Jump to content

4. РАЗМЕННАТА МОНЕТА В РИЛА


Ани
 Share

Recommended Posts

4. РАЗМЕННАТА МОНЕТА В РИЛА

През малкото свободни дни на лагера в Рила, аз с младежите правехме екскурзии до съседните хижи и околности. През това време лагера имаше свой собствен живот. За да се поддържа животът на един лагер е необходимо вътрешна организация и хора, които да служат. По времето на Учителя всичко това се уреждаше по един необикновен начин. Всеки правеше това, което трябваше без някой да му нарежда. Но имаше и случаи когато се правеше и онова, което не бе в общата хармония на лагера. Или докладваха на Учителя, или Учителят сам се намесваше като при всеки случай намесата Му беше строго индивидуална за лицето и това ставаше като поука за останалите. Там имахме обща кухня. За нея трябваше да се изнесат продукти и се определяха дежурни, които да готвят. Събираха се пари и за парите се даваха купончета като всяко купонче отговаряше за един обяд. Така че дежурните поемаха купончетата, а не пари. Един ден сестра Мария генерал Стоянова ни помоли да я изпратим до Овнарско. Тя бе придворна дама в двореца и имаше определена дата, когато трябваше да бъде в Овнарско. Реших с младежите да я изпратим до там и след това същия ден да се прехвърлим през връх Мальовица и да се приберем в лагера. След като оставихме сестрата в Овнарско захвана ни много лошо време - буря, мъгла. Няма как да се измъкнем. А нямаме нито пари, нито храна. Решихме да слезем в хижа Мальовица. Казах им да поръчат кой каквото иска да яде и да пие. Преспахме там и на следния ден им казах да тръгнат и като се отдалечиха аз се обърнах към хижаря и му казвам: „Така и така не предвидихме, че ще се развали времето, а пари нямаме. Мога да ви дам купони". „Какво представляват тези купони?" Обясних му, че за всеки купон е внесена предварително известна сума и че срещу този купон ние получаваме храна в нашия лагер. Той ме познаваше и знаеше какъв е нашият лагер и прие нашите купони. Обещах ме, че след време ще мина да му донеса парите. И аз му занесох парите, но се оказа, че той купоните ги бе дал на други туристи и те като минавали през нашия лагер да могат да ги използват. Затова дежурните по кухня се чудеха от къде прихождащите туристи имаха наши купони за храна. Имаха ги чрез мен от тази случка. Така нашите купони бяха нашата разменна монета в планината. Беше много забавно. Как самите туристи искаха да дойдат с тези купони, за да се нахранят от нашия общ казан на нашия лагер. Това бе тяхно любопитство, което искаха да задоволят. Но нашият братски обед бе много тържествен, започваше с молитва, с пожелание от дежурните за приятен обед, после с големи черпаци се разливаше храна от големи казани, от които се издигаше пара и благоухание, а обстановката бе тържествена и поетична. Учителят също стоеше на своето място и се хранеше. След обяда имаше концерт от нашите музиканти. Така че за прихождащите туристи това бе повече от изумително. Затова те приемаха с удоволствие нашите купони като разменна монета в планината. Използваха случая да си осребрят купоните, като дойдат на нашият общ обяд на второто езеро. Да, това беше Школа както за нас, така и за тях.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...