Jump to content

3. СЧУПЕНИТЕ РЕБРА


Ани
 Share

Recommended Posts

3. СЧУПЕНИТЕ РЕБРА

Така ние си живеехме на Изгрева, бяхме се приобщили към братския живот, особено майка ми беше много предана. Тя беше мълчалива, но работлива. Баща ми също изпълняваше съветите на Учителя и се стараеше да помага с каквото може. Всеки един от тях си имаше своя вътрешен живот. Те знаеха как и на кого да помогнат, без да казват нещо някому или да парадират за това.
Понеже баща ми се навърташе около кухнята на Изгрева и снабдяването със зеленчуци, веднъж бай Ради и татко подготвяли една голяма каца за кисело зеле за зимата. Но кацата била много голяма и баща ми се навел над нея да я измие с някаква четка. При извеждането обаче, така си бил подвил някак двете ребра, че почувствувал много остра болка и приведен на две едва си дошъл до дома. Бай Ради го поддържал да върви и го завел до къщи. Като дошли вкъщи баща ми се обърнал към бай Ради и му казал: „Раде, пъхни си ръката отвътре и дърпай, да ми се оправят ребрата!" Бай Ради направил каквото му казвал тати, дърпал, но нищо не се оправяло. „Нищо не става, Иване", казал бай Ради. Тогава майка ми се обадила и казала: „Абе, Иване, защо, не отидеш при нашия Баща, да Му кажеш какво е станало?" Тогава татко, приведен на две бавно и трудно отишъл при Учителя. Учителят го посрещнал и го въвел в приемната, където посрещал и разговарял с посетителите, казал му да седне и татко му разказал болката си. Тогава Учителят започнал да му се кара като му казал: „Вие с вашето бързане ще се осакатите!" И още дълго му говорил със същия тон. После му подал ръката Си за сбогуване. Татко Му целунал ръка, станал и се почувствувал съвсем здрав. Тръгнал и вървял като че ли нищо не му е било. Нямал никакви болки. Отишъл при майка ми и й извикал: „Недке, нашият Баща ме излекува!"
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...