Jump to content
Ани

35. ЕДНА ЗАДАЧА

Recommended Posts

35.

ЕДНА ЗАДАЧА

Добрата молитва
„Ще се развеселя“
Ще прочета първа глава от Притчи.
„Духът Божи''
Ще ви дам само за една седмица една задача. Искам тази задача да я изпълните. Който я изпълнява, може да се учи, а който не я изпълнява, не може да се учи. Ще вземете едно малко тефтерче от 10 листа или може да си направите такова. Задачата започва от утре. Всеки ден ще отбелязвате по 3 пъти какво е времето, какво е вашето небе, състоянието ви какво е: ясно ли е, облачно ли е, дъждовно ли е, снежно ли е, бурно ли е. Ще отбелязвате както метеоролог. Ще имате една графа и в нея 3 пъти ще отбелязвате, ще си туряте бележка. Ако имате една лоша мисъл, ще си я отбележите, като че на някой ученик преподавате. Ще си туряте бележка - 1, 2, 3, 4 и т.н. Да видим колко добри мисли ще имате. Това ще правите до идния четвъртък. Няма да забравите. Дойде ви някоя лоша мисъл - ще я отбележите; като ви дойде добра мисъл, и нея ще отбележите.
Нали някой рибар, като хвърли мрежата, хване нещо, хваща риба. Които са за работа, турят ги в коша, а които не са за работа, връщат ги обратно. Да видим колко добри мисли ще хванете. Да видим какъв е капиталът ви. Когато кажем, че някой търговец е богат, ние определяме неговото богатство. Може ли, при сегашните условия, който има 1000 лева или 2000 лева, да бъде богат? С 2000 лева вие едва може да преживеете. И 5000 лева, и то не е богатство. И със 100 000 не е богат. Богат човек за да бъде, но обикновен богат, трябва да има един милион. Това е за България. Един обикновен богат американец трябва да има един милион долара. Един милион долара са 500 000 златни лева. Помножете ги по 140 лева, колкото струва всеки долар, колко правят? 140 милиона лева. Значи един българин е богат с един милион лева, един американец е богат със 140 милиона лева. Неговото съзнание е такова. Един американец с 10 000 долара какво може да направи? Една разходка из Европа. Като се върне, няма да има пет пари в джоба си.
Като казвам „добър човек“, трябва да знаем в какво седи неговата добрина. Трябва да знаем, че касата на този търговец е пълна. Когато кажем, че някой земеделец е богат, той трябва да има ниви, някой овчар трябва да има стадо 10 000 овце, някой градинар трябва да има нещо. Ние казваме за някого, че е учен човек. В какво седи богатството му, неговата ученост? Или казваме, че някой е красив. Красотата е качество на човешкия ум, на човешката душа, има си външен израз. Много пъти вие сте се оглеждали, някой път сте красиви, някой път сте грозни. Някоя статуя, направена от восък, е всякога красива, а човек всякога не е красив. Това, което всякога е красиво, то е красиво, а това, което някой път е красиво, а някой път не, то не е красиво. В какво седи красотата? Ще кажете: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи? Красивите очи трябва да бъдат меки, изразителни, да няма разсеяност, да не гледа едного, а да вижда другиго. Някоя дама ви дойде на гости, гледа тук-там, не са красиви очите й. Красивият човек нищо не го интересува. Той, като влезе в стаята, всичко вижда, после не обръща внимание, нито столовете вижда, нито другите вещи. Който вижда столовете и другите неща, очите му не са красиви, занимават го дреболии. Щом го занимава каква е твоята рокля, той няма красиви очи. Ако утре твоята рокля овехтее, той ще каже, че не е хубава роклята.
Тогава вие ще заприличате на Настрадин Ходжа. Отишли да препускат с конете си, а той се качил на стария си вол да препуска. Те казали: „С този стар вол не може.“ Той казал: „Като беше младо теле, много бягаше.“ И вие ще кажете: „Едно време какви бяхме, като тръгнахме в този път. През целия ден се молехме, сърцата ни горяха, но то едно време беше. И любовта ни каква беше, но сега не е вече тъй.“ Всички говорят все за едно време. Кое време: едно време или сегашно време? Младият, който остарява, е изгубил любовта си. Някой от вас казва: „Остарях.“ Казвам: Изгубил си любовта си. Старият казва: „Ще умрем.“ Изгубил си мъдростта си. Питам тогава: какво ни ползува, че ние сме остарели и че сме умрели? Казвате: „Ще се мре.“ Каква философия има в това, че ще се мре? Защо хората сега остаряват? Малкото дете, което е напуснало куклите си, не е вече дете. Ти се занимаваш с големи работи. Когато младият напусне онези хубавите работи на своята младост, той остарява. Когато старият напусне хубавите работи на своята старост, той умира.
Аз още не ви познавам вие кои сте. Вие всички пред мене носите псевдоними. Всички пишете под чужди имена, никой не е дошъл със своето име. Вие пътувате с някоя титла, както някои видни хора пътуват като графове, запример граф еди-кой си. Името, с което сте знайни в другия свят, а не тук, на Земята, то е важно. Вие сте забравили даже вашето име. Вие приличате на затворник, турят № 1, 2 и т.н. Питат го: „Кой си ти?“ Той казва: „Аз съм № 1 или № 2.“ Стражаря го питат: „Кой си ти?“ Той казва: „Аз съм № 125.“ И вие носите нумера само. Питам: Човек, който носи нумера само, може ли да се нарече човек? Стражарят, който носи № 1, е мъж, който носи № 2, е жена, № 3 е дете, N° 4 е стар дядо. Той е баща вече на едно поколение. № 5 е стара баба, 6 е правнук, 7 е прадядо. Всички физически стражари са дегизирани.
Та казвам: Вие не сте имали ясна представа какво представяте. Вие седите някой път и имате недоволство. Но не сте си задали въпроса вън от тялото какво представяте. Човек вън от съзнанието си не може да излезе. Човек е това, което не се мени. Когато дойдеш до онова положение в живота, когато нищо да не те смущава, това си ти. Докато скръбта те засяга, ти не си човек. Това, което не се мени, това, което не се засяга, то е човекът. Нали искате да бъдете свободен човек? Който и да е от вас, и най-търпеливия, може да го изкарат от релсите. Някои от вас минавате за много кротки, много търпеливи. Но представете си, че всички са се надумали и изсипят върху вас куп хули. Казвате: „Тези сестри какво направиха върху мене днес?“ Дойде една сестра, говори ти и те нахока. Възможно ли е един извор, един момент да излиза от него чиста вода и после, в друг момент, да излиза лоша вода? Възможно ли е от една уста да излиза и добро, и зло? След като говоря аз, сестрите си гугукат нещо отрицателно. Това тяхно съзнание ли е или не? Това е сдружение, фирма е това, подхлъзва се. Казва някой: „Той е такъв и такъв.“ Да не мислите, че аз искам да ви обвинявам. По този начин като разсъждавате, нещата се познават кои са позлатени и кои не са позлатени. Това, което се изтрива, е позлатено, а това, което не се изтрива не е позлатено. Ако твоето добро се изтрива, то е позлатено; ако не се изтрива, то не е позлатено.
Животът, който живеете на Земята, е едно училище. Тук е място за крайни изпитания. От това, което очаквате, нито една хилядна няма да видите реализирана. Най-първо сте красиви, всички говорят за вас. След това, след 40-50 години, всичко това изчезне. Косите ви бяха черни, гладки, по-рано сте били стройни, изправени, а после всичко това изчезне и казвате: „Този живот не струва.“ Защо? Защото имате една представа, която не е вярна.
Животът е едно опитно училище. Тук, на Земята, се изпращат всички хора да ги проявят. Когато някой ангел искат да го пратят на работа в друга слънчева система, Господ го изпраща на Земята да го опита. Най-после един ангел ще го изпратят в една волска форма, да оре при един български земеделец, 10 години да му оре и земеделецът ще го мушка. И този ангел да каже: „Много добре прави той.“ После, като се върне, ще каже, че той учил 10 години в един български университет. Какво ще кажете на това? Не че е така, но аз го давам като пример, който приблизително е верен. Казва се, че ония ангели, които били херувими, за да излъжат първите хора, станали на змия. Какво унижение е това. И оттам насетне този ангел, като излъгал хората, останал в змийска форма, изгубил ръцете си - значи изгубил своята воля. Всички лоши хора се отличават по това, че нямат воля - имат ум, но воля нямат. Той не може да те хване да те удуши, но може да насъска другите против тебе. Все търси някой да дойде да го вземе на гърба си. Винаги турят на змията помощници, слуги. Нали сте чели „Фауст“? Какво спечели накрая Мефистофел? Нищо. Той искаше да ограничи човека. Някой път се разслабваш. Ще кажеш: „Аз ли съм или не?“ Това е външната сила. Тази сила ще я туриш на работа и цял ден ще ти оре. Запример гневен си - ще впрегнеш гнева на работа. Най-работливите хора са гневливите хора; тези, които не работят, не са гневливи. Писанието казва: „Гневете се, но не съгрешавайте.“ Вместо той да ви впрегне, вие го впрегнете.
Един анекдот има. Един стар български чорбаджия много рано сутринта, в един-два часа след полунощ, отива и събужда слугите си в абаджийската чаршия, да почнат работа още през нощта. Той после пак се връща вкъщи и продължава да спи. Казва: „Младите нека работят.“ Най-после слугите му решили да го изцерят. Имало слух, че в едни гробища имало таласъм. Когато една нощ пак излязъл да събужда слугите си, двама от неговите слуги се предрешили, единият се качил на гърба на чорбаджията, а другият го води и го развеждали два часа из гробищата през нощта. После го пуснали и той се върнал вкъщи. Жена му го пита: „Събуди ли слугите?“ Той казал: „Опасна работа е.“ Оттам насетне той никога не е тръгвал нощем да буди слугите си, а чакал Слънцето да изгрее. После казва: „Нека си поспят момчетата, Ти, Господи, и малката работа ще благословиш!“ Не казвал, че таласъми са го уплашили. Казва: „Защо да ходя вечерно време да ги безпокоя?“
Да направим аналогия. Дойде във вас една мисъл на малодушие. Ти си яхнат, таласъмите те мушкат. Като те мушкат, какво ще кажеш? Значи не си изпълнил великия закон на Божията любов. Защо така върви светът, защо не върви по правия път на любовта? Нещастията днес се дължат на безлюбието на цялото човечество. Както първите хора са се отклонили, после и другите по същия начин са се отклонили.
Каквото и да ви се говори, вие може да кажете, че „Учителят много добре говори“. Ако аз говоря хубаво, то е за мене, но и вие трябва да слушате и хубаво трябва да прилагате. Първото нещо: Човек трябва да се отличава с търпение, да може един човек, като говорят най-лошото за него, да може да търпи. В Питагоровата школа един ученик ще го поставят при другите ученици, които ще го плюят, ще му казват най-грозните думи. Ако може да издържи, приемат го за ученик. Той гледа спокойно и се усмихва малко. Ще му говорят подигравателно. Коя сестра от нас би издържала този опит? Питагор, преди повече от 2000 години, е работил така. Малцина са влезли в школата. Защо? Защото само на този, който търпи, само на него могат да му се поверят Божествените богатства. Че малко знае човек, се познава по това, че изгубва младостта си и старостта си. Тогава де е човекът? Като стане и там ако не може да спре, после умира. Ако не може да намери своето място в другия свят, тогава де е човекът? Какво го ползува след смъртта, че тук е бил богат, че имал милиони? Какво го ползува един богат богатството му, ако той изгуби зрението си, вкуса си, не може да яде? Очите са важни и полезни, доколкото може да си служи с тях. В живота важи само онова ядене, което може в дадения случай да се възприеме. И онази мисъл важи в живота, която може да даде подтик на човека към хармоничен живот.
Та казвам: Човек се задоволява, като казва, че е вярващ, че принадлежи към някоя школа. Той може да принадлежи, но важно е знанието, което притежава, добродетелта, която притежава или онази добродетел, с която той има благословение. Кой е благоугоден на Бога? Който върши волята Му. Трябва да знаем, когато вършим волята Му. Писанието казва: „Изпитвайте каква е волята Божия.“ Във всеки момент трябва да знаем кога вършим волята Божия и кога не вършим. Може в някой момент да вършим, а в друг да не вършим.
Човешкото естество е много сложно. Когато някой е разсърден, това не показва, че той е лош и когато някой път човек е мек, когато има разположение, това не показва, че той е добър. Ако може да се молиш, когато имаш разположение, това не показва още, че е добър. Но ти трябва да се молиш, когато ти не си разположен. Някоя лоша мисъл може да дойде, но нищо не значи това. На добрия човек може да му турят халат и той остава добър човек. А пък лошият човек, и да го позлатят, пак си остава същият.
Когато някой паяк направи своята паяжина, вие търпите, нали? Защо? Каква причина ни дава паякът? Някой път не може да търпите паяка в къщата си. Защо си направил този паяк паяжината? Той чака да хване някоя муха, да я хване и да я изяде. Днес хване една муха, утре - втора, трета, четвърта, изяжда ги и вие претърпявате този разбойник. Казвате: „Защо Господ направи света такъв?“ Аз казвам: Защо търпите този паяк пред вас да изяда една муха? Аз съм правил често опити с паяци. Видя, че един паяк е хванал една муха. Казвам му: „Пусни мухата!“ Паякът се нахохори. Казвам му: „Ако ти в моето присъствие не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината. Ще пуснеш мухата сега.“ Паякът откъсне нишките и пусне мухата. Казвам му: „Ти си умен паяк.“ Ако не беше пуснал мухата, щях да си послужа с бастуна и щях да го пратя на хаджалък, но не щях да го убия.
Този паяк може да дойде във вашия ум. Човек трябва да бъде господар на себе си. На този паяк казах: „Ти си свободен, но в мое присъствие нямаш право да изядеш една муха.“ И мухите нямат право да кажат, че в мое присъствие е изядена една муха. Аз не искам да ме викат свидетел в съдилището за това нещо.
На вас ви трябва самообладание. Вие минавате през една фаза на само- възпитание. Силната воля на човека се познава по това, че той се самовлада. Не само да се въздържаш. Някой път някои минават за търпеливи. Какво разбирате под думата „търпение“? Един млад момък иска да се ожени, намерил
една мома. Тя много внимателно се разхождала с него, той се сгодил за нея и казал: „Намерих една годеница, няма втора като нея!“ Веднъж той случайно я спънал и тя се спъва, излива чашата, която носила. Тя казала засмяна: „Няма нищо, изля се чашата.“ Тя излязла да напълни чашата. Той казва: „Вижте характер! Какво самообладание!“ Онзи, комуто казал това, отговорил: „Блазе ти, че Господ ти даде едно такова красиво същество, ще живеете добре.“ Като се оженил за нея, не излязло така. Той й казал: „Ти беше като ангел, като те бутнах веднъж, ти се прояви като ангел.“ Тя казала: „А като слязох долу, удрях масата.“
В Невидимия свят ни представят едно предметно учение. И вие представяте едно предметно учение - както дърветата, както всички по-нисши животи под нас, така и по-горните се отнасят към вас. Вие правите една постъпка и по- горното същество изучава защо така правите. Както аз изучавам една ябълка, по същия начин те ви изучават. Има кой да се интересува от вас. Всички тези мисли, които опитваш, лоши или добри, вие минавате през един или друг свят Когато имате лоши мисли, вие минавате през областта, дето живеят лошите същества, а когато имате добри мисли, вие минавате през областта, в която живеят добри същества. После имате тъжни мисли, музикални мисли и т.н. Във всичките тези области, които минавате, трябва да извлечете поука.
Та казвам сега: Трябва да имате един начин за изучаване на Писанията. Пророците, преди да станат пророци, Бог ги е поставял на най-големи изпитания, преди да ги прати да проповядват. И когато са минали през тази школа, на тях е било поверено знание и са били пращани. Също така и християните минават през много изпити. И вие сте дошли на Земята да научите нещо. Първото нещо е да научите търпението, второто нещо е да научите въздържанието и третото нещо е да можете да се справите с всяка една мъчнотия.
Дойде ви една лоша мисъл. Един комар ви е ухапал, може да го духнеш, кое е по-право? Като ви ухапе комарът, духнеш го да си отиде. Той ще отхвръкне, ще дойде друг комар. Ти може да го натиснеш и убиеш, но по-добре е да го духнеш. Казвам му втори път да не идва. Аз познавам дали идва втори път. Във Варна имаше един комар много интелигентен. Като дойде време да заспивам, той бръмчи, като се събудя, той се отстраняваше. После цялото време не можех да го намеря. Разговарях се с него. Дене се криеше и не можех да го намеря. Той беше много умен, знаеше кога аз спя, кога съм буден. Щом съм буден, няма го никакъв. Значи той знаеше кога аз излизам от тялото си. Как знаеше, това е негова работа.
В живота си ние трябва да извеждаме известни изводи. Човек е поставен на Земята. Какво е неговото предназначение на Земята? Да се саморазвива и да се самовъзпитава. И това самовъзпитание няма капан отнякъде. Той ще мине през едно самовъзпитание, през един режим неприятен. Всеки един си представя на Земята един живот, какъвто на Земята не може да се постигне. Някой път вървите до едно място добре, после става обратното. Единственото нещо е: каквито са вашите отношения към духовното, такива ще бъдат отношенията на всички сили, които действуват в природата, към вас. Но законът на Любовта е разумен. Ако вие имате закона на Любовта, тогава пак ще минете през известни мъчнотии, но лесно ще минете, ще се спогаждате. А ако не живеете в закона на любовта, тогава ще дойдат най-големите мъчнотии. Когато имате любовта, тогава човек има прозорливост, предвижда нещата, приготвя се и знае как да постъпва. А когато изгуби любовта си, той изгубва своето равновесие.
Трябва да се наблюдавате, не да се съдите. Ще изучавате себе си. Някой път не може да познаеш. Някой път вие сте легнали по един начин и могат да дойдат много низши същества и между тях не може да се познаете. Размесвате съзнанието си с другите съзнания. Ти не знаеш тогава как да постъпиш. Запри- мер, кажат ти нещо, ти търпиш, търпиш до известно време и после кипнеш. Развали се всичко. Този човек, който учи търпението, той прилича на следния случай. Българинът, като играе, клекне и викне: „Иху-ху!“ Веднъж един казал на този, който играе: „Ще играеш, но няма да викаш „иху-ху“ и тогава ще ти дам крава с теленце.“ Онзи почнал да играе и по едно време казал: „Ритам ти кравата и телето“ и извикал: „Иху-ху!“ Ти казваш: „Аз ще търпя вече.“ Но дойдеш до едно място и кажеш: „Не се търпи вече!“
Някой път се опитвате да търпите и наблюдавате колко пъти сте изтърпели. Като си търпял, дойде едно ново просветление и се радваш, че си търпял. Някой път дойде до конец. Ти избухнеш, ти съжаляваш, дойде ти желание да му кажеш, да не мисли, че си говедо. Ти мислиш, че като му кажеш, ще се оправи работата. Пък тя става още по-голяма каша.
Две булки се карали, между тях имало река. Едната говорила, другата я слушала спокойно. Първата казала: „Кажи нещо, ще се пукна!“ Онази била спокойна. Та, онзи във вас казва: „Кажи нещо, ще се пукна!“ Ти като кажеш, не се пука той, а се пукаш ти. Стомната като се пукне, не я бива вече. И да я мажеш, не става вече. Казвам сега: При търпението накарай онзи да ти каже: „Ще се пукна, кажи нещо!“ Той нека се пука, но ти търпи и гледай ти да не се пукнеш. Вие сте много щедри, за да не се пукат другите, вие се пукате. Както виждам, все на пукане върви. Не жалете вашите неприятели, нека те се пукат, но вие да не се пукате.
Един човек на новото учение трябва да се отличава с един характер. Господ не дава на хората повече страдания и мъчнотии, отколкото могат да изтърпят. Всеки има много малко страдание в сравнение с другите. Запример някой се оплаква, че има много големи страдания. И като го заведеш при другите, казва: „Моите са нищо.“ Втория заведеш при трети и вторият казва: „Моите са нищо.“ Глъбините на страданието никой не може да издири. Също така и добрините са несигурни от добро, по-добро.
Именно това е училище. Когато слизаш надолу, да имаш сила да се качиш нагоре. Като направиш погрешка, силата на човека седи да изправи погрешката си. Аз ви занимавам с типическата страна на живота. Ако се усилите, животът се подобрява. В човека се намира магическа сила и животът става по-лесен. А пък човек като се демагнитизира, отслабва, става нервен, както колата, която скърца.
Човек не трябва да осиромашава, човек трябва да бъде богат. Някой път човек се обезсърчава и казва: „Не съм използувал условията.“ Изменява се съвсем лицето му. Казва: „Едно време мислех така и така, но не трябва да се живее така.“ Трябва да живеем така, както светиите са живели. Човек трябва да бъде богат. Но богат може да бъде само този, който има вътрешно богатство. Да имаш богатство, което да не изгубваш. Това богатство да остане с тебе заедно. Богат е онзи човек, който замине за онзи свят и вземе богатството със себе си. И Христос казва: „Събирайте богатства, които да носите с вас.“
Та казвам: Дето мнозина спят от вас, то е хубаво. Някой път мене ми е приятно, като видя, че някой спи. Защото ако аз гощавам 10 души, а 9-те спят, то ще нахраня само едного, а другите не. Мене ми е приятно по-дълго време да спят. Който е буден, той се ползува. Някой път ще говоря защо заспивате. Някой път тези, които спят, се събират на едно място. Аз гледам другояче на спането.
Спането е благословено от Бога, да спи човек, когато трябва. Ако тук не може да ме разбере, че отива горе да ме разбере, то е хубаво. Но ако отиде горе и там не разбира, тогаз няма смисъл. Да спиш и да си починеш, това разбирам, но да спиш и да не си починеш, това няма смисъл. И онова спане се познава. Онзи, който спи, тогава той прилича на светия. Ако заспи на стола и си клати главата, тогава не е хубаво. Най-първо ще се отучите да си клатите главата при спането. Аз ви позволявам да спите. Онзи, който спи, мога да го събудя много лесно с амоняк. Някоя сестра заспала, обременена, пари й трябват, уморила се. Оставям една торба със злато да я носи, тогава тя не спи. Това заспиване се дължи на натрупване на млечна киселина. От големи грижи и тревоги се натрупва млечна киселина в мозъка. А пък млечната киселина има свойство да съкращава краката на мозъчните клетки. Когато тези крака са скачени, то всичките енергии текат правилно, а инак токовете не могат да минат и тогава човек заспива. Затова трябва да не се грижите много. Многото грижи, много безпокойства, многото мълвене за това и за онова причинява натрупване на тази отрова - млечна киселина. На стотина души все трябва един да спи. Спането не е голям недъг. Онзи, който спи, е човек, който търпи. Аз бих предпочел един да спи, отколкото да дърдори. Кое е по-хубаво? Спането е най-малката погрешка, която на Земята може да има.
Сега на вас ви трябва самовъзпитание. Възрастните, напредналите сестри в учението с какво трябва да се отличават? Младите с какво трябва да се отличават? Със сръчност, а старите - с умение в дадено поле как трябва да се направи. Младият да е готов да служи, да е готов да направи нещо. Старият да знае как да се направи нещо, да даде най-добрия план. Младият и старият едновременно работят в човека. Щом ти дойде една хубава мисъл и разбереш най-хубавия начин на приложение и приложиш, тогава едновременно си и млад, и стар. Тогава работят в тебе едновременно законите на Любовта и Мъдростта. Вие сега ще се посмеете малко на себе си. Че някой спал тук в събранието или вкъщи, каква разлика има? Тук се спи по-сладко.
Един проповедник казва в едно събрание: „Аз проповядвам на тези, които спят.“ И които спят, и които не спят, еднакво са отговорни, стига това, което се говори, да се приложи. Да кажем, че 10 сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят. Тогава кои са за похвала? Които спят или които не спят? Разбира се, тези които спят и изпълняват задачата, са за похвала, защото и като спят, изпълняват. А пък най-хубавото е без да спи, човек да изпълни. Писанието казва: „Стани, ти, който спиш.“ В Притчите се казва „разумното знание“. Човек трябва да има знание за своето естество. Не да се бои от проявите. Ще дойдат хиляди прояви в него. Ако той не разбира своето естество, той ще дойде в големи противоречия. Ще каже: „Аз едно време бях такъв и такъв.“ А пък човек, който има всички добри заложби, работа трябва само. Ако вие два часа прекарате в размишление в свободното си време, ще имате големи постижения.
Мога да ви дам една система за самовъзпитание. Не да се дресира човек, но да се самовъзпитава. Сегашните недъзи, при едно самовъзпитание, могат да се отмахнат. Запример разстройство на стомаха, най-вече на нервната система, или други подобни състояния, могат да се премахнат. Тогава човек добива един весел поглед, Божествена промяна става в него. Като срещнеш някой човек, имаш общение. Някой път сте между хората, но не ги виждаш, няма ги хората там. Като че ли от восък са направени хората. Човека го няма там. А пък някой път виждаш човека, влизаш във връзка с душата. Сега много пъти човекът го няма. А пък за да събудиш душата си, трябва да се създадат нови условия.
Тогава иде разрешението. Без него идат постоянни разочарования. Днес ще бъдеш разположен, утре неразположен, после пак разположен и т.н., докато човек каже, че не знае какъв е смисълът на живота.
Та, сега, основната мисъл: Първо да работите за търпението. И като ви дойде мисъл да говорите, да се попитате дали да говорите или не, да мислите ли по този начин или не, да кажете ли това или не.
За една седмица турете си един контрол. Ще отбелязвате, каквито мисли ви дойдат, в тетрадката. Запример сутрин ви дойде добра мисъл, на обяд - лоша, вечерта - лоша мисъл. Или сутринта - лоша мисъл, на обяд - добра и вечерта - средна. За една седмица да видим, колко мисли ще ви дойдат. Ще отбелязвате в едно тефтерче по 3 пъти на ден. Тефтерчето ще го носите за една седмица. Ще имате за една седмица статистика за съмнението.
Вие едва сте влезли в едно учение. В бъдеще има да изучавате природата, тя сега за вас е една книга затворена със 7 печата. Отсега нататък трябва да изучавате. Вие чакате да идете на Небето, при ангелите, да свирят с китари. В Небето, за да слушаш един хор, ти трябва да разбираш музика, там трябва да вземеш участие в пеенето. Там няма да бъдеш само слушател. И на Земята е така. Човек трябва да вземе живо участие според степента на своето развитие. Някой казва, че времето не е дошло. Времето за всички е дошло. Времето за всички не е дошло да станат съвършени и всесилни, но времето за всички е дошло да бъдете добри и умни. Вие казвате, че имате пари. Всеки от вас трябва да вложи доброто като една вътрешна сила. Това е една работа, която човек постоянно трябва да върши. Доброто е прогресивно. Ще направите това, което може да свършите.
Тогава прочетете още веднъж Притчите. Знанието е потребно. Без знание и без добро човек не може да служи на Бога и да изпълни Неговата воля.
Отче наш

Беседа, държана от Учителя на сестрите

на 2 юни 1932 г. (четвъртък), 4 ч след обяд

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×