Jump to content

2. КОНЧЕТО МИЦКА


Recommended Posts

2. КОНЧЕТО МИЦКА

През 1929 г. баща ми реши и се пресели в София с цялото ни семейство. Той вземаше отново да обработва някои ниви от селяните от с. Слатина, а ние с мама му помагахме. Отделно той пренасяше товари на хората с каруцата и кончето. Нивите насаждаше с царевица, слънчоглед, овес и други култури и после ги продаваше. Майка ми беше много трудолюбива жена. Тя се грижеше за нас и помагаше на баща ми. Но кончето, което имахме беше много своенравно и баща ми много трудно се справяше с него. В тая връзка той отишъл веднъж при Учителя и Го попитал: „Учителю, какво да направя с кончето Мицка? Имам много трудности с него". Учителят отговорил: „Трябва да го обикнеш! Като го обикнеш и то ще те обикне". И баща ми започнал така: каквото ядял давал и на кончето. Като си купи геврече, давал и на коня геврече, като си купел грозде, давал и на коня грозде. И така като давал на кончето, то си въртяло ушичките и по такъв начин давало израз на доволството си и така Мицка станала кротка.
Но Мицка се помина и тогава баща ми си купи нова кобила. Но тя беше толкова лоша, гдето не може да бъде. Тя си роди едно малко конче и тогава стана звяр. Кобилата беше много красива и кончето просто изваяно. Татко пак отиде при Учителя да Го запита за кобилата как да се справи с нея. Учителят му казал: „Няма да слагаш на кобилата никакъв гем (гем е желязо, което се слага в устата на коня)! Ще я оставиш напълно свободна. Каквото ядеш ще даваш и на нея. Тя за всичко ще ти се отплати". Така татко, по съвета на Учителя, започнал да я впряга без гем. И когато натовари каруцата с цял тон въглища, отдолу от канала и по пътя край телевизията сега, нагоре по баира, само като й даде една чепка грозде, тя се напъвала и изкарвала баира с въглищата до горе. Тя много обикна баща ми и беше много отзивчива към него. Иначе беше много лакома, когато биваше в яхъра, всичко изяждаше, дори и вестниците, с които татко запушваше дупките на яхъра. А кончето ставаше все по-красиво. Накрая баща ми реши да остави каруцарлъка. Отиде един ден при Учителя и Му каза решението си. Учителят го запитал: „Имаш ли предвид някаква друга работа?" - „Нямам", отговорил баща ми. Все пак татко ми реши да се раздели с тази кобила и отиде да я продава. Понеже кончето й било много красиво имало много купувачи. Един дал повече пари и взел кобилата с кончето.
Минало известно време и баща ми срещнал купувача. Последният го познал и му казал: „Знаеш ли, че този звяр го убих! Не можах да го укротя". И така татко можеше да живее с кобилата, но друг не можеше.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...