8. ДА ТИ ПРИТЪМНЕЕ ПРЕД ОЧИТЕ ОТ ЯДОВЕ

[RPX]

8. ДА ТИ ПРИТЪМНЕЕ ПРЕД ОЧИТЕ ОТ ЯДОВЕ

Бях веднъж при Учителя на „66". Не помня вече по какъв повод бях отишла, въпреки че го помнех години наред, обаче това, което никога няма да забравя, беше страшно потиснатото състояние, с което отидох и възторжено-ликуващото, с което си отивах вкъщи. Отидох при Него примряла, вър­нах се оживена духом.

Подобна резка промяна на вътрешното си състояние изпитах при друг един случай няколко години по-късно. След като поради непреодолими пре­пятствия не бях стъпвала на беседа три години наред, тръгнах за там един неделен ден. Излязох от дома си при такива обстоятелства, че не знаех как­во ще намеря там, когато се върна. Беседата беше в салона на Турнферайн. Беше светъл слънчев ден, но светът ми се виждаше тъмен. Салонът беше претъпкан с хора, които виждах като силуети. Тогава за пръв път разбрах, че изразът „беше ми притъмняло пред очите" произлиза от буквалния смисъл на тези думи. Сестра Бахчеванова ми даде мястото си да седна. Не разпознавах никого от братята и сестрите и не разбирах нито дума от това, което го­вореше Учителя. Когато беседата свърши и станахме да си вървим, видях сестра Райна Ковачева и я помолих да каже на Учителя, че имам силно жела­ние да посещавам беседите, но че имам големи препятствия за това. Тя ми каза, че може да го направи, но че е много по-добре да го направя аз самата. Тя ме пробута между навалицата от хора, които се тълпяха да Му целуват ръце, а някои от тях и да Го питат нещо. Намерих се до Него, целунах Му ръ­ка и казах: „Учителю, имам силно желание да посещавам беседите, но имам страшно големи пречки за това". Не вярвам да е имало някога на земята по-кротък, по-тих и по-спокоен глас от този, с който Учителят ми каза: „Вие постоянствувате и ще победите". В един миг товарът, който беше легнал до изнемогване върху мене, падна от гърба ми. Стори ми се, като че ли литнах във висините. Тръгнах си да видя какво е станало вкъщи, но вървях бавно, съвсем без да бързам, като дори се върнах от улицата в салона да търся забравени­те си там ръкавици, след което бавно и спокойно продължих пътя си. У дома намерих всичко в най-добър ред и атмосферата най-спокойна. И аз победих наистина и то накрая след 40-годишно постоянство, както ще се види накрая на моите спомени.