Jump to content

13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ


Recommended Posts

13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Учителят ми бе казал, че аз имам три златни мини, които трябва, да разработя. Едната бе религията - за нея говорихме. Втората бе медицината - за нея споменахме, а третата бе изкуството и музиката. Аз се втурнах с голяма жар да разработвам тази златна мина на творчеството.
Учителят ми беше казал в началото когато почнах да уча Духовната академия следното: "Когато завършиш Духовната академия ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрастник и със синьо расо". Така ми каза Учителят. Но аз напуснах Духовната академия, не я завърших и не можах да дам този концерт, нито да пея три години облечен с бял подрастник и със синьо расо. Непослушание от моя стана и провал също от моя страна. А Учителят много ме поддържаше и помагаше. Другите възрастни приятели се чудеха защо Учителят ме приема по всяко време и винаги разговаря с мене. Той имаше мисия за мен. Но аз бях едно голямо непослушно магаре. Бързах много. Много сили преминаха през мене и не можех да се справя с тях. Не послушах съветите на Учителя. Каза ми веднъж: „Симеоне, сега ще свариш качамак по влашки начин. Ще сложиш в котела вода, ще заври водата, ще пуснеш царевичното брашно и ще го бъркаш с бъркалката. Ще поддържаш огъня отдолу, но непрекъснато ще бъркаш. Спреш ли да бъркаш ще изгори качамака. Като стане готов ще ни извикаш всички и ще ни нагостиш". Така ми каза Учителят. Както ми каза, така премина от едното ухо и оттам през другото и после отлетя и не се видя накъде замина. А Той ми даде метод как да се справя със себе и онова, което гореше в мен.
Веднъж след един разговор Учителят ме изпраща до къщата на Балтова и един час говори с мене. Изпрати ме до дома на Папазов. Изпраща и ми говори бащински. Учителят ме насочи в този ден да отида при една сестра - Весела Несторова, за да работим с нея. Но аз не можах да се сработя и не можахме да се хармонизираме. Учителят настояваше да ме свърже с нея, за да свършим една работа. Държеше на тази връзка. Колко пъти ни събора, но не можахме да направим онази творческа връзка и да свършим онова, което ни поръча, загубихме хубаво, ценно време. Поезията започна да тече в мен и започнаха да се нижат първите стихове. А след тях дойде и музиката. Ето пример. Цитирам един стих за нея има и музика: „Облак лазурен над мене лети свои попътни шепне мечти. От странен свят съм аз позован тебе да срещна, пътнико сам. "
Занесохме музиката заедно със стиховете и я изпяхме. Учителят я изслуша и каза: „Братът преди 8000 години е създавал тази музика и сега той трябва да я изнесе от този храм". Аз стоя и гледам като втрещен. Учителят ме изпраща на крака. Да те изпрати на крака Мировият Учител и то теб гащака, който едвам прохожда и още не може да си загащва панталоните, то не е малка работа. Тогава бях на 28 години. Сега, като ги преценя тези неща мога да кажа като апостол Павел, че не съм достоен да спомена името Господне и името на Учителя. Ама сега. Но тогава не съм слушал. А сега този брат, който е пред мене ме успокоява, че през онези години, когато съм бил млад и онези сили, които са преминавали през мене не са малки неща за прескачане и преодоляване. Ама това е за успокоение. Но това не е така. Не съм използвал тази Мъдрост и тези съвети на Учителя и затова съгреших. А Учителят ми говореше, че съм работил с тази музика. Тогава по това време дойде един период на поезия и музика в мен. А като младо момче 12 ^ 13- годишен ние бяхме направили поетично общество от няколко момчета и писахме писмо до поета Иван Вазов и той ни отговори. Ние бяхме ученици в Лясковец и от тези момчета трима станаха поети. И в мен имаше проблясъци на поезия и песен от младите ми години. Много обичах поезията и природата. Когато отидох в Добруджа и престоях няколко години върнах се при Учителя и му представих 60 броя стихотворения. Показах ги, а Учителят ми каза: „Сега, брат, ще туриш на гърдите си един калем и едно тефтерче. И сега едновременно ще върви и поезията, и музиката". Да, поезията тръгна и музиката тръгна, но аз не изпълних нищо. Не записах нищо!
По едно време гонеха евреите и Учителят ми даде тема да напиша поезия за тях и аз написах една интересна поема за евреите. Започваше така: „Далечен свят спомням в мен странен бяг, буди духа в странен зов. Идвай ти при мен всеки ден." Беше много интересна, мистична поезия. И дойде музиката за нея. Ние я написахме с Весела Несторова и я представихме пред Учителя. Той събра всички поети и музиканти от Изгрева. Бяха 15 човека. Учителят каза: „Този брат е работил с тази музика преди 8000 години в един храм. Сега трябва да я изнесе от храма". Там бяха и Георги Томалевски и Славчо Печеников. Но на следващия ден Славчо казва: „Симеон е взел от Бетовен музиката". Но моята поема беше нещо съвсем друго. Идваше от безкрайността на вековете търсеща светлината на слънцето, за да се съедини с него. Моят дух излизаше от вековете и чрез поезията и музиката търсеше да се добере до Господа. Когато я работих бях целият изтръпнал и пот се изливаше от мен. Какво общо имам аз с Бетовен, когато Бетовен се бори със съдбата на човечеството, когато се бори с тази тъмна съдба, за да го освободи. Разбрах, че те не разбират нищо от музика и поезия. Но разбрах нещо друго, че със своето отрицание те ме спряха. Вместо да ме охрабрят и подкрепят, то те ме свалиха надолу. Какви хора имаше на Изгрева и то при нозете на Учителя. А Учителят ми каза: „Дошло е време, когато поезия и музика ще слиза отгоре и вашата задача е да напишете и хубава поезия, и хубава музика". И аз я пишех и сестрата я пишеше и заедно работихме, но на края нищо не направихме. Учителят ми каза след това: „Ако бяхме се хармонизирали със сестрата щяхте да ви дадат хубава музика и през вас щеше да мине хубава музика за чудо и за приказ". Но това не стана. Остана чудото за нашето вироглавство и изгубихме благоприятните условия. След това дойде 9.IX.1944 г. и след това си замина Учителя и целият живот ми се промени и нищо не постигнах.
В едно от преражданията аз съм бил в Италия. И затова аз много обичах Италия и в младините си имах италиански приятел. Едно италианско семейство, което живееше в България. Тогава исках да стана певец и непрекъснато сънувах, че пея в Италия. Отивам при Учителя и споделям това вътрешно мое влечение към Италия и към италианските песни. Учителят ми каза така: „Симеоне, ти вода газиш, а жаден ходиш. Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш". Аз имах голям глас. Здрав, хубав глас. Като пеех кънтяха стените на църквата. Като пеех в салона на Изгрева прозорците трепереха. През 1934 г. още като дякон се записах да следвам в Музикалната академия в София. Две години след това през 1936 г. хвърлих расото и продължих да следвам от 1934 г и завърших през 1938 г. като цивилен. През време на следването аз живеех с жена ми четири години в една барака на Изгрева. Бях се оженил, без да питам Учителя. Дойдоха и деца, а трябваше издръжка за семейството. А аз през това време следвах и трябваше някой да ме издържа. Музиката иска условия. Трябва да имаш богат баща, за да ти даде условия. А баща ми не ме подкрепи материално, макар че можеше. Не ме подкрепи, защото бях напуснал църквата и че не бях завършил Духовна семинария и това, че хвърлих расото като дякон. Отивам веднъж да се жаля при Учителя. Изслуша ме и каза: „Симеоне, ако беше ме питал щях да ти кажа да не се жениш за тази жена. Защото на брадичката си има резка от горе надолу и това означава, че тя не може да ти бъде съпруга, защото ще се раздвоява. Може да ти бъде само сестра, но не и жена". Аз се уплаших и като видя уплахата ми Учителят продължи: „Е, рекох, понеже Бог те обича, затова ти е дал разумна жена". И с това разговора приключи. А по- късно ми разказваше брат Боян Боев как една вечер Учителят го извикал при Него и няколко часа посред нощ са умували и разглеждали различни варианти как да се помогне на моето семейство.
Учителят казал: „Бояне, тук има едно семейство, което гладува и нямат хляб от три дни. Кажи как да му се помогне, защото години ще предстоят тук". Какво са умували и какво са решили не зная, но след това мнозина от сестрите минаваха и оставяха суми на жена ми за прехрана. Това бе грижа голяма за Учителя и това се дължеше на моето вироглавство и непостоянство. По това време аз имах път в музиката поради богатството на гласа ми. Аз бях започнал да готвя опери. С мен се занимаваше режисьора Кърджиев и бях приет в едно богато семейство, където домакинята и господарката на къщата беше оперна артистка и пееше Тоска. Аз бях тенора и ме готвеха за такъв. Но после се случиха разни противоречия и нищо не излезе. Аз бях на ръба да прескоча отвъд, но не можах. Та аз свърших Музикална академия четири години и то артистичния отдел, а това не бе малко. Цялото ми семейство се измъчваше от немотия в това време. Имах голям глас. С Мазаров съм пял в Румъния. И сега съм на 80 години и макар че тридесет години не съм си поддържал гласа мога да ти покажа какви височини взимам и до какви низини слизам. Та с Мазаров съм пътувал и пял. Той имаше височини по-тънки и високи. Той горе като изпее „фа", започне да „плюе", няма надолу. А аз имах от долно „ла" до „до диез" горе. Това са две гами и два тона. Аз се качвах до „до диез" горе. Тогава Морфова като ме слушаше и се чудеше на силата на моят глас. И затова тя ме взе при себе си и аз бях неин ученик. А Мазаров имаше само горно „до". Мазаров по-късно разви и изпя в „Отело" и то в Италия „ре бемол". Изпя го и го взе, а може би и малко по-високо от мен. Тези сравнения, които давам с Мазаров е да покажа какви заложби съм имал и какви данни и как всичко пропилях. А Мазаров се изяви прояви като певец в Европа. По едно време аз трябваше да се явя на конкурсен изпит за операта в Стара Загора. Но тогава се разболя моят син Гриша и аз изпаднах в една бездна, разочаровах се от всичко и всичко изгорях, което имах около себе си - поезия, музика, книги, литература. Разочаровах се от всичко и се питах, защо на мен това се случи. Отидох на село сам, само с едно Евангелие. Отдалечих се от Учителя. Учителят беше Велик, но не можех да използвам Неговото Величие и сега трябваше да тръгна отначало. Когато влезнах в гората нещо ме сграбчи и каза: „Моли се!" След време една сестра ме срещна и каза: „Бори се!" Та там, на село престоях седем години в глад и немотия. И след това тръгнах постепенно отдолу нагоре. По това време си спомних как Учителят ми разглеждаше ръката на горните фаланги на ръцете и как ги показваше на приятелите къде са обозначени моите полици за плащане. Та беше дошло време да се плаща. Но Учителят тогава ми каза: „Симеоне, да знаеш от мен, с любов се плаща по-лесно и леко полиците". Но това се отнася за хора, които имат послушание към Учителя! По този повод Учителят веднъж ми каза: „Симеоне, веднъж идват при мене две сестри да ме питат дали Аз съм Мировият Учител. Оставих ги да ме изпитат. И те си отидоха разочаровани от Мен. Дойдоха да ме изпитат тия две сестри, дали съм Учител. А те не знаят, че това е действие срещу Божествения Дух и ще отговарят за това". И наистина след известно време аз видях как те отговаряха. Едната от двете сестри си замина от този свят, а другата легна на легло години наред. Ето, това е цената на изкушението. Аз бях велик грешник при Велик Учител. Тези две неща много добре ги схващах и оценявах. А това ме спасяваше в тези дни на горест и изпитание. По часове коленичил се молех и четях Евангелието. Това ме спаси. Тръгнах отначало - отдолу нагоре и стигнах до 80 години.
Учителят ми беше казал да пея и песента да бъде моят път в живота. Беше ми дал и казал какъв е моят път. „Симеоне, ако си в църквата ще изпееш три арии, ако си в операта ще изпееш 30 арии. Ако си в свободния живот ще изпееш 300 арии. Това е пътят ти, ако се посветиш да служиш на Бога чрез песента." Така Учителят ми показа как ще се развият моите заложби и по какъв път ще мина. Но стана така, че аз се раздвоявах и се отклонявах. Имах заложби, но не можаха да разцъфтят в този живот. По този повод Учителят спомена: „На теб, Симеоне, много нисшия живот ти пречи. Отдели го. Отдели го, Симеоне, от тебе и го изхвърли навън". Пречеха ми много неща, а да не говорим и онези попски духове, които чакаха наредени на редица да минат през мене. А това не е лесно да преживяваш това и да чакаш да се извърволят тези духове чрез теб, един след друг години наред.
Имаше един приятел Андрей Стоянов, пианист, а неговият брат Веселин Стоянов беше едър мъж и когато застане до Учителя, то Учителя изгледаше като малко паленце, малко кученце пред него. Той, Веселин Стоянов преживяваше големи гонения в Музикалната академия. Той идваше за съвети при Учителя. Във връзка с това Учителят каза: „Те, музикантите, понякога си раздвояват съзнанието. Те исках едновременно да служат и на Бога, и на Мамона. А то не може така". Това го чухме всички. Веселин след 9.IХ.1944 г. се писа и стана комунист. Много хора след това се боядисаха. Какъв е изводът? Значи, не може така. Ще служиш или на Бога, или на Мамона. За всеки човек, когато му дойде времето му поставят задачата и го оставят свободен да се запише, където иска. И след като се запишеш, където си се определил ще вървиш в този път. Аз го споменавам този случай, защото аз правех друго. Един ден се записвам на едната страна, другия ден се отписвам и се записвам в другата страна. Третия ден се отписвам от там, където съм се записал и се връщам отначало. Ама това омръзна и на двете страни. И накрая ме оставиха сам да си оправям обърканите работи. Затова стигнах до това положение. Вироглавството не се приема нито от едната, нито от другата ложа. Щом си служител ще служиш и изпълняваш, независимо кому си служител. Във връзка с това Учителят казва: „Не е важно толкова дали си служител на Бялата ложа или на Черната ложа. По-важно е при всички случаи да изпълняваш Волята Божия, защото Бог управлява и двете ложи". А аз стоя пред Бога и слушах Неговите съвети и не изпълних нищо, дори когато бях ту в една посока, ту в друга посоча насочен от силите, които преминаха през мен. Е, сега какво ще кажете? Случаен ли беше Симеон-дякона на Изгрева при Учителя? Бях голямо изпитание за Учителя.
Обикновено Учителят ме караше да Му пея руски романси в салона. Аз ги бях научил към десетина. Веднъж Учителят е седнал с Катя Грива и ми казва: „Ха, братът сега ще ни изпее някой руски романс". Тогава имаше много хубави руски романси. Пял съм Му и братски песни „Излязъл е сеяч да сее". По едно време Учителят ми каза, че трябва да вземам уроци по солфеж. И ме изпрати при Морфова. На следващия ден Учителят в клас каза, че всички имаме нужда от уроци по солфеж. И всички тръгнаха да учат и да вземат уроци по солфеж. Всички бяха музикално подготвени.
Кичка Вълчанова имаше много хубав глас. Учителят я беше напътил да стане оперна певица. Но тя не пожела, а взе, че се ожени, а след това се разведе. За нея Учителят каза: „Понеже не иска да пее, затова няма да й върви в брака". Това е един контраст в нейният път, защото тя е дошла в Школата и има задача да пее. Ако беше пяла, по друг начин щеше да й се развие живота. Това го давам като сравнение и контраст към един път определен от Небето и един път извървян чрез своеволие.
Бяха дошли французите на Изгрева. Те донесоха със себе си весел градски шум. Бяха шумни и весели. Имаше един приятел, казваше се Манджо. В един неделен ден той сложи апарат за записване говора на Учителя по време на беседа. Аз чух лично как Учителят каза: „Кажете там да махнат..." Това каза Учителят без да изрече цялата фраза. Учителят не пожела да Го записват. След това чух: „Нека престанат". Чух как това произнесе Учителят. Какво стана по-нататък с този запис аз не зная. Бях чул, че записа е изнесен във Франция и след това дирите му се губеха. Учителят искаше да каже, че е по-важно не гласа Му, а Духът. А Него ще намерите в Словото Му.
Бях написал една поема. Прочетох я пред Учителя. Каза ми: „Пази поезията. Ще дойде време да я издадем". А това беше на една братска вечеря и аз тогава казах три стихотворения пред всички. Но интересното бе, че никой не ми обърна внимание на тази поема. На следващи ден ми казаха: ,Ха, наш Цеко такава поезия всеки ден пише". А този Цеко си римуваше разни думи. Пример: „Аз съм Цеко, дошъл от далеко". Аз се засегнах и спрях. Отрицанието е жестока работа. Спряха ме. А трябваше да ме охрабрят.
„Кой изяде всичко що погледа обгръща
вечността вградена във видимия храм?
Градивната Вселена, венеца да слее в
един химн любовен и свободен блян
сам Бог е отлян."
Е, това поезия ли е? Това е висша поезия и за тази поезия дойде и висша музика. Аз я написах, но не я запазих и след това всичко пропилях. По този повод Учителят каза: „Ти, Симеоне само да беше пял, нищо друго да не беше правил, всички работи щяха да ти се оправят".
Учителят искаше песента да бъде моят път в моя живот. Не само искаше, но и много държеше на това. Подпомагаше ме, насърчаваше ме и насочваше. А това не беше малко. И най- малкото, което се искаше от мен не го изпълних. А тук на Изгрева след беседите идваха от София много светски музиканти на разговор с Учителя, Генералните репетиции на тези музиканти ставаха на Изгрева. Те знаеха, че тук има музиканти, имаше музикална публика, която пълнеше салона и музикална среда, пред която свиреха. Те оценяваха много добре това. Учителят беше в салона и слушаше. След всеки такъв концерт накрая музикантите идваха при Учителя и Той казваше своето мнение и даваше съвети и напътствия. За тях това беше празник и беше благословение. Мнозина от тези музиканти след това се оформяха с добра кариера, както в София, така и в чужбина. Има много примери за това. Ето външните хора, светските хора идваха и търсеха благословение и търсеха указание и помощ от Учителя. Получаваха и изпълняваха съветите Му. И затова техният път като музиканти биваше определен и те се ползваха от кредита и благословението на Учителя. Всички оценяваха това по достойнство,
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...