Jump to content

14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ


Recommended Posts

14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ

Баща ми беше един от първите природолечители в България. Всеки познаваше отец Григорий Михайлов Арнаудов. Той владееше най-хубавата система на Платон - „Природолекуване". Ползваше се и от други автори - френски и немски. Най-много лекуваше с билки. Беше направил големи рафтове за билките, а пък есенно време ги пълнеше със сушено грозде. С него като мъничък съм ходил да бера билки и така съм познавал към 28 билки. Беряхме ги много. Идваха селяни с каруци в село Арбанаси да го търсят за помощ. Веднъж преброих 14 каруци натоварени с болни хора. Имаше лек за всяка болест. Ето имаше една много важна билка и ако я бях запомнил, нямаше да гладувам по-късно, а може би щях да стана най-богатия човек в България. Той вареше от едни билки една смес, като миризмата беше (наподобяваше) ту на мента, ту на лавандула и издаваше медицинска миризма като че ли си в аптека. Напълни тази смес в 2 - 3 шишенца и ги вареше много. Спомням си, че майките пристигаха, млякото им спряло, държи на ръцете си кърмачето, а то реве, пищи, та се дере. Баща ми извади едно шишенце, после вземе бучка захар, капне 2 - 3 капки от шишето и го даде да смучи пред него майката бучката захар. След малко тя каже о-ох и изведнъж й прекъсне страданието, отпусне се и й стане хубаво. Кърмата идваше и напълваше гърдата, после я поднасяше на гладното дете, то сучеше и след това заспиваше. Няма плач, няма рев, но сега пък плаче майката от благодарност. Ето, това не запомних с какви билки лекуваше баща ми. А помнех колко талиги с коне се пълнеше ежедневно дворът на църквата. Нито брат ми, нито сестри ми имаха отношение към тази работа. Само аз го придружавах при неговите църковни служби, помагах му в църквата, бях жизнен и много подвижен.
Като дойдох в София аз започнах да лекувам с онова знание, което имах от баща си. И аз развих малко дарба да лекувам. Изведнъж ми се разви голямо ясновидство. А Учителят ме предупреди, че мога да развия ясновидство и да внимавам. Аз вече имах дарбата, като дойде болен, да му кажа къде е болестта му в тялото и кой орган боледува, без да го разпитвам. Давах му билки. През 1930 г. Петър Димков беше тогава началник на Военния клуб. Той дойде при мене само със записките на Луи Куне. А аз имах много записки в една тетрадка по магнетизъм и природолекуване. Дадох му я. Тогава той пристъпи към мене с внимание й уважение и подчертаваше, че аз от него съм по-голям знахар, понеже имах повече опитности и съответна дарба. Аз имах интуиция. В България имаше три книги от Платон. Важно е в случая психо- физиологията и психическата функция на органа. А баща ми беше сполучлив знахар, имаше опита на стотици излекувани болни, като една от настолните му книги бяха тези на Платон.
Имаше на френски и на немски език и аз тези книги ги предадох на Димков да работи с тях. По-късно въз основа на тези книги Петър Димков успя да публикува три тома. Когато книгата излезе от печат, отиваме заедно с него при Учителя да Му я поднесем. Чукаме на вратата, прие ни, а Димков поднася и трите тома. Учителят ги прие и каза: „Рекох, хубаво е. Но да видим как ще се приемат тези неща и как ще се приложат!" А това беше идея на Лулчев, да се поднесат книгите на Учителя. Това бе една от последните срещи на Петър Димков с Учителя. Той после се отдалечи, после влезна в борба с неговите хора и неговите последователи след заминаването на Учителя. Той се разколеба в Учителя. Ето например на мен Димков ми е казвал: „Чакай да видим какво ще излезе от Вашия Учител - Велик Учител или обикновен даскал". И накрая той се отказва от братството по време на процеса през 1957/1958 г. срещу Братството. Беше започнал да пише Димков една книга как да вървим отначало в окултния път? Но той се раздвои и се отдалечи. Та ако имаш знания и не ги приложиш е безпредметно твоето знание. А Учителят казваше, че за всичко, което Той ни говори чрез Словото си, го е приложил на дело. Учителят беше Велик Посветен.
Аз мислех да уча медицина, като едновременно да запиша духовна семинария и да посещавам медицински факултет. При една среща Учителят ми каза: „Симеоне, в този живот ти имаш да разработваш три мини: религия, медицина и музика". Най-голямата ми любов беше природата. Още на 18 г. се запознах с една книга на Йог-Рама-Чарака „Наука на дишането". С нея съм почнал и с нея завършвам живота си, защото вече съм над 80 години. Но природолечител не можах да стана поради моя вина. Даде ми се дарба за лечение, даде ми се ясновидство да поставям точни диагнози, даде ми се баща голям билколечител, но не усвоих от него нищо, не тръгнах по този път и времето с годините затрупа моята златна мина и накрая никой, дори и аз не мога да открия къде се тя намира вече в мен. Загубих всичко.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...