Jump to content

4. КАРМИЧЕСКИ СЛУЧАЙ


Recommended Posts

4. КАРМИЧЕСКИ СЛУЧАЙ

На 1.VIII.1934 г. се роди дъщеря ми Елисавета. Казаха ми, че на третия ден след раждането идват орисници и пророкуват за детето. А какво ли ще ми кажат за нея? Сънувам и се събуждам към 12 часа през нощта, няма нищо. А на разсъмване сънувам един сън, дава ми се една хубава картина на Витоша - слънцето изгрява и лъчите преминават през боровете и се получава една хубава резедава светлина. Виждам Учителя седнал на една поляна и около него сестра Василка Иванова. Аз изведнъж се намирам при него и ми се изтръгва от устата: „Учителю, от къде дойде тази моя приятелка?" Казах това, макар че знам, че имам дете. Каза ми: „Дойде от Хималаите". Аз се стреснах. Не очаквах и веднага добави: „От Индия". Тя наистина тогава приличаше на индийка. Беше мургавичка. И показват ми една картина как е застанал един лъв, до него лъвица, едно малко лъвче и друго лъвче, което се тътреше. Тая картина отмина. Ето, така ми се даде един хубав момент да видя, който говори не само за моята дъщеря, но говори изобщо как се посрещат душите в този свят. Аз винаги схващам нещата по принцип, но е необходим и личния елемент, за да се говори по принцип. Случаят има и друга развръзка, която ме изуми впоследствие.
Катя Грива ми разказа следното: „На 1.VIII. същата година бяхме решили да заминем от Изгрева в 8 часа вечерта за Рила. И тези каракачаните дойдоха в 8 часа и Учителят каза: „Чакайте още малко". Отидоха при Него: „Учителю, каракачаните натовариха багажа". „Чакайте още малко". Минава час: „Учителю, става вече тъмно и каракачаните казват, че трудно ще се върви". „Нека още малко да почакат". И така става 12 часа през нощта. Всички чакат заедно с конете и с натоварения багаж. Учителят излиза навън, поглежда небето. А Елисавета се роди в 12 ч. и 15 мин, през нощта. И точно минават 15 минути от полунощ и Учителят казва изведнъж: „Тръгваме! " И тръгват. Та Учителят е чакал да се роди дъщеря ми. И това е чакане от 8 до 12 часа, като ги задържа с „още малко, още малко". Ето, това ми каза Катя Грива. А аз пък сглобих случката, попитах след това Учителя и Той я потвърди. Е, какво ще кажете сега? Учителят се грижи за учениците си.
Учителят ми каза за малката Елисавета: „Музиката за малката. Музиката ще й върви. Но бракът й...", и поклати с глава в знак на това, че няма да й върви. И наистина тя завърши Държавна консерватория и след това свири в оркестъра на Народната опера и там се пенсионира. Жени се, но бракът й не вървя. Остана с две деца.
Веднъж вървя с децата. Учителят се зададе, спря ме и ме запита: „Майка ти жива ли е? Ти идваш по линията на майка си". Аз искрено изтръпнах, обхвана ме студ. Аз имах голяма почит към баща си. Той държеше идейната страна на живота - бе вегетарианец със сърдечно, външно отношение към хората, с една широта, която много ме пълнеше с доволство. Уважавах го, обичах го. Майка ми бе един провинциален тип, къщата й бе подредена, беше по-ограничена, но морала й бе здрав и устойчив. Тя не лъжеше, докато баща ми може да излъже. Имаше хумор и безобидност в баща ми и не беше циник. Знаеше вицове и анекдоти, но никога не си служеше с вулгарни изрази. Хубави или лоши, тези родители аз си ги бях избрала, за да дойда на земята. Но това го разбрах от знанието дошло чрез Словото на Учителя.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...