Jump to content

ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/


RPX
 Share

Recommended Posts

ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Василка Камбурова е съпругата на Петър Камбуров. Баща й Иван Филипов Халаджов е бил учител, а майка й Иванка - домакиня. Те са имали три момичета и едно момче. Брат й Илия е бил съдия, сестра й Радка -аптекар, а Васка и Костадинка - гимназиални учителки. Васка е третото дете на родителите си. Първи е брат й Илия, втора - Радка, трета - Васка и послед­на Костадинка. Васка е получила основното си образование в Търговище, а след това е завършила учителски институт в гр. Шумен. Баща й е бил учител в с. Пробуда, Търговищко. Васка също е учителствувала най-напред в с. Пробуда, а после в Търговище. През време на учителствуването й Петър Камбуров е идвал в Търговище, изнасял е концерти в гимназията и оттам за­почва тяхното запознанство. Сестра й Костадинка е учила и завършила инс­титута за учителки в Пловдив и когато завършила през 1945 г. и се завърнала в Търговище, тогава Васка е заминала и живяла при Петър Камбуров в Стара Загора. Васка е завършила и преподавала български, история и география. Била е много добра Учителю и е била много обичана и уважавана от учени­ците си от колегите си. Била е приятелка на Анка Каназирева и Сийка Дойнова от София. Прекарваше продължително време в София при Анка и заедно са ходили на Рила с палатка.

Брат й Илия е бил първоначално в Стара Загора откъдето се е познавал с Райна Каназирева. Оттам и Васка чрез Райна Каназирева влиза в Братството. Илия Халаджов е бил женен за дъщерята на Никола Камбуров от Казанлък. След това сестра им Радка и майка им също стават вегетарианки. Костадинка имала много милозливо сърце и също е вегетарианствувала, но след като се омъжила, за да избегне неприятностите в семейството си е яла и месо.

Васка и Петър Камбурови са били на квартира у Стефана Мирчева - из­вестна в Стара Загора като ясновидка между приятелите. Спомените на Петър Камбуров дължим на нея, която е съдействувала при записването им.

ОБЗОР

След заминаването на Учителя през 1944 г. на 27 декември, всички без изключение бяхме повече или по-малко смутени от отсъствието на Учителя от физическото поле. Беше оставено Словото Му, което трябваше да бъде опора и знание за следващото човечество, но ние бяхме свикнали с Неговото присъствие, с Неговото излъчване, с Божествената Му аура и присъствието на Божествения Дух в Него. Това не всички го проумяваха, но всички без изключение го усещаха и вътрешно го възприемаха като вътрешна потреба, ка­то онзи Божествен хляб, който слиза чрез Словото Му, за да нахрани човеш­ките ни души. Школата на Учителя бе школа за човешките души, като Учител на тази школа бе Словото, което слизаше отгоре и се даваше чрез Учителя -Беинса Дуно. След заминаването Му ние усетихме болезнено Неговото отсъствие. Защо ли? Нямаше човек, който да нямаше някакъв житейски проблем и всеки от нас тутакси отиваше при Учителя, споделяше с Него болката, мъката и тутакси получаваше онази помощ, която бе пътеводна звезда в пустинята на нашия житейски друм. Затова опитностите на съвре­менниците на Учителя са много важни и ценни, за да се провери как Словото на Учителя се реализираше на земята отчасти чрез житейския път на
Неговите съвременници.

През 1945 г. аз бях 23-годишна и като всяка една млада девойка жела­ех да науча какъв е моят житейски път и какви задачи имам да разрешавам. Бях чувала от моите родители и близките ми, че обикновено в такива случаи нашите приятели отиваха при Учителя и търсеха Неговия съвет. Той го даваше, а дали онзи, който го получава щеше да изпълни наставленията на Учителя беше съвсем друг въпрос. Но винаги онова, което казваше Учителя се сбъдваше, а онези, които не изпълняваха съветите Му, те се отклоняваха от пътя на Словото и после биваха жестоко наказвани в житейския си път. От кого наказвани? От тяхната собствена карма. Послушанието на ученика към Учителя е основно правило за връзката на човешката душа с Бога. През 1945 г. аз реших да замина и за с. Коньово, Сливенски окръг при брат Влайчо Жечев (дядо Влайчо), който имаше славата на ясновидец и според неговите съвременници много пъти беше точен. За мен той беше човекът, който може­ше да ми даде някои съвети. С цигулка в ръка и куфар в другата аз пристиг­нах в с. Коньово. Там имаше множество хора, които търсеха помощ от брат Влайчо, да им даде сведения за изчезналите безследно техни близки през време на войната. Така се случи, че аз бях поканена да свиря братски песни от Учителя и по-късно с една група заминахме заедно с брат Влайчо за Стара Загора и там за пръв път се срещнах с Петър Камбуров. Срещата бе­ше братска. В братският салон и както винаги се съпровождаше с изпълне­ние на песни от Учителя и съпровод на музиканти. Аз изпях няколко песни, свирих с цигулката си заедно с Петър Камбуров. След това ходихме на аяз­мото и там играхме Паневритмия. Контакта ни с Петър Камбуров беше на чисто идейна основа, контакт на души в полето, в което Бялото Братство опе­рира и владее. Това бяха чудни дни и чудни срещи. Това е едно изживяване, което не може да се опише, защото това е изживяване на човешката душа в полето сътворено от Словото на Учителя. Само ония,които са имали подобно изживяване могат да разберат какво значи общение на душите чрез Словото и в Словото на Учителя. По-късно чрез него получих една хубава цигулка и отидох лично в Казанлък да я получа и там се запознах с неговите родители и брат му Марин Камбуров тази среща остави трайна следа в моето съзнание. Следващите години контактите с Петър Камбуров продължиха и той в опре­делен момент беше в Русе на работа в бригадата на Борис Николов, който правеше мозайките на гарата. Следващите години контактите ни продължи­ха чрез писма и чрез братски срещи. Той беше умел музикант, майстор на цигулковото изпълнение и с удоволствие слушахме неговия дар слово. А за изпълнението на „Идилията" от Учителя, за нас това беше най-висшия подарък, който можеше да бъде направен. Аз произхождах от братско се­мейство и това улесняваше контакта ни с цялото семейство Камбурови. Когато за пръв път прочетох неговите спомени, за мен беше едно откровение и имах усещането, че и аз съм минала по същия път. За онези, които не поз­наваха Петър Камбуров, тези спомени ще бъдат една обикновена история, но за мен, това не беше история, а нещо живо, което идваше от миналото, развиваше се в настоящето и оставаше за бъдните поколения една изповед на една човешка душа през времето на Школата на Учителя.

Много по-късно през 1986 г. с д-р Вергилий Кръстев започнахме една работа по строго определена програма, развита 9Т него и аз трябваше да бъ­да изпълнител и реализатор на тази програма. А защо? Защото аз познавах семейство Камбурови, бях от онова поколение; познавах житейските съдби на много хора, а от друга страна контакта ми с д-р Кръстев беше на строго идейна основа, в името на една работа, която трябваше да се довърши. След
прочитането на спомените на Петър'Камбуров бе направен въпросник и от­белязани въпроси, на които трябваше да се намери отговор, за да се изяснят много случки и събития, описани в спомените на Петър Камбуров, които бяха ясни за него самия и за неговото семейство, но биха озадачили следващите поколения. Много от съвременниците на Учителя смятаха, че не е необходи­мо да се пишат подробности свързани със събития, дати, години, места и личности. За тях личностите нямаха голямо значение и затова тези неща бя­ха бегло описани или бяха поставени под инициали. Нашата задача бе да за­пълним тази празнота. Единственият, който можеше да даде сведения беше живият още Марин Камбуров - брат на Петър Камбуров. След уточняване с него чрез писма, аз на няколко пъти ходих в с. Прослав, Пловдивско, бях при­ета в неговия дом и с много усилия успях да го убедя да разкаже някои неща и по този начин да отговори на въпросите, които лично с д-р Кръстев бяхме съставили. Онова, което знаеше и можеше бе записано на магнетофонна лента, което аз прехвърлих на пишеща машина.

Когато получавахме тези данни от Марин Камбуров, той беше 85-годишен. Паметта му беше запазена за случки и събития и той точно отгова­ряше на поставените му въпроси, защото беше свидетел на тази епоха. Освен това, Учителят му беше казал, че ще доживее и ще бъде свидетел на много неща и много събития и това стана. Чрез него и брат му и семейството му беше направен първият опит за комуна, който не успя в онези времена и през оная епоха. След 1945 г. в другата епоха, която следваше, той също участвува със семейството си в един друг опит представен от новата власт и от новата система на управление. И този опит беше несполучлив Той дочака 10.Х1.1989 г. когато официално се призна, че този опит е несполучлив. А защо? Отговора се намира в Словото на Учителя. Беше необходимо от 1918 г. до 1989 г. - цели 80 години, четири поколения българи и съвременници на Учителя да проверят един закон даден от Учителя. Този закон гласи: „Може да се комунизира само труда, но не и капитала, защото капитала е капитал на хиляди поколения, носеща кармична развръзка". Когато се комунизира труда в името на една идея за Братство и единство, тя може да се реализира единствено от Христовия Дух, което означава Дух на Съединението, на Единението, на общността на човешките души в общение с Бога чрез Словото на Мировият Учител. Това е разрешението. Ето защо, опитностите на Петър Камбуров и Марин Камбуров са ценни и важни, защото са завър­шек на една епоха на миналото човечество и са опитности за поучение на ид­ното човечество. Може би ще направи впечатление, че разказа на Марин Камбуров е разпокъсан, непоследователен. Но той е верен и точен, защото бе отговор на зададените му въпроси. Ние не желаехме да обработваме сти­лово неговият разказ, защото за нас е автентичен и оригинален запис.

Марин Камбуров има и творчество, което се изразява в написване на много песни - около 300 с текст и мелодия. Много от неговите съвременници в Прослав предпочитаха да пеят неговите песни. Ние смятаме, че песенното творчество на Марин Камбуров е творческа изява на неговия дух. Това твор­чество има бъдеще като творчество лично на един съвременник на Учителя. То трябва да се отпечата, а магнетофонните записи на песните му да се прехвърлят на нотен лист. Но това творчество няма нищо общо с творчество­то на Учителя и с Неговите песни, защото песните на Учителя са творческа изява на Божествения Дух, на Господния Дух, на Христовия Дух, на Святия Дух, които в света на Мъдростта, т.е. в света където се твори хармонията от звуци и форми във Вселената се свалят тези песни на Учителя. Песните на Учителя са песни и хармония на живота на Неговото Слово, а Словото на
Учителя е Глава на Истината на Божествения Дух. Затова в бъдеще всички автори на песни са автори, които имат право на проявление в среди, които са приятелски настроени към тяхното творчество. На въпроса, че през времето на Учителя също се създаваха братски песни, че са изпълнявани през време­то на Учителя в Негово присъствие, както и факта, че са издадени в отделна книжка още през 1927 г. под надслов „Братски песни", можем да отговорим следното: тези песни са създавани по идеи на Учителя както по текст, така и по мелодия. Освен това, те са създадени през време на Школата на Учителя и в присъствието на Учителя, когато човешкият дух е влизал в общение с Божествения Дух на Учителя, къпал се е в Неговата аура и оттам тези идеи и тези мелодии са се вливали в Божественият океан на Учителя в Неговата чо­вешка душа, а Неговият творчески човешки дух е сътворявал онзи Божествен лъч на хармония и творчество, дошъл и слезнал от Словото на Учителя. Всички песни са били одобрявани от Учителя? като на някои от тях е коригирал текста, а на други мелодията. В разстояние на 22 години тези пес­ни се пеят в присъствието на Учителя и те са възприети като оригинал и със­тавляват една част от творчеството на Учителя, дадени под заглавието „Братски песни". Тези песни имат автори, но тези автори възприемаха тези песни като изява на онзи братски дух на общение със Словото на Учителя да­дени най-добре в песента „Братство, единство". По този начин ние не желаем да оскърбим и унижим Марин Камбуров и неговото творчество, но желаем да поставим всяко нещо на мястото си.
В песенното творчество на Марин Камбуров има мелодии, които са мелодични, има текстове, които са съдържателни и поучителни. Когато ги из­пълняваше Марин Камбуров, те придобиваха свое вътрешно съдържание и имаха свое вътрешно излъчване, защото минаваха през неговия дух и се из­лъчваха чрез неговият етерен двойник. Тези песни внушаваха на слушатели­те една неповторима оригиналност на духа Марин Камбуров. Но когато се из­пълняваха от обожатели на творчеството му, изглеждаха много наивни, детс­ки и предизвикваха неодобрението на онези музиканти последователи на Учителя, защото те смятаха, че той заангажира тяхното внимание, а творчес­твото на Учителя остава в периферията. Марин Камбуров беше неповторима личност като оригиналност и в тази форма, в която беше се облякъл едва ли имаше втора на земята. Тези духове като него идваха от хилядолетията да присъствуват в Школата на Учителя. Когато в бъдеще се взрете в техните портрети на Марин Камбуров, на Петър Камбуров, на баща им и майка им, ще видите, че това бяха различни образи, различни френологически типове на изразяване по простата причина, че те бяха духове дошли от хилядолети­ята и носеха своите отпечатъци на своите лица. Но те бяха предани на Учителя въпреки непослушанието към Неговите съвети в отделни моменти в техния живот. За всяко непослушание те плащаха чрез живота си в мъки и несгоди. Непослушанието идваше от онази богата индивидуалност на техни­те духове дошли от хилядолетията. Но те имаха едно общо качество, знаеха да се жертват за идеите на Учителя и знаеха кога да го направят. Това изкуп­ваше всички пропуски, които бяха направили поради непослушанието си към Учителя. Те жертваха имот в една епоха, в която имота бе нещо най-важно в живота на човека. Те жертваха време и сили в своята младост за идеите на Учителя, когато други жертваха времето и силите си за свои лични неща и нужди. След заминаването на Учителя те останаха верни на Словото Му и Делото Му до края на живота си. Бяха разбрали, че единственото,което оста­ва реално в живота на човека,това е общението на човешката душа с Божествената Душа. А Божествената Душа в тази епоха се изявяваше чрез
Словото на Учителя - Беинса Дуно и се проявяваше като Божествен Дух в си­лата на Словото Му. А живота Му бе реализация на Христовия Дух на земята!

Чрез Петър Камбуров е предаден един от първите закони на ученичест­вото в Школата. Той е описан под N 8. Той води до един принцип в Школата на Бялото Братство: „Отношенията на Учителя към ученика зависи от ученика. Връзката между ученика и Учителя е духовна. Ученикът ще познае своя Учител само тогава, когато издигне съзнанието си в Духовния свят и от там ще проникне в Божествения свят. Когато ученикът намери своя Учител -той е близо до Бога". Това се осъществява чрез Словото Му.

А поотделно това са закони, които са етапи на ученичеството. Всеки трябва да премине през този етап. Докато ученикът не почука, Учителят не отваря вратата на знанието, защото ученикът върви по своя път и търси Учителя си. А срещата на ученик с Учител е вътрешен процес, процес на про­буждане на човешкото съзнание, разцъфтяване на човешката душа, което трябва да се схване като жива душа, която люби Бога.

Затова след заминаването на Учителя и след сменяването на епохата, те разбраха и видяха и се убедиха във всичко онова, което Учителят им бе ка­зал и което те лично успяха да проверят чрез живота си. Те останаха верни на идеите на Словото и на Делото на Учителя. Като пример можем да посо­чим написването опитностите на Петър Камбуров. През онова време в братс­ките среди и срещи кръжи една идея, според която тези опитности имат са­мо личен характер и като личен характер те трябва да бъдат скрити и покри­ти от останалите. Издигаше се знамето на скромността и смирението на ученика. И това спираше много приятели да си напишат опитностите. Най-върли защитници за тази скромност и смирение бяха онези, които нямаха никакви опитности и това го правеха с ясното съзнание от завист, за да не би други да изпъкнат пред тях. Това беше поголовно явление и ние заварихме мнозина от тях. Бе поведена борба и се поведе битка и водехме война с всички, които се противопоставяха за написване опитностите на приятелите от Школата. А онези, които имаха и не бяха ги написали ги убеждавахме със Слово и с извадки от беседите на Учителя, че опитността на един ученик е опитност на цялата школа и че тези опитности са реализирани Божествени закони чрез Словото на Учителя и от Мировият Учител. Тогава те свеждаха глави и някои скланяха глави в послушание и ние записвахме за следващите поколения. Беше жестока битка и велика война. Не забравяйте това!

А Петър Камбуров, който бе съвременник на всички възрастни прияте­ли и който много добре знаеше и виждаше онова знаме, което се издигаше за скромност и смирение много добре осъзнаваше пагубността на тяхното деяние. Затова без да се съобразява с всички останали, той сам без никаква подкана седна и написа своите опитности. Той съзря величието на онази пе­сен дадена лично на него от Учителя - „Идилията". Тя бе песента на посоката и стремежа на човешката душа останала самотна на земята и стремежа й за общение с Бога. Затова той написа своите опитности и ние благодарим на него, както и на Марин Камбуров за неговото добро желание да допълни със свои бележки опитностите на своя брат. Той бе така добър да ни предаде снимков материал на семейството му както и оригиналния запис направен на магнетофон на изпълнение на Петър Камбуров, включая и „Идилията", която бе прехвърлена на нотен текст от Йоанна Стратева, и публикувана в „Изгревът", том I.
Чрез Петър Камбуров е предадена също песента
„Идилията"
(виж. N9). Тази песен посочва пътя за слизането на човешката душа на земята. Това е песен за задачата, която трябва да разреши целокупната българска
душа чрез разрешаване противоречията в живота. Тук са дадени два начина: един вътрешен път на възкачване и един външен път на възлизане.

Началото на „Идилията" описва копнежа на българската душа към Вечното и Великото в живота.

Тя избира вътрешния път на големи противоречия, преминава чрез страданието, чрез великата скръб, докато се добере до изходния път към Светлината.

А това означава пробуждане на човешкото съзнание и разчупване на човешката черупка и проникване първом.Светлина в ума му и после Виделина в душата му и с това се започва разпъпване на човешката душа чрез Светлината и разцъфтяването й чрез Виделината. Накрая човешката ду­ша се ражда в новите условия на Свободата, а това е Божествения свят. Тържествуващата душа възпява в края на „Идилията" своята свобода.

„Помни само едно, ти си жива душа, която'люби Бога". Ти си вече син на Светлината.
„Душата живее в абсолютна Чистота
".
Ти си вече син на Виделината.
„Когато душата на човека се събуди за Бога, тя е свободна". Ти си вече Син на Славата.
Светлина! Виделина! Слава!
Светлината - това е пробуждане на човешката душа на земята.
Светлината
- това е материализираната Космическа Любов и предс­тавлява Светът на Любовта чрез живота.
Виделината - това е растежа на човешката душа в Духовния свят.
Виделината
- това е материализираната Космическа Мъдрост и пре­създава Светът на Мъдростта, чрез знанието.
Славата - това е освобождаването на човешката душа за Божествения свят.
Славата
- това е материализираната Космическа Истина и сътворява Светът на Истината чрез Свободата.
Песента „Идилията" посочва пътя за слизането и пътя за възлизането на човешката душа към Свободата!
Настоящият обзор бе направен от Марийка Марашлиева като главен изпълнител и реализатор на плана, който трябваше да бъде реализиран за допълнение и разясняване на опитностите на Петър Камбуров. Без нейната помощ, без отделеното време, сили и средства този план не би се реализирал.
Петър Камбуров си замина от този свят на 19.07.1969 г., а брат му Марин Камбуров на 4.09.1990 г.
Този обзор бе направен с помощта на д-р Вергилий Кръстев чрез чий­то план се осъществяваше реализираната програма.
Марийка Марашлиева
Д-р Вергилий Кръстев
2. май. 1990 г.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...