Jump to content
Ани

ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък

Recommended Posts

[ ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО ]

29 март 1923 год. четвъртък

[Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова]

...Идеалът на геройството седи в това - когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всич­кия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят и да кажеш на майка си: „За тебе, която си ме родила в тоя Божи свят аз жертвувам всичко"­... „Не бойте се за тия малки къщи които имате... Гледайте да запазите душата си чиста и светла...
...Един ден, когато тръгнете за Небето няма да вземете тялото си - ще тръгнете с душата си...
... Като додете до планинско место, дето ще трябва да вървите по козя пътека, ще оставите каруцата и ще тръгнете път. Затуй казва Христос: „Не бойте се, когато дойде планинската пътека, да не изгубите вашата душа и спрете ваша­та еволюция"...

„Страхът" [Първа серия на Сила и живот „Ето човекът"]

... Да, да, аз ще ви проглуша с любовта!
Виж като дойде до закона на любовта, аз ще направя насилие! Аз съм намислил да ви разруша и къщите, защото ако не се разрушат вашите къщи, вие ще измрете в тях, а като ги разруша ще влезе слънцето и ще бъдете свободни. Гробът не е ли една къща? „И ще се разпукнат гробовете и мъртвите ще излязат навън"...
... „Прави правете Божиите пътища" Тия пътища, които Бог е направил за нас. Той ще дойде да освободи нашите души. И аз искам вашите души да бъдат свободни от лъжливата идея за смъртта, свободни от лъжливите понятия, че си смъртен - много свободни трябва да бъдете. Мислете право. Всеки да каже: „Аз видях Господа". И аз ще питам: Господ кога го видя, когато изгряваше или когато залязваше? Сега ще кажете: „Тези са поклонници на Слънцето." - Не, не. Туй Слънце го гледат хората и пак не се оправят. Но който е видял онова Слънце веднаж, Той никога няма да го забрави. В неговото сърце ще трепти такава свет­лина и топлина, която ще го преобрази. И той, като се върне от този изгрев, вие ще го познаете. И сега времето наближи - изгревът иде. Велик изгрев иде!
(Изгревът мина, аз се Върнах от този изгрев, но трябва да премина сват­ба, искус
, страдания, смърт, погребение, възкресение.)
... За да запиташ ти, какво нещо 13 Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса, какво нещо е Бог. И знаете ли как ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Това е прямия отговор. И тогава казва: „Е, какво сега като намериш Господа?" Ако си мъртъв, като го намериш, ще оживееш... И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще изле­зеш из православната църква, из излезеш из евангелската църква, ще излезеш из мохамеданската църква, ще излезеш из будистката църква, ще излезеш из българския народ, английския, френския и др. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила...

„Волята на Отца" [ Пета серия на Сила и Живот]

„Тогава Иисус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: Ето Човекът"
...Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас „Ето Човекът!"

„Ето Човекът" [ Първа серия на Сила и Живот]

4-те неща - богатство, сила, знания - приковани на кръста
добродетели - само добродетелта на главата не е прикована
...Ние сме пратени да изпълним Волята на Отца, не само аз, но и вие...
...Има нещо велико в света, има един жив, има един жив опит, един велик жив опит. Като внесем този огън на любовта...

„Волята на Отца" [Пета серия на Сила и живот]

...И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ Неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта...
...Но знаете ли каква е тази душа, която ангелът носи горе на небето? Тя е една страждуща душа, която е измила своите грехове чрез страдания - само нея, само чисти души носи ангелът. Ти трябва да имаш чистота - да имаш ръце да прегърнеш този ангел...

„Не бъди неверен, но верен"

[Пета серия на Сила и Живот]

...Що проумява от любов онзи, който не смогва да презре любеното?...
...И казва Христос: „Който обича живота си... А който ненавиди живота си за вечен живот ще го упази. Ако люби някой мене да вземе кръста си и да ме следва...
С любов и творчество тръгни в самота, а после правдата ще изгрее. Оби­чам този, който иска да създава над себе си та от това погива.
Защото е казано, че сам отива на смърт този, който е живял в самота.

3 Април 1923 год., вторник 3 часа след обяд

25. 04. 1923 г. сряда

Нито една от нашите мисли не може да схване Бога, нито един език да го изрази. Нематериалното, невидимото,
безформеното, не може да се обхване с нашите чувства. Вечното не може да се измери с късата мярка на времето. Бог е неузнаваем. Той е Абсолютната Истина, Абсолютната Мощ и Неизменното аб­солютно не може да се разбере на земята.
Бог може, наистина, да прояви някои свои качества, за да схване няколко лъча от своето върховно съвършенство, но няма думи, с които да могат да се преведат нематериалните образи, които са ги предизвикали. Могат да се обяс­нят пред човечеството вторичните причини на творчеството, които минават пред очите ни като образи на Всемирния Живот, но първичната Причина се покои забулена и ние ще се домогнем до проумяването й само преминали смъртта.
Тази смърт, за много хора, е един ужасяваш призрак, обаче, тя не е нищо друго освен разкъсване връзките с материята. Тялото е само едно външно об­лекло, което ни пречи да се качим в едни по-горни светове на развитие. То е един пашкул, който се отваря, когато ние сме зряли за един по-широк и по-висш живот. Виж цвета, който ни очарова със своя дъх, той е роден от семе посяно в земята. Също когато нашето тяло се повърне в земята от където е извлечено, духът, който то е държало свързан, ще се отдели като дъх към небесата, защото духът в тялото е както дъха в чашката на цветето.
Смъртта, за някои хора е едно зло, което ужасява с невъобразима чудовищност - това е в следствие невежество. Тя идва с разединяването и разруша­ването на телесните органи. Тялото умира, защото не може повече да носи Духа. Туй, което зоват смърт, това е само разрушение на телесните органи...
Истината е вечна и неизменна, истината е първото добро, истината не е и не може да бъде на земята. Може понякога, Бог да даде на някои хора с качест­вото да размишляват за божествени неща и това да мислят за истината, но нищо не е истината на земята, защото всяко нещо е обвито с материя, подхвърлена на изменения, разрушения, преобразявания. Човек не е истината, защото няма ис­тина извън тази: Това което е извлекло своето съществуване из себе си и което остава това, което е. Това, което се променя и не може да се познае, как може да бъде истината? Истината е нематериална, без цвят, без форма, извън всякак­ва измяна с една дума „вечна". Всичко, което изчезва, е лъжа и заблуда. Земята е поредно разрушаване и възраждане. Материалните неща са само привидности и подражания на истината, както възпроизвеждането по отношение на реалност­та. Нещата на земята не са истината.
„Ти скърбиш, о сине на земята,
и аз ида да те подкрепя,
защото ти обичаш правдата
и търсиш истината. Аз съм Божествената Мъдрост, Всемогъщата Мисъл"
Чуй: Мисълта е Бог - Отец, Словото е Негов син. Те са неразривно свърза­ни във вечността и тяхното съединение, това е Живота - съзерцавай Светлината и я познай! Мисълта и Словото творят делата на Всемогъщиего. (Во дело радост ти познай!)
От това Всемогъщие се излъчват 7 лъча, които действуват в 7 кръга и в тези кръгове се включват вси същества, от които е съставена вселената; и дейс­твието на тези 7 лъча (или Духа) в кръговете се нарича съдба. И тези кръгове се включват в Божествената Мисъл, която всецяло ги прониква. Бог иска щото все­ки човек да постигне вътрешното познание на себе си и да различи своето неви­димо висше същество от видимата форма, която е негова обвивка. Когато той се познае в двойствеността на своето проявление, няма да се остави да бъде увли­чан в променливите форми. Неговата мисъл ще бъде устремена в търсене и прес­ледване, в безкрайното, абсолютната красота, чието съзерцание е дял само на възстановената висша интелигентност. Човек, който владее своите чувствени вле­чения, уголемява умствените си способности. Бог му дава светлина пропорцио­нално на неговите достойнства и го поставя постепенно да проникне, още от този живот, в най-дълбоките мистерии на битието.
Блажен синът на земята, който е запазил чист образа на Бога, и не го е помрачил с мъглите на невежи заблуждения. Кога удари часът да напусне земя­та...
Той се познава в кръга на: Луна - безсмъртен, Меркурий - тих, невъзмутим, Венера - чист, Слънце - да позная сиянието на светлината, Юпитер - владение висшето познание, Сатурн - вижда истината и своята неизменна красота. Извън тези кръгове цари безкрая на световете и пътувайки в свето странствуване от небе към небе към Върховния Бог, Когото той непрестанно ще приближава, веч­на асилитгота, без да го достигне някога...
Душата ми е озарена във велико посвещение.

[Мария Тодорова]

----------------------------------------------------------------------------

искус - опит, изпитание, изкушение

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×