Jump to content
Ани

1. НАЙ-МАЛКОТО

Recommended Posts

([1]Първи урок от Учителя )

Седнали между борчетата, трите около Учителя си, с внимание поглъщахме Неговите думи. Учителят говореше кротко, тихо и много назидателно.

KD_1.PNG

[фиг.: от тетрадката на Елена Хаджи Григорова]

НАЙ-МАЛКОТО

Всяка една работа си има своите спънки, които трябва всякога да се преодоляват. Човек трябва да се стреми да преодолее инертната материя у себе си. Запример, когато човек се разболее, става инертен; когато забогатее, пак става инертен. Въобще, всякога, когато се натрупа излишен багаж, инертната материя се явява на повърхността.
После, щом човек си тури една каквато и да е благородна мисъл, той ще срещне едно съпротивление. Щом мъчнотиите престанат отвънка, ще дойдат съпротивления отвътре. Туй може да го вземете като един закон. При всяка една работа все ще се явят мъчнотии, или отвънка, или отвътре. Затуй е по- добре да дойдат мъчнотиите най-първо отвънка, за да ви уякчат, а после да дойдат отвътре. Вземете, сега, в училището най-първо децата учат, но после нещо им каже отвътре: „Защо ти трябва учение, я си поиграй, докато си млад. Пък като остарееш, тогава ще учиш.“ Но като остарееш, пак нещо отвътре ти каже: „Що ти трябва учение, ти си стар, не е за тебе.“ Та, две положения има, които са несъвместими в живота.
Всеки човек трябва да се стреми да преодолее мъчнотиите, които среща в пътя си. Каквато работа започнете, гледайте да я свършите. Запример, за уякчаване, кажете си тъй: „10 сутрини наред аз ще си махам ръката напред и назад; после - другата; и после - краката.“ Може да си кажете: „Защо съм тъй глупава туй да го правя?“ Защо не? Туй е за уякчаване на волята. После променете положението, кажете си: „10 сутрини аз ще се наведа напред и после ще се изправя назад.“ Та ще видите в какво смешно противоречие ще се поставите. Ще изпитате този вътрешен закон. Ще чувате да ви говори някой така: „Защо ги правиш тия работи?“ Като ти каже някой отвътре: „Сега няма да учиш“, ти ще се отделиш от него, ще му кажеш: „Приятелю, ти можеш да почиваш, но аз ще работя, аз ще уча.“
Сега на вас ще ви дам две упражнения. Те са следующите:
(Учителят прав показа упражненията.)
I. Дясната ръка отзад в кръг {напред и}[2] нагоре. {1, 2, 3.} Десният крак хубаво изопнат напред {малко нагоре}. {1, 2, 3.} Дясната ръка бавно надолу, опира се на крака. Кракът и ръката заедно се снемат долу. {1, 2, 3.}
Същото се прави с лявата ръка и левия крак.
Движенията ще правите бавно и отмерено. Проектирайте ума в ръката си, то е присъствие на волята, после вдигнете крака си. То са известни положения, които ще събудят във вас известни резултати добри. Същото упражнение ще се прави и с лявата ръка и с левия крак.
Туй упражнение ще направите 7 пъти.
II. Десният крак се вдига настрани. {1, 2, 3.} Дясната ръка във вид на кръг отляво нагоре {1, 2, 3} и отгоре настрани, опира се в десния крак. {1, 2, 3.} Кракът и ръката заедно се снемат долу. {1, 2, 3.}
Същото се повтаря с левия крак и лявата ръка.
Пак 7 пъти.
По възможност гледайте всичките ония глупави удоволствия и занимания, които идат по наследство от ред поколения, да ги реформирате, т.е. да ги извадите от себе си и да ги заместите с други. Вземете следующето положение: имате известен навик - искате да имате жълти обуща или лачени черни. Какво значи това? Ще вземете туй желание за жълтите обуща в духовно значение: краката, това са Добродетелта, значи, във вашия добродетелен живот ще искате жълти обуща. Това значи: в Добродетелта трябва да турите разумност. Ако искате черни лачени обуща, черният цвят показва, че не трябва да пресилвате работите. Значи, когато някой човек е пресилил положението или почне да боледува, дойде черният цвят, тогава той носи черни лачени обуща. На умрелите нали им тургат черни папуци?
Човек да се опълчи против модата, трябва да има идея! Сега, в Париж се явила някоя мода: на шапките от дясната страна да има по едно перце. Париж, Франция, Германия, Америка, навсякъде, целият свят ще тури на шапката такова перце. Защо? - То е мода. После в Париж ще сменят перцето от лявата страна. Защо? Само от Париж ли да излиза модата? Защо ние да не си създадем мода? Ще спазвате един вътрешен закон, има един такъв закон: Когато една мисъл е неестествена - не е съгласна с Божествения свят, ние усещаме едно стискане на слънчевия възел и трябва да я измениш. Когато носиш една дреха, която не ти е естествена, пак чувствуваш такова стискане; тогава на тази дреха ще направиш едно преобразование. Или, обуща носиш и ти са неестествени - пак ще направиш едно преобразование на тях. Или, някоя книга четеш... Туй вътрешно стягане е едно вътрешно предупреждение, ще го слушаш. Помислете малко и направете една промяна. То е усилване на волята.
Ще ви дам упражнение за през тази година. Почнете най-първо общение правилно с физическия свят. Първо, като станете сутрин, помислете 5, 10, 15 минути за всички добри и разумни хора по лицето на Земята. Добри в пълната смисъл на думата. Те са ученици. На всички добри хора съзнанието им е всякога будно на Земята. Те имат пълнота в себе си. И те мислят за добрите хора. Всички добри хора мислят един за друг. Мислете за добрите хора, където и да са, навсякъде: в Европа, в Америка, в Япония, в Китай - нека мине тази мисъл през вас. Мислете най-първо за тях. След като мине тази мисъл през ума ви, тогава вдигнете мисълта си нагоре - помислете за ангелите, същества още по- издигнати, които са завършили своята еволюция на Земята; те са извън земните сфери, извън земния живот. Може да вземете ангелите и като всички чисти същества. Ще си представите тия същества, които са образец на интелигентност, чистота и доброта. И най-после, помислете за Бога като израз на мисълта, която обвзема всичко в себе си. Той е над всичко отгоре!
Започнете тази година с Добродетелта. Имате 5 Добродетели. Турете си тази година мото: „В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа.“
Пентаграмата показва пътя на душата, пътя на нейното развитие, пътя на малкия свят, малките мистерии. После идат великите мистерии - Соломоновият знак: два вплетени триъгълника
Ще употребявате формулите на Добродетелите с движение на ръката - тъй ще оживите Пентаграмата.
KD_2_1.PNG

1. В изпълнението Волята на Бога чрез Истината е силата на нашата душа!

KD_2_2.PNG

2. В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на нашата душа.

KD_2_3.PNG

3. В изпълнението Волята на Бога чрез Любовта е силата на нашата душа.

KD_2_4.PNG

4. В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на нашата душа.

KD_2_5.PNG

5. В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на нашата душа.

И която формула употребите, ще обърнете съответния върх на Пентагра- мата нагоре. Запример, когато искаш да се бориш за доброто, искаш да победиш известни мъчнотии чрез Истината, ще насочиш върха на ъгъла с Истината в Пентаграмата нагоре; после, искаш да победиш нещо в себе си с ума си - тогава ще насочиш върха на ъгъла с Мъдростта нагоре, значи, с ума си ще работиш. И с другите ще направите същото. Тъй Пентаграмата ще се върти. Ще оживите движенията в себе си. Че това разбирам движение!
Любовта - ще работиш със сърцето си.
Мъдростта - ще работиш със силата си.
Добродетелите - ще работиш със своите морални чувства.
 
-
Може ли всяка една от нас да си има картината „Изгряващето Слънце“? Тъй, за концентриране и размишление. Въобще, желаем нашият ум да представлява една добре уредена библиотека, всяка една мисъл да е на мястото си. Тези картини ще ни спомогнат да изчистим ума си от ненужен товар.
 
- Да, може да я имате.
После, забелязвайте си известни ваши добри мисли, които ви идат. И каквито хубави работи срещате, забележете си ги.
Започнете с малкото, да се не претоварвате. Туй, което имате сега, то е достатъчно.
Ще се срещате, ще си говорите, ще се осведомявате една друга.
Направете тъй, че всеки един месец една от вас да ръководи цялата работа на всички. Всеки месец една от вас ще бъде ръководителка - ще урежда програмата на всички. Може вкратце да си съобщавате писмено това. Всякога пишете неща, които сте преживели, които са верни. Пишете едно писмо, туй писмо да бъде много естествено. Запример, минали сте през някое място, искате да съобщите това на другите: гледайте да намерите най-важните моменти кои са. Тъй ще се научите правилно да мислите. Да бъдете естествени. Естествения човек, аз го наричам красивия Божествен човек, или Божественото да се прояви в човека. Да бъде човек естествен, то значи да се прояви красивият Божествен живот у него.
Допуснете, че вие имате една кесия. Тази кесия става по-интересна според онова, което тя съдържа в себе си. С всеки предмет е така. Имате една тетрадка, най-първо нищо няма написано в нея - тя за вас е безразлична. Но, щом напишете едно предложение[3] в нея, тя става по-интересна. И колкото повече пишете в тази тетрадка, тя става по интересна. И най-после, вие не искате да се разделите от нея. Така се образува и приятелството. Срещнете се с един човек, най-първо не се интересувате от него; но, вложите ли една добра мисъл в него, вие се интересувате вече от него. Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е постоянното.
 
- Сега, като седим пред вас, Учителю, струва ни се като че няма какво да Ви питаме, иска ни се само да Възприемаме. Когато[4], преди много искахме да Ви питаме, а сега Всичко забравихме и се радваме, че сме при Вас да Ви слушаме.
 
- Вие като идете при Учителя си, кажете: „Ще видя какво мога да кажа там“, а не се уговаряйте предварително, защото, като кажете предварително, после го забравяте. То е защото сте го казали вече един път и няма защо втори път да го казвате.
Туй е достатъчно.
Една идея е силна, когато може да расте при най-неблагоприятни условия! Следователно вие ще работите при най-неблагоприятните условия. Мислите, които сега ви занимават, те са Божествени, с тях може да работите. Запример, силна мисъл е следующата: представете си, че едно живо същество е гонено от друго, по-голямо, което го измъчва, но туй, малкото същество, си направи крилца и подхвръкне. Другото може да е мечка, вълк, седи отдолу и го гледа, върти се, обикаля и му казва: „Слез долу!“ Затуй на човека мисълта трябва да бъде крилата - да може да се избави.
Сега, вие често правите следующата погрешка: вие почвате да пишете едно писмо, дойде една ваша приятелка и тя ви каже: „Я ми дай аз да довърша писмото ти.“ Вие й дадете. Мислите ли, че тя ще свърши писмото тъй, както вие го искате? Сега, туй, което искам да обясня, то е следующето: запример, вие искате да изучавате Божествената Любов; дойде друго едно същество, каже ти: „Чакай да туря аз моята любов; ти спри, пък аз ще довърша твоята работа.“ Не! Ти сам ще довършиш своята работа. Човешкото по човешки ще се свърши, Божественото - по Божественому. Щом разделиш работата си, няма никакъв успех нито в едното, нито в другото положение.
Сега, в съвременната култура има, на някои им остава излишък от храната, казват: „Я да си купим едно прасенце, че туй, разваленото от храната, да му го даваме.“ Но вие като вземете туй прасе, то си има една особена миризма, после, то ще ви рови по двора и целият ви двор ще бъде разровен. Питам: Защо ви трябва вас тогава да имате излишък от храна - помия? Туй е едно зло, а че имате прасе, то е второто зло. Вас не ви трябва да си купувате прасе. Ако имате помия, заровете тази помия в земята, то е най-хубавото. А сега, някои ще хранят прасе с нечистотии, а после те ще изядат туй прасе и ще прокопсат много.
Сега, някои казват: „Божественото може да се прояви, по който и да е начин.“ Не е тъй. Казвам: Ако вие имате една делва вмирисана и искате да задържите в нея чиста вода, мислите ли, че тази вода може да си запази чистото? Само в чисто сърце може да се запази Любовта чиста, ако иска човек да разбере Божествената Любов.
Ние тургаме правилото: Не пийте вода от стара делва!
В умствен смисъл: От един покварен човек, който е грешил, грешил, че той да ви даде съвет, не взимайте! Туй значи: от стара делва вода не пий! Запример, ако някой ви каже: „Ходих в Европа, тук-там“, но колко пари е задигнал не ви каже, трябва ли туй да ви въодушеви? Туй е положението. Вода от стара делва - не пий от нея! Природата постоянно подновява нещата. Сега някой може да възрази: „От стара круша круши да не ям ли?“ Или (*някой да каже): стара книга не чети! Аз казвам тъй: От болен човек помощ не търси!
 
- От кого да искаме помощ?
 
- Ще искаш помощ от разумния човек. Само разумният човек може да ти помогне. И всеки човек, който може да ти помогне, той е разумен.
Сега станете и направете туй упражнение (Пентаграмата), с движение на ръцете и произнасяне формулките на Добродетелите.
Всяка на своето място, мислено поставихме Паша и Мика на техните места и бавно направихме упражнението - Живата Пентаграма,
(със съответните формулки:
В изпълнението Волята на Бога чрез Истината е силата на нашата душа.
В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на нашата душа.
В изпълнението Волята на Бога чрез Любовта е силата на нашата душа.
В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на нашата
душа.
В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на нашата
душа.)
Когато сте петте, ще се хващате за ръцете, но тъй, всяка на своето място, за да образувате Пентаграма. Сега както сте трите, ще образувате триъгълник, то е хубаво.
Туй, което имате, то е достатъчно, ще приложите сега.
([5]Ще работите трите. Трима души работят по-добре, отколкото пет. 3 е отвътре, 5 - отвънка. Човек има 5 чувства, с които работи във външния свят, а има 3, с които работи вътре - това са умът, сърцето и волята. Сега сте три, понеже работите отвътре, с ума си. Пък като дойдете да работите с външния свят, тогава и другите ще дойдат.)*
Щом човек тури едно ограничение на каквато и да е мисъл, на Божественото в себе си, той се поставя на един плъзгав път. Каквото и да дойде, то е за добро, то е Божествено, веднага отпусни си душата. Всичко в живота е добро. Добрите хора не че не виждат лошото, те го виждат, но Доброто ги запълня, те са богати, запълнена е душата у тях.
Ще живеете всякога в Разумната Любов - в Любовта вътре! В разумното противоречие няма!
Някой път на едно пиано, като се свири, почне да се дезакордира. Човек като работи, не трябва да се преуморява.
Човек има да преодолее у себе си някои желания. Запример у някого вкусът е много развит. Каквото и да му говориш на такъв човек, той си мисли само за ядене. Има хора, които много обичат риба и все за риба си мислят; други - за хляб. Или някои имат специалност, само за хубави дрехи си мислят, трети - за шапки, чепичета... Когато вкусът е много развит, това пречи за духовна работа. На такъв човек каквото и да му говориш, той си мисли все за ядене. В такъв случай, когато стомахът ти иска много да яде, няма да го задоволяваш, ще му дадеш само малко и ще му кажеш: „Стига ти толкова!“ Тия удоволствия отвън, те не са естествени работи, те са изкуствени. Но естественото за някого е неестествено за другиго. Естественото за овцата е неестествено за вълка и обратното - естественото за вълка е неестествено за овцата.
- Как да прилагаме закона на свободата - върху себе си ли, или върху другите?
 
- Върху себе си.
 
-(*Но то е много трудно,) върху другите по-лесно се прилага свободата.
 
- Но това не е свобода. Кажеш на слугата си: „Свободен си“, но не му плащаш. Туй не е свобода. Двама братя са свободни да разделят имането на баща си наполовина - туй е свобода. Свободен е само разумният човек. В какво седи свободата, я кажете?
 
- Не знаем.
 
- Едно магаре е свободно само когато няма юлар, самар и товар. В това седи неговата свобода.
Запример, вие искате да образувате един концерт (*от 5 души). Трябва да си хармонирате. (*Трима свирят хубаво, а двама - не. Вие ги викате. Оставете ги. Те като дойдат, ще ви помогнат ли? Божествената работа разбира онези, които дойдат, сами да дойдат. Да са подготвени, че като дойдат, каквито парчета да им дадете, те да ги свирят. Пък ако ги викате, за приготовление се изисква дълго време. И певицата дълго време пее едни и същи вариации хммм..., докато най-после може хубаво да изпее един път цялото парче.
 
- И нашият оркестър е от 5, пък двама не идат.
 
- Нищо, сега е 3, то е отлично. Трио е, после има квартет - 4-ма души свирят. А 5 души образуват квинтет. Та, квинтетът хич не работи сега.)
Има хора, които специално развиват волята си. Има много методи за това. Има някой, има си два джобура: единият е пълен, другият е празен. Той, сутрин като стане, взима водата от единия джобур и я сипва в другия. На следната сутрин водата от втория джобур прехвърля в първия. То е един добър начин, но аз казвам тъй: далеч някъде има някой извор, аз ще ида с каната си и оттам ще взема вода, ще я занеса вкъщи за пиене. Това за известно време, за да упражняваш волята си. И след 10 деня, ще видя какви резултати има.
Сега, пазете се от това: най-първо ти почнеш жежко, а към 10-тия ден кажеш: „Ей, не искам вече.“ Пък то, като започнеш, да бъде обратното: да започнеш с най-мапкото въодушевление и колкото отива по-нататък, да бъде с по-голямо въодушевление. То е естественото: да започнеш с най-мапкото усърдие и да свършиш с голямото.
(Трите прави с Учителя тихо прочетохме Отче Наш.)

9.15 часа сутринта

Показахме на Учителя мястото (на южната част на борчетата), дето посяхме семената.
Закуска на „Изгрев“. (*Учителят - чай, а другите - голяма жълта диня с
хляб.)
След закуската (*всички прави изпяхме) 3 пъти „Благост“ и „На Учителя покорен“.
10 часа: Учителят си тръгна. Изпратихме Го с песните: „Напред, напред за Слава!“, „Братство, единство!“
И тъй тържествено прекарахме този светъл слънчев ден, който го нарекохме: Празникът на Истината.
Трите между борчетата си продължихме празнуването. Изпяхме си стиха на Истината:
„Когато Истината грее
Плодът цъфти и зрее!“
Всички бяхме озарени с една (*чиста) детска радост. Твърдо си казахме: „Ще изпълним всичко, което Учителя ни говори тази сутрин, като малките деца, с радост, преданост и любов!“ (*“Ще изпълним всичко, което Учителят ни говори тази сутрин, без разсъждение, предано, с радост и любов.“) (*Нали) когато Учителят каже нещо, ученикът трябва да го направи, ако иска да му се каже нещо друго. (*Туй, което Учителят каже, ние ще го направим!)
Направихме си упражненията I и II, като си казахме: „Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие и въодушевление, като постепенно ще увеличим усърдието си.“ (*“Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие, с най-малкото въодушевление. А утре - с по-голямо въодушевление.)
11 часа сутрита
 
 
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
[1] Допълненията в кръгли скоби и звездичка в началото са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.
[2] Текстът в {} е от машинописен препис.
[3] предложение (рус.) - остар. изречение.
[4] когато - разг. докато, а.
[5] Текстът в кръгли скоби и звездичка в началото е от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×