Jump to content

СВОБОДА И РОБСТВО


Recommended Posts

СВОБОДА И РОБСТВО

Виждам - носят някой герой, подигат му паметник и пишат за него: "Тук лежи еди-кой си герой, въздигнал българския народ." Какво направил за него? - Освободил го от турско робство. Ами вижте в историята колко пъти освобождаваха евреите ту от римско робство, ту от египтяните, но освободиха ли се като народ? Не, има едно вътрешно робство, за което хората още не са намерили този пробен камък, който турците наричат "мехенкташ".
Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора - те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща като изгубва свободата си, изгубва живота си на изключението. То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение, въздъхва и си казва: "Колко щастлив бях в своето детинство! Бях в Рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство."
Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят, как да се приспособят на външните условия. Проблемът, следователно е, не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително. Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установените обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават. Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разруша- зат формите, които са ги подпушили.
Ако искат българите, мога да им дам една идея какви трябва да са бъдещите затвори. Осъждат някого на петгодишен затвор. Осъденият е млад момък. Вместо да го затворят, да го хранят наготово без да работи, без да чете, нека го изпратят на работа при един добър селянин-земледелец да му работи пет години по пет часа на ден - да копае, да оре. В свободното си време да чете, да свири на някакъв инструмент - на гъдулка, на гайда. Остане ли в затвора, той ще гледа час по-скоро да излезе оттам. Казват: "Кой ще го пази при селянина да не избяга?" - Нека направят опит, да видят ще избяга ли.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...