Jump to content
Ани

ПЪРВИ МЕСЕЦ

Recommended Posts

ПЪРВИ МЕСЕЦ

22 август - 22 септември 1922 г.

В.Търново - София

Моята работа този месец е върху

ИСТИНАТА

Светлина, Истина, Чистота.
I. Опитност. 22 август Туй ме натъкна на мисълта: две страни има в Истината: да говоря истината и да мога да я слушам, а и двете неща са еднакво мъчни за мен.
Ето моето писмо върху работата за Истината до Сотирка за Учителя, което забавих с шест дена.
Мила Сотирке,
За работата ми върху Истината 22 август - 22 септември.
През целия месец у мен стремежът да бъда истинолюбива растеше. В края аз обикнах премного тази добродетел - Истината. Само като я произнасях, тя беше светлина за моя ум, чистота за моето сърце и сила за моята душа.
През този месец различих две положения: Отношенията на хората спрямо Истината и моите отношения към нея.
За първото положение констатирах, че почти всички хора с много малко изключение, са фалшиви, неискрени, престорени, всичко е пресилено и неестествено. Никой почти няма да дойде и тъй прямо и искрено да ти каже истината, тъй както си е. Всеки ще се съобрази с тебе, със средата, с общественото мнение и накрай нищо не остава от красивата истина.
По отношение на мене, аз различавах две страни на Истината:
1. Да чувам Истината хладнокръвно и със спокойствие на душата ми, каквато и да е тя. И второ сама аз да говоря Истината, без да ме е страх, че може би тя няма да легне на хората.
Първата половина от месеца, аз повечето гледах да свикна с първото (т.е. тъй ми се налагаше). И мисля в това до нейде успях. Ако по-рано някой ми кажеше нещо горчиво за мен, мен ми ставаше мъчно и като че ли се намаляваше разположението ми за това лице. А сега в такъв случай аз съм по-доволна. Все едно, ако не ми се каже тази Истина, нали лицето я крие в себе си, а аз мисля, че няма нищо. Но сега като ми я каже, аз се радвам, защото лицето е искрено и всичко, което таи в душата си за мен го казва - и тъй, може аз да се ползувам от това и да се поправя. И го обиквам заради тази смелост в Истината.
Истината иска само смели хора!
Сега втората половина от работата ми - аз да говоря Истината, върху туй работех с много голямо съзнание и усърдие. Но понеже аз по-рано никак не говорех Истината, та сега слагам успехите си в тази страна 25%. Докато за първата половина - да слушам Истината, тургам успех 50 %.
Но стремежът към Истината е у мен силен и непреодолим и наред с новата си добродетел - Мъдростта, аз ще карам и Истината.

28.09.1922 г

7 и 30 сутринта

София

В случая, че си изпратила писмо до Учителя, прати допълнително и моята работа. Изпращам ти копие от писмото, което изпращам до Учителя.

Савка

НА УЧЕНИЧКИТЕ

ОТ

КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

М. С. П. М22.

Доброто никне; Правдата расте; Истината цъвти; Мъдростта върже; Любовта
зрее.
Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното благо на вечния живот.
Вложи Истината в душата си и ще придобиеш свободата си;
Пусни светлината в ума си и Мъдростта ще ти даде знанието си;
Приеми Чистотата в сърцето си и Любовта ти ще дойде в своята пълнота.
Моя мир да бъде с вас.

BKD2_1.PNG

[Материали на Мария Тодорова][1]

14 септември 1922 г., четвъртък, 4.30 сутринта

Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д.

Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б

Ние сме едно с Любовта и Чистотата е наше достояние

[Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога]

Нашата висша същина е Любов. Бог вътре в нас е Любов. Ние сме проявление на тази любов и преди индивидуалното ни обособяване ние сме били вътре в Любовта. Пребъдвали сме в нея. Нашата душа и сега пребъдва в Любовта - нашата сродна душа, а другата, тази която е долу е разпъната на кръста на материята.
Щом като нашата душа е Любов, ние сме едно с Любовта. А не може да се прояви Любовта, ако няма чистота. Божествената Любов се проявява при Божествената чистота. Средата, в която Божествената любов може да се прояви, атмосферата, която тя трябва да диша, е чистотата. Божествената Любов и Божествената чистота вървят ръка за ръка.
Щом ние сме едно с любовта, чистотата е наше достояние. Имаме ли ние тази чистота в себе си? Нашата сродна Божествена душа живее в чистота. Туй, което е проявено долу в материалния свят, то е опетнено. Прозри в илюзията, в която живеем.
Със силата на своята воля ти ще се отдръпваш все по-навътре и по-навътре в себе си, за да живееш в мира на Любовта и Чистотата. Смогнала да достигнеш това вътрешно равновесие, ти ще видиш, че временните състояния, през които преминаваш, не са реални, те са само сенки по твоя път, който цял е озарен от светлина. В тези сенки ти можеш да живееш стотици години, хиляди, защото какво е 1000 години пред неизброимия низ на вековете, които нямат начало нито край? Животът в сянката е миг за Бога, но за човека той е вечност. Но тъй иска законът на твоето развитие. Тъй иска законът на мировото развитие. Но озарена от вътрешна светлина - светлината на Истината ти ще вървиш из пътя, ще кажеш в сянката: Б. С. И. Б. Т. В. Л. Б. и в мига живееш във вечността на неизброимите векове.
  • И. К. Б. И. [Няма Истина като Божията Истина]
С. Б. И. Е. И. [Само Божията Истина е Истина]

ЧИСТОТА

  1. Проявление на чистотата във физичния свят
  2. Проявление на чистотата в астралния свят
  3. Проявление на чистотата в умствения свят
Туй понятие, което имам за чистотата, тази идея която имам вътре в ума си не е ли човешко?
Да постигна чертите на Божествената чистота... (Иоил Гл. 2 ст. 23, 24, 25,
26, 27, 28, 29, 30, 31, 32)
„Какво нещо е самата Чистота ние не можем да знаем. Но кои са проявленията й можем."
Кои са качествата, чрез които тя се проявява в астралния свят? - Безкористие.
В умствения? - Там тя произвежда светлина.
„Вода бистра, светлина чиста" - Това са рожби на чистотата във физическия и умствения свят. Съзерцанието на планинския ручей • извор, ще внесе свежа, чиста струя в чувствата.

15 септември 1922 г., петък, 6 ч.с.

Н.с. е. с. л. и. ч. е. н. д.

Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б

Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога.
Първото проявление на Бога е Духа. Първото проявление на Духа е Любовта - „Бог е дух" - значи първото проявление на Бога е Любовта. Бог вечно се проявява в тази любов. Ние сме тази Любов. Ние сме едно с любовта - ние сме едно с Бога.
„Ние сме едно с любовта и чистотата е наше достояние. Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога."
„Да бъдем като Бога!"
„Да бъдем като Любовта Му!"
„Да бъдем без страх и без тъмнина!"
„Да бъдем с обич и светлина."
„Да бъдем чисти „както е Он чист!"
Планинският извор е на 3000 м. висок връх и извира между свежа и сочна трева между две малки скали. Като извира той бъбли... клокочи..., бистър е като сълза и червени и жълти песъчинки отделени като лещени зърна едно от друго образуват малкото му корито. Водата в коритцето е прозрачна и на дъното му се вижда пъстрата мозайка от песъчинки. Планинският извор е образ на чистотата. Той е образ на тази чистота, която се не размътва никога. Аз разбърках с пръст пясъка в коритото, появи се едно смущение между песъчинките, те си изгубиха мястото и заплаваха във водата търсящи. От това водата се размъти. Когато те търсеха - водата се размъти, аз изсипах малко пръст - частиците пръст пак затърсиха място, след това те улегнаха на дъното, то придоби друг вид, имаше нови форми, нови образи, нови цветове. Водата пак стана бистра и прозрачна. Аналогия...

16 септември 1922 г., 6.15 ч.с., събота

Ако направим заключение по аналогия планинския извор превеждаме с астрален и умствен свят. В известен миг състоянието на чувствата е бистро. Но влезели ново чувство, то произвежда известно смущение, известно вълнение.
В ума при всяка нова мисъл се влага нов елемент и той търси да се присъедини към елементите към които го влече неговото вътрешно свойство. При това се появява пак вълнение в умствения свят - снопът мисли, които се пръскат за миг създават известна неясност, временна тъмнота, която произлиза не от същината на мислите, но произлиза от това състояние на неизвестност, неопределеност, сред което новата мисъл се лута и търси да намери своите сродни елементи. Намерила, тя образува нова халка в задното на: мисълта и умствения свят наново се успокоява. В момента, когато сродните елементи се намерят, ражда се радост, която в умствения свят се проявява като светливи лъчи - значи произвежда светлина.
Умствената среда е хармонична, всяка мисъл е на мястото си, тя звучи с присъщия си тон - тя издава, лъчеизпуска присъщия й спектрален лъч. За да има хармония между тоновете и хармония между цветовете, умствената среда трябва да е чиста.

18 септември 1922 г., понеделник, 6.30 ч.с.

Размишление върху Пентаграмата. Тя е пътя на човека към Божественото. Осъществил нея в себе си - Божествения дух ще се излива и работи през петте канала. Когато петте принципи оживеят и задействат, човек се слива с Божествения свят и става една разумно-съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание. И знание на Божествените закони, които постига чрез просветление на Божествената Мъдрост.
Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д.
Б. в. с. П. в. л. и. н. с. е. с. Б.

19 септември 1922 г.,вторник, 4.15 ч.с.

Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д.

Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б.

„Блажени чисти по сърце, защото те ще видят Бога."

Блаженство - то е състояние не на радост, не на веселие. Радостта се проявява силно; тя е движение. При радостта трептенията са бързи. При радостта има едно движение да се разлее, движение от центъра към периферията, вълна разливаща се навън. Веселието е радост, в него има една лекота, един стремеж нагоре; то е радостта станала по-трайна, ако може така да се каже, завладяла душата в продължение на няколко мига. Защото радостта, тъй както ние можем да я чувствуваме се проявява като едни изблици за миг. При веселието тя е по продължителна.
И радостта и веселието [се] явяват при процеса на растенето. Те съпровождат този процес и през тях се излива слънчевата светлина, която носи и топлина, за да може плода да зрее. Учителят казва: „За да може ученикът да учи, непременно Господ трябва да се радва и весели. Весели се Господ, радва се и Той."
А блаженството? Далече съм да го схвана в неговата пълнота, но тъй както сега се слага на моето ограничено съзнание: Блаженството е сляни радост и веселие в една по-висша октава. То е радост, която се е успокоила. То е веселие станало вечно.
В него има тишина. В него има прибиране отвън навътре, към едно вътрешно себе; в него има едно съвършено превръщане на съзнанието, идентифициране с Единното съзнание. В началото има един прибиране от периферията към центъра - в центъра, който обръща всичко, едно постоянно, непрекъснато преживяване на самото себе има в блаженството. Блаженството се явява при плода. Само при плода може да има блаженство.
Блажени ...Кои? - Чистите по сърце. „Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота. Необикновена чистота на сърцето." Тази необикновена чистота можем да изразим образно като дете или като бяло цвете. Или като геометричния символ кръг. Тя е чистота на детето, което се усмихва на Слънцето. Тя е чистота на цвета, който люби Слънцето. Той го люби, защото не може да не го люби, тъй като същината на цвета е любов. Цветята живеят в ангелския свят. Тя е чистота на кръга, като най-съвършен образ на хармонична линия. Тя е чистота, при която се чувствува радост и веселие, чистота, която вижда себе си във всичко и всичко в себе си, както слънчевият лъч вижда себе си във всяка росна капка и тогава росната капка вижда себе си в лъча и се познава.
Когато Бог види себе си в нас, само тогава можем ние да се познаем, да познаем себе си. А когато ние видим себе си в Бога, само тогава може Бог да ни познае.
„Ние те познаваме, както Ти ни познаваш!"
По същия закон, по който росната капка се познава, когато слънчевият лъч влезе в нея. Тя просиява, просветва и тя вижда себе си светяща.
„Ние се любим, както Ти ни любиш" Чистотата кърми Любовта."
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога."
Те ..., те - тези, в които любовта живее като принцип - те ще видят Бога, защото „Бог е Любов". Те могат вече, те знаят вече да виждат себе си, те виждат в себе си живата Любов, те виждат себе си, че сами са тази жива любов и „те виждат Бога"...

Fir fur fen Tao bi Aumen

6.30 ч.с.

Пентаграмата

Живата пентаграма това е човека. Главата, две ръце и двете нозе.
Главата - истината, десният крак - правдата, дясната ръка - мъдростта, левия крак - добродетелта, лявата [ръка] - любовта.
Тези пет точки са пет центъра през които непрестанно се изливат токове, протичат енергиите.
Тези са петте точки, които ни ограничават в мира на проявеното, в мира на формите, но силите течат, за тях няма ограничение и те изграждат в невидимия свят невидимия човек.
Ние трябва да познаем:
„Проявената Божия Любов"
„Проявената Божия Мъдрост"
„Проявената Божия Истина"
„Проявената Божия Правда"
„Проявената Божия Добродетел"
Тогава ни ще познаем „себе си". Защото:"Ние сме Проявената Божия Истина", казва Учителят.
„Проявената Негова Мъдрост"
„Изявеното Негово Слово"
Наряд за Вторник

19 септември 1922 г., 11.30 ч., Вторник

МЪДРОСТ

Н.Л.К.Б.Л.

Аз искам самата дума „мъдрост" да ми даде откровение за това, което крие в себе си. Аз искам буквите, от които е съставена думата, да ми разкрият нейното вътрешно съдържание. Изговарям „мъдрост" и усещам едно безгранично съзнание, което се отлива в строго ограничени форми.
М - показва движение от горе на долу, слизане, една сила, която се стреми на долу и носи в себе си семена - зародиши на всички бъдни форми. Едното, което се разделя на множество. Безграничното, което се ограничава, раздробява се на безброй много форми и се губи в безкрайно малкото. В мъдростта има деление. Чрез Мъдростта се постига разумение на законите, по които се развива Божия план и вникване в принципите, вложени в природата. Тия закони действуват в нас и чрез нас, ние ги прилагаме, като че ли подтиците идат от нашето подсъзнание, но ние още не ги разумяваме. Ние сме резултат от действието на тези закони. И сега човек сам за себе си е чудо. И какво ли около него не е чудо?
„Да бъдем саморазгатнато чудо". Това иска да ни научи Мъдростта.
Видях веднъж под микроскоп една радитария и това невидимо за просто око същество разкри пред окото ми цял мир от красота, хармония и едно строго съвършенство на формата, носяща отпечатъка на най-великия геометър.
Нечий тих глас в мене промълви: Н.М.К.Б.М.
С.Б.М.Е.М.
[Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост!]
Две думи се бяха срещнали веднъж във времето на неизмеримото пространство на тяхното небесно странствуване. Техните орбити се приближиха, те се познаха и се поздравиха с поздрава на Любовта. Тях еднакво ги занимаваше въпроса за неизповедимите пътеки по които Божията Мъдрост води душите. И те изпяха тихо в молитва: Н.М.К.Б.М.
С.Б.М.Е.М.
И сега, когато благодатното слънце [...] разлива в жилите ми нов живот, когато аз усещам как лъчите му спохождат всяка една клетка и оставят в нея своето благословение, пак същите закони на Божията мъдрост действуват в заключените лаборатории на моето тяло и стават там великите процеси на трансформацията и слънчевият лъч оживява мъртвата клетка. И шепна:
„Няма Мъдрост като проявената Божия Мъдрост!
Само проявената Божия Мъдрост е Мъдрост!"

20 септември 1922 г., 6.15 часа сутринта, сряда

Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д.

Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б.

1. Ще се стараеш да приложиш чистотата по отношение на твоето тяло. То сега е в един процес на чистене. Аз работя в него. Ще се вслушваш в тихия глас - гласът на Господа и днес през целия ден ще се стараеш да изпълниш най- съвършено това, което ще ти пошепне Господ вътре в тебе. Внимавай, вслушвай се, да не изпуснеш една Негова дума.
Ти в тази стадия на развой, живееш най-вътрешния живот - всичко у тебе е съсредоточено вътре - но иде време да преминеш в другото състояние - чрез вслушване във вътрешния глас ти ще научиш законите, да можеш правилно да преминеш в другото състояние. Със съзнанието на ученик, ти ще работиш.
„Търси и ще намериш.
Искай и ще ти дадат.
Хлопай и ще ти се отвори"
С.Б.Л.Е.Л.[Само Божията Любове Любов.]

На 22 септември в-х Л. [връх Любов]

24 септември 1922 г., 6.15 ч.с., неделя

Н.Л.К.Пр.Б.Л

С.Пр.Б.Л.Л.

[Няма Любов като проявената Божия Любов]

[Само проявената Божия Любов е Любов]

„Кой ще ни отлъчи от Любовта Христова? Скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или беда, или нож?...Но в всичко това препобеждаваме чрез тогози който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито сегашното, нито бъдещето, нито височина, нито дълбочина, ни друго някое създание, не ще може да ни отлъчи от Любовта Божия, която е в Христа Исуса Господа Нашего.

Послание к Римляном гл. 8:35, 37, 38, 39

27 септември 1922 г., сряда, 5 ч.с.

Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д.

Б. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б.

„От подвига свещен на Любовта,
Той видя плод да никне благородни."
„И свойта висша цел е сам с
целта на Вишния съединил."
„Семето на самовяра... "
  1. Любов за изпълнение.
  2. Любов за приложение.
  3. Любов за възрастване на всичко добро в моето сърце.
  4. Най-малката жертва
  5. Дете
Оставете децата да идват при мене. Защото на тях е Царството Божие."

30 септември 1922 г., събота, 5.15 часа сутринта

Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д.

Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б

„Чисти като живата вода"
„Чисти като живата светлина"
„Чисти като Любовта"

1 октомври 1922 г., неделя, 5 часа сутринта

Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д.

Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б.

2 октомври 1922 г., понеделник, 6.15 часа сутринта

Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д

Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с.Б

„Тая е моята заповед, да имате любов помежду си, както ви аз възлюбих"
Йоан 15:12
„А горний Ерусалим е свободен, който е майка на всинца ни..."
Посл. к Галатяном 4:26
„Ти си мой Син, аз днес те родих."
Посл. к Евреем 1:5

7 октомври 1922 г., събота, 5 часа сутринта

Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д.

Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Т.М.

(Всяко слово да бъде жива сила)

Любезна Сотирка, [2]
Получих писмото ви. Иска се от вас преодоляюще влияние на вашия ум, сърце и воля. Средоточени към великата цел на живота: това е благочестието не в Неговата ограничена смисъл но в неговата безгранична. Да се свържите с напредналите души и с Бога Источника на всичко с Христа Изявената Любов в Нейната Пълнота.
Вас ви е още непонятна тази връзка. Връзката носи светлина, мир и радост за душата.
Аз ще се постарая да ви осветля с течение на времето. Вяра жива непреодолима любов непрестанна. Ще дойде. Поздрав на всички.
Верен.

Русе, 28 септември 1922 г.

„А вие, възлюблени, назидавайте себе си на пресветата ваша вяра и молете се Духом Светим.
Пазете себе си в Любовта Божия в ожидание на мисълта на Господа нашего Исуса Христа за живот вечен. И към едни бивайте милостиви, с разсъждение; а други спасявайте с страх като ги изтръгвате из огъня и гнусете се даже и от дрехата осквернена от плътта.
А на оногози, който може да ви съхрани безгрешни и да ви постави непорочни в радост пред неговата си слава, единому премудраму Богу и Спасу нашему да бъде слава и величие, държава и власт и нине и вся веки."
Амин.
Послание Юдино 1: 20-25
„Така щото Син Человечески е Господар и на Съботата."
Марка 2:28
„Аз никоя вина за смърт не намервам в него. И тъй като го накажа ще го пусна."
Лука 23:22
„Кой ще обвини избраните Божии? Бог е който ги оправдава."
Послание к Римляном 8:33

12 октомври 1922 г., четвъртък, 6.30 часа сутринта

Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д.

Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б

Любовта това е афенитета, химичното сродство между атомите в елементите.
Вода бистра, изворна, течуща...
Светлина жива, изворна течуща...
Мисъл жива, изворна, течуща...

14 октомври 1922 г., събота, 5 часа сутринта

Н. е. с. л. и. ч. е. н. д

Б. в. с. п. л. и. н. с. е. с. Б

Когато изживея един миг в Любовта, ще мога да кажа нещо за нея. Един миг ще съсредоточава в себе си вечността и вечността ще се слее в един миг, защото в любовта границите на времето изчезват.
В любовта няма време.
Кое трябва да бъде по-напред? Любовта или Чистотата? Любовта ли ще произведе чистота или чистотата ще роди Любовта. Чистотата е краен резултат от един завършен процес. („Човек не се ражда чист. Той отпосле става чист.")
Но първоначално душите са излезли от Бога чисти.
Човешката душа слиза на земята, за да познае себе си - да стане силна, защото само силният може да познае себе си - да познае Бога. Тогава казваме: Бог се проявява, за да се познае. Всяка проява е двойник на нещо, сянка. Съзнанието заключено в сянката е [...] че тя е реалността. Заживяло в нея, потъмняло в нея. Но дохожда момент, когато Реалното Едно изпраща лъч в сянката, тогава съзнанието се пробужда и вижда себе си. В начало то почва борба с тъмнината. Но колкото повече се бори толкова повече пада. („Не противи се злому." „Когато човек иска да премахне злото, той се свързва с цяла йерархия тъмни сили, които го спъват. Злото е една потреба...") Тогава идва Божественият глас, който му казва: „Аз те събудих със светлината си. Ти имаш в сърцето си вече вложен кълн - лъч от правиделината." Мисли за Него, съедини се с Него и ще се раздени ден в тебе. И тогава нищо не може да те смути, защото Твоят Ден ще бъде вечен. Виждай се винаги като лъч от Голямото Слънце и тъмнината няма да има власт над теб. Живей винаги със съзнанието, че си свързан с небето „изначало", че там е твоят светъл брат - сестра, душа, която винаги, всеки миг мисли за тебе. И ти мисли за нея и свързана така с нея ти ще възлюбиш всичко възвишено, светло, благородно, което е твоята същина, което е твоята светла душа. Така ти ще изпълниш закона: „Да възлюбиш душата си." Познал отношенията си към своята душа ти ще си вече във връзка с Бога, защото Бог живее в нея и защото Твоята душа е Божествена. Така ти ще изпълниш и втория закон: „Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."
Към изпълнение на третата заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си" ще те заведе само законът на жертвата. Така че по пътя на тези три закона човешката душа се пробужда, за да познае себе си в изправната чистота в която е била преди създание мира. Значи любовта трябва да дойде, за да произведе чистота. Пътя на тези три закона е пътя на Любовта. Любовта иде от Небето, от горе, тя носи небесната чистота в себе си.
„Иде от небето", това значи че тя иде от този разумен мир на хармонични сили, действуващи по строго определени закони, един от които е и закона на чистотата. Бих казала, че там законът на чистотата ражда хармония, по-долу произвежда светлина, още по-долу белина и още по-долу бистрина.
„Вода бистра
Светлина чиста"

На 22 октомври 1922 г., неделя,

В-х Д [Връх е Добродетелта]

Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д.

Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б

Няма Добродетел като Божията Добродетел

Само Божията Добродетел и Добродетел

25 октомври 1922 г., сряда

„Защото всяко от Бога родено побеждава света; и тая е победата, която е света победила, вярата наша. Кой е който побеждава света, ако не този който вярва, че Исус е Син Божи?
Знаем още че Син Божий дойде и даде нам разумение да познаваме истиннаго; и в истиннаго сме, сиреч в Сина му Исуса Христа. Той е Бог Истинен и живот вечен."

I Послание Йоаново,

Гл.5: 4, 5, 20, 21

Осъществяване на Пентаграма.

28 октомври 1922 г., събота, 6 часа сутринта

Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д.

Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б

Добродетелта е да проявиш в дело благия роден подтик. Затова само човек със силна положителна воля може да бъде добродетелен. За да бъде човек добродетелен, той трябва да има диамантена воля, на която цвета е бял. Диамантената воля показва, че той притежава един запас от жива опитност, защото пътя по който е добил тази опитност е бил тежък и труден, за да може трошливият въглен да стане диамант. На колко градуса температура трябва да се подложи въглена и при какво налягане, за да се превърне в диамант. И колко трансформации трябва да премине, за да се очисти черната аморфна маса и се получат най-сетне съвършените форми на диамантения кристал. Въгленът е черен защото поглъща всичката светлина и не отразява никак. А диамантът е прозрачен, защото материята му е толкова фина, че всичката светлина преминава през него и се излива навън.
От добродетелния човек излиза светлина. Защото благия роден подтик, са лъчите, които идат от духовното слънце. Те преминават през него, като светли мисли и се превръщат в дела.
Само добродетелният човек може да бъде чист.
Добродетелта е широко понятие и включва в себе си всички положителни проявления на човешката воля - воля разгледана в широк смисъл, както се проявява на 3-те полета:
  1. Физичния свят с качествата си: твърдост, смелост, решителност.
  2. Умствения свят: разбиране, проумяване, схващане и долавяне.
  3. В Божествения свят: волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс.
Добродетелта е волята на Божествения свят, проектирана на физичния
свят.
Казваме, че добродетелта е плод. В плода е кондензирана всичката енергия на неговото узряване, затова чрез обратния закон плода като се посее енергията ще се развие по обратен път и ще даде цялото растение или дърво. Затова и в едно добродетелно дело ние можем да проследим пътя на мислите и чувствата и да изучим самите мисли и чувства, които са дали храна, за да узрее този плод. Плодът зрее само при светлина и топлина.
Плодът на добродетелта зрее само при светли мисли и топли чувства. Затова, за да бъде човек добродетелен като предварително условие се изисква един светъл ум и едно топло сърце, а това ще рече в него трябва да се е вселила и да живее Мъдростта като принцип и Любовта като принцип.
В Добродетелта Истината присъствува като един невидим двигател, който иска да се изпълни съвършената Божествена справедливост. А Правдата увенчава делото с успех.
„Милост и Истина се срещнаха
Правда и Мир се целунаха."

30 октомври 1922 г., понеделник, 5.15 часа сутринта

Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д.

Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б

„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога."

Какво значи да видиш нещо. То значи да го познаеш. А да познаеш Бога, то значи да разбереш онези условия, при които можеш да се развиваш правилно. Какво е вложено в теб като възможност за осъществяване. Да разбираш закона да вървиш от близкото към далечното, защото неразбра на близкото, как можеш разбра далечното? Няма ли да паднеш в бездната? Бездната това са всички противоречия, пред които ще се изправиш. А що е противоречие? Точка, където се срещат две противоположни течения. Само Мъдростта може да примири противоречията. Чрез Мъдростта се разрешават най-трудните задачи в живота. А най-трудната задача е тази, в която има най-много противоречия. Нима доказването на математичната задача не се състои в примиряване на противоречия? Ум се иска и знания. Знанията ще дадат светлина, защото противоречието е една тъмна точка, която трябва да се осветли. Не бой се от противоречия, защото те са стимули за развитие, за подигане. Ако не беше така, природата не би ги допуснала. Но тя иска смели и силни души.
Тя казва: „Аз ще ви дам моите съкровища, ще ви разкрия моите тайни, ще ви се отворят очите да видите, но аз искам да бъдете смели и силни!" Всъщност в природата всичко е в строга хармония, но по отношение еволюиращото съзнание на човека изглежда несистематизирано и разхвърляно. Кръгът на неговата проява е ограничен и в това ограничение той вижда едното раздвоено. Един кръг и две точки. Вътре в кръга те са две. Вън от кръга - някъде в безкрайността те са една. А може този лъч, който иде от безкрайност, да претърпява хиляди пречупвания и се явява тогава като пъстро многообразие.

„В света има само една жена"

(29.10.1922г., беседа, неделя)

Та задачата на човека седи в надмогване граничното съзнание и заживяване в безграничното. Или заживяване в това, което чака да се прояви. „Защото безгранично е това, което още не се е проявило."
„И подобно е Царството Божие на житено зърно, посадено в добрата земя."
„И подобно е на квас, който го взе жена и го турна в три мери чисто брашно... "
Защото Царството Божие е това безгранично, което чака да се прояви..." Защото Царството Божие ето вътре във вас е." А кое е Царството Божие? То е Любовта.

„Ние живеем в безграничната любов"

(29.10.1922г., неделя)

Нашата цел е да проявим това безгранично. А всяка цел трябва да има плод в себе си. Плодът на нашата цел е добродетелта. Защото Любовта се проявява като Добродетел. Любовта - майката, Добродетелта - дъщерята.
Да проявя добродетелта в моя живот. Сърцето ми трябва да блика от любов. Само в Любовта има светлина, а само на светлина плодовете зреят.
Само мъдрият може да бъде добродетелен, защото само в мъдрия има любов и светлина.
Да бъда мъдра!
Да бъда Амриха!
Нека едно от лицата на Мария бъде Амриха.

01.11.1922г., сряда

Ключът е X, а какво представлява това х - „То показва, че духът е слязъл отгоре долу, до дъното на материята, забил е котва в земята, въплотил се е и почнал да обработва земята. Спуснал котвата до дъното и корабът седи, не мисли да се връща. И тъй ще седи до кога? Вие ще отговорите! Движението обаче от горе на долу не е още живот; животът подразбира смисъла на туй движение. Та в туй движение на х-то има едно разбиране. Двете дъги х това са 2-та принципа, които се спосрещат. Вие виждате, че тия кръгове са разкъсани. Ако потеглите една права линия навън, къде ще отиде? До ушите - следващият център, значи знанието в света се придобива само чрез слушане."

(Мъчението, стр. 60,61)

2 ноември 1922 г., четвъртък, 7часа сутринта

Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д.

Б. в. с. и. в. л. и. н. с. е. с. Б.

Чистотата, това е един дълъг процес на чистене. Тя обема „чистене" в най- широк смисъл. Като се почне от физичното тяло. Но в процеса на чистотата влизат винаги два други процеса - разрушение и съзиждане. Чистотата се явява да почисти разрушените материали, а разумното, Духът, Любовта, те започват процеса на граденето. Но преди да са паднали Ерихонските стени потребна е музиката на душата - непреодолимата, копнеюща музика на душата, да се слее със своя първоизточник - единия извор - Духа - Любов. В тази музика се проявяват съзнателните стремежи на душата - тя плаче най-напред, когато се роди за един нов свят, защото е сама и няма кой да я води. После тя простира ръце нагоре, към безграничното съзнание от където е излязла и вика Духа, който носи Истината, Духа на Истината. Той слиза и душата...

-------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] до страница 654
[2] Препис от писмо на Учителя до Сотирка

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×