- реалността и да знае какво нещо е тази реалност. Както човек идва в съприкосновение със светлината на Слънцето, така той трябва да дойде в съприкосновение с Божествените мисли. Той трябва да има тази опитност.
Някой може да ви разправя своята опитност. Това може да бъде побудителната причина, но това, което сами опитате, то може да ви ползува. Винаги повдигай ума си. Никога не се спирайте върху отрицателната страна на живота. Защото всеки, както и да е мислил, ако е мислил зле, той от това няма придобивка. Трябва да обясня: Ако водата е станали мътна, то това си има своята причина. Ако виното се е вкиснало, то това си има своята причина. Ако хората са станали лоши, то това си има своята причина. Причините не произтичат от самото битие. Има едно вътрешно отклонение и тогава се създава злото в света. Щом допуснеш най-малката отрицателна мисъл, тя може да стане проводник на бъдещо нещастие. Трябва сега да мислите едно: Човек е в сила да подобри своя живот. Второто положение: Във всички хора има желание да подобрят живота си, само че не знаят, незнание има. Един инженер може да съгради едно здание, но онзи, който не се е учил много, мъчно може да съгради. Сега трябва да знаете отде трябва да се започне.
Вие казвате: „Трябва да се живее добре и да се говори добре.“ Но трябва да има образци. Как ще живее човек добре? Той трябва да мисли добре. А пък за да мисли добре, той трябва да има обект. Вие може да направите най-хубавата чешма, но трябва да има един извор, който да се изтича през нея. Тогава тази чешма има вътрешен смисъл, за да се осмисли животът ви по този начин. Защото вие ще дойдете до едно място и ще кажете: „Ние всичко знаем.“
Религиозните хора имат една малка опитност, но те не са влезли в духовния свят да го видят. Те нямат тази опитност. Те само предполагат, книги са чели, представяли са духовния свят както на Земята, а не да имат опитност, както човек, който ходил в Америка, Франция. Християнинът трябва да бъде като онзи студент, който е прекарал 4-5 години в едно заведение. Такъв трябва
да бъде за него религиозният живот. Някой може да каже: „Човек като умре ще влезе в религиозния живот.“ Някой може да отива така, но с това отиване нищо не се добива.
Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас, то Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Казвам: Сега тази е опитността, която трябва да имате. Онези от вас, които искате да се домогнете до нещо за бъдеще трябва да имате тази опитност. Вие казвате: „Това не е възможно.“ А за онзи, който се учи, за него постепенно е възможно да се постигне. Та, необходимо е сега тази опитност да я имате. Вие като срещнете един човек, който и да е, задайте си въпроса, защо го срещате. Един човек, когото срещате, или ще повлияете, или ще ви повлияе. Понеже Бог живее във всеки човек, то Бог, Който живее във вас, какво ще му каже? Бог, Който живее в него, какво ще ви каже Бог, Който живее в него, все ще ви остави нещо. И всеки човек, когото срещате, все ще ви даде нещо, което друг не може да ви даде. И вие ще му дадете нещо. което друг не може да му даде. Всеки ден вие ще придадете нещо на хората и на вас ще ви придадат нещо. И всеки ден вашият живот ще се отрази, ще се формира от тези същества, които дойдат. Те ще го копират и ще го занесат като спомен горе.
Някой път нали чувствувате някои възвишени чувства. То е дошло като приток отвън, от тези същества. Някой път казвате: „Едно време беше друго.“ Които почнат да говорят за едно време, те са остарели. Опитахте миналото добро, сегашното добро да опитаме и да опитаме и бъдещето добро и тогава да имаме право да говорим за едно време. Вие сега миналото опитахте, започнали сте настоящето. Пред вас стои бъдещето. Някой ще каже: „Нашата възраст е напреднала.“ Младите казват: „Ние сме млади, трябва да си поживеем.“ Старите казват: „Ние остаряхме вече.“ Тогава кой ще живее за бъдеще? Дядото казва: „Да свирят младите, аз ще си гледам старините.“ Младият казва: Ако дядото носи орех, аз ще му нося вода. Никой не му носи вода. Някой няма орехи и няма никой да му носи вода. Никой тогаз не се интересува от дядото. Една чешма, от която тече вода, не се ли интересуват хората от нея? Интересуват се. Всички се интересуват, и животните и буболечиците. Но, като престане водата, всички престават да се интересуват от нея. Човек, и млад, и стар, трябва да бъде извор. Тогава няма да бъдете стари. И тогаз, като дойдат децата, и вода и всичко ще ви донесат. Не чакайте да остареете. Човек е остарял само по една известна причина. Той трябва да остарее, за да замине за другия свят. Старият човек е узрял плод. Само старите хора се ядат. Младите хора са зелен плод. Старите хора са узрял плод. Щом остарееш, ще дойдат отгоре и ще те приберат в кошницата и ще те занесат горе. Какво лошо има в това? Някой казва: „Да не би да умрем.“ Аз не искам да умирате, но искам всички да узреете, всички вие да живеете. Трябва да се живее в света и да стане човек един узрял плод.
Отче наш

Беседа, държана на сестрите

на 5 май 1932 г. (четвъртък),

4 часа след обяд

Изгрев - София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×