Jump to content
Ани

7. ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.

Recommended Posts

Четвърти урок от Учителя ( до у.о.к.н.д .*):

 

ДВАТА ЗАКОНА:

 

БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ.

 

ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.

(*22 ноември 1924 г, събота, 11 часа сутринта, у С.)

Сега какво да ви говоря? Прочетохте ли днес миналата лекция?

(*- Не, тя не е готова още.)

- Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа. Вие трябва да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения и да се тури какво съдържа всяка беседа - главните точки, които се съдържат в тях. Този материал трябва да го проучите, защото една материя, докато не се проучи, не може да се усвои. Всяка за себе си ще извади колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извадите, със свои думи, основната идея.

Докато вие не разберете думите като сили - понеже всяка една дума представлява сила в себе си, - вие не може да разберете тяхното вътрешно съдържание.

Под думата „любов“ какво разбирате вие? Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди. И, най-първо, да се грижи за вашите материални нужди, които имате. Тъй е според както светът разбира. След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, неговите чувства, които има към вас, да бъдат най- добрите и никога да няма пропукване в тази любов. Туй разбирате под думата „любов“. После, някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде - не тъй разбирате, но тъй искате.

Следователно, аз тълкувам: туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право, но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Когато човек иска (*туй, което човек иска), той не разбира много неща, само едно нещо разбира винаги. Виж как ще направя тази мисъл ясна. Вие за Великден нали искате от Баща си рокля? Не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава. И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави да са. Туй се подразбира.

Та, като казвам „едно нещо (*ще) искаш“, може да кажете: „Как тъй, аз мога да имам много други идеи?!“ Не можеш да имаш много идеи. За Великден една рокля и едни чепичета ще имаш. Това е всичката идея. Т.е. всъщност така се проявяват много желания у хората.

При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да искаш десет неща изведнъж. Само едно нещо ще искаш, то е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът, от всичкия зарзават и месото ще направи едно ядене. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй малко земя му е дал Господ. Знаеш кога се казва „лакомство“? Аз ще определя: когато малкото дете иска да яде като големия човек, това е лакомство. А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество. Тъй ги определям двете положения.

Всеки един човек трябва да познава в дадения случай силата си. В дадения случай има една възможност, която зависи от човека. Вижте какъв е Божественият закон: Както човек излиза на Слънцето, така и буболечицата излиза на Слънцето, и бедният и богатият, всеки еднакво излиза на Слънцето. Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна. Тази възможност зависи от тях, а не от Слънцето. Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас е възприемането.“ Ако някой се е стоплил повече, или е възприел повече светлина, то е от него. Никой не може да обвини Слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина. Тъй щото, възможността е от вас. Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас, Бог ви дава своята Благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползувате, по-мапко или повече, напълно зависи от вас. Възможността да се ползуваш в по-малък или по-голям размер от тази Благодат, зависи от теб. Че някой ден учиш, а друг ден не учиш, то вече зависи от теб. От тебе зависи напълно. А желанието за знание отвътре, подтика на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога. Но да се учиш (*вече) зависи от тебе, то е възможност (*, зависеща) от теб.

Малко да учиш или много да учиш, тези възможности са от вас. Някой казва: „Бог създава възможностите.“ Не, Благодатта е от Бога. Има условия, които Бог създава, но възможностите са от вас. И ето къде се спъват сегашните хора: Ако Бог чрез Слънцето изпраща всичката Своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемането на светлината? - Не. Значи, у тебе трябва да седи желанието да възприемаш или не. Някои спорят: Ето, този си стоплил повече, другиго си стоплил по-мапко.

- Може условията им да препятствуват.

- Ама условията човек ги е създал.

Ето аз какво правило държа: Дойде някой, иска да ми услужи, иска да ми намаже обущата, да ми изчисти дрехите и т.н. Аз считам, че туй е много хубаво, но тази услуга един ден ще ми причини много голяма скръб. Един ден тези хора ще бъдат заняти с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи, а като чакам, аз страдам. А аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че може някой да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да очакваш от другите! Сам ще знаеш да си ваксаш обущата, сам да си шъташ на себе си. А ако дойдат да ти шътат, то е друг въпрос. Иначе, ще се изложиш на едно изкушение. Там е философията на живота. Пък някой път може обмяна да стане: един ще върши едно, друг ще върши друго нещо. Но, като общо правило: Всеки сам ще си услужва! Защото, иначе, да допуснем, слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш? Щом знаеш да си шъташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение. Във външните работи има всякога изкушение. Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното: друг път няма да те посрещнат, няма да те угостят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има, и да искат, не могат да те приемат. Тогава? Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение.

Любовта е от Бога, а да се любим е от нас! Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мене зависи. Няма Господ да ме накара аз да ви обичам, то е от мене.

Има два закона: Любов към Бога! Той е всемирен закон и носи общо благо. И втория закон: Аз обичам себе си. А понеже хората не знаят да владат този закон, та от това се раждат всичките нещастия. (*От любовта към себе си произтичат всички нещастия.) Не че този закон е лош. И той е един от великите закони, но той, сам по себе си, произвежда страданията. Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжающите - страдание. Казваш на кокошката: „Ти ще се жертвуваш заради мене! Аз искам днес да бъда радостна!“ Това е любовта към себе си. Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си. Но ако аз кажа: „Аз ще обичам Бога“, тази любов тогава включва и радостта на кокошката. И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон: не от мене, а от любовта ми към Бога. Тази любов спасява кокошката.

Та, всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон - на човешката любов. Туй ще го знаете: Всяко едно страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите. Такъв е законът. Виждаш, двама души се обичат, правят си услуги, радват се - тебе ти става скръбно, казваш: „Защо няма и мене някой да обича?“ Ето ти скръбта отде изниква. Таман ти намериш един твой приятел, обичате се, трети един гледа - той сам! И той страда, казва: „Защо и аз да нямам някой приятел?“ И тъй, все ще се намери някой, който, като гледа другите, сам да е скръбен.

Това е все човешката любов. Тъй че, по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скърб. И този въпрос може да го развиете в още по-скрита и по-поетична форма. Когато Шопенхауер развива скръбта и песимизма, сам той се е натъкнал именно на втория закон - на човешката любов. Тогава, и да искаш, не можеш да направиш хората щастливи.

Аз ще кажа тъй: Щастие се добива само в любовта към Бога! Но, като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея. Туй, Великото, с думи не може да се изкаже. И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие? Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече с много скромни дрехи, но вътре е богат. А отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но, той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи! Светът може да го съжалява, но това е само външното му положение. Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава. Той носи друго богатство, той обича Бога и затова е доволен и на всичко се радва и на всичко благодари. В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора, с хубавите дрехи. Човешката любов е в хубавите дрехи. Не че тя е лоша. Ако всички хора разбират това, то, ако видим един човек хубаво облечен, да му се радваме - то е едно благословение. Но всеки, който види, че другите дрехи са по-хубави от неговите, той вече е недоволен. Не е ли тъй? Тъй е. Ето една истина. И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе. А има и изключения. Съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Но онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание. А другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило. Той седи толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме. Той е способен, но минава като другите, т.е. като обикновен, но всички го обичат. Пък друг, като знае нещо (*повече), надигне се, но всички тогава се опълчват против него. Това е (*то) човешкото естество.

Това са закони, който действуват в малкото. Щом дойде човек до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер, той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека. И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние. Неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на Земята, да не е изпитал скърбите и тъгите. Колкото чисто и свято да е живял, без да знае даже сам той, той е изпитал туй: скръбен е, тъжен е и някой път и той не знае причините, откъде идат тия състояния, но той ги изпитва.

В света има два вида знатни хора, знаете ли кои са те? Аз ще ви кажа: едните са великите хора, а другите са шутовете, дето минат, и децата им правят закачки. И той е знатен, ама всички се подиграват с него и той се подиграва с другите. В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат. А първите са истинските велики хора. Аз ги*наричам „знаменити хора“.

В едно общество двама знатни не може да има. Един знатен ще има само, а вторият - ти, ще бъдеш само шут. Искаш ли? - „А, не искам.“ Е, тогава бъди скромен! Ако искаш, казвам, още едно място за велик човек има - шут ще бъдеш.

В природата законът е друг. Там знатен всеки може да бъде. То е вече по отношение на Слънцето. Представете си Земята, както е валчеста, че я огрява Слънцето отвсякъде. Наистина, има високи върхове, има и малки върхове, но Слънцето всички огрява. И когато Слънцето ги огрява, значи, че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото те са осветени. Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен. Пък, щом не е осветлен, и голям да е, и малък, това се казва: той е в забвение.

Има ли разлика между тези две положения: да имаш един приятел и той да мисли за теб, че ти си даровит и талантлив или пък цял един народ да признае, че ти си талантлив? Каква е разликата? Разликата е само в твоето съзнание. Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят, за тебе е все едно. Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много да говорят за него. Когато обича човек себе си, той иска много неща да има за себе си: много говеда, много овци, къщи. По този начин можеш да знаеш всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи. Ама Любовта не е проявена още у него, но един ден тя ще се прояви. А някои хора, които са опитали този закон, те отиват към другия закон - раздай на другите! Това, дето Христос казва: ако ти си разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите и те да се радват, пък ти възприеми Божията Любов. Защото всяка любов си има своите неща. Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов.

Животът, който вие сега имате, той ви е даден от човешката любов. Този живот е смъртен. А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен. Следователно, вие в себе си нямате още този Божествен живот, Вечния живот. Имате само начатки за този живот, а Сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които принадлежат към човешкия живот: ядене, пиене, къщи. А, като дойде Божественият, Вечният живот - той ще бъде безсмъртен, и той си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще избере или в единия, или в другия да живее. Той не може едновременно да живее в двата закона. И Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога. Щом обичаш света, и светът теб обича, но тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога. А щом Бог те обича, тогава светът няма да бъде разположен към тебе и ти не можеш да очакваш от него да те обича. Това са неща казани. Туй е вярно. Ти, както и да мислиш, тези неща няма да се изменат. Затова Истината светът не я обича, защото тя е от друг свят. Тя принадлежи към вътрешния живот. И хора, които имат този вътрешен живот, за тях Истината не е незнайна.

Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение със себе си, ще се намерите в противоречие. Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате. Някой път ще кажеш: „Аз не трябва ли да обичам себе си?“ Ще обичаш себе си. Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените, вие и не можете да я изкорените. Не мислете тъй. Но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее. Любовта към себе [си] трябва да отстъпи място на Божията Любов! Ще я жертвуваш за другата, нищо повече! Да ви представя закона. Трудното ето къде е да се обясни. Любовта към мене: имам една кокошка, искам да я заколя - това е моята любов към себе си. Да кажем, поканил съм приятели. Ако аз искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто: ако аз убедя приятелите си и аз сам, да се откажем от кокошката. Тогава и аз съм жив, и кокошката е жива - живеем заедно.

Сега, де е пожертвуванието ми? Туй, което аз съм пожертвувал, де е? Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно аз се подигнах и кокошката остана при мене. А моето желание къде отиде? Слушай, да ви кажа: моето желание не го пожертвувах, аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа, ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо. Тъй че, това желание не е умряло. Така аз уравнявам въпроса. Това желание не е умряло, а го пращам на друго место. А на негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен. То е Божествено желание, което, като го възприема, аз се подигам.

Разбрахте ли как седи работата? Най-първо ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така. Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място иде доброто Божествено желание. Някой път ще кажеш: „Пожертвувах желанието си.“ Не, а просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на апетит до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът.

Значи, физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място. Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете: трансформиране става.

Сега, туй да остане, туй не е важно. Аз искам да направя само едно различие върху идеята за любовта към себе си и любовта към Бога. Искам ли кокошката да я заколя, това е любовта към себе си. Искам ли кокошката да живее, това е любовта към Бога. Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си“ - туй е Божественото в света. Това е жертва. Всякога, когато се откажеш от известни блага за себе си, идва

Божественото върху вас. В такъв случай, отказването благото за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас. Да кажем, ученичка си и имаш два молива, но вземеш единия молив и го дадеш на друга ученичка. Тук е пак същият закон. Каквато и да е малка услуга, която ще направиш, тя може да предизвика Божественото у тебе. Законът все също действува. Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопически случаи пак действува също така, както и при големите неща. След жертвата иде Божественото. Така като схванете философията, тя е лесно приложима.

Сега, вие искате да се справите със себе си, отде да почне любовта и каква трябва да бъде. Аз ще я кръстя тъй: Да се справите с общата любов и с частната любов - да употребя този термин. Но, под думата обща любов хората разбират нещо лошо, а под частна любов хората разбират нещо добро. Сега, като кажеш на хората, че имаш обща любов, те разбират нещо много лошо. Аз ви казвам тъй, законът е такъв: И в човешката любов, и в Божията Любов, в дадения случай, ти можеш да обичаш само едного. Защото и човешката любов действува по същия закон: тя централизира всичките неща в себе си. Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овците... всичко което има. Той казва: „Аз съм господар! За нищо друго не мисля, освен за себе си!“ Така е в човешката любов. Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят. Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той. Запример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезнеш навънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: Той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество. По това се отличават. Човек понякога може да продражава на Бога, но Бог е непреривен, Той все дава. Това е качество само на Бога. Това качество се казва „инфлекс“ - значи че в Бога има вливане и изливане. Всичко от Него само изтича. Всичко тече от Него. Ние не сме Божии, защото не мислим за Него. Негови сме, ако ние мислим за Него.

Да обясня: Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали? Питам: ваша ли е?

(*- Значи, докато е във връзка с цялото, тя е наша.)

- Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е на организма ви. Ако един ден ръката дойде и се прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша. А отвънка ръката не е ваша. Схванахте ли идеята каква е? Ние, докато сме свързани с Бога, Негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови, т.е. ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови. Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той е дяволът. Туй показва, че е дявол, понеже ви е отделил от Бога, заблудил ви е.

-

Аз ви давам това обяснение на ония потънкости. С туй искам да ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум. Може тия противоречия да ги няма във вас всичките, но някъде все ще ги намерите.

- Как да се откажем от света?

- Ето законът на отказването. Как ще се откаже твоята ръка от тебе? Като се отреже. После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана. Значи, вие като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете с Бога, като се скачите с Него. Светът няма да ви изхвърли тогава. И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света? Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная - вие сте свързани с Бога, пък щом умират - вие сте скачени със света. Нищо повече! От света човек трябва да се откаже, но трябва да знаеш кои неща са от света. Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света. Ако аз постоя една къща и пусна бедни вътре да живеят, нищо не им вземам, питам: постройката на тази къща от света ли е? Не. Образувам една модерна скотобойница - тя е от света. Тъй щото, човек трябва да знае кои неща са от света и кои не са от света.

- Онзи, богатият младеж, каза на Христа: „Всичко това опазих, що да сторя сега?“ Пък аз казвам: „Нищо от това не съм опазила, що да сторя сега?"

- Щом си опазил всичко, тогава остава законът на жертвата - раздай всичко! А ако нищо не си направила, тогава ще ти кажа: покай се!

- Какво трябва да пази ученикът, за да издържи изпита си?

- Трябва да пази връзката си. Нищо повече!

В човешката любов, (*всички) трябва да знаете, че там стават бързи смени на състоянията. И в тия закони вие не можете да избегнете бързите смени на състоянията. Дали ще може да си го обясните или не, то е друг въпрос, но всички противоположни състояния ще ви дойдат.

Сега у вас трябва да изникне едно желание отвътре, един подтик, наричам го подтик на Духа, да имате желание отвътре, защото, ако аз ви говоря за тия обяснения, а вие нямате един подтик на Духа, тогава ще почнеш да мислиш: „Защо трябва да се отричам от света? Мога ли да излезна вънка от света?“ Не, това е неразбиране. „Вънка от света“ значи съвсем друго нещо. Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво нещо е „вънка от света“. Една лодка е в морето, но морето да не е в нея. Лодката да е в морето - тогава тя може да плува. А ако морето влезе в лодката, тя ще потъне. Туй се разбира „да е човек в света, без светът да е в него“. Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа. Туй е обяснението „човек да бъде в света“ - да може да плава, а не светът да е в него и той да потъне. Защото, щом светът остане (*влезе) в него, той се ограничава, почва да потъва, а когато той не пуска света да влезе в него, той е свободен. „В света бе и светът Го не позна“ - казва Писанието.

Условията вие сте ги създали сами. Да допуснем, че вие вземете пари назаем, подпишете един запис, срок - след 3 месеца ще ги повърнете. Но тогава ще дойдат необходимите условия, вие трябва да плащате. Питам: кой създаде тия условия? Вие ако не бяхте взели тия пари, щеше ли да дойде този заемодавец? - Не. Това не може да се счита за подтик на Духа. При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: „Няма да вземам пари назаем, а всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен.“

Искаш, запример, хората да те уважават. Ти се заблуждаваш. Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе. Според Божественото, аз ще кажа тъй на човека: „Приятелю, аз свободно спрямо тебе ще направя това нещо. И без ти да ми кажеш, туй, което аз мога да направя, ще го направя за тебе, без ти да ми се молиш. Аз сам ще проникна, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя.“ Тъй е по Божественому: стига някой да усети, че ти имаш нужда и той ще го направи. Малките деца защо плачат? Щом дойдат на света, и те плачат - да му помогнат. Някой път, докато те плачат, никой не отива при тях, а щом престане да плаче то, идват и му помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат. Даже да сте цар и имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука, при най-щастливото ви състояние пак ще дойде скуката. Как ще си я обясните тогава? Ако си беден, ще кажеш: „Ех, беднотия!“ - Не. Това, аз наричам, е една самоизмама. Ами че и богатият умира гладен, но сиромахът това не знае, а богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето бедният какво не знае. А царят знае, че и той е скърбен. Значи, царят в туй отношение знае повече. Тия неща в тази форма трябва да ги знаете, за да ви бъде законът ясен. И ще ви бъде леко на душата, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко. Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си ги носиш.“ Аз както забелязвам, всички в класа сте се спънали във втория закон - на човешката любов. И всеки един си има една мярка, с която мери нещата. А трябва да знаете, че по този закон никой никого не може да направи щастлив. Ако в един момент ви направи щастлив, в следующия вие ще бъдете нещастни.

Един американец искал да се прослави и като мислил, мислил какво да направи и като изброил всичко, което може да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад. Тщеславие е това. Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта: осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух колкото му трябва. Но, той не е могъл да предвиди другите мъчнотии - това, което може да се изпита там. Влиза в бъчвата и действително направил опита и излезнал жив из бъчвата. Прославил се много, всички вестници писали за него. „Но втори път - казал - и целия свят да ми дават, не искам да повторя този опит.“ Та, и ние, някой път ни се иска да влезем в тази бъчва. Но след като сме влезнали, казваме: „Втори път не влизам вече вътре. Друг да опита вече.“

Тъй че, вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад. Всички ще говорят за тебе, но това бучение, туй върдаляне в тази бъчва, което си изпитал при падане от такава височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да го забравиш. И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е да плати човек. Запример, някой казва: „Христос Го вдигнаха на кръста, прослави се.“ Прослави се, да, ама и Христос, от всичката слава, която има, вече втори път не желае да Го заковават на кръста. Той казва: „Повече слава не искам. Такава слава!“

Мнозина мислят, че може и по друг път. Не може по друг път, защото животът сега както се развива, тези са трите велики закона, които сега действуват (*в света): Любов към Бога, Любов към себе си и Любов към ближния.

Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон. И най- малката буболечица го знае. Тогава, остават да се изучават другите два закона: Любов към ближния и Любов към Бога. Любов към себе си, това е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка, като падне в почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата „смърт“, т.е. да престане у теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението. Първия път като влезнеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава. А втория път, ако пак влезнеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това. А трети, четвърти път като влезнеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш и при това няма да имаш възнаграждение. И ти ще опиташ една голяма скърб.

Та, с любовта към себе си можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това? Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20-30 години, за да напишеш една книга, да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи: ако изгубиш, ти нямаш вече други 30 години на разположение да дадеш за друг труд. Първият опит ако излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си. За себе си може да направите само един опит. Може да посветите година, две - не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо. Този закон работи, но след себе си носи всичките страдания, несгоди.

Сега, не (*от страх) да го избегнем, но ще дойдем до Божествения закон - да изменим любовта към себе си в любов към Бога. После ще дойдем до любовта към ближния, любовта към себе си и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога. Това е един закон в битието. Който разбира! Това е една положителна философия, която всички ще опитате. Тя работи много хубаво в живота. Ама каква психология има у човека! Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ама внимава никой да я не види. Съзнава, че вече не може да прави опит. Жалкото е там: тя знае, че има нещо отишло! Не може да направи втори опит. А има и други стари, които са разбрали живота, не усещат празнота в тези години. Значи има нещо друго, по-съществено в душата им.

Сега, заключение можем да извадим. Първият опит, или туй, което за човека е най-великото, то е най-мапката Божествена Любов, понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов. Туй, което в закона на личната любов или за човешката любов е най-голямото, то за Божествената Любов е толкова микроскопично, че ако внесеш тази любов в Божествената Любов, едва ли ще бъде сравнението като една игла, турена на Витоша. Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла, турена нейде на Витоша, че трябва да я търсиш и трябва много голямо знание, за да я намериш някъде. А пък и иглите са потребни, това го знаете - с игла зашиваш всяка дупка.

Ще изучавате живота. Всички хора все се стремят към нещо. Всеки си има по някаква мисъл в ума си. Човек все има нещо да го въодушевлява.

- Ама Божественото не се постига от един път.

- Ето, погрешката ви е там. За да постигнеш Божественото, това можеш изведнаж, но да се прояви в тебе туй Божествено в своята пълнота, трябва ти цялата вечност. Да посея в теб Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете: Божественото изведнъж се добива, но цялата вечност е потребна, за да се прояви. Защото в Невидимия свят, в истинския свят, под време и пространство всякога разбират промяна на състоянията. Когато се каже, че денят е студен или топъл, че Слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в Невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния. Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията. Затуй там нямат година, месец, седмица или ден. Там нямат такова леточисление като нашето.

12.30 часа

Ден втори

Празникът на Добродетелта

23 ноември 1924 г.,

неделя, 6 часа сутринта

([1]у Паша)

(*Сотирка)

[Присъстват:] (Д.с. - духом, И.с., П.п., Л.м., М.Е. - духом)*

(Паша 130)

Утринната молитва:

  1. Добрата Молитва
  2. Отче Наш
  3. „В начало бе Словото"
  4. Молитвата на Духа
  5. „Духът Божий"
  6. Размишление върху Правдата и Божествената Промисъл (от наряда)
  7. Молитвата на Триединния Бог
  8. Живата Пентограма
  9. Размишление за хармония между петте ученички от Окултния клас на Добродетелите.
  10. Всяка от нас прати една добра мисъл до Сотирка чрез ангела на Добродетелта. (*С.: - Бъди дете на Добродетелта!)
  11. „Махар Бену Аба"
  12. Мото на Добродетелите
Мика предложи в чест на Сотирка да прочетем за всяка по две от „Свещените Правила", които се паднат.
Д.[2 238. Синьото небе, 239. Звездното небе
М. 154. Изненада, 155. Благоразумие
П. 440. Изпитания, 441. Любов - Мир
Л. 110. Отношение, 111. Духовните тела
И. 258. Дружба, 259. Лошите мисли

Ден трети

Празникът на Истината

24 ноември 1924 г,

понеделник, 6 часа сутринта

([3]у П.)

[Присъстват:] (И.с., П.п., Л.м., М.Е. - духом, Д.с. - духом)*

(Паша 130)

Утринната молитва:

  1. Съсредоточение: Свързване 5-те с ангелите на Добродетелите
  2. Живата Пентограма
  3. „Бог е Любов"
  4. Добрата Молитва
  5. Мото на Добродетелите
  6. Пет минути размишление върху Мъдрост, Светлина и Знание, Благо­разумие.

(* Благоразумие = послушание на Великото; Знание = вяра; Светлина = Истина; Мъдрост = принципът.)

Ден Четвърти

Празникът на Правдата

25 ноември 1924 г„

вторник, 6 часа сутринта

[Присъстват:] (П.п., Л.м., М.Е. - духом, Д.с. - духом, И.с.)*

(Паша 130)

Утринната Молитва:

  1. Съсредоточение върху Правдата и Божията Промисъл.
  2. Молитва на Триединния Бог
  3. „Благославяй, душе моя, Господа!"
  4. Тайна молитва за възтържествуване на 5-те Добродетели в нас и братството в най-минимапната им проява, според всеки за каквото е готов.
  5. Молитва на Свещената Чистота
  6. Стихове от Евангелието:
     

    Паша: Ев. от Лука, гл. 21 ([4]26), ст. 29, 30, 31


    Мика: I Коринтяном, ст. 6, 7, 8, гл. 3


    (6) „Аз насадих, Аполос напои, но Бог възрасти. (7) „Тъй щото, нито който сади, е нещо, нито който пои, но Бог, Който възрастява." (8) „А който сади и който пои, едно са и всеки според своя си труд ще приеме своята си заплата."

    Савка: I Коринтяном, гл.1, ст. 21, 22, 23 За Елена: I поел. Иоаново, гл.5, ст.7, 8, 9 За Сотирка: Ев от Лука, гл. 24, ст. 47, 48, 49

  7. Благодарствена Молитва
  8. Отче Наш

Ден Пети

Празникът на Любовта

26 ноември 1924 г.,

сряда, 6 часа сутринта

[Присъстват:] (Л.м., М.Е. духом, Д.с. духом, И.с., П.п.)*
(Паша-1 30)

Утринната Молитва:

  1. Съсредоточение
  2. Добрата Молитва
  3. „Благославяй, душе моя, Господа и не забравяй"
  4. „Fir - Fur - Fen"
  5. „Venir - Benir"
  6. „Махар Бену Аба"
  7. Отче Наш
  8. Живата Пентограма

---------------------------------------------------------------------------------

[1] Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша, Любов - Мария, Мъдрост - Елена.
[2] Д - Добродетел, М - Мъдрост, П - Правда, Л - Любов, И - Истина.
[3] Истина-Савка, Правда-Паша, Любов-Мария, Мъдрост-Елена, Добродетел - Сотирка.
[4] Истина - Савка, Правда-Паша, Любов-Мария, Мъдрост-Елена, Добродетел . - Сотирка.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×