Jump to content

11. СКИТНИЦИ


Recommended Posts

11. СКИТНИЦИ

Баща ми постоянно пътуваше из провинцията по работа. Доколкото помня той беше телеграфо-пощенски чиновник, н-к на Кюстендилската телеграфо-пощенска станция. На по това време беше вече пенсионер и той ме гледаше, нали бях неговото Дежоренчо. После вече живеехме някъде до киното в Княжево, в центъра. Много неща не помня, но там имаше една лятна градина- ресторант „Шахов". Много черто отивахме там цялата фамилия на вечеря и заемахме една голяма маса. Всички ни познаваха и казваха: „Печеникови идват на вечеря!" Слушахме хубава музика и помня Марива Рел и песента на славейчето. Това не мога да забравя, чудно ми действуваше - на флейта. Незабравими бяха тия вечери. Много още неща мога да си спомня от Княжево, от живота ни прекаран там със съученички и други приятели, с Лиляна Захариева, също моя съученичка, с която до днес сме много добри приятелки. С нея често ходехме в гората.
След Княжево отидохме у Колчакови, някъде към Павлово, Там имаше градина. А Славчо имаше едно соколче, което си го отглеждаше и което кацаше на рамото му и като му свирне соколчето кацаше на неговото рамо. Той беше поставил една дъска на едно дърво и нарязваше месо на малки парченца и го хранеше.
От там отидохме на спирка „Разгеле", така се казваше спирка „Павлово". Хазаите ни се казваха Карийчеви. Помня, че до нас в една хубава къща и градина живееше Реве Радев, който е бил бивш кмет на София, близък приятел на моят баща. Те не можеха един без друг. Той баща ми казваше, че на младини двамата са обикаляли цяла България с Р. В. Радев с колело. Често ходехме при него на гости. Той имаше една разкошна колекция от пеперуди в стъклен шкаф, грамадни, нощни от Африка, където е бил. Имаше плодни дървета в градината, все хубави сортове, едри. Имаше една слива, плодовете бяха едни като юмрука ми. Той отглеждаше гъби в двора и садеше мицели на няколко пласта и много често ни канеше на гъби с масло. Колко ясно си спомням тия неща от детинството. Разказваше за една маймунка, която му била подарена от капитана на един параход, негов приятел, когато се връщали от Африка. Маймунката Жак толкова бели му направила, че най-сетне се видял принуден да я върне по един параход. Считам за излишно да описвам белите, които тя му била направила. Например, той имал една гостенка, която била донесла в един куфар някаква прикя - нещо много хубаво. Докато те пиели кафе маймунката отворила куфара и надрала на ленти всичко това, което било от коприна. Като видели какво е направила маймунката гостенката припаднала, а той трябвало да заплати голямата загуба. После той бил писал много спомени-пътеписи от Африка. Маймунката като гледала как той пише, че си топи перото и пише и тя като излязъл той си топила ръката в мастилото и после направила писаното от него на нищо. Накрая била отишла на спирката на трамвая в Княжево, качила се на дърветата и започнала да се премята като по тоя начин се събрало множество хора от трамваите от Княжево и София. Спрели и трамваите и се наложило да се намеси тогавашната полиция, за да дойде Радев да прибере маймунката. Той като й показал камшика, тя се изплашила и си тръгнала.
Тук съм учила вероятно първо и второ отделение и имам едно страшно приключение, което можеше да ми коства живота.
На връщане от училище минавам по една забутана улица, на която пасяха крави и един грамаден бик с голяма глава. Как съм го погледнала или съм го подразнила, но той като ме подгони, та аз като вятър съм тичала да стигна обратно и да вляза в една от отворените врати, просто връхлетях вътре, а той остана отвън да беснее. Но сърцето ми от ужас щеше да изхвръкне. От тогава не смея да погледна нито бивол, нито бик. Страшно нещо беше. И бивол ме е гонил и бик сега ме гони. Все страшилища, но добре, че съм имала късмет да се отърва. Тук живеехме, когато един неделен ден чухме един ужасен тътен - гърмеж от София. А то било атентата в „Св. Неделя" на 16 април 1925 г. До тук има много неща да се кажат, но има много неща, които вече не помня.
От Павлово (спирка) отидохме чак в Подуяне на ул. „Васил Петлешков". От там отидохме на ул. „Бъкстон" срещу една казарма близо до Руски паметник, хазаите ни бяха македонци - Сарекинови.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...