Jump to content

14. ЗЛАТНАТА ХАЛКА


Recommended Posts

14. ЗЛАТНАТА ХАЛКА

През 1956 г. нашият съсед, полковник Дочо Маринов Дочев беше закупил някаква стара постройка. Той живееше под нашето място, в съседство с брат Бошков, Брат Бошков имаше имот срещу нас от другата страна на улицата и съседа Дочо. Беше закупил тоя имот - стара кооперация и си строяха нова кооперация на Изгрева - малка кооперация между блока на Благовест Жеков и тоя на д-р Благовест Тошев. Дочо беше вънка, подреждаше старите материали - тухли, почистваше ги и ги нареждаше, а брат Бошков беше в имота си, копаеше, щеше да сее лук, чесън. Татко и той беше на оградата, нещо правеше. И брат Бошков вика: „Иванчо, отивам на Цариградското. Ще отида да си купя пирони за оградата". А татко му казва: „Брат Бошков, като отивате, вземете ми един вестник". И брат Бошков му казва: „За да не забравя, ще си преместя халката". Извади си халката от пръста да я сложи на друг пръст. Какво стана после не знаем. Но брат Бошков отива на Цариградското шосе да си купи пирони. Купува си пирони и вестник за татко и на връщане казва на татко: „Иванчо, знаеш ли, че съм си загубил халката!" Татко казал: „Ами ти не я ли сложи на пръста си?" „Няма я, вика. - Ако е на пръста ми, ще стои, няма я. Къде съм я изтървал, не помня!" И много угрижен започват двамата да търсят там където са били. Търсят, ровят. Баща ми беше много сърцат човек. На някого да се загуби нещо или да стане заранта и да бъде виновен, той не може, сън не го хваща. Не може да се успокои. И започва татко. Става рано и до късни нощи все рови там и все търси. И как се случи, то беше ранна пролет. Есента, на 25.IX.1956 г. татко си замина за другия свят. И разбира се, ние умъчнени, майка ми най-много. Майка ми не можеше да се утеши. И брат Петър Шишков, нашия съсед - морски офицер идваше така, да й разправя разни работи на мама, да я разтушава. Но мама беше неутешима. Един път край нас минава Тодор - гледача и брат Петър го вика: „Бай Тодоре, ела тука бе, кажи нещо на Недка, че е тревожна, че не може да се успокои. Кажи й нещо". Бай Тодор дойде и седнахме четиримата под една вишничка, така, над нашия имот и започна да разказва: „Абе Иванице, да ти кажа ли? Иван има голяма мъка за някакво загубено злато. Иска да го каже къде е, но не може и много се измъчва". А пък ние сме забравили за онова - Бошковото и мама вика: „Че ние нямаме никакви тайни с Иван. Никакво злато нямаме". Обаче той пак настоя, бай Тодор. „Не, Иван е много разтревожен, иска да каже за едно злато, къде е. И няма как да каже. Знае къде е, иска да го каже, но не може". Мама пак отрича и той пак казва: „Иван е неспокоен". И това вече се мина. Значи през пролетта брат Бошков си загуби пръстена, през есента татко почина. На другата пролет брат Бошков все го търси навсякъде и все разправяше, че не можал да си намери пръстена. Един път на полянката брат Бошков разправя на сестрите, които около него се събрали на старата полянка и казва: „Абе, сестри и братя, много чудно нещо бе. Загубих си пръстена при брат Иванчови и колко сме го търсили, никъде не можем да го открием, а вчера бъркам в четника да си взема ножичката да си изрежа ноктите. Като бръкнах, пръстена ми там. И викам: „Зоя, защо си си оставила там пръстена?" Пък тя вика: „Пръстена, ей го на ръката ми". Кога погледнах, то е моят пръстен. Какво прави моят пръстен у четника? Кой го донесе? Къде го загубих, къде го намерих?" Такива загадки и гатанки имаше стотици на Изгрева.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...