Jump to content
Ани

РАДОСТ И СКРЪБ

Recommended Posts

РАДОСТ И СКРЪБ

Записки от беседите на Учителя

Аз нося Божието веселие със себе си. Ако не съм весел, не съм излязъл от Господа. Щом нося веселието в себе си, аз съм излязъл от Господа. Тогава работата ми се благославя. Дето отида, навсякъде нося радостта на хората. Щом се връщам от работа и не нося радостта на хората, не мога да отида при Бога.
Смехът е благословение. Когато е много сериозен човек, той се втвърдява. Да се смееш, това е хубаво козметично средство.
Радвайте се на това, което става. Не скърбете за това, което не става. Всяко нещо, което става, е от Бога. Всяко нещо, което не става, е от хората.
Ако ти не се радваш и на най-малките работи, то твоят живот няма смисъл.
Които се радват, те са работници при Бога. Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат. Това значи: Които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци. Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи. Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб. Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат. Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота.
Някои от вас страдат. Защо? Парички нямате. Всички страдате за пари. Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от липса на идеи - безидеен е животът им, убеждения нямат. Те имат вяра, която не издържа критика.
Ние страдаме, защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви.
Страданията, особено при духовните хора, се дължат на тяхната чрезмерна чувствителност; на това, че етерният, астралният двойник излиза повече, отколкото трябва навън, вследствие на това приема повече впечатления и разбира се, страдат повече.
Скръбта е нещо много егоистично. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си.
Всички страдат, защото искат хората да ги разбират и обичат. Докато очакват разбиране и любов от хората, всякога ще страдат. Искате ли да бъдете разбрани, вие трябва първо Бога да обичате. Щом Бог изгрее в душата на човека, всички облаци, болести, страдания и противоречия изчезват. Тогава настава мир и радост в душата на човека, каквито той никога не си е представял.
Значи, всички страдания, противоречия в живота на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога, далеч от Божията светлина.
Сегашните хора страдат и се питат защо идат страданията? Много просто - пъдарят ги е хванал. С други думи казано: хората страдат, защото не постъпват както трябва нито във физическия, нито в астралния, нито в умствения, нито в причинния свят.
Всяка разумност се следва от радост, а всяка неразумност от - нерадост. Семето на радостта е обвито и се съдържа в разумността. Неразумността е червив плод, в него новият живот е изяден от червея.
Божествените заповеди причиняват радост, а човешките - скръб.
Човешкият свят започва с радост, свършва със скръб, ангелският свят започва със скръб, свършва с радост, а Божественият свят започва и свършва с радост.
В Божествения живот радостта и скръбта се сливат. В Божествения свят скръбта и радостта се примиряват. Във физическия свят, обаче, те са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. В повечето случаи скръбта взима надмощие, защото е груба. Тя върви по мъжка линия, вследствие на което се изявява грубо. Радостта е нежна, деликатна. Тя върви по женска линия. Който е придобил радостта преждевременно, той непременно ще бъде бит. На земята човек опитва първо скръбта, а после радостта.
Хората не искат да страдат, но те не знаят, че ако не страдат, няма и да се радват. Скръбта и радостта са два полюса на живота, през които човек неизбежно трябва да мине.
След всяко страдание, след всяка скръб иде радост, съответна на скръбта.
В света действа законът на поляризирането. Той гласи: Две нещастия едно след друго не идват и две добрини не идват.
Винаги след радост идва една скръб. Винаги. То е закон. Когато дойде радостта, запази половината радост. Половината радост отива за скръбта.
Ако ти дадат външни радости, ще ти дадат вътрешни мъчнотии. Ако ти дадат вътрешни радости, ще ти дадат външни мъчнотии.
Някога при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си? Не чуваш ли моите молитви? Не чуваш ли моите вопли и страдания? Докога трябва да се моля да се освободя от страданията си? Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля. Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония. Бог не благоволява в страданията и смъртта на хората.
Не влизайте в отрицателните мисли в света! Излишните страдания са престъпление!
Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си да видят, че хиляди същества около тях живеят в радост и веселие. Защо тогава и те да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но и за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си?
Стремете се поне един час през деня да гледате на хората като че вие сте в тях. Техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.
За да се продължи животът, необходимо е сегашните страдания да се намалят. Ние страдаме чрезмерно, с което разрушаваме своята нервна система.
Всяка скръб и всяко страдание са резултат на нарушаване на великите Божии закони. Радостите пък са резултат на изпълнение волята Божия. Като живее съзнателно, човек ще си дава отчет за всички свои постъпки.
От всичко, което преживява, човек може да се учи, да вади ред закони за правилен живот. От радостите и скърбите, през които минава, човек познава правилно ли живее или неправилно.
Умен е онзи, който може да смени скръбта в радост.
Ако носите сребърен пръстен, ще страдате по-малко.
Ако вие страдате, намерете един човек, който се радва.
Когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: Вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: "Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб."
Като плачете, събирайте сълзите си в кърпичка, за да види Бог, че ги цените. Казваш: Много плаках, много страдах. Значи, ти си пролял най-ценното на земята. Събирайте сълзите си!
Повече от 10 минути да не се плаче. Даже 5 минути, когато плачеш, достатъчно е. Само в събота няма да плачете. Тогава ще сте радостни, весели. Всички други дни ще правите всичко, но в събота няма да плачете и няма да перете.
Скрийте се дълбоко във вашите страдания, никой да не ги подозира.
Във време на скръб и страдание бъди неподвижен като материята. Във време на радост и веселие, бъди подвижен като живота.
Искате ли да не скърбите, идете при канарите. Те ще ви научат как да носите скърбите си.
В тоя живот Бог иска да предаде някои Свои благословения по пътя на страданията, а други Свои благословения - по пътя на радостта. Даже най- големите добрини тук, на Земята, идат по пътя на скърбите. Едно помнете: човек, когото не го тъпчат, човек не може да стане. Ако във време на мъчнотии се поколебаеш, се уплашиш, малка ти е силата. Писанието казва, че страхливият няма да влезе в Царството Божие.
Без страдания няма повдигане. Това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдания, той желае невъзможното и немислимото. Бог иска от нас да се самопожертваме, защото Той се самопожертва. Да бъдем подобни на Него!
И великият човек, и обикновеният страдат, но великият страда и се повдига, а обикновеният се ожесточава.
Христос проповядваше Любовта, но каза, че за да влезе в Царството
Божие, човек трябва да мине през големи страдания. Какво представят страданията? - Път към Царството Божие. Който много страдал, много неща научил; ако малко страдал, малко научил. Обаче, само онзи се учи от страданията, който ги понася съзнателно, без роптание и недоволство. Ако страданието не предизвиква чувство на благодарност в човека, то остава неразбрано и неизползвано.
Пътят ни към Бога е път на страдания. Ще се научите да оценявате това, което Бог ви дава, както и това, от което ви лишава. Страданията са път на освобождение. Натоварен си. Бог те среща и те разтоварва. Как? - Чрез страдания.
Най-красивата дреха на живота е страданието.
Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието душата се изявява като Любов.
Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата.
Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие.
Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за едно ново откровение на Божествената мисъл.
Страданието е нещо изключително. От рая, от Невидимия свят дават милиони, за да изживеят едно малко страдание. Там страданието е изключено. А в ада радостта е изключена. И там за малка радост дават милиони. Най-хубавите неща ние ги добиваме чрез страданието. Ако житото не страдаше, ние нямаше да се радваме.
Нещастията в живота са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдание. Например и Давид, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми. И когато беше на охолност, позволяваше си волности да гледа жените. Същото е и с Йов. А Христос е изказал най-великите Слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно, нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат да родят нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище. Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън.
Страданието - то е старият език на човечеството, класически език. Човек след като страда дълго време, той поумнява.
Страданието разкрива истината на човека. По-рано не си могъл да видиш грешките си, а като пострадаш, веднага съзнаваш какво си направил.
В страданията човек възприема, а в радостите - дава. Страданието разтоваря, а радостта - товари. В скръбта печелим, в радостта харчим.
Всяко едно страдание, ако го анализираш, то ще ти донесе силата, която е скрита в него.
В страданието вие придобивате нещо. Във всички противоречия в живота ви, каквито и да са, се съдържа едно богатство. Ако ги разгледате, ще се ползвате.
Скърбите продължават живота. Без скърби и страдания човешкият живот би бил по-тежък и по-къс, отколкото е сега.
Никой не може да избегне изпитанията в живота. И светията е подложен на изпитания.
Всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора.
Няма велик човек или велик народ, който да не е минал през големи изпитания и страдания. И след като се справи с тях, той се новоражда, влиза в нов живот.
Колкото по-развито е човечеството в умствено отношение, толкова по- големи са страданията му.
Колкото по-разумен е човек, толкова по-големи страдания има. Защо? Защото отговорността, която носи, е по-голяма. От разумния се иска повече, отколкото от глупавия. Страданията на човека се определят от степента на неговото развитие. Някой казват, че може да се живее и без страдания. И без страдания може, но човек ще бъде лишен от радостите. Страданията и скърбите заедно представят музиката на живота.
Докога ще идват страданията в живота ни? - Докато се усъвършенствате.
Природата и 5 пари не дава за вашите страдания, тя гледа дали ще направите крачка напред в своя път.
По-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, вам са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения.
Всички страдания, които съществуват, са за изправление на някой недъг, който съществува в тебе.
Ти бягаш от мъчнотиите и страданията. Не бягай от тях, за да не бягат и добродетелите от тебе.
Предпочитайте голяма скръб с малка радост в нея пред голяма радост с малка скръб.
Когато дойде у вас скръбта, не я пъдете. - Защо? - Защото тя е дошла да ви лекува. А когато дойде радостта, не я задържайте повече, отколкото трябва. - Защо? - Защото радостта носи блага и се качва на гърба на човека.
Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да й се зарадва. Ако й кажеш, че я обичаш, тя става студена, затваря вратата си за тебе, не можеш да я познаеш, скрива се от теб. Ако пък кажеш на радостта, че я мразиш, тя отваря вратата на стаята си за тебе, посреща те, дава ти угощение. Тъй че, кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание.
И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си. Не се страхувайте от страданията си, но разумно се справяйте с тях.
Като страдате и се радвате, ангели ви посещават.
И тъй, това, което говоря, се отнася за силните. Аз изнасям страданията като условие за посвещение. Окултната наука ги разглежда като първо и второ посвещение. Страданията на Йова е първото посвещение, а на Христа -второто.
Докато не минете през духовния свят, нищо няма да ви се открие. В бъдеще, когато минете през страданията на Йова и Христа, ще придобиете новото разбиране на живота. Това се отнася за всички напреднали същества. Ако не минете през този изпит и не го издържите, не можете да се доберете до тайните на Битието.
Онзи, който е минал през голямата скръб, е разбрал вече Любовта. Христос научи в страданието какво нещо е Любовта. Той научи по кой път може да се избави светът. Може без страдания, ако имаш Любовта. Защо ти е Любовта? - За да се освободиш от страданията. Като добиеш Любовта, ще отидеш да помагаш на другите. Има мъчнотии, чиито разрешения в никои книги не можеш да намериш. Ти като страдаш, ще дойдеш до една граница извън тялото и ще влезеш в Любовта. Мъчениците пяха, когато ги горяха. Любовта е по-силна от страданията на плътта.
От страданията човек може да се освободи чрез Чистота. "Само чистите по сърце ще видят Бога." Щом влезеш в Любовта, страданията се превръщат в радост.
При страдания най-много човек да умре, нима те е страх? На страданията, докато човек им привикне, докато един път човек се намокри, после мокрият от дъжд не се бои. Когато навикне човек да страда, не се бои вече и усеща, че страданието му е необходимо, защото чрез него като страда, отвътре той се пречиства и после става по-лек.
Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите - страхливци. Единият вид мъже са герои, а другите - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!" От Невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш или като страхливец?" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развитие на човека. И страхливите страдат и героите страдат, но питам ви: Като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? Като герой. Ако аз ви кажа, че вие трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас". Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливци, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих? Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия Любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие.
С много скърби се влиза в Царството Божие, а не с много радости.
Радостта ще те заведе при скръбта, а скръбта ще те заведе при радостта.
След радостта иде неминуема скръб, но след скръбта идат 10 радости.
Скръбта е за Земята, радостта е за Небето.
Радваш ли се на Земята, ще скърбиш на Небето.
По-добре 100 скърби на Земята, за една радост на Небето. Земята е животът на физическия човек, Небето е животът на Духа.
По-добре 100 скърби на тялото за една радост на Духа.
Но на прага на всяка скръб на тялото, чакат 10 радости на Духа.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×