Jump to content

4. ВЕНЧАВКАТА


Ани
 Share

Recommended Posts

4. ВЕНЧАВКАТА

Сега ще ви разкажа друг случай. Моят съпруг Минко Тотев е роден в с. Спасово, Чирпанско на 28.VII.1902 г. Той беше учител, а аз ученичка. Ние се обикнахме с Минко и дружахме двамата. Татко ми негодуваше, но ние, независимо от това продължавахме да си дружим. Един ден Минко отиде при Учителя и Му казал: „Учителю, аз обичам едно момиче, на бай Иван дъщерята. Може ли да се свържа с него?" Учителят му отговорил: „Да, хубаво е да се обичате, но гледайте взаимно да се издигнете, тогава ще има смисъл дружбата ви". Отивам и аз при Учителя, да Го питам за същото: „Учителю, може ли да се оженим с брат Минко?" Учителят отговори: „Може, но изчакайте една година, та тогава". Аз бях в шести клас тогава или в трети курс от гимназията. След това отиде татко ми да Го пита. Като задал въпроса на Учителя, че брат Минко се навърта около неговата дъщеря и че не знае какво да прави, Учителят отговорил: „Остави ги свободно да се развиват!" Баща ми капитулирал като чул отговора. Минко е починал на 21.1.1994 г.
Аз бях изпълнителна и изчаках точно една година и тогава, без да питам пак Учителя си извадих документите необходими за целта и отидохме с Минко да се венчаваме в с. Слатина. Свещеника ни отказа обаче, защото аз бях малка и нямах необходимите навършени години. Тогава ние решихме да отидем в Рилския манастир, там да се венчаем. Това стана през лятото, когато аз бях с татко на палатка на Рила с Братството, а майка ми беше на обиколка, на екскурзия. Веднъж, когато татко ми слезе за продукти в Сапарева баня, ние използвахме отсъствието му, без да питаме Учителя, отидохме на Рилския манастир да се венчаваме. Там обаче ни отговориха, че само кръщават, но не венчават. „Само Цар Борис сме венчали тук". Ние се върнахме и тогава аз реших да попитам Учителя за това. Отидох при палатката на Учителя и Го запитах: „Учителю, може ли сега да се венчаем с Минко?" Учителят отговори: „Рекох, може!" и се усмихна. И тъй ние се венчахме с Минко през 1938 г. и ето вече повече от 50 години, откак сме женени. И ето как стана това: баща ми пак беше отишьл в Сапарева баня за продукти и майка ми беше на екскурзия някъде, а ние двамата отидохме в Дупница, сега Станке Димитрово. Отидохме у една моя приятелка, която ми е идвала на гости в София. Но нея я нямаше, у тях бяха майка й и сестра й. Аз им разказах случая с нашата женитба, а майка й каза: „О, айоолу, върнете се, че майка ви ще плачи!" Но сестра й каза: „Ако Невена не ви венчае, аз ще ви венчая!" Когато дойде Невена, приятелката ми отговори: „Аз венчавам, аз кръщавам! " И така отидохме тримата при свещеника, Минко му каза нашето желание и той се съгласи като каза: „Да, ще ви венчая само ако дадете 1000 лв." Минко извади веднага 1000 лв. и той ни венча. Сложи ни венчета на главите и така ни венча. Ние бяхме много весели и през цялото време се смеехме, както протече и целият наш живот с Минко, радостно и весело. При венчавката присъствуваше едно русо, хубаво момченце, ние бяхме весели, а той попът сериозен. Така венчани вече ние се върнахме на Рила обратно. Майка ми като се върна и се научи, че сме вече венчани много се разтревожи, но всичко беше вече свършено. Ние се венчахме в тяхно отсъствие и без тяхно съгласие, но със съгласието на Учителя.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...