Jump to content

Класът на Добродетелите


Recommended Posts

Класът на Добродетелите[1]

София, 22. 02. 1923 г.

Олга Славчева

Истината

Когато размишлявах за нея, дойдох до следните заключения: Щом мисълта ми будно забелязваше момента, когато излъжех, усещах едно неприятно чувство на слънчевия възел, очите ми се премрежваха и гласът ми ставаше несигурен. Тогава, една лека, но тъмна завеска се спускаше пред нещо светло у мен и в миг го засенчваше. Разбирах, че това беше от лъжата и че трябваше моментално да каже истината, но ме досрамяваше по старому, да се не изложа, но изведнъж рязко се поправях, казвах истината и ми олекваше на душата.
Когато не говорех истината - красотата, Висшата Красота в Природата, колкото и да я призовавах, из гънките на лъжата не се явяваше на моя зов, закриваше лице засрамена от мен и преживения по такъв начин миг, час и ден беше тъжен и нерадостен.
А говорех ли Истината, можех да гледам право в очите на всички хора; в душата ми настъпваше тишина, от която мислите ми изразени бяха светли и топ­ли, носеха радост на мене, а на събеседника ми приятно оживление и интерес към думите ми.
Истината можех да изговарям, когато сърцето ми биваше спокойно и мис­лите чисти.
Когато изговарях Истината, Благата Истина, в която има Любов, защото няма Истина без Любов, Мъдрост, Правда и Добродетел, като я изговарях с думи или я изразявах в дело, чувствувах, че него момент принадлежа на един по-висш свят от този обикновения и виждах се стъпила на една по-здрава основа.
Ако тя стане плът и кръв у мене, пътя към Великото ми е отворен и моето робство е към своя край.

Чистотата

Чистотата е Велика Наука. Тя е безгранична.
При работата ми върху нея този месец, два закона изпъкнаха по-ясно в мен. Те са:
Да не желае човек заплата за делата си. Да черпи силите си само от постоянното.

Марика 22. 02. 1923 г. София

Н. М. К. Б. М.

С. Б. М. Е. М.

[Няма Мъдрост като Божията Мъдрост

Само Божията Мъдрост и Мъдрост]

Мъдростта носи светлина, знания. Какво е знание?
Това е примирени противоречия и положени като основа за градеж. Като основа за едно ново постигане. Знание без светлина не може да има. А светлина­та, това е разумното което прониква и иска да разбере всичките отношения между нещата, тя не е повърхностна, а дири дълбоките причини на всеки въпрос. Светлината е потребна в света на проявата - тя самата е едно проявление. Тя е едно от най-великите проявления на Бога, по пътя на която само може да се върви към Него. „Ний ще ходим в тоя път на светлината." Светлината ще ни раз­крие Проявената Божия Мъдрост, която ще ни даде ключа на Новия Живот.

Мария [Тодорова]

22. 02. 1923 г.

София

Мъдрост

  1. Мъдрост в използване условията, при които ученикът е поставен.
  2. Мъдрост в използване собствените си погрешки и погрешките на други­те
  3. Мъдрост във всяка своя постъпка.

Виктория 22. 02. 1923 г. София

Госпожица Марийка Тодорова

ул.„Велико Търново" 14

София

Изпраща: Сотирка Бабаджова ул. „Войнишка" 25 Варна

Н. Л. К. Пр. Б. Л

.

Обична (Мика) Марийка

Отдавна се каня да ти се обадя и да ти кажа, че по някога настроението ми се мени като морските вълни. И как може да бъде другояче, далеч съм от извора на живата вода, а жадната ми душа иска да пие и няма от къде. Ново няма, а старо което преповтарям и така хвърчат ден след ден и т.н.
Защо не дойдохте на гости с едно писъмце на добродетелта, която толкова ви очаква?
Ти как си, свириш ли и готвиш ли се да вземеш изпита си?
Ходиш ли често у Учителя, иди и за мен веднъж и го поздрави и кажи Му, че живея с това изречение: „Само Бог е Любов и когато тази светлина озарява, само Той я познава."
Колко много има в това изречение!
Защо и Цветанка не е в този клас на „Добродетелите", тя толкова много искаше да работи?
Как са всички от нашия клас? Ще ги поздравиш и им кажеш, че аз мислено присъствам и в клас и на Витоша.
Поздрав и на нашата жива пентограма, която трябва да възкръсне.

Целувка сестринска Сотирка

24. 02. 1923 г.
Предай това мило писмо от Учителя на Паша и й благодари от моя страна, значи такива хубави писма вече няма да получаваме. Как ги очаквах аз, а вяр­вам и всички с нетърпение.
Ако някога си свободна, опиши ми някоя екскурзия по Витоша, в няколко реда, аз не ща много.
Поздрави всички братя и сестри близки и Янакиева също и вашите.

Н. Л. К. Пр. Б. Л.

Обични мои сестри Мария, Савка и Марийка,

Изпращам моя сестрински привет от Изтока и Морето, с желанието да придобием всички петтех добродетели, върху които работим; да станат те живи и да можем [да] ги прилагаме навред.
Работя и аз и се мъча да ги прилагам и дойдох до заключение: Ако във вътрешността си чувстваш нежност, Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Добро­детелта, ти ги проявяваш и отвън, значи каквато ти е вътрешността това и вър­шиш.
Този месец работих върху Любовта, имах само съвсем малки преживява­ния на същинска любов, но то беше цяло блаженство.
Колкото съм в чистота толкова, повече чувствах любовта в своята красо­та.
С тази си болест или нека кажа по-добре, това чистене, което го имам изучавам едно от качествата на Любовта, а именно дълготърпението. Цяла годи­на да се разхожда моята болест от краката в коленете, че в кръста, раменете, лактите и пръстите с китката наедно, това не е ли да учиш един хубав урок и за да го научиш не трябва ли да си дълготърпелив.
Сега разбрах, че с Учителя по-лесно се държат изпитите, а като си далеч, гледаш някой да донесе нещо от Него или да ри в съновидение, да си наедно. Затова аз Ви сърадвам, че вашата карма е да сте по-близо при извора и можете да утолявате жаждата на душата си, колкото за мен не губя надежда, че звезда­та, която малко се е скрила зад облаците, чака отминаванието или за да може пак да се осветява от Слънцето. А вие мои мили звезди, прожектирвайте от тази светлина, за да стане и в нас топлина.
Работете за слава Божия и Бог, които е Любов, да изпълва сърдцата Ви, за да отоплявате изстиналите мили, загубени душички, които много са.
Поздравете Обичния Учител и кажете Му, че жадувам и гладувам за дости­гане на съвършенството - моя идеал, който гледам, мъча да постигна.
Поздрав на нашия клас и Вас мои обични.

Сотирка

Да бъде нашата любов като Божията.

19. 03. 1923 г.

Варна

Светлина и знание

Знанието е необходимо за вътрешното разбиране на нещата. То дава нуж­ните отговори и обяснения на ред зададени и недоказани въпроси. Знанието раз­булва нещата, раздира тяхната опаковка и тогава дохожда онази вътрешна свет­лина, която огрява предметите без да остави и най-малката сянка върху тях.

22. 03. 1924г.

София [Няма подпис]

Чистота

22. 03. 1924 г.

София

„Да сте чисти", казва Учителят, да съм чиста казвам и аз, чиста като онези росни капки по цветята, що отразяват лъчите на слънцето, като онези върхове, що се въздигат в небесата, да бъда чиста, тъй както в онзи момент, в който съм излязла от Бога.
Но в какво се състои чистотата? За забелязване е, че колкото по-далеч сме от чистотата, толкова повече илюзии си правим, че сме чисти, толкова по-малко се спираме на нея. Например, аз наблюдавах себе си, всяка една своя мисъл, всяко едно свое желание и действие, подлагах на анализ, пред всяко едно поднасях светлината, осветявах го от всички страни, разглеждах го по-внимателно от всеки друг път и изпадах много пъти в положението на един престъпник, който е съзнал престъплението си. Страшно мъчително е бивало за мене, когато в даден момент говоря с едно лице да помисля за някой негов недостатък или негова некрасива постъпка. Струва ми се, че той всичко чете в моите очи и ми казва: „Това е престъпление, ти при мене трябва да идваш във всичката своя чистота." Всеки от нас знае как се диша, чувствува и мисли при един чист човек и всред природата.
Да бъдеш чист, това ще рече да не допуснеш нито едно отрицателно чувс­тво в твоето сърце, нито една отрицателна мисъл в твоя ум, чистия човек, само той може да бъде морален. Чист човек аз мога да нарека само онзи, който като обърне поглед вътре в себе не намери нито едно тъмно петно. В дълбочината на твоята душа ти трябва да бъдеш чист.

[Няма подпис, почеркът е на Паша]

Благоразумие

22. 03. 1924 София

За да принадлежа към благоразумните, необходимо ми е самоотричание придружено с жертва само вол на, не наложена, за да се проявявам естествено.
Благоразумие значи „благ разум", защото има и „груб разум" т.е. „строг".
Ако аз съм се отрекла от себе си, от своите желания, ако и естествени да са на моята мисъл благоразумието ще ми дойде на гости и ще ми говори: „Ти трябва да отстъпиш", защото така е разумно и моментално светлината огрява в душата ми и расъждавам отпосле: Така е, Ти си Господи, Който ми говориш.

[Няма подпис, почеркът е на Василка]

Правдата

Правдата като принцип е съществувала и ще съществува само в съзнател­ния живот, вън от него има само безправие. Често ние се самооблащаваме като мислим за известни лица, че не им се дава правото, напротив ако им се дадеше това, което те желаят, няма да ги ползува при тия разбирания на съзнанието.
Според мене правдата иска да работи само с тези създания, които са оза­рени от Божията светлина, за да изработят в себе си диамантена воля.
Както казва Посланието към Филипяните 9 ст, 3 гл. „И да се найда в Него, без да имам своя си от закона правда, но правдата, която е от вярата Христова, т.е. правдата която е от Бога чрез вярата."

[Почеркът е на Василка] 23. 03.

[Истина]

Знаем, че истината ще ни направи свободни, но до колко можем да я про­явим, всякой себе си познава.
В ежедневния си живот аз искам да бъда изпълнителка, правя усилия в себе си, но не съм я приложила в пълнота, защото нямам изработено мълчанието „където не трябва да я кажа аз трябва да мълча" и затова страдам; но като си спомня думите на Учителя: „Ако вие говорите истината, ще ви направят луди." Но това не искам да ми бъде за оправдание, защото Бог изпитва сърдечните и ду­шевни тайни.

[Василка; III месец; Истина]

За мъдростта

Не мога нищо да кажа, освен ако имам повече Божествена светлина, по- умно ще постъпвам в живота и няма да създавам неприятност на околните си.
Затова мъдростта е придружена със знание и то не от земята, егоистично, горделиво, завистливо, а знание, което иде отгоре и предава нежност в проявле­нията си у човека. Блажени, които имат мъдрост, такивато не правят грешки.

Василка IV м.

24. 05. 1923г.

Свобода и простор

Както светлината е необходима за зрението на плодовете, тъй и свободата е необходима за растежа на всичко живо; „растеж" вземам в широк смисъл.
„Свобода" - това е най-ценно условие за работа, където човешката душа намира своя път и тръгва по него.

[ Няма подпис и дата]

Мъдростта

София, 22. 03. 1923 г.

Може би, несъзнателно да съм минала през лъчите на Мъдростта, но исках ли съзнателно мъдро да извърша една постъпка забравях важния момент, в кой­то трябваше мъдро да се проява.
Случи ми се, само няколко пъти да сторя тъй, както намирах че е умно да се постъпи и усещах едно светло разположение на Духа.
Самата дума „Мъдрост" има вибрации, които подтикват човека към раз­мишление, спокойствие, умствен труд и търпение. Но все пак вярвам, че Велики­ят художник на Красотата е обърсал поне четката си от моята микроскопическа, но искрена проява на мъдрост.
Мъдър е само Бог и Синовете Божии.

[Олга Славчева]

Любовта

София, 22. 04. 1923 г.

Най-много за нея съм мислила в живота си, нея съм търсила. И когато искрено анализирам всички свои досегашни чувства, намирам, че душата ми се е стремила към един Велик, мъчнопостижим, но постижим за доблестните сърца идеал.
Душата само чрез нея живее. Тя е нейната необходима атмосфера. Тя я търси непрестанно вън от себе си, в околните, в природата, съзира я там, но не може да се слее с нея, защото Любовта е жертва. Тук започват страданията на човека. Остава едно спасително нещо - да се вглъби сама в себе си тя, вътре в своят ум, сърце и воля. В хармоничното съчетание на тези трите се ражда едно цяло, което е в контакт с оная творческа любов в природата, и тогава душата става сама в себе си пълна.
Сам човек, без това троично съчетание няма любов. А когато тези трите са в хармония, тогава има Красота, има Любов, има Бог.

[Олга Славчева]

Добродетелта

София, 22. 05. 1923 г.

„Добродетел" - сиреч „добро дело". Как ние вършим добри дела?
Всичко това, което човек създаде полезно за себе си и другите е добро дело. Природата е олицетворение на добродетелта. Тя вечно твори, вечно създа­ва. Физическата работа е резултат на една идея и едно чувство, а самото извър­шено дело - проявление на волята. Всяка работа, в която липсва мисъл, чувство и воля е дело непотребно и безполезно.
Добродетелта е чиста, искрена, непринудена, естествена и красива. Доб­родетелния човек вдъхва за себе си идеята, че е Син Божий. Неволно такъв чо­век е обичан от всички и никога не се забравя неговия образ.
Проявих ли се в добродетел? Благодаря Богу, понякога - да. Пътят е дълъг. Великата Школа безконечна, аз съм пред Нейните двери. Искам да влеза в нея, искам да се уча.

[Олга Славчева]

Правдата

София, 22. 06. 1923 г.

„Правда" значи Право в Божествена смисъл - това, което подразбира за себе си ред, хармония и красота. Правда и справедливост тия са две неща не­разделни. Там където е едната, трябва да бъде и другата. За себе си ще кажа, че съм крайно несправедлива към всички. Защото не си давам труд да поразмисля малко. Понятието ми е познато доколкото да си създам по-добри условия за жи­вот. Намирам се още в първично състояние на праведност. Има хора, на които в една нощ им побелявала косата от страх. Чувствувам, че и към мен е приближило такъв един момент, когато добре ще разумея това. Правдата е свързана с Исти­ната. Както обичам да поизлъгвам, така обичам и да изкривявам. Повечето взи­мам, по-мапко давам. А това е стария егоизъм, ледената планина, която скоро слънцето ще разтопи.

[Олга Славчева]

Щедрост

Може ли клетката да помогне на целия организъм? - Може. Как? - Като асимилира правилно.
Малкото може да прояви щедрост към великото само като изпълнява точ­но зададената му задача. И всяка клетка проявена, тъй осигурява величието на цялото.
Обичай себе си, душата си първо, сиреч не позволявай на некрасиви мис­ли и недостойни чувства да я обременяват. Пази я като зеницата на окото си. Тя е твоята спътница, твоята сестра в живота, а ти какво си, ако оставаш тя да се тормози от неканени гости всеки ден? Ти бъди воля, бъди страж, бъди приятел на това Божествено трептение, което единствено ще услажда живота ти. Ако ти я пазиш, ти ще видиш в нейните спокойни води ще се отрази слънцето, синината на небето и белите нежни облаци... Ти ще вкусиш животворната влага, когато си в жажда, а иначе, какво ще остане ако не я пазиш?
Обичай душата си, след като си възлюбил Бога, за да може да те посети Неговия Дух в чистото светилище на твоя Божествен живот. Иначе где ще слезе Той? - Ще те отмине, ще отиде при тая що е приготвила себе си за жениха, а ти ще останеш жаднеюща и тъжна.
А когато дойде жадния пътник и застане при кладенеца ти, какво ще му дадеш? Имаш ли съсъд чист, с който да почерпиш вода от Божествения извор?
Бъди щедър към своята душа, храни я с плодове, които тя обича, а тя обича да види всички радостни.
Чрез своята душа ти ще обикнеш душата на брата си, ще възлюбиш сестра си. Близко до своята душа си близко до ближния, близко до ближния - близко до Бога..

[Няма подпис и дата]

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] следват съчинения и писма на ученичките
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...