Jump to content

7. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО


Recommended Posts

7. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО

Сега ще ви разкажа за „обещанието към Учителя", че мога да ходя навсякъде, само на Рупите, не! Аз Го послушах и на Рупите не отидох, по билото на Рупите. Минаха се много години. Учителят си замина за другия свят и не си спомням коя година беше, но пътувахме двамата с Минко и Йоан от връх Ком по билото на Стара планина до връх Столетов. Като стигнахме връх Вежен се изкачихме на върха и пожелахме да слезем долу в хижата. Обаче не знаехме от къде да слезем. После разбрахме, че трябвало още малко да повървим, но беше вече късно. Ние тръгнахме по една тясна пътечка, която просто отвесно слизаше към хижата и по която имаше колци- ориентир. Решихме от там да слезем надолу до хижата. А това било зимата пътечка. Тя беше трудна за вървене, беше почти отвесна. Йоан беше с нас, но той беше на десетина години. Тръгнахме значи надолу да слизаме към хижа Вежен. Синът ми избърза пред баща си надолу, а аз носех голяма по обем раница. Минко носеше тежката раница. Като слизах се спънах и полетях надолу. Но най-напред раницата ми се прехвърли отпред като се спънах. В момента почувствувах как две сили започнаха да се борят с мене. Едната ме дърпа надолу, а другата нагоре. Аз бях сигурна вече, че това е моят край, но нямаше време за мислене. Само мислено казах: благодаря на Бога за всичко. Това стана светкавично. В това време една невидима сила грабна раницата ми и я преметна обратно на гърба ми и някаква невидима ръка ме хвана отпред и аз седнах на земята. Силите се бореха още. Главата ми бучеше, сърцето ми подскачаше, в мене ставаше нещо страшно. Аз се държах за земята и благодарях на Бога. А мъжът ми отдолу викаше: „Хайде, какво се бавиш, бързай да слезем в хижата". Аз не можех да стана. Бях зашеметена. Само благодарях на Бога и казвах: „Благодаря Ти Господи, благодаря Ти!" Тогава едва се надигнах и като че ли нищо нямаше наоколо, борещите се сили се изпариха. Но аз тъй силно преживях този момент на борба с тия сили, че и по-късно си спомнях как слязох долу, където беше мъжът ми и детето. После слязохме на хижата. Тогава си спомних обещанието на Учителя, Който ми каза: „Навсякъде можеш да ходиш, но само по билото на Рупите, не". И може би Учителят бе дошъл пак да ми помогне. Възможно е, затова да ми помага, защото бях послушна. Аз си отговорих по моему на този въпрос, кога Учителят помага: когато сме послушни, тогава Учителят се притича на помощ.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...