9. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

[Ани]

9. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Аз съм в града и там имам свои занимания. По едно време усещам, че нещо не ми дава мира, ставам неспокоен и раздразнителен. Реших, че най-добре е да се разходя и да отида на Изгрева. Смятах, че докато стигна до Изгрева онова, което не ми даваше мира можеше да излезне от мен и да изчезне. Пристигнах на полянката. Но онова не изчезва и ме мъчи. Аз се съпротивлявам на него. Тръгнах да търся Учителя и да се срещна с Него. Нещо трябваше да се разреши в мене и около мене. Но какво точно - не знаех. А щях да узная, ако срещна Учителя. Аз знаех това от опит, че при такива състояния, през които преминавах единствено Учителят може да ми помогне и да се справи с тях. В Него ми беше спасението. Ето Учителят се задава, насочва се към мене с бързи енергични стъпки. После се спира на три метра от мене. Вдига глава и поглед и го вторачи в мен. Точно така - вторачи го. Гледаше ме, но гледаше като че ли нещо друго. Погледът Му премина през мене, после започна да оглежда нещо около главата ми и като че ли гледаше някого около мен. След това ми каза да отида на беседката, да седна и да Го почакам. Като отивах натам срещнах две сестри, от които едната разправяше на другата, че сутринта имало някаква суматоха и някакъв малък инцидент около Изгрева, който се разрешил благополучно. Сестрите бяха възбудени, а аз не се заслушах в разговора, защото в този момент ме вълнуваха други работи в самия мене. Седнах и след малко дойде Учителят. Направих Му място. Той седна и аз седнах от лявата Му страна на пейката. Той седи и двамата мълчим. По едно време Го видях, че бе много сърдит и ядосан и каза следното: „Те сега са започнали едно безумно отношение към мене". И с пръста на дясната си ръка, т. е. с показалеца сочи към мен и каза: „Те, рекох, „Бог и България" трябва да знаят едно нещо, че Петър Дънов престана да съществува на 19-годишна възраст. И от тогава тук живее чистият Дух на Истината". И посочва с пръст себе си. Беше много строг и го изказа със строг и висок глас. Той отговаряше вероятно на някои, които бяха покрай мене, които аз не виждах, които идваха с мене още от града. Станах прав, изправих се като войник и не мърдам. Мълча. Учителят се обръща строго към мен и каза: „А сега си вървете в града. Тук за вас място няма". Учителят се обърна и се върна към салона. Аз стоя и мълча. Искам да разбера какво става. Нищо не разбирам. По едно време чувам глас в себе си: „Върви си и заминавай за града!" Тръгнах през гората и слезнах долу. Когато стигнах у дома си пред портата като че ли някакъв рояк от оси, който беше около главата ми изведнъж с изсвистяване ме напусна и аз се освободих от това състояние. Седнах на стола в градината и умувам. Премина ми всичко. Значи Учителят не беше говорил на мене, а на оня рояк от оси, който беше около мен и който си замина. Ама какъв беше тоя рояк от оси? Тогава си припомних думите на Учителя, че през мене трябва да преминат 7000 попски духове. Значи това бяха те, които ме заставяха да отида горе при Учителя. И това бяха същите духове, на които Учителят отговори. А аз им бях само придружителя или приносителя пред Учителя. Колко малко знаем ние за живота на земята и за живота на Невидимия свят. Нищо не знаем. А трябва да узнаем. Узнах, че Петър Дънов е умрял на 20 години. Какво означаваше това? Означаваше ли това, че Петър Дънов се е оттеглил и в тялото Му е дошъл Духът на Истината? А кой беше този Дух? Божествения Дух ли, Господния Дух ли, Христовия Дух ли? Трябваше ми отговор. Но не можах да си отговоря в този момент. Това си отговорих по-късно.

Но в този момент си спомням, че предния ден аз имах един сън. Сънувам отново, че съм при евангелист Йоан Богослов. Но преди да влезна при него, аз съм започнал борба с един дух. А майка ми, която ме наблюдава казва: „Не се бори с него. Хвърли му няколко ореха!" Аз му хвърлих няколко ореха - на духа. Той ги взе и ги отвори и от тях започна да излиза някаква пара, която отиваше към главата му. Той вдишна от нея и се успокои. Аз задавам въпроса след това на Йоан Богослов: „Кой е Учителят?" А Йоан ми отговаря: „Учителят е чистият Дух на Истината!" И аз се разделям с него и тръгвам за София, за да разкажа на всички приятели, че Учителят е „чистият Дух на Истината". Това беше моят сън. А на следващия ден аз бях на Изгрева и чух това лично от Учителя, но вече не на сън, а на яве. И това беше точно онова, което ви разказах в началото. Точно по това време срещу Учителя се бяха настроили и обществото и църквата. А имаше и политически партии, които воюваха срещу Учителя. Една от тези беше партията на Александър Цанков, който оглави борбата срещу Братството и Учителя. Още на времето през 1922 г. архимандрит Ефтимий оглави борбата срещу Учителя. Вие знаете как се развиха нещата с кривия стълб на православието. Но остана Александър Цанков. В София беше организирана една фашистка организация. Тя беше организация на Бранник и се наричаше „Бог и България". Чак сега аз успях да разтълкувам какво означаваха думите на Учителя, че „Бог и България" трябва да знаят, че тук няма никакъв Петър Дънов. Това го разбрах в същия ден, след като се върнах от Изгрева и седях на стола в градината. Значи църквата и религията бяха срещу Учителя. Обществото и различни фашистки организации бяха срещу Учителя. Разбрах, че моето присъствие в този ден на Изгрева бе от изключително значение, за да може чрез мен Учителят да отговори на всички нападки, които идваха от Невидимия свят, рожба на човешки умове и вражески сили. На следващия ден аз отивам при Него, при Учителя и искам да Му кажа, че вече ми е всичко ясно за какво става дума. Разказах Му и за съня. Учителят слушаше и мълчеше. Не каза дума. Накрая като се разделяхме на стъпалата и Той тръгна да се изкачва към Неговата стая, по едно време се обръща към мен и казва: „Симеоне, ние сме най-умните хора на света". Посочи себе си и след това посочи с пръст нагоре към Небето. Ние - говореше за себе си и за онези от духовния свят и за „чистия Дух на Истината". Учителят се прибра в стаята, а аз се прибрах в града. На следващия ден аз отново съм горе на Изгрева, защото смятах, че въпросът още не е разрешен окончателно за мен. Учителят отново ме приема и аз Му разказвам как в града е подета акция срещу Него по всички линии и че Го упреквали, че е бил самозванец и се превъзнасял като Христос. Той ме слуша и каза: „Симеоне, аз всеки ден се разговарям с Христос. Не е било време, когато да не срещна Христа и да не разговарям с Христа". Аз кимвам с глава в знак, че съм разбрал всичко и си тръгвам. Вървя и си мисля какво съм разбрал? Не можех да отговаря на себе си какво съм разбрал, но усетих в себе си, че всички въпроси, които ме вълнуваха бяха намерили своя отговор в думите на Учителя. И тези въпроси ме оставиха на мира и аз вътрешно се освободих от тях. Каква свобода почувствувах в себе си и с каква лекота се движех. Разбрах, че свободата е вътре у човека, а не отвън. Аз бях освободен.

През лятото Братството беше на Рила на летуване. Една сестра Мария Младенова бе с дъщерите си горе на езерата. Нейният мъж Илия Младенов беше военен и с чин подполковник. В ония години това беше висш военен чин и те се движеха с ординарци и охрана. Та Илия Младенов беше дошъл на езерата, за да види семейството си. Той пристигна с ординареца си качени на два военни коня, униформени с офицерски пелерини, със сабя, шпори на ботушите и оръжие.

Точно по това време Иван Антонов носел вода и наблюдава как отдолу идват от Самоков един цивилен полицай, двама стражари и горският. Всички нарамили пушки. Идват, за да изпълнят заповед да разтурят и разпуснат лагера. Те са горе при първото езеро. И отведнъж виждат как двама висши офицери отиват да целуват ръка на Учителя и си казват: „Ха, тук има офицери и военни. Ние не можем да се борим с войската. Да си вървим". Този разговор го чува Иван Антонов и те си тръгнали. След 10 ^ 15 минути и офицерите с двата коня полека лека си тръгват за София. Той често идваше през седмица с два коня, за да посещава семейството си. Вече имаше отношение към Учителя. Когато разказаха на Учителя случката, Учителят се усмихна и каза: „Нали на монетата пише Бог да пази България! Щом Бог трябва да пази България, значи служителите на България трябва да пазят Бога! Всички се оглеждаме, а някои от приятелите затършуваха в джобовете си и намериха една голяма монета от 100 лв. изсечена от сребро, на която бе отсечен този надпис. Това беше доста показателно и символично. Този инцидент се размина и когато ми го разказваха аз разбрах, че това беше втората част на моят случай, който разказах. Наистина в тези времена Бог трябваше да пази България и служителите на тази страна и държава трябваше да пазят и охраняват Онзи, в чието тяло пребиваваше „Чистият Дух на

Истината". А това бе Учителят Бейнса Дуно. За вас това е четмо, но за нас бяха живи събития изтъкани в жива плът от животворящия Дух в Сила и Мощ!