Jump to content

6. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА


Ани
 Share

Recommended Posts

6. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА

Ще ви разкажа една много важна случка. Една година преди Учителят да си замине, на Изгрева съвсем случайно около Учителя застават две сестри. Едната е Мария Златева, а другата - Ярмила Менцлова. Учителят се обръща към сестра Ярмила и казва: „Сестра, вие ще оправите Паневритмията". Ярмила се изненадала, отговорила, че не я познава добре, но Учителят повторил същото изречение като добавил, че ще я научи от онези, които я знаят най-добре. И ето Ярмила вече има това изказване на Учителя като задача на своя живот. Ярмила е чехкиня, родена през 1907 г. в България. Баща й Йосиф Менцл е бил преподавател по градинарство в земеделското училище в Хасково. По онези години в България живеят и работят много чужденци, специалисти в различни области привлечени от българското правителство след Освобождението на България от турско робство. След време бащата се заселва в Красно село. Тук вече той е пенсионер и си уреди цветарник. Произвеждаше цветя и ги продаваше, С нея заедно сме учили в училище и сме приятели от деца. Растяхме заедно и през 1928 г. аз като заминах в Атина да следвам, тя пък замина за Франция. Отиде там да учи танц и тя бе последователка на Изидора Дънкан, която имаше школа за така нареченият свободен танц. Той не е танцов танц, нито балет, а свободен танц. Там специализира като хореограф. През летните ваканции тя пристигаше в София и ние продължавахме нашата дружба. През 1943 г. тя се завърна в София, искаше да остане за постоянно и ние свързахме брак помежду си, стана моя жена.
Когато се завърна в България през 1943 г. тя не беше чувала и не беше виждала Учителя. Нито пък беше виждала или играла Паневритмия. Случи се така, че аз я завеждам при едно събиране при Симеон Симеонов. Там бяха се събрали около 20 души приятели и Учителят беше там. Имаше такива случаи, когато братя или сестри поканваха някой път Учителя и някои приятели да гостуват в някой дом. Домакините се подготвяха в случая, масата се отрупваше с лакомства и блага, след което започваха много интересни разговори и приятелите задаваха най- интересни и неочаквани въпроси на Учителя. Как се случи така, че няколко братя взеха цигулките и засвириха Паневритмията. Защо стана това не зная. Но след като се чуха първите звуци, Ярмила стана и почна да играе. Нали беше последователка на свободния танц, а според него цялото тяло и вътрешно естество трябва да дадат рисунък във въздуха на музиката, която се слуша. И Ярмила взе да играе онази част от Паневритмията, която се свиреше. Започна да играе онова, което ние знаехме и бяхме научили при изучаването на Паневритмията. А тя нямаше това от къде да го научи. Всички се вторачихме в нея, а аз бях изненадан най-много. Тогава Учителят каза: „Вижте каква връзка има между музиката и движенията!" Защото в музиката се съдържат движенията, но трябва да си специалист, за да доловиш това. И ние всички там направо замряхме. Защото тя изобщо не познаваше Паневритмията, нито беше я чувала. Но като чу музиката, започна да играе движенията на Паневритмията. Значи влезна в Духа на Паневритмията. Защото при балета има палцово изпълнение и точно определени движения. Но при свободния танц на Изидора Дънкан има нещо друго. С цялото тяло ти изразяваш музиката. А на Ярмила дай й, каквато щеш мелодия, тя става и започва да си я танцува. Тя фактически се свързва и влиза в това поле, откъдето идва духа на музиката. Но за да го направиш това е необходима висока култура. Затова тя изуми всички, които присъствуваха там.
Това е причината, за да се обърне Учителят към нея и да й поръча да оправи гимнастиките на Паневритмията. Но тя не познаваше упражненията. Аз я свързах с Катя Грива, която много добре познаваше Паневритмията. Тя най-точно знаеше Паневритмията. Лично Учителят на нея е показал първо упражненията на Паневритмията. По-късно се включиха и други сестри. Имаше една група от няколко сестри, на които Учителят бе показал отделните упражнения, а те от своя страна учеха другите. Но едно е да играеш точно и правилно, а друго е да описваш упражнения. За това е необходимо да бъдеш специалист. И затова Ярмила се яви тук със своята професионална подготовка да опише упражненията. След заминаването на Учителя тя започна да работи върху уточняването движенията на Паневритмията и тяхното описание. Но това в България тогава не можеш да се реализира, нямаше как да се напише книга и да я издаде. Затова се върна във Франция, за да може да работи и да финансира едно издание на Паневритмията.
Каква е връзката между мен и Ярмила и Паневритмията? В Братството съм от 1927 г. Първите упражнения Учителят започна да ги показва още през тази година. По-късно Той започна да ги предава упражненията за изучаване. Когато Учителят показваше упражненията, за да се заучат аз присъствувах там и съм играл Паневритмия още от самото начало. Веднъж едно лято, когато бяхме на Рила, играехме Паневритмия на езерото на Чистотата. Музикантите са в центъра на кръга и свирят. Учителят играе сам на десетина метра от тях и се движи също в кръг, но в по- малък кръг вътре. Както беше вътре в кръга, Той го напусна и се приближи до играещите двойки в кръга. Дойде и застана до мен и започна да играе с мене. А това нещо той никога не го е правил с никого. А аз този ден бях малко позакъснял и когато застанах да играя Паневритмия за мен нямаше партньор. Двойките се бяха оформили и всеки чакаше началният знак на Паневритмията. Така с Учителя играехме останалата част от Паневритмията. Това всички ни учуди. Не можах да разбера защо това го прави. Това чак по-късно го разбрах, когато се наложи да уча младежите на Паневритмия. Защото Той е виждал, че аз съм този, който ще предаде Паневритмията на младежите и трябва добре да я изуча. И то не само да ми покаже едно упражнение, а да събуди в мене известни центрове. И аз се постарах да я усвоя със всички точности и детайли, защото аз трябваше да ги уча младите и трябваше да им предам всичко точно. Ярмила, която знаеше как стоят нещата, знаеше как аз играя Паневритмията и че я знам много добре, затова след като замина във Франция поиска да й помогна в описанието и уточняването на движенията. През 1982 г. аз заминах за Франция, прекарах два месеца с нея и работихме върху уточняване на Паневритмията. Там заварихме и Мария Митовска, която много добре е запозната с това, което работихме там с Ярмила. Ярмила беше приготвила конструкцията на книгата, а аз дадох смисъла на всяко едно движение, неговият духовен смисъл и проекция съгласно Словото на Учителя. Така, че аз взех дейно участие в уточняването на нейната Паневритмия. Аз съм съавтор с нея, но това не е писано в книгата. След като Ярмила уточни, написа книгата, тя я даде за печат на едно издателство. Аз се бях върнал вече в България. Но тук се случи най-неочакваното. Една вечер, прибирайки се в центъра на Париж, някой я удря с някакво желязо отзад по главата с цел да я оберат. Тя пада в безсъзнание и я намират сутринта в безсъзнание на улицата. Прибират я в болницата и след два месеца тя си замина от този свят. Замина си по такъв начин. Не можа да дочака и нямаше възможност да следи отпечатването на книгата. Ето какво нещо е борбата с тъмните сили. Решиха да я премахнат, за да не излезе Паневритмията. Не съм преглеждал нейния хороскоп и не съм търсил такъв подобен аспект в него, Но си завърши като войник работата и плати с живота си за това. Това не е малко, да платиш с живота си своят идеал и онова, което работиш толкова години за делото на Учителя.
Когато аз отидох в Париж да работя с нея по Паневритмията още първия ден ми откраднаха портмонето. Големи майстори са. А ми разказаха и друг случай. Една моя позната българка, която живее във Франция вървяла с една приятелка и трима души се нахвърлят, повалят ги, вземат чантите им и бягат. Добре, че не са ги пребили. Затова аз не се учудих, че за да я оберат бяха извършили насилие. Изненадах се, че я пребиха насред Париж и тя трагично загина и не можа да участвува в последните етапи на книгата. Затова бяха допуснати известни грешки, известни размествания, които след това аз ги оправих. И ние я преведохме на български език заедно със сестра Антония Бобекова, като коригирах тези грешки, които бяха допуснати.
Когато получихме книгата тук специално Галилей Величков ми обърна внимание върху някои музикални текстове, които не бяха точни. Бяха разместени. Аз също видях някои допуснати грешки при отпечатването на книгата. Имаше грешки и в обясненията. После ние изправихме тия грешки, след като с моя помощ Антония Бобекова я преведе на български. Имаше някои коли, които бяха разместени. Имаше някои малки грешки при описание на самите упражнения и всичко успяхме да уточним и да коригираме и да изправим пропуските при превода.
Ярмила се завърна в България за постоянно през 1943 г. и познаваше много малко Учителя докато беше жив. Докато аз съм от 1927 г. в Братството и съм присъствувал при създаването на Паневритмията от самото нейно начало и съм я играл през цялото това време. И продължавам и досега да я играя, особено като се наложи да подготвям младото поколение. Никога не съм смятал, че аз ще предавам Паневритмията. Даже съм се смятал за един от най-обикновените. Но Учителят, който далече вижда и знаеше всичко и знаеше, че аз ще бъда този, който ще трябва да подготвя младите. Той прояви особено внимание към мене за Паневритмията. Тогава Той дойде да играе с мен, за да събуди известни центрове в мен. И когато разбрах, че аз ще уча младите, тогава се наложи аз да проуча много добре и основно Паневритмията. Аз си зададох тази задача, да я проуча основно, разговарял съм много с Катя Грива по този въпрос. Повече от 20 години аз работих с младите и подготвих група, която познава Паневритмията, за да може да продължи делото на Учителя. Разговарял съм и с други братя и сестри и съм наблюдавал как играят. Мога да покажа един интересен пример. Учителят играеше първото упражнение със свити юмруци, а нашите сега го играят с отворена ръка. Та викам, аз ли съм най-добрия, дали пък няма някаква грешка. Усъмних се в себе си. Бяхме на полянката, където играехме Паневритмия. Борис Николов, който никога не идва да играе Паневритмия, дойде, застана пред мен точно на първото упражнение и го игра със свити юмруци и после си отиде. Не беше ли това знак от горе? И още нещо. Намерих един цитат от Учителя, където се говори за значението на юмрука. Говори за свития юмрук с палец отгоре. Щом като така високо цени свития юмрук с палец отгоре, естествено Той това ще го приложи и в Паневритмията. Но нашите приятели защо избягват юмрука? Защото го свързват с комунизма. Юмрукът, това е затворена пъпка, която трябва да се разтвори. И така аз знам това упражнение. Но ето дойде един брат и ми показа снимка на Ярмила, която е заснета в поза, където ръцете не са свити в юмрук. На тази снимка тя показва първото упражнение. Ето ви сега една загадка, която трябва да се разреши. И то от вас.
Сега научавам, че една група от Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева са съставили текст с обяснения на упражненията на Паневритмията. Показаха ми няколко снимки, при което Ярмила и Мария Тодорова играят заедно и позират пред фотографа дадено упражнение. Въпреки всичко те са работили не като специалисти. По-късно Ярмила е работила на професионално ниво. Те не са специалисти и не могат да опишат и да намерят подходяща система и метод да изложат Паневритмията както трябва. Сега, вторият път Ярмила пише на нивото на един голям специалист. Не случайно Учителят й бе казал, че тя ще оправи Паневритмията. Но жалко, че тя не можа да си довърши нейния труд така както трябва. Но накрая аз се намесих и ние коригирахме всичко. Тя е готова за печат. Аз смятам, че в последния етап Мария Митовска ще може да довърши тази работа така както трябва. Тази книга трябва да излезе на български. Трябва да се зачете трудът на Ярмила. Трябва да се покаже, че тя е положила старание, време и сили, за да изпълни задачата, която й бе дал лично Учителят.
По време на моето изучаване на Паневритмията, аз разговарях с много приятели, наблюдавах много стари братя как я играеха и от всеки съм взел по нещичко и прибавих към това, което аз знаех и помнех. Затова аз смятам, че съм достатъчно подготвен, за да я предавам правилно. И младежи, с които 20 години работех я знаят много добре и правилно и могат да бъдат образец и да я предават и на онези, които желаят да я научат.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...