Jump to content

5. ЖЕНИТБИ НА ИЗГРЕВА


Recommended Posts

5. ЖЕНИТБИ НА ИЗГРЕВА

Ние с брат ми си бяхме обещали никога да не се женим и да работим за Братството. Той имаше едно място под Изгрева и казваше: „Ще направя там един дворец, който ти ще го ръководиш и ти ще приемаш от цял свят нашите братя, ти ще ги посрещаш". И аз бях на седмото небе от това изказване. Добре, но по-късно той беше на Рила и като се връща ми каза: „Виж какво, аз ще трябва да се оженя за Люба". Викам му: „Как така, нали обеща!" „Трябва да се оженя, налага се." „Е, викам, щом трябва..." И така те се ожениха. Тогава се наложи да се разширяват. Баба Данка и Димитрий отидоха по-долу при с. Анка Каназирева в една къщичка отделно. Аз останах при Славчо, дойде и Люба и той почна да разширява къщичката - хол, кухня, баня. Аз останах там Още ходех на училище. Ожениха се те с Люба. Тя беше агроном с висше образование, работеше в агрономическия факултет, много умна жена беше. Аз останах вкъщи като същевременно домакинствувах и ходех на училище. Идваха те вечерно време, приказваха си и през 1934 г. се роди (Бубка) Людмила, първата дъщеря на Славчо. Аз я отгледах. Те бяха на работа. Славчо имаше един циклостил на ул. „Клементина II" сега „Ал. Зтамболийски". Там му беше бюрото. Работеше с циклостил и аз много често съм ходила там и съм въртяла ръчката, по който начин се печаташе на ръка. Помня добре бюрото му. Мисля, че и беседи печаташе. Той самия пишеше и после вече имаше печатница и издателство „Безсмъртни мисли" на ул. „Гурко" 22. Там после бомба я удари. Когато откри издателство, тогава си промени името от Печеников на Славянски и баща ми се разболя от мъка и тогава пропуши. Чрез Държавен вестник Славчо си беше променил фамилното име и сега децата му носеха името Славянски. Това беше заради издателството. Не си спомням някаква опитност на Славчо с Учителя през тия години. Той контактуваше много с Учителя. Той водеше групите за Рила, той уреждаше превоза с камион, после с конете. Значи от Изгрева до езерата. Писал ли е Славчо свои опитности? Мисля, че е писал. Изглежда, че много работи има оставени у неговата съпруга. Доколкото зная, понеже аз я поканих когато правих 40 дни на Жоро, тя прочете нещо от някакъв дневник на Славчо. Тъй, че той има дневник и у нея сигурно има много ценни неща, за които аз не знам.
С Жоро Кьосев се оженихме през 1936 г. Аз нямах никаква особена връзка с Жоро. След като Славчо се ожени около две години по-късно ние отидохме една група на Мальовица с две палатки. Бяхме Митко Кочев, Кирчо-лъвчето, Галилей Величков, Жоро Кьосев, Славчо и аз. Построихме долу две палатки на една полянка под върха. В едната бях аз с багажа, а в другата останалите. Люба не беше с нас. Помня, че там прекарахме много хубаво. Палихме огньове, седяхме, разговаряхме и веднъж бяхме направили една голяма тенджера с юфка и понеже много се натоварихме започнахме да се разхождаме около огъня, та да ни слезне малко, за да ядеме още да я изядеме. После тръгнахме по разходки. Сега за първи път аз отивам сама с Жоро нагоре на разходка. Те дори се спогледаха, че аз за първи път отивам с Жоро на разходка. Нали сами двамата. Почнахме да философствуваме и той ме разпитва за материалния живот, за духовния живот, да види как аз мисля и вървим и по едно време сме седнали така на едни голям камък до гората и той вика: „Нали знаеш, че Димков гледа в зениците?" Викам: „Да". „Дай, каза той, да си гледаме зениците! " И така сме се вторачили и гледаме зениците си и от тогава много симпатичен ми стана Жоро. Много хубава фигура беше той - сериозен, с хубаво държане, възпитан и тогава много ми се хареса. От тогава от както говорихме и се гледахме в очите аз започнах да го отделям от другите фигури. Слизаме долу сериозни и важни, но нямаше целувки, нищо, само се гледахме в очите, толкова. Още нямаше нищо. Слизаме долу, всички ни гледат и аз щастлива някак си и Жоро усмихнат. От тогава започна една хубава дружба между нас и той каза по-късно: „Аз ще те заведа у нас!", а аз му отговорих: „Аз още не съм свършила гимназия, как ще ме водиш вкъщи!?" И той започна да ми предава по търговско знание и по счетоводство, защото и той беше свършил търговска гимназия. Та така започна дружбата от там. Баща ми като чул, че имам сега дружба с Жоро, но аз още не ходя така с него, нали, по срещи, но беше му много приятно и казваше за Жоро: „Той е от македонско семейство, той е много хубав човек, много хубаво, че имаш дружба с него". И баща ми се усмихваше, не искаше значи да ме взема от Изгрева или да ме разделя с него. Даже на моята сестра и неговата - на Жоро им беше много приятно, че ние ходим на Рила, по Витоша, но сестра ми не вярваше, че ние не сме имали никакъв контакт с Жоро. Тя казваше: „Ще ги разправяш тия неща на старата или шапка! Вече ходите две години и да няма нищо! " А аз се пуках от мъка, че не ми вярват. Ех, имаше целувки, но нищо повече. Те не вярваха и аз казвам: „Ваша си работа". Но мога да кажа, че много хубава дружба си имахме.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...