18. ТОЛСТОИСТИ И ТОЛСТОЙ

[Ани]

18. ТОЛСТОИСТИ И ТОЛСТОЙ

Сънувам сън, че сме на Присоите на Витоша с Учителя. Братството се е разположило около запаления огън. Зима е и снегът е дълбок до колене. По едно време виждам, че горе от върха на Витоша слиза и върви по снега, прехвърлил през рамото си торба сам самичък Толстой. Така, както го знаем - с брада, с рубашка и с торба на гърба. Приближава към нас, които сме заобиколили огъня и пием горещ чай, застава пред Учителя и Му целува ръка. Сънят свърши.

На следващият ден аз разказвам на Учителя своя сън с Толстой. Той седи, мълчи, нищо не казва, все едно, че не се отнася до Него. Аз вече имах много такива разказани живи сънища на Учителя и Той по същия начин се държеше към мен. Разбрах, че това е вече истински случай, а не само сън. Затова стоя и не мърдам от Него. Накрая ми каза: „Той сега Толстой е ученик на Бялото Братство".

Толстой в своите писания приличаше и на йогите, които признаваха Универсалния Дух и Бога, но Азът си го държат в съзнанието, говорят и се държат за разума на човека и не отстъпват от там. И от там не могат да преминат и прескочат бариерата, отвъд където е мистицизмът и където се намират дълбоките и високи страни на Битието. Това го слушах и от баща ми, който бе също толстоист. Тогава споделих моите разсъждения с Учителя. Каза ми: „Толстой беше посланик на Небето, да покаже на руския народ план за обновление. Но те не го послушаха и дойдоха болшевиците да им покажат другия път на насилието".

Моят баща беше зает с идеята за вегетарианството и с толстоизма. Той беше много зает със себе си и това беше негов път. Баща ми имаше имущество - къща, имот. Трябваше да го препише на децата. А ние имахме нужда от тази помощ. Но той се запъна и не преписва нищо. Отидох и попитах Учителя: „Ще остане ли нещо от родовото имущество на баща ми?" Изгледа ме сериозно: „Е, рекох, ако остане нещо". Накрая държавата взе имота му и ни даде по нещо, да не е без нищо. Така имота му се загуби, не достигна до нас, но пък се сбъднаха думите на Учителя. При следващата среща Учителят каза: „Твоят баща не можа да свърши работата както трябва". А той беше свещеник, вегетарианец, толстоист, знахар и за другите бе прогресивен свещеник. Но не можа да изработи някои неща. Ако беше ни преписал имота си, на своите наследници, по друг начин щеше да разреши с нас поне родовата си карма.

Така, че толстоистите в България не можаха да си свършат работата както трябва, така както и самият Толстой не можа да я свърши по ред причини и обстоятелства в Русия.