Jump to content
Ани

5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

Recommended Posts

Трети урок от Учителя:

ЛЮБОВ.

НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

(* 22 октомври 1924 г., сряда, 7 часа сутринта)

Сега ще търсите иглата на планината. Големите неща всеки намира, но иглата не всеки може да я намери.
Въобще, всичките хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са те!
Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост, те се стремят към реалните малки неща.
Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетховен. Хората му ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири: половината взема Бетховен, понеже той е създал творението, 25% взима виртуозът и 25% - вътрешните сили у него, живата природа, която му е дала енергия. А сега, един виртуоз иска да вземе всичката слава.
Сега, една добра постъпка аз наричам едно музикално парче. Значи, вие ще вземете само 25% - толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка, то е само изпълнението на едно парче на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И живата природа, и тя взима нещо. И тъй, изправността е там: щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 - за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето. Това е морал.
Ще ви приведа един по-ясен пример, да си обясните противоречието. Представете си, че вие отивате да помагате на един болен, който съвсем е изгубил своето съзнание. Вие го прикривате, вардите го, но той се вълнува, не иска да ви знае, защото се занимава с други работи. Но, когато той дойде в съзнание, тогава ще ви благодари. Защото постъпката ви се наблюдава не от Земята, но от духовния свят и после тя ще се реализира на физическото поле.
Трябва да ви приведа и този пример: Отива един млад момък (бил ням, праща го баща му, да се освободи от него) слуга при един селянин. Този го праща за дърва, обаче той, като не знае пътя, и иде горският стражар, хваща го и го бие тъй, че той най-после продумал, казал: „Не ме бий!“ Тогава забравил, че е ням.
Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, как да не му благодарят! Не може да си представи как тъй, да направи едно добро и те да не му благодарят. Пък туй е добро, което е направено за самото добро. Да намериш същността за самото добро, а не за да ти благодарят. Защото, като направиш едно добро, тя самата [придобивка] е жива, тя ти носи радост - а това е придобивката от доброто; а че ще ти благодарят, това още не е никаква придобивка.
Представете си такова едно изяснение: вие се нуждаете от средства. Среща ви някой (*човек) и ви дава и вие му благодарите. Но, ако тези пари са поставени на един камък (*покрай пътя), вие ще благодарите ли някому? Не, ще се обърнете към Бога и ще кажете: „Благодарим Ти, Господи, че си се погрижил за мене!“ Все са хубави малките постъпки. Тъй е. Красивото в живота не седи във великите работи.
Аз някой път ще изясня защо кръста го носят отпред, а не го носят на гърба си. Кръст отпред не се носи. Христос го носеше на гърба Си, отзад, и насред пътя падна от тежестта му. А кръстът, дето те го носят, това не е кръст. После, кръстът на Христа се влачеше донякъде по Земята. Т.е., ако някой всъщност иска да носи кръст, това е то реалността на нещата.
Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа на художника? На похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина? Някой път вие може да не схващате известни дефекти, казвате: „Много хубава е картината!“ Не е така. Значи, всяка една постъпка, която вие направите, трябва вие да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй хубаво, както вие самите. Но все трябва да правите анализ върху себе си: да знаете, в дадения случай, кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете запример чувството за ядене. То се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие взимате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом взимате дела и на другиго, вече влизате в стълкновение, значи постъпката ви се счита в дадения случай некоректна.
Мария: - Как можем да знаем кога Взимаме своя дял и кога - на други дела?
 
- Да кажем, на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши на другиго. Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяване на глада е една нужда, то е естественото, но когато човек яде повече, иде пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия.
Сега, един друг въпрос. Човек може ли да има двама приятели едновременно?
Паша: - Не.
 
- Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи. То не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш едно добро на много хора, то е обществен дълг. Пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг. Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено.
Обичта се проявява в три посоки. Този, когото ти обичаш, най-първо ти трябва да му дадеш живот; на второ място, трябва да му дадеш светлина; и на трето място, трябва да му дадеш свобода. Това са три акта на Любовта. Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън на снега. Ти излизаш, разтриваш го, повръщаш му живота. След туй запапяш огъня, стопляш стаята-това е светлина. Даваш му храна - възвръщат се неговите сили, добива се неговата свобода. Такава е постъпката на Любовта. Туй е една истинска любовна постъпка! Постъпка, която дава живот, светлина и свобода, те са три качества, чрез които Любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по един начин: може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода също. Запример, някой намерил кокошка; вземе я, дава й храна, но не й дава свобода; след известно време я заколва. Тогава, аз правя заключение, когато един човек постъпи по първия и по втория начин и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни чувства и мисли, които са егоистични. Аз бих казал тъй: ако някой намери една кокошка, да я нахрани и да я пусне при нейния господар, в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души. Вие искате да знаете коя постъпка е морална, коя постъпка е любовна. Вие нямате точно определение за една морална или любовна постъпка. Сега е тъй. Запитайте някои други коя постъпка може да се счита любовна, да видим как биха ви определили. Даже ако питате някой педагог, много работи ще ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал.
В природата е така: Бог ни е дал живот, светлина и свобода. В природата, в която ние живеем, тъй постъпва Бог с нас. По това Го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е и светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам, щом аз мога да мисля, да чувствувам и да действувам тъй, както на мене е угодно, значи Бог е изявил Своята любов към мене. В туй седи Божията Любов. Аз констатирам в дадения случай Любовта Му. Следователно вие имате вече една мярка, с която да мерите вашите постъпки. Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно. Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия за живот, светлина и за свобода; после второ - дава ли живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани. С тази мярка вие ще знаете как да постъпяте; и за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате една правилна мярка, да знаете как постъпват. Така нито вие, нито другите ще се мамите.
Някой път вие казвате: „Отгде да зная дали моята постъпка е добра?“ Ето ви един начин, по който може да определите дали вашата постъпка е добра. Запример извърша нещо за себе си: ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по-голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно, вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите. На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Във вътрешния живот има мисли, които трябва да проверявате. Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че тази мисъл е добра.
Аз бих я превел в Божествения свят така: Ако в една твоя постъпка са взели участие Мъдростта, Любовта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска. И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка. Това са трите свята. В човешкия свят взема участие умът, сърцето и волята; в ангелския свят - духът, душата и тялото; а в Божествения свят- Мъдростта, Любовта и Истината. Тогава трите свята вървят последователно тъй: Любов, душа, сърце; Мъдрост, дух, ум; Истина, тяло, воля.
KD_10_3.PNG
Може да напишете три триъгълника. В най-вътрешния ще напишете: Любов, Мъдрост, Истина; във втория - душа, дух, тяло; и в третия - сърце, ум, воля.
Тялото върви с Истината. За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни души, които живеят в едно единство. Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия. Това е мистично разграничение. Три-те се отнася въобще до главата. Значи триъгълникът спомага за развитие на умствените сили у човека. А петоъгълникът - въобще за човека, включва и тялото му, сетивата му, включва и сърцето му. Пък ако имате шестоъгълника - макрокосмоса и микрокосмоса - той включва и тялото.

KD_10_4.PNG

Защото, вземете долната линия: тя се проектира, развива се и образува тялото на човека. Сега човекът се намира в главата (А). Ако вземете само главата на човека, все пак има смисъл. Но задържите ли само тялото (В), няма никакъв смисъл. Главата, сама за себе си, има пак израз, но тялото без главата, то е нищо. Тялото само няма никакъв израз. Тялото без главата е нещо страшно.

С.: - Първата рисунка на децата за човека е такава: KD_10_5.PNG

- Децата разбират кое е най-важното, кое е най-същественото. После те удължават два радиуса, защото без удължаване на радиуси няма никакъв растеж. Първият кръг показва само възможностите. Вземете семето, например. То представлява такъв кръг:
KD_10_6.PNG
В него са скрити възможности.
KD_10_7.PNG
А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на проявлението: радиусите се удвояват. Единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата. Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първия радиус. Щом се посее семето, радиусът се удвоява. Такъв е законът. В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон.
Тогава, можете да представите така (I.) Т.е. втория кръг (а) те го представят с радииране - само с радиусите (II.). Това показва, че животът тече не само във възможности, но и в проявления. Вземете лъчезарните звезди (III.) и те имат два кръга: един - на възможностите, а вторият - на проявленията.
KD_10_8.PNG
Човек още не се е проявил правилно: едновременно не могат да се продължат радиусите на сърцето, ума и волята. Защото върху човека действуват същества от три свята. Съществата на Любовта удължават радиусите, когато намерят за добре. Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергията на ума. Например, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да бъде пасивен. Защото, ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване. Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите туй изследване? За да може да направите изследването си, вие ще престанете да се молите - целия ден да се молите не е за случая. Човек трябва да яде, но целия ден да яде не става. Ще ядеш половин час, един час, но след един час ти ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на тази храна да си върши своите процеси, а ти ще се занимаваш с други работи. Значи, за молитвата има особено време, условия определени, в които човек трябва да се моли. И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него. Като си свърши работата, той ще престане с молитвата и ще дойдат другите на реда си.
Някой казва: „Кога трябва да се моля?“ Определено е кога да се молиш. Заболи те кракът, не можеш да правиш изследвания, тогава целия ден ще се занимаваш с крака си, че като не може този лекар да ти помогне и онзи не може, ще се обърнеш към Бога, ще се молиш. Когато никой не може да ти помогне, ще се обърнеш към Бога. Че идеята за Бога е по-дълбока, се показва от това: Когато гонят някое дете, то казва най-първо: „Мамо!“; след туй, като се намери на по-голям зор, вика баща си; после вика: „Бате!“, „Како!“; а като се намери в най-голямата опасност, тогава вика: „Божичко!“ Кака си вика и всичките други, но като не помагат, вика: „Божичко!“ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който те викат едного, другиго, показва, че чувствата за Бога се явяват едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тия чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. Каката е душата в дадения случай, но в духовния свят тя е сестрата. А брата си като вика, то е духът. Бащата и майката, те играят ролята на ума и сърцето - отвънка те играят ролята на ума и сърцето. Майката е много близка до детето. Най-първо тя се вика, тя изпъква най-първо на сцената. Тя е най-близката, но когато тя не може да помага, то почва да вика другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите градации; или, Божествената идея се е реализирала у майката, бащата, брата, сестрата и най-после (*се изявява) у Бога, причината на всичко. Сега, ако намерите, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момиче или момче. Защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, тия прояви са естествени у тях.
Затуй най-първо човек уповава на туй, което е нежно, след туй на това, което е силно. Най-първо на това, в което има някаква облага, защото майката е една облага; и после на това, което е стабилно. В дадения случай, майката е това, което дава, а бащата е, който донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват закона на Божествените възможности. А бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата. Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и сестрата - идеите на Божествените възможности. А бащата и майката - светлина (*светът) на Божествените проявления или Божествените прояви. Значи любовта на майката е магнетична, на бащата е електрична. Нежността иде от магнетизма, а на бащата силата иде от електричеството. Целувката на майката е нежна, магнетична; на бащата е силна, електрическа; на брата - благородна; на сестрата - чиста.
А чистотата (*всякога) носи топлина. Само чистият човек носи топлина. Тела, които горят, могат ли да бъдат топли? Горещи могат да бъдат, но топли не

KD1_10_9.png

KD1_10_10.png

Тъй е и с Любовта: тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затуй умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Любовта, то е крайното място, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата, или дето Любовта се проявява. Щом се подпуши един кюнец, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че Любовта трябва да бъде умна т.е. да има нещо да изтича, а не да се връща назад.
Любов е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода. По същина говоря. А Бога можем да определим като туй, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ. Разбирате ли тази идея или тя за вас още не е ясна? Туй, което при всички условия остава едно и също. Вземете извора, който постоянно може да тече, без да изтече, т.е. като тече, да се не намали неговата вместимост. Разбирате ли? Като тече хиляди години и пак като го погледнете, като че не е нищо изгубил. Това е, което дава неговата стабилност: постоянно тече, без да се смалява. Като казвам: Бог при всички условия остава един и същ, значи при всички прояви остава един и същ. Животът, при всички неправди на нещата, той всичко изправя. Значи, при всичките неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя всичките недоимъци, всичките противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да са характер. Кога човек се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло. Ама детето казва на майка си: „Ще ме нахраниш“ и тя го нахранва. „Ще ме заведеш тук и там“... То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска. Но като мине известно време, майката почне да го бие, казва: „Този, който не спазва всичките наши наредби... Ние имаме закони тук!“ И го нашари хубаво. И то каже: „Мамо, ще слушам!“
Всичките тия символи, като се превърнат правилно, те добиват едно вътрешно изяснение. И туй, което шокира хората, става ясно и хората виждат, че идеите другояче са поставени, а хората ги разбират съвсем другояче. Една душа можа да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма. Ти трябва да я познаеш. Душата може да дойде по който начин иска. Може да дойде и в един скъпоценен камък. Но съзнание има у него тогава; той те гледа, но ти не знаеш какво се крие у него. И един ден камъкът се изгубил и ти плачеш, плачеш, а той изчезнал. Една разумна душа може да дойде в каквато и да е форма, зарад нея е безразлично. Ако е в цвете, туй цвете те вижда и си мълчи; то само те наблюдава. Ако е в някое животно, пак те наблюдава. А ако е като човек, тогава може да се опознаете по-добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност на сближение от твоя страна. Но и така пак може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото, приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука, или, каруцата ще пристигне,, но каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма. Разпрегнат коня му, каруцата и слугата чака, но той го няма още. А някой път могат всички заедно да дойдат. А някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. Запример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или, ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откак донесоха това цвете вкъщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. Запример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Или, петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде? Знае, разбира се.
Изучавайте Божествения свят. Вие имате заложени сили и способности. Няма да се спирате на човешките задължения, ще изучавате нещата отвътре.
Да ви дам сега друго сравнение. Сравненията са потребни. Имате една цигулка; ако тази цигулка не я изваждате никога от нейната кутия, може ли тя да ви бъде полезна? Не, ще извадиш цигулката си и ще свириш на нея; тя ще ти говори, ще те развесели. Ти като свириш на нея, тя те весели, но ако не свириш на нея, тя не те весели. Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали в живота? Да ви дам аз едно обяснение: имате един приятел, който е затворен. Седи месец, два, условия има, но той е затворен. Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? Ето защо, вие ще извадите цигулката, малко ще посвирите и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вънка от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади от кутията и се остави вън, тя пак се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменя- вате неговите условия, ако искате да съществува подобрение. Всеки ден трябва да внасяш нещо ново в твоя приятел. Туй е като текущата вода: всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искаш да имаш приятел, всеки ден ще внасяш нещо ново в него; може да е микроскопическо, но ще внесеш нещо ново. И за себе си е същото. Ако искаш да разбираш себе си, ще внасяш по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внесеш, ще ти внесат, щом не внасяш и на тебе няма да ти внасят. Та, ще се стремите винаги да внасяте по нещо ново. Тогава законът ще работи и спрямо вас.
Щом ти не се занимаваш с другите, и с тебе не се занимават. Някой казва: „Аз с Господа не искам да се занимавам.“ Тогава и Господ с тебе не се занимава. Казваш: „Аз не искам да се уча“ и науката казва: „И аз ученост няма да ти дам.“ „Аз не искам да любя“ - и сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам.“ Казваш: „Воля не ми трябва“ и волята казва: „Нищо няма да направиш без мене.“ А щом внесеш какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия тебе. И моралната лъжа произтича от това: ако аз искам вие да внесете нещо в мене, без аз да внеса нещо във вас, или привидно само да внеса. Например, ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея“, обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че ти си я посял. Обаче идущата година не израсте житото. В това положение аз ще схвана, че ти си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам прихода от нивата си, а ти си изгубил духовно, понеже няма да имам вече доверие в тебе, за в бъдеще (*нищо) няма да ти се даде.
Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи в това, че онова, което е обещано, не е изпълнено. И спрямо себе си е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи вече, ако не я внесе, тя не работи. Затуй, законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и спед туй ще искаш да ти платят - а не преди да си посял, да ти платят. Тъй законът работи по най-правилен начин. Българите тъй постъпват и те са намерили едно правилно разрешение. Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина. Те не си служат с пари и това е хубавото. Защото парите не определят труда.
 
- Кой дава нивата и семето?
 
- Бог е, Който дава нивата и семето. ([1]Нивата е тялото), а семето, то е животът, дарбите и всичко у вас. А работата на физическото поле - страданията. Значи орете, копаете. Страданията идват, понеже всяка една работа си има своите мъчнотии. [...]* И тогава, накрая каквото спечелите, то е ваше.
Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи са; позлатени са само отгоре. Така, аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то? Това е само един тънък пласт отгоре. Ако ви представя един предмет, тъй позлатен, само отгоре, и би го представя за същински, чист, това значи, не говоря истината. И затуй, чувствата, мислите и волевите действия се определят все по същия начин. Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най- малкия изпит, са позлатени.
Изисква се голяма точност, чистота, редовност. Човек да върши всичко като свое, за да го върши добре.

9.15 часа сутринта

(* 9.15 ч. Времето се изясни.
Предложихме на Учителя да пишем общо писмо на Сотирка и Той да вземе участие. Съгласи се.

* * *

Закуска.)

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] Тук в оригинала има оставено празно място в размер на половин ред. Възможно е да липсва текст.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×