Jump to content

14. МОЯТ СВЕКЪР - СТАРИЯТ ЕКИМОВ


Recommended Posts

14. МОЯТ СВЕКЪР - СТАРИЯТ ЕКИМОВ

В това адско положение, в което се намирах и в онова необикновено напрежение, което изпитвах аз започнах да проучавам беседите на Учителя и всяка сутрин ставах рано и се затварях в една стая, където четях. Онези от къщата виждаха, че аз вече не плача и сметнаха, че не го правя, защото съм си намерила занимание да чета разни книги. Оставиха ме спокойно да ги чета. Аз можех да се занимавам с домакинство, но до кухнята те не ме допускаха. Те бяха заможни, имаха пари, но всичко влагаха в търговията си, а иначе бяха много скръндзи. Не бяха егоисти, но големи сметкаджии и пазе­ха всяка стотинка. Мен ме оставиха като млада булка да си гледам булченската си професия като смятаха, че скоро ще трябва да раждам и да отглеж­дам деца. Но тази тяхна сметка излезе крива, ама много, много крива. Аз ми­нах през брака, през най-старият брак, но не родих. Така ми бе писано. Останах бездетна за всеобща изненада.
Един път, както си работех в стаята изведнъж стана нещо необикновено. От всички страни в стаята започнаха да се кръстосват светли­ни и гръмотевичен трясък. Цялата стая светна. Аз започнах да се моля, но не се изплаших. При друг случай щях да се изплаша, но сега това не се случи. Тогава в стаята постепенно се оформи образа на моят свекър, бащата на Юрдан, който беше заминал и когото не съм срещала и не познавах, макар че бяхме от същия град. Беше ми показан ликът му от семейните албуми и съм разглеждала негови снимки. Та този образ, който се оформи в светнала­та стая бе ликът на свекъра ми от албумите. След малко образът лека-полека изчезна. При една среща с Учителя чух думите Му: „Твоят свекър има нужда от светлина". Аз Го изгледах изумена, защото аз и този път не бях Му казала нищо за случката, която бях преживяла в онази стая в Габрово. Кимнах с глава, че съм разбрала всичко и се усмихнах с дълбока признателност. Знаех, че Учителят следи всичко и се грижи за всички. Ние бяхме под Неговата закрила. Искаше се само нашето послушание и да се работи за Бога.
Имах още една такава случка с моят свекър. Беше една нощ, когато мъжът ми Юрдан се събуди, стана и започна да се разхожда из стаята. Аз ле­жах в кревата, но вече полуразбудена и чувам, че Юрдан се разхожда, защо­то го няма в кревата. Но се разхожда някакси особено. Това не беше негова­та походка, а беше друга, чужда походка. Аз се разбудих от това и гледам, че се разхожда, но като че ли някой друг движи тялото му и краката. Аз извиках: „Какво има, кой е тук?" Юрдан се обърна към мене, отвори устата си и отговори много ясно: „Абе тука е старият Екимов". Тогава аз му казах твърдо: „Ти си в друг свят и твоите задачи са там. Не се занимавай с нас, за­щото ние имаме други задачи". Юрдан леко си легна в леглото, а стаята беше тъмна. На следващият ден съпругът ми не си спомняше нищо за случката по простата причина, че баща му беше влезнал в неговото тяло. Но от тогава свекъра, старият Екимов не ни безпокои повече. Но аз не му останах длъжна. Една седмица четях за него молитви. И изпълних заръката от Учителя да му дам малко светлина чрез молитвите, защото той имаше нужда от светлина в оня свят, в който той се бе отзовал неподготвен. Така че и за това си заплатих, да ме остави на мира. Чрез молитвите изпросих светлина за него. И си разплатих, че водя за мъж сина му.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...