Jump to content

16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ


RPX
 Share

Recommended Posts

16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ

Докато бях в бащиния си дом аз следвах своята програма на ученичка в гимназията. Минавах класовете с отличие, взимах уроци по цигулка, участ­вувах в оркестъра на гимназията като първа цигулка, излизах на сцената да свиря и бях освободена в училище от цялата матура като отличничка. Можех да следвам в кой и да е факултет с какви ли не специалности. Бях силна по математика, химия, литература, естествени науки и физика, значи по тези предмети можех да следвам. Свирех добре на цигулка и можех да бъда сту­дентка в консерваторията. Можех да следвам всичко, но съдбата ми имаше друга специална програма за мен и на този мой възход до 18 години, тя ми наложи противоположен скок в тези непознати за мен условия и неприлична среда. Омъжих се, излязох от бащиния си дом и влезнах в новото ми семейство, моите идеали и стремежи потънаха в мъчителни противоречия и в сложен конгломерат от души. Там заварих мащеха, доведени, заварени деца и отгоре на това и преродени: трима братя заварени, един доведен син и още един прероден син. Имаше и зълва със своя син. Само мъже в този дом. Силни, яки мъже, пълни с амбиция и много гладни. В този дом беше стълпотворение от урагани - един след друг минаваха и опустошаваха всичко - всеки един от тези мъже бе ураган за себе си и около себе си» Това бе придружава­щата орда и духове на Чингиз хан. Върхът на всички урагани беше баш урагана, т:е. моят съпруг. Ето такава бе обстановката. И аз поех задачата в това сложно домакинство да изпълнявам ролята на безплатен роб. Мен ме таксуваха като нещо по-долно от техните работници, на които трябваше да се плаща заплата и да се съобразяват с тях. С мен се държаха безцеремонно, нали бях роб, безплатен роб, а през нощта бях съпруга на брат им. За да се създаде работа на всички братя в този дом, те създадоха и отвориха магазини в Габрово и един за железария в София. Всички се зани­маваха с търговия и пари. А аз? Моят идеен живот потъна в дълбочината на душата ми. Но нали епохата е необикновена, Учителят е тук в София, тука е Школата, съборите, лагерите в планината и общите екскурзии. Но това е за другите, а аз съм затворена сама в този град, в дълбочината на ада и изпъл­нявам ролята на роб.

Понеже се справях с голямото домакинство много добре, не ми прече­ха да чета беседите на Учителя. Когато имах идейни нужди и задачи поставе­ни от беседите на Учителя за изпълнение, аз с болка помолвах мъжът си да ми отпусне необходимата сума и винаги ме удостояваше с отговор от една дума: „Утре! А това „утре" потъна в безкрайността и аз не го достигнах никога. Ама наистина не го достигнах никога! Отвътре у мен се надигаше копнежа по идеен живот, искаше да се изрази навън по някакъв начин, но ня­маше как. Представете си, той нямаше пари да ми даде да купя един лист хартия и да напиша едно писмо. Да, нямаше пари. А беше богат фабрикант и си играеше с милиони. Да постъпя като чиновник в тяхната фабрика беше безсмислено, пак щях да бъда безплатен роб. Да постъпя в някое друго предприятие на работа беше невъзможно, нямаше да ми позволят - те бяха търговци, работеха с много пари. Държаха на авторитета си, а снаха им да стане работничка. Това нямаше да позволят. Те имаха платени чиновници, работници. Бяха се впуснали в търговия и индустрия. Те бяха в своя апогей. А около мен гонение, около моят идеен път също гонение. Гонение отвън като роб, гонение и отвътре. Реших да търся помощ от Учителя, прекарах в молит­ва няколко дни. Накрая чух глас в себе си: „Отвори томчето!" на масата ми имаше една беседа от Учителя, отварям, на една произволна страница и прочитам: „Свободата е вътрешно качество на духа. Докато човек не се ос­вободи отвътре, не може да се освободи отвън. Освободи ли се отвътре, ще се освободи и от ограничителните условия, в които е поставен". Намерих из­ход и реших да се освободя първом отвътре.

Мащехата на Юрдан бе възрастна, но устата и опака и никой не може­ше да й затвори устата и с приказка или да й угоди с нещо. А трябваше да се готви на петте сина на Екимов, да се пере, да се глади и да им се готви. Първо реших да се освободя от тях. Заявих им, че аз съм женена за мъжа си Юрдан и че от утре готвя само на него и само него ще пера и гледам. „Ами как така, ами останалите?" „Останалите ще ги отбия. И свинята гдето е свиня, дойде време, че отбие свинчетата да не бозаят. А тия свинчета тук са станали на нерези. И всеки да си търси кой ще го храни". От следващия ден аз се освободих. Не очакваха това от мен. Искаха да бъда зависима. Решиха, че още ме държат завързана, понеже нямам никакви пари. Реших да се осво­бодя и отвън. Извиках баща ми да ме придружава на разходка в планината. Още като дете ходех с татко по стария Балкан. Обхождахме всички върхове, долини по всички сезони. Това те знаеха и ме пускаха с баща ми веднъж сед­мично да се разхождам с него. При една екскурзия с татко, аз се отделих в съзерцание до пълноводен вир на буйната планинска река Козерищица в обятията на върха Малуша. Отправих дълбока молитва за помощ и за изход от това невъзможно положение за мен. Обляна в сълзи аз търсих изход от моята безизходица. Призовах небето за помощ. Този призив го правех и преди, но молбата ми не можеше да пробие покрива на онзи дом и да поеме път към Небето. Но тук аз бях високо в планината, небето над мен бе синьо и молбата ми бе приета, понеже разбрах, че получих вътрешно облекчение в себе си. Трябваше да се чака и Небето да отвори и за мен път.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...