Jump to content

12. С ПЕСЕНТА НА УЧИТЕЛЯ


RPX
 Share

Recommended Posts

12. С ПЕСЕНТА НА УЧИТЕЛЯ

Учителят ни беше казал в тежки минути и времена да пеем. Случи се веднъж една заран се разтревожих така, че до дън душа започнах да треперя от глава до пети. Реших да приложа този Негов съвет, който Той ни беше дал в школата. Но как да запея когато от гърлото ми не можеше да излезне не само тон, но и звук. Обаче си спомних и тези думи на Учителя: „За всичко добро ще казвате мога". И започнах да се мъча да пея. Най-напред захвана да излиза от гърлото ми дрезгав звук, после глас, после тон, докато най-после успях да запея. Продължих да пея. Пях още и още, докато пеенето внесе в мене пълно успокоение. Тогава видях как щеше да ми се отрови до вечерта всичката кръв, ако не бях пяла и ако не бях сменила вътрешното си състо­яние с песента на Учителя.

Друг подобен случай беше когато ни изсели комунистическата власт. Трябваше в две денонощия да опразним дома си и да (напуснем София. Щяха да запечатат апартамента и всичко, което е останало вътре нямаше вече да бъде наше. Моят мъж се отчая, искаше да се хвърли от прозореца. После вместо да опакова нещата легна и всичкото време плака с глас докато аз с

165

помощта на сестра си и зетя си опаковах покъщнината като през всичкото време пях. Какви бяха последствията от това? Мъжът ми получи удар, пара­лизира се, боледува цели седем години, кога напълно парализиран, кога по-добре, а последната година и половина, неподвижно парализиран в легло, без да познава никого. Докато аз, която тогава пях, запазих себе си и можех да го изгледам до смъртта му. Имате ли такава опитност. Знаете ли какво значи сила, която идва с песента и те въздига нагоре, охранява те и те закриля.

Срещу Новата 1971 г. премина през София един циклон. Аз бях в про­винцията далеч от семейство, роднини и близки. Съобщиха по радиото за пречупени тополи, изпочупени витрини и съборени постройки. Не знаех през кои часове на деня е минал циклона, за да съобразя поне дали са били в къ­щите си моите хора, дали са оцелели и те и жилищата им.-Прекарах цели шест дена в страшна неизвестност за съдбата им, докато на-шестия ден по­лучих вест от тях. Идеше ми да полудея, но през това време направих крайно усилие на волята си да пея. Пях песните на Учителя през всичкото това вре­ме и се спасих за трети път чрез пеенето. Успях да трансформирам състо­янието си иначе щях да се пръсна от вътре и от вън.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...