Jump to content
Ани

3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Recommended Posts

Първи ден - Празникът на Правдата

22 септември 1924 г.,

понеделник, (*7 часа сутринта)

Изгрев

Отличен слънчев ден.

Всяка на своето място при борчетата, насядали във формата на Живата Пентограма.
Учителят дойде в 11.30 часа.

(*Втори урок от Учителя н.у.о.к.д.*)

ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Сега, ако ви попитам един въпрос: Кое живо същество бихте взели като предмет на послушание? Кое бихте дали като символ на послушание?
П.: -
Цветята.
 
- Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ми ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки - движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си. Запример 2000 години преди Христа туй цвете 0 ц.[цвете] е било на едно място, а след 2000 години туй цвете се е преместило, може би на 500 километра. Местят се цветята, само че у тях движението е по-медлено - на 4000 години то може да се премести на 500 километра. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се.
Съзнанието има две положения: 1. почиващо съзнателно състояние и 2. активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и всичко туй го изправя. А в активното състояние на съзнанието, там вече има условия да работи - той прилага, всичко реализира.
Тъй че, имаме почиващо и реализирващо състояние. Последното можем да го наречем още: озаряващо активно състояние на съзнанието. То е вече работно състояние. Сега вие ще следите: когато в съзнанието в своето проявление се намалява неговата светлина, неговата активност, туй всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно ще усещате едно състояние стеснително, обременително, неудоволствие. Туй е един признак, че вие се отдалечавате от центъра на живота. А щом вие се приближавате към центъра на живота, дали вие го съзнавате или не, всякога имате обратни на тия резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление.
Питам ви: трябва ли вашето съзнание, като някоя гарга да кацне на някой умрял кон?
М.: -
Ако не знаем какво е умрял кон?
 
- При умрелия кон всякога има смърдеж, нищо повече!
С.: -
Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана, в смисъл както го тълкуват будистите: място, дето няма никакво вълнение - вечен покой?
- Не, нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най- хубавото място, то е вечна хармония. То не е празнота на съзнанието, то е пълнота на съзнанието. А хората говорят за нирвана туй, което не е то. Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е по-експанзивна.
Трябва да се стремите към нирвана. Ами че имате известен идеал: търсите една приятелка да ви обича - то е състояние на нирвана. Или, търсите някои по-хубави места в музиката, поезията - това е все нирвана. Нирвана, то е едно състояние, в което вие можете да влезнете и да излезнете, когато си искате. Зависи от чувствата. Дойдеш, запример, до хора, които живеят в нирвана и ти чувствуваш хармония. Ако вземем нирвана като място, ти можеш да влезнеш и да излезнеш, когато си искаш, тъй е. И вие все в годината имате един ден, дето сте в нирвана и тогава се самозабравяте. Разберете правилно: човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея, каквато и да е тя. Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път?
Пазете следующия закон: В този път, в който вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна честност!
Знаеш какво значи честност? Абсолютно без никаква лъжа. Знаеш какво значи? Туй е първото. Туй е на първо време една необходимост.
Ето беседата, която аз говорих. (Учителят показа този чертеж.)
KD_4.PNG

Фиг. 1

[Физически и духовен човек. А. - духовен; Б. - физически.
m - центрове, n - излъчват енергия. Бел. на Вергилий Кръстев.]
[Означенията на цветовете на фигурата са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.]
Сега ще ви приведа един символ. Да допуснем, имате един инструмент тъй съвършен както цигулката. Да допуснем, че този инструмент Бог го е създал. Питам: трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един профан? Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал. Кому трябва да се повери тя? Цигулката, този инструмент, трябва да се повери в ръцете на един виртуоз, който знае да свири, и той трябва да пази инструмента. И под неговия лък инструментът ще се развива. Този виртуоз ще вложи нещо ново в този инструмент. А този новак, който не знае да свири още, може да разлепи цигулката; той няма да я оцени, няма да я пази.
Сега вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като един храм на човека - трябва ли човек да повери този организъм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари, вместо на Бога. Защото всичките сили в света не действуват частично. Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например вие хванете моя пръст, мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има други сили, които действуват заедно. С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка, краката ми, зъбите ми, всичко туй ще се прекомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е. Не бутайте нещата поотделно. Запример имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Туй желание във въображението ви се представлява като един известен предмет, но този предмет като дойде, то е една уловка и ще развали цялото ваше щастие.
Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето са тези попови лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика имат. Някой тури въдицата, а те като философи ходят нагоре-надолу, разрешават важни въпроси, а не знаят, че може да излезнат над водата отгоре. Аз във Варна съм наблюдавал риби. Има някои, хващани веднъж, но се спасяват пак във водата. Такава риба хваща въженцето и го носи насам и нататък, иска да освободи другите рибки от него. А неопитните рибки отиват към въдицата.
 
- Как да приложим послушанието?
 
- Хубаво. Вие как схващате послушанието?
М.: -
Да не роптаем в условията, в които сме. Да не се съпротивляваме.
 
- Значи, да слушаш, като ти кажа нещо, да го направиш. Т.е. послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумни същества. Тяхно качество е. Послушанието е свойствено само на едно разумно същество.
С.: -
Как можем да го придобием ние?
 
- То, вие го имате. Най-първо вие съзнавате, че в света съществува известен разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод. Послушанието трябва да следва слушането. Човек трябва да е слушал дълго време, да е разумял това, което се говори и тогава да бъде послушен.
(Учителят посочва чертежа.)
Във висшите светове - А, нещата са по- красиви, пък колкото се слиза към материята - Б, друг изглед имат нещата.
Знаете ли вие, послушанието е една от проявите на Любовта. Ти като обичаш някого, ти си готов да извършиш всичко - послушен си. Тъй щото, вие не можете да имате послушание без любов - в съзнателната любов, не говоря за тази обикновената несъзнателна любов.
Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато една Божествена мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и дават й път надолу. Божественото вие не го отлагайте, прилагайте го.
Често хората от двете положения - мъже и жени, грешат, те се боят да приложат Божественото в себе си. Да допуснем, едно дете държи една ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка?“ Майката вземе ябълката на детето и я дава на своето, но другото почва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Ти, като вземеш тази ябълка на туй дете, с нищо не можеш да му я замениш. Ако туй дете си даде ябълката от любов, то е друго нещо, то показва благородство у него. А ако ти му я вземеш и я дадеш на другото, то е насилие. Ами че всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо, вие искате да му вземете туй състояние. Минете покрай него, бутнете го и той се разплаче, а после се извинявате. Но вие не трябваше да му бутате ябълката. Не бутайте на човека състоянието!
Ето, аз да ви представя каква пакост може да направите. Да кажем, вие сте ученичка от гимназията, облечена сте хубаво, вървите. Виждате (*на пътя) един ученик, върви си и си учи предмета. Вие привидно си създадете положение, че сте изгубили пътя, казвате: „Моля Ви се, закъде води този път?“ Той погледне, вие се поухилите, отвлечете вниманието му. То е игра вече. След като си заминете, вие вече сте внесли един образ в него, той учи и пак погледне настрани, не може да учи. Значи, вие му взехте ябълката. Питам: защо трябваше да му се усмихнете? Какъв е мотивът, главният мотив? Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява едно желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако във вас Божественото състояние е развито, веднага ще чуете един глас: „Постъпката ви не е добра.“ Вътре дълбоко гласът ви ще каже: „Вие не направихте добре.“
Добре, друг случай. Този ученик е паднал, строшен е кракът му. Вие се приближавате до него, вземате го, превързвате крака му - във вас има вече друг обект, той е морален. Този счупеният крак има нужда от вас. Но, след като му направите услуга, вие не трябва да бъдете сестра милосердна при него. Вие ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще идете на друго място, ще се скриете. Останете ли вие, след като дойдат лекарите, сестра милосердна при него, вие ще влезете в най-големия батак. Първото положение: ще го турите в каруцата, ще му помогнете. Второто положение: вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него. А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас. И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства у тебе. И в него остава един образец, и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: (*“Не!“ Защото веднага изпъква твоят образ у него - и той ще кажe: „Аз зная, има благородни жени.“ Но ако вие не се скриете, вие ще компрометирате всички по рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затуй човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание, да не изпъква.
Пък тази история - раздорът на ябълките, то е един символ, то е жена или мъж, цар, майка, баща, то е всичко. Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види тази ябълка. Той е по-силен от мене, казва: „Дай тази ябълка“, взима я. И тази ябълка, която за мене беше щастие, сега друг се радва на нея. Обаче и един друг, по-силен от него, идва, ударва го, взима ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава, аз държа първия, той държи втория и може 20 души да се скарат за нея и ще има много глави пукнати заради нея. Тъй става в живота. Най-малкото желание, ти като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой дух, открадне го. Крадат се желанията. Не ви ли се е случвало, имате някоя мисъл и я изгубите? Открадната е тя. Може след няколко дена ще се върне, но тя не е същата вече.
Има един закон в света: Да намери човек което е определено заради него. Бог в Своята мъдрост е определил кое е за тебе. Трябва някой път да вземете да изучавате пророците в едно отношение. И мъже, и жени трябва да ги изучавате, защото ... тургат ги в изобличителни неща.
Човек трябва да има идеална любов. Човек към Бога трябва да бъде съвършен.
Ще ви покажа три образи и после ще ви изнеса идеята за Любовта. Любовта се проектира чрез радиусите, чрез спиралите и чрез двойните точки, които го крепят в основата.
KD_5_1.PNG

Фиг. 2

Тук имате точките a, b, с, d. Това е Истината (точките). После имате правите линии aО, bО, сО, dO-това е Мъдростта. А всички криви линии около тях са една основа - това е Любовта. Тя се върти около точките. Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система. Значи Любовта влиза като основа - сила, върху която се тъче. Принципите, вложени вътре в нас, това е Истината. А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шаренето, Мъдростта. И точките, които прикрепят тази работа, това е Истината. Истината крепи нещата. Значи, туй цялото събрано, то е Истината. Защото, щом се скъсат тия точки, всичко се изнища. За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат. Конецът трябва се държи на две точки: това са Истината. Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи.
 
Първият чертеж (Фиг. 1) - „n“, това са излъчвания на енергиите из тия центрове - „m“. Човек е създаден по същия начин. Деца, които нямат излишна енергия, слабеят.
Най-първо вие ще се научите да гледате трезво на работите. Вие не трябва да търсите своето щастие вънка от себе си. Това е най-голямото заблуждение. Ама да се разберем: вънка от себе си, то значи вънка от своето висше аз не го търси, а търси го в Божественото у тебе вътре. Тогава вие ще дойдете до същата идея.
KD_6.PNG

Фиг. 3

Представете си, че това е идеален кръг. На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В. Значи, любовта на всинца ви е еднаква: АС=ВС. Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мене, да кажем, по колко начина може? Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път. Можете да се запознаете чрез ВС, то е пътят на Мъдростта, на волята. Можете да се запознаете и направо по АС. Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите? Най-първо ще се качите (*горе) при С и от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, и В трябва да се качи при С и да слезе при А в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин и В стигне при А пак по същия начин, тогава те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго: А и В да се срещнат при С. Туй е идеалното вече! И по първият начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си.
Сега, разстоянието между две същества (А и В) може да е много близо - някой път ги дели една линия, една 35-милионна част от милиметъра, в такова съседство се намират те, а при това те не се познават, те мислят, че километри има между тях, а то е само една 35-милионна част от милиметъра. И когато човек научи тази истина, той ще каже: „Голям невежа съм бил аз.“ Той е ходил, обикалял да го търси.
Представете си следующата опитност: Някъде гледате цветя, приближите се до тях, те изчезнат; отдалечите се, те пак се покажат. Или, гледате плодове, речете да хванете някои от тях - отдалечават се. Това е един въображаем свят. Е, представете си такъв един свят: виждаш плодове, речеш да ги хванеш, те се отдръпнат и т.н. Най-после туй ще ти вдъхне страх. Значи не ти е позволено да ядеш! Нали е същото: някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, радвате се, но речете ли да я хванете и тя изчезне, изгуби се. После казваш: „Излъгала съм се.“ Светът е такъв: не се позволява да се късат тия плодове, а ти си позволяваш това. Значи, самото лице, на което принадлежи това дърво, ще ти каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи, самият господар трябва да ти откъсне от плода си. А ти си позволяваш без закон, без разрешение това. В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш, нито ти, нито от тебе другите могат да късат. Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе. И чуждото си е чуждо - щом речеш да го вземеш, веднага ти го отнемат. Тъй, не ти позволяват да вземаш чуждите неща.
Тия изяснения ще ги намерите в промяната на състоянията ви. Вие виждате едно хубаво състояние - то не е ваше, то е чужд плод, няма да го бутате. Вие ще седите и ще чакате нещата сами да се реализират. Оставете на Бога! Ти не можеш да се направиш сам щастлив. Нещастен да се направиш сам можеш, но щастлив - никога. Като се опиташ да вземеш един забранен плод, той изчезне - ще дойде нещастието. Не тъй! Ще чакаш, ще дойде градинарят, ще ти
предложи, ако трябва; пък ако не трябва, той и няма да се яви. Но ако ти сам си вземеш, той ще ти го вземе.
Сега, тука както е, ако рече някой да направи едно престъпление, всички тичат да го видят кой е той. Детективи го следят, наблюдават го. В духовния свят е обратното: като направи някой престъпление, всеки се оттегля, не искат да го видят. Но там има друго нещо: ако някой науми да направи едно добро, всички идат да видят какво иска да направи. Щом искаш да те видят, намисли нещо добро, пожелай нещо хубаво в душата си и веднага ще излезнат всички твои приятели и ще ги видиш. Затуй на Земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за Невидимия свят, за духовно развитие, понеже там няма кой да те залъгва и ти можеш да правиш своите опити. Запример, да кажем, учителка си някъде: ти да наблюдаваш другите, те да не те познават. Ще минаваш за ексцентрична, те ще ти казват: „Криеш нещо.“ Ще кажеш: „Много неща крия, и аз не ги зная. Мене са ми дали едно сандъче с ценни неща, писма има вътре, в мене са, ама и аз не ги зная.“ (*- „Ама, кажи ми.“ - „Аз зная толкова, колкото пощаджията знае.“) Само адресите зная, но какво има вътре, не зная.“ Ние сме цяла поща. Дойде някоя мисъл, но тя не е за вас. Всеки един човек не живее сам за себе си. У нас живеят милиарди душички, те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват. И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват. Ти ще внимаваш за тях, ще ги наблюдаваш, но ти нямаш право да разваляш плика им. Тя ще си вземе плика, ще си прочете писмото, ти няма да й отваряш кореспонденцията.
Дойде някоя мисъл - тя не е твоя, някоя душа й пратила нещо, ти няма да се интересуваш от това. Ако се интересуваш, значи нямаш доверие, пък ако я оставиш свободна, тя ще ти каже всичко. Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине. Ето една нова мисъл. После иде друга, и тя получила писмо, и тя казва: „Ето какво ми пишат нашите.“ Пък ако ти се интересуваш, тя си скрие писмото в джоба и ти нищо нямаш.
Милиарди души живеят в човека. Има мисли от всичките светове: от ангелския, от Божествения, от целия космос. В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тия души. То е хубавото. В нас има цял един мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада около тях. Около нея са сгрупирани и са в хармония всички. Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на Земята плачат. А всичките пансионери, всеки си взел сандъчето, турил си мал- ката“количка и отиват. На Земята ще видиш едно, а на духовния свят ще видиш други картини. Някои придружават душата до известно място, други се отделят и най-сетне душата сама си отива. Един красив свят е духовният свят, той е велик!
 
- Как да не бъдем сами?
 
- Щом се намерите сами, те са най-красивите състояния. Когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори. Че, то е най-хубавото за тебе! Тогава ще дойде една мъка, един страх, но след туй ще дойде малката светлинка в тебе. В живота всеки ще го почувствува, ще го изпита. Самотията е много приятна. Не целия живот да бъдеш сам, но ще почувствуваш самотия ден, два, три, месец или година най-много. Но герой трябва да бъде човек, да издържи цяла година тази самота. А за няколко часа отгоре може всеки да изтърпи. И Христос е почувствувал няколко часа самотия. Много са смешни хората, когато изпадат в самотия. Дойде някоя жаба при него и той, горкият, я бута, прегръща я, милва я, и се бои да не я загуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, тъй й се радва. Самотата е красиво нещо. (* Аз мисля, при самотата, човек е на правия път тогава.) При това, ти само за малко време си оставен сам, за да уякне душата ти. Често птичките пуска малките си сами във въздуха, а то трепти, трепти, като че пада вече и току майката пак го хване, после пак го остави само, докато се научи да хвърчи свободно. Тъй и вас, някой път ви извадят из получката и ви пускат и вие мислите, че сте сами, но после пак ви хванат. То е особено състояние и тогава усещате като че животът няма смисъл, без цел е всичко и после пак се промени състоянието - дойде светлината, пак е зарадваш. А който няма тия преживявания, както и да му разправяш за тия духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща! Как може това?“ Който има малка опитност, почва да вярва. Затуй духовният живот е непознат на хората. Има хора, ти им говориш известни неща, туй, което са преживели, те ти вярват, но щом дойде положение, което те не са опитали, те почват да се резервират малко. Двама си приказват, съгласни са, но по едно време първият почва да му говори за духовни работи, а онзи мисли дали е с ума си, дали не го лъже. Тогава този изважда револвера, онзи трепери. - „Кажи ми защо държа револвера си? Разбираш ли?“ - „Разбирам, разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам парите? Искам да те отрезвя. Ти мислиш, аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите си!“ Изваждаш ги, после ти казвам: „Вземи сега парите си назад.“ Изваждам кесията си и от своя джоб, давам ти и нея: „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ И онзи тръгва и се обръща назад. Е, какво мнение ще си състави за мене? Ще повярва веднага. Психология има у него. На такъв човек трябва да му наместя ума по такъв начин: „На ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш сега оттук.“
И природата прави същото нещо с нас. Ние щом помислим, че тя иска да ни лъже, тя си насочи револвера, казва: „Остави тук каквото имаш!“ Оставяш го. Ти трепериш. После ти каже: „Вземи си го, ха сега вземи и моето и да си вървиш!“ И ти, като заминеш, кажеш си: „Не направих добре.“ И после се разкайваш.
В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват. Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той. И малко хора може да срещнете, които да ви вярват. При това, и вие малко вярвате на другите хора.
 
-
На какво се дължи това?
 
- На отдалечаване от Бога.
 
-
От какво иде ожесточаването?
 
- Ожесточаването иде от прииждането на малка енергия. Ако аз имам много пари и съм много богат, ако изгубя 1000 лева, за мене нищо не е. Но ако имам малко пари и ми вземат 1000 лева, ще ги почувствувам, охо! Ако ние сме богати с Божията Любов, нищо няма да ни съблазни. Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни? Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много. Но, който дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо.
 
-
Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме като ни вземат нещо?
 
- Е, ще бъдете като днешния ден.
(Отличен слънчев ден.)
Аз тази сутрин тръгвам от къщи и мисля, че съм си турил часовника в джоба, обаче часовникът го няма. Казвам: С този часовник нямам работа. Днес е равноденствие, в 6 часа изгря Слънцето и точно в 6 часа ще залезе.
Сега, ще имате едно доверие не към хората, но се стремете да имате вяра към Бога. И тази вяра да оживее във вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да се не боите. Ето един много добър пример.
(Една сестра си загуби Пентограмата, друга й я намери.)
Един губи, друг намира. Ние мислим загуба. Ти не си загубил, но ти трябва да дадеш нещо и то ще се намери.
Човек трябва да има търпението да чака. Божественият живот е тъй красив, тъй хубав, че всички неща се допълват. Само, човек трябва да вижда Божиите пътища. Те са великолепни, не оставят рани. Всичките рани ще заздравеят и на мястото им ще дойде него по-красиво. Ако човек в дадения случай няма вяра, тогава Невидимият свят се въздържа. Божественият, Невидимият свят обича нещата да стават тайно. Ти, като направиш нещо, да се радваш в себе си, но да се не издаваш навън - твоята вяра да се усилва. Тази сестра, като й дадоха Пентограмата, каза: „Моята вяра се усили повече.“ Това е хубавото, че се усили вярата й, а не да каже: „Аз я загубих, пентограмата, пък Господ ми я намери.“ Туй не е право, но да се усили вярата, туй е благородното.
 
-
Такива случаи да не се ли съобщават за назидание?
 
- С една душа, с която минаваш по същия път, можеш да споделиш. Но въобще, в съзнателния живот всичко трябва да е по Божественому.
Стига толкова.
На Земята вие не може да знаете кой ви обича. Например срещате някого, той ви поздравлява много любезно. Значи един дух у него, някой ваш познат, използува го, иска да ви покаже, че ви обича. Втория път пак срещате този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък с вас. Да не ви се вижда чудно защо. Този дух, този ангел се проявява сега на друго място. Сега, лъжата е там. Вие мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва.
 
-
И ние ли не знаем кого обичаме?
 
- И вие не знаете кого обичате. Ако вие сега обичате някого, то не сте вие, друг е, който го обича. Вие сте само наблюдатели. Вие сте само този, който наблюдава. Не взимате участие в нещата. Туй, което наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава и се учи, той е.
Аз съм ученик и други са ученици. Казват: „аз“ и „не аз“. „Аз“, който е вътре в мене и „аз“, който е вънка от мене. И трето, има и учители. Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците: един е способен, друг е неспособен.
И най-после, кое е меродавното? Как ще познаете, че един човек вас ви обича? Нима един човек, който се усмихне насреща ви, ви обича? Нима ако той ви каже една любезна дума, та това е любов? Когато се каже, че „Бог е Любов“, туй подразбира целокупността в даден момент. Туй, което ти чувству- ваш в един момент: всичките създания като едно цяло, то е любов, а частично като ги чувствуваш, то не е любов, то е само проява. Туй, когато чувствуваш цялото битие като нещо хармонично, като нещо цяло в даден момент, то е Любовта, а туй, което чувствуваш частично само, то не е любов, то е само проява. Представете си такъв един свят, дето водата тече през кюнци и имате много малко канелки; завъртите някоя канелка, наточите си и пак я затворите. А който не знае, че трябва да се отвори на известни места, ще направи дупка и водата ще си изтича навънка, не може да я затвори. Те са неразумните актове на хората. Всякога, в Божествения свят, ще завъртиш една канелка и водата ще тече, няма да правиш дупки в кюнците. Пък и вие все дупки правите сега. Сега хората искат да имат някое преживявание. Но, някои от тях са смешни преживявания.
Една мома, княгиня, искала да походи малко с маска и каквото прави светът, и тя да направи. И за нейно учудване, този прегръщала, онзи прегръщала, най-после намира един друг с маска, кавалер, и се зарадвала, че намерила такъв човек красив. Но случайно маската пада, тя вижда един негър и хукнала да я няма. Вие искате да имате някои преживявания - ще намериш някой негър под маската и като се върнеш, ще имаш едно неразположение на духа си и измъчване. Хората все искат да имат известни преживявания. То е хубаво, но в чиста вода. Аз съм виждал деца по селата влизат в някоя локва, преживявания искат, и погледнеш - едно заболяло, друго заболяло. Ама те се къпят в калната вода. Туй не е някоя изворна вода, локва е, няма никакво втичане на водата. От такъв характер преживявания що ни струват? Няма нищо ново в тях. Това е най-старото.
Това са сега посторонни[1], вметнати предложения[2], за изясняване как ние си създаваме нещастията на Земята. Понеже нас ни интересува сега формата повече, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят свят на скелети: кост до кост, правилно свързани, ръцете, краката турени на място, тъй систематически наместени, но те са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са все мъртви кости, няма живот. И която глава пипнеш, все няма живот, смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш от тях, стане ти тежко. А и друго: минеш при някой хубав балкански извор, пиеш, гърлото ти се намаже като с масло, стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде. Едната вода, като че е паднал камък на корема ти, а другата те разтваря. Сега ще пиете хубава вода! (Учителят държи пръста си заканително.) Вечерно време на маскарад няма да ходите! Чуждите неща няма да бутате - едно от правилата. Послушанието, то значи човек да бъде доволен от малкото, от туй, което има.
Човешката лудория край няма. Един от богатите английски милионери, през време коронясването на английския крал Едуард, който имал 365 милиона английски стерлинги, връща се от Африка в Англия да участвува в тържествата, но като мислил, че тия пари няма да му стигнат, се хвърлил във водата и се удавил. До такова състояние са лудориите на човека. Някой път вие мислите, че нямате нито пет пари в джоба си, ами този с 365 милиона, и той мислил, че няма да му стигнат парите.
Туй, което кара хората да се давят във водата, то е еднакво силно и у бедни, и у богати. А и туй, което внася живот и то е еднакво силно и у богатия, и у бедния. Богатият се радва и сиромахът се радва; и единият дава, и другият дава. Когато у тях е Божественото, и двамата раздават. А другият, без Бога, все свива, казва: „Мене няма да ми стигне.“ Затуй вие всеки ден ще бъдете доволни от деня и като се разширите повече, Господ ще дава повече. Ние ще дадем повече и Господ ще даде повече!
Направихме Живата Пентограма с Учителя. Започнахме с Правдата и завършихме с кръга около Пентограмата: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!''

(*13.30 ч [на] обяд. Отлично време.)

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] посторонен - остар. страничен.
[2] предложение (рус.) - остар. изречение.

* на ученичките от Окултния клас на Добродетелите.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×