16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ

[Ани]

16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ

Имаше една задача, която Учителят беше задал за безстрашие в туризма - за усилване на волята. Бяхме направили билетчета, които поставихме в една шапка. На тия билетчета беше отбелязано номер, часа и минути, в които да тръгнем. Билетчетата разбъркахме и всеки си изтегли едно билетче и според това, който час и минута му се падне съответно трябваше да тръгне. И аз „барабар Петко с мъжете" исках да взема участие в тази екскурзия. Задачата беше да се тръгне от Изгрева за Бивака на Витоша. Разстоянието на тръгването между двама души беше 15 минути. Аз извадих едно билетче, според което трябваше да тръгна точно в два часа през нощта. Трябваше да си носим по една малка стомничка, с която да си донесем вода от изворчето на Витоша. Не трябваше при среща да се говори. Никакво разговаряне. Само леко кимане с глава, усмивка и продължаваме нагоре. Горе се пиеше чай, наливаше се вода от изворчето и се връщаше назад обратно в София. Аз стигнах до гората, поех малко надясно и се пообърках. Върнах се, но поех пак нагоре по сипеите по посока на Бивака. Какво беше учудването ми, когато ми казах, че той бил 15 минути след мене - Учителят бил в 2.15 часа. Но Го заварих вече горе. Той пиеше чай. Поусмихна ми се малко, но аз пих чая, отидох, налях си стомничката без говор с никого и друго не помня освен това, че се върнах обратно. Значи той ме беше изпреварил, защото се бях объркала. Но като се случиха след време други подобни случаи на изпреварвания, аз тутакси си спомнях, че бях млада, пъргава като коза, не се уморявах, а той беше на 70 години, с побеляла коса. По обикновен начин не можеше да ме изпревари.

Славчо винаги организираше отиванията на Рила. Правеше денкове, опаковаше храната, уговаряше с конярите. В тия ранни години аз не бях ходила на Рила, но изгревяни всяко лято отиваха там да летуват. Елена Андреева шиеше палатките за там. Сестра Савка беше стенографката на беседите. Хубава и кротка, усмихната, добра и много мила беше тя. Живееше в къщичката на края на поляната, на запад по посока към салона. Там живееше и Елена Андреева. Също там живееше сестра Паша, която не виждаше на края на живота си. В средата на поляната имаше малка метеорологична постройка и там имаше барометри и термометри, и апарат за налягане на въздуха и пр. С астрология се занимаваше Жорж Радев. Всяка сутрин той наблюдаваше и записваше промените на времето. Той носеше костюм от един силно син цвят, на който ние малко му се присмивахме, но той си го обичаше. Тогава негова приятелка беше Верка Куртева. Те имаха много хубава дружба. Ние бяхме с нея много големи приятелки, много се смеехме с нея. Особено в салона, щом се погледнем и почвахме да се кикотим. Жорж казваше: „Само пръст да ви покаже човек и почвате да се хилите, затова ще се отделите една от друга." И ние се отделихме далеч една от друга. Тя много обичаше да се облича със синя пола и бяла блуза като ученичка и беше с хубав бюст. Тя живееше в малка нейна къщичка в долната част на Изгрева. В ляво имаше стая и кухня с коридорче. Често й ходех на гости и пиехме чай и весело си приказвахме. Тя свиреше на китара. По-късно, когато всички напуснаха Изгрева принудително, дадоха й жилище в „Червена звезда", но тя никак не го искаше. В блок 11, с парно отопление, баня и т. н., но тя не го искаше и не беше доволна.