УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ

[Ани]

УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ

Спомени на ученици

Времето бе топло, приятно, небето осеяно със звезди. Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. След малко се върна с един телескоп. На Изгрева имаше два телескопа. Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки. Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг. Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подробен материал за звездното небе на Изгрева. Първо Учителят ни показа Луната. Кратерите се очертаваха много добре. Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия. Когато жителите на Земята завършат еволюционния си път на Земята, те трябва да минат Школата на Луната. Там живеят от 100 до 150 адепта.

При друга среща на Изгрева Учителят ни показа Юпитер, като много ясно се виждаха четири големи спътници. Учителят поклати глава и каза: "На тази планета има много религиозни заблуждения."

Когато ни показа планетата Марс, много ясно се очертаваха каналите. Той каза:" Тези канали са изкуствено построени от жителите на Марс. Много, много работа е паднала."

При друг случай се обърна към мене и ме попита: "Какво желаеш да видиш?" Аз отговорих: "Сириус". Учителят нагласи телескопа с голямата леща и аз видях слънцето Сириус, за което бях слушала от Неговото Слово, видях го в необикновен блясък. След това ми показа една малка небулоза в съзвездието Орион към опашката и каза: "Това е милион пъти по-голяма Вселена от нашата видима Вселена".

Показа ни Млечния път, в който се виждаха като прашинки планети и слънца, големи, колкото нашата планета Земя. Една надвечер съм на полянката и съзерцавам облаците. Учителят застана до мен и аз споделям: "Колко е интересен шрифта на облаците!" Той ме погледна и каза: "Един ден вие ще следвате специална Школа, в която ще учите езика на облаците".

Цанка Екимова

Записки от беседите на Учителя

Месечината играе важна роля в живота на Земята. Тя изтегля от Земята всички отрови, които спъват появата на живота. И ако не беше Месечината, ужасно щеше да е положението на хората на Земята. Почти половината от злото, което хората вършат на Земята, Месечината го изтегля и трансформира. Тя е място на чистотата. В туй отношение тя помага на Слънцето. Силата за чистене иде от Слънцето, а Месечината изпълнява функцията на чистене.

Всички нечистотии, които имат хората, даже и най-престъпните им замисли и желания, Луната ги е намалила 75 на сто - тя поглъща нечистотиите на Земята. Когато се създаде втората Луна, на Земята няма да има никакви престъпления, тя съвършено ще уравновеси движенията на Земята.

Месечината влияе върху развоя на живота на Земята. Ако сте болен, излезте вечерно време при хубава Месечина и се изложете на нейната светлина и ще опитате нейното благотворно влияние, но да не спите. Ако месечината ви грее, когато спите, влиянията й са много опасни. В такъв случай тя действа тъй, както действа сянката на ореха - зловредно. Направете опит и ще видите вярно ли е това, което ви говоря. Може първият ви опит да е несполучлив, но като правите ред опити, ще видите какъв ще бъде резултатът. Ние не трябва да чакаме всичко наготово, всичко да ни кажат и открият учените, но всеки трябва да прави опити в живота си.

На луната има културни хора, учени хора. Те живеят на екватора при някои морета. Те имат входове и живеят под кората на Луната на дълбочина 10 км, понеже там е топло. Преди да е залязло Слънцето влизат вътре. Имат и градини.

Мястото, от което влизат разумните хора, населяващи Луната, се намира към южната страна на това море. Може да го видите с телескоп.Но съществата, населяващи Луната, не можете да видите, защото те са с етерни тела.

Около 100 000 души живеят на Луната. Един ден Земята ще бъде като Луната. Ще има минус 150 градуса студ. Там хората са все учени, живеят под кората на Луната, имат градини, плодни дървета, използват слънчевата светлина, вкарват я под кората и излизат навън, понеже имат много хубава обстановка за изследване на небето. То е всякога ясно, никаква пара няма. Там няма микроби и жителите там живеят колкото искат. Ако оттука някой отиде на Луната с тегло 75 кг, там ще тежи 259 грама, а на Слънцето ще тежи 16 тона. Външното налягане и вътрешното напрежение трябва да са еднакви. Луната, Слънцето и всички планети са отлични училища. Един ден ще посетите например Юпитер, а жителите на Юпитер ще дойдат тук, на Земята. В нашата епоха се създава една нова Луна. Досега Земята е била с една Луна, а сега се създава нова, с особена светлина. Учените казват, че Луната е мъртва, но те не знаят каква служба има и защо се е отделила от Земята.

На мнозина се вижда чудно как ще живеят на различните планети, когато, според тях, само на Земята има живот. Кагато обиколят всички планети, те сами ще видят има ли живот там или няма. На Луната, запример, има живи същества, по-културни от хората. Може ли да бъде пуста, ненаселена Луната, щом е създадена от Бога? До четвъртия ден от създаването на света, небесните светила са били неустроени, но от четвъртия ден насам те са устроени вече и животът съществува на тях. В Божественото няма никакви празнини. Ще дойде ден, когато планетите ще си почиват. Временно само животът ще изчезне от тях, но засега навсякъде има живот. Тъй щото, искате ли да придобиете нещо положително от Луната, наблюдавайте я с мисълта в себе си, че в нея има живот, че тя е населена с разумни, културни същества.

[/left]

Ако ти мислиш, че Луната е пуста, никак не я гледай, защото има закон: Ако гледаш умрял и мислиш, че е умрял, тогава ще ти се предават влиянията на течението на смъртта. Ако вярвате, че е жив, ще ти се предаде нещо положително.

Ти можеш да мислиш, че това е мъртво, но този, който има повдигнато съзнание, той разбира нещата другояче. Това не е лековерие. Всеки един от вас може да знае, дали има хора на Луната или не. Аз говоря за Истината, която може да помогне за вашето повдигане. Аз се интересувам за Луната, за Слънцето и всички планети, понеже те имат отношение към нас. С една Луна, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват. Има радио, специално радио за това.

Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или други неща, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растеж на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растеж, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, започва и растежа на растението. Значи, светлината на Луната, при пълненето й, се отразява отрицателно върху растението т.е. спира растежа на растението.

Същият закон се отнася и до растежа на човека. Когато болният иска да се лекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, да не прониква светлината й в неговата стая. Става ли въпрос за слънчева светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние. Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, влиянието на различните планети върху него - Луната, в различните си фази, Слънцето и т.н.

Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите - в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене като Луната. Изобщо, в пътя на своето движение, всяка планета има свои специфични фази, през които минава. Различните фази се отразяват различно върху различните хора. Венера за пример, действа върху чувствата на човека. Растенето и развитието на човешките чувства става в периода на празненето на Венера.

Слънцето - това е бъдещият обществен живот, бъдещите религии в света. Звездите - това са всички добри хора и учени, които украсяват небето. Небето - това е Бог, в който ние живеем и се движим. Земята е изтеглила влагата на Луната, затова там няма пара, има малко влага и тамошните жители я пазят и по-малко я употребяват. Страхуват се от хората на Земята, защото им крадат влагата. Преди милиони години на Луната е имало отличен живот. Сегашните жители на Земята са слезли оттам, по-скоро били изгонени, защото били размирници и със специални парашути са ги свалили през пространството, като им съградили подходящи тела, а изпращачите се върнали отново на Луната и сега отдалече ни наблюдават. По някой път слизат по-отблизо да ни наблюдават. Може да не вярвате на това, но аз ви говоря за това, което е. Има живот и на Слънцето, и на Луната. Температурата ни най- малко не препятства на живота. За да е ниска или висока, зависи от живота, който произвежда топлина. Не може да се изгуби, не може да се разложи, той образува топлина.

В слънчевата система има същества, съобразно с конструкцията, с естеството на самата планета. Там хората са други, не са като нас. Земята е най-ниското стъпало, до което човек е слязъл. Земните типове са крайни материалисти.

 

Най-висшите типове от човешката раса са на Слънцето. А Земята се намира на най-ниското положение, тя се намира в най-гъстата материя и следователно, хората на Земята са най-оплетени в материята.