Jump to content

2. БОЛНАТА РЪКА


Recommended Posts

2. БОЛНАТА РЪКА

И така дойдохме вече да живеем на Изгрева. Мъжът ми почна да работи при Бертоли мозайки. Като се привърши работата при Бертоли, а имаше и един друг предприемач на мозайки Георги отиде с тях на работа във Варна. Осем месеца прекара там. Като се върна Бертоли пак беше подготвил работа и пак го прие. Тогава - 1932 г. работиха при Университета „Климент Охридски". Та там тия мрамори мъжът ми е работил с други работници. Работил е и изкуствен мрамор, вътрешната облицовка също. Те я работеха. Но нали непрекъснато работят с цимент и гипс напукал му се пръста, палеца на дясната ръка и той решава да отиде на баня в събота да се изкъпе и да си натопли по такъв начин пръста, защото го болял. И той го сложил на чучура да го напари, но то била станала инфекция на дясната ръка. И тъй боли го в неделя и понеделник и Георги не може да отиде на работа. Отекла му ръката. Отиваме при Учителя двамата с него, обяснихме му къде го боли ръката. Още като отидохме при Учителя Той леко се усмихна и каза: „Рекох, герой ще бъдете!" „Учителю, какво да правим с пръста?" „Рекох, ще стоплите трици и ще ги слагате на ръката или вощина, на която е изцеден меда. Не восък, а вощина. Топло ще слагате." Добре, почнахме ние така. Тогава трици колкото щеш. Топлим трици и налагаме и топла вода - бани. Вощина не можем да намерим.
Но къде се намери тоя д-р Жеков. Та като трябва да се спъне една работа, то се спъва. Та като дойде той ни каза: „Ще вземете кал от точило и ще налагате" и ние се отклонихме от това, което ни каза Учителя. Защо слушаме доктора? Но аз мислех, че Учителят навярно го е пратил. Започнахме да слагаме, но се усложни работата. Ние какво правим? Калта от точилото го налагаме на болната ръка. Започна да го тресе, вдигна температура, ръката все повече отича, става все по- лошо и аз пак тичам при Учителя. Учителят ми отговори: „Рекох, ще правите компреси и топли бани". Добре, правим ние, но става все по-лошо. Ръката посиня до лакета. Той започна да буйства от болки. От ръждата се получавало някаква киселина, която навлизала в мозъка и предизвиквала това нещо. Георги започва да се излъчва, да говори несвързани работи, започва да вижда Учителя в друга светлина - обратно. Че е лъжец и други подобни работи. Дойдоха наши приятели Лазар Опев, Тилкови, да го видят. Ние бяхме така една компания с тях. Георги се обърна към Тилко и каза: „Ти си дявол, бе, виж каква опашка имаш!" Казвам: „Тилко, не се обиждай виждаш какво е положението му". Отново тичам при Учителя. „Учителю, какво да правим?" Учителят отново каза: „Компреси и бани". Прати бай Ради и един брат Илия от Варненско да ми помагат, защото той не е спокоен. Слагаме ръката в топлата вода в една тенекия да изсмуче отровата от ръката. Учителят прати и сестра Янакиева да му правят паси, правихме молитва. А той като скочи и искаше да се хвърли като вика: „Не мога повече, те ми искат главата. Да се махам от тука, убивам се!" Искаше да отвори и да се хвърли. То беше голяма история денонощно. Та правихме и млечни компреси и аз ту съм при Учителя, ту при Георги. После много ми помага една сестра Гинева от Варна. Той като работил там във Варна много й помагал, та сега тя ми помагаше както и Кинчето Петкова. По такъв начин ръката започна да бере, да бере, да бере и петък сутринта като сложихме ръката в топла вода отново, та като се проби и започнаха да излизат нечистотиите. Аз вече не зная какво да правя. Пуснах го, а на него му стана лошо и извика: „Повече не мога, отивам, отивам да ми вземат главата, да ликвидирам вече". Бил той в някакво дружество, астрално дружество, към което имал някакво задължение и за да си плати трябвало да му вземат живота, главата да му вземат. И се хвърли на леглото той и каза: „Сбогом, трябва да се разплатя по тоя начин". „Добре, ами на кого оставяш тия деца? Ти си отиваш, ами ние? Какво да правя аз без средства?" Той казва: „Не е моя работа. Друг ще я нареди!" И край, и свърши. Отивам отново при Учителя. Беше петък. Учителят слиза по стълбата с Библията в ръка за Младежкия клас. Казвам: „Учителю, Георги си замина!" Той пристъпи няколко крачки по площадката на изток, съсредоточи се за малко и каза: „Направете му, рекох, един компрес, една баня на ръката". Благодарих. Връщам се аз отново, а Учителят си влезе в салона. У дома децата спят. Девер ми Иван, той е на Младежкия клас. Децата ми Илия и Недялка бяха малки. Те в първи и четвърти клас ли бяха. Влизам и отивам при леглото. „Кой е?" Викам: „Аз съм Донка". „Коя Донка, бе? Какво ми ги разправяш ти. Донка отда-а-авна ме е оставила. Тя се е оженила, а децата са пораснали и ги няма." Абе децата спят бе. Ето там в другата стая." Отивам, викам децата. „Елате, че баща ви не може да ви познае." Идват децата и казват: „Татко, ние сме, Недялка и Илия." „Не ми разправяйте, вика, тия работи." Значи виж съзнанието му къде е. Излъгали са го ония астралците. „Къде, рекли, ще вървиш?" Той после ми обяснява това. „Къде ще вървиш, тя жена ти се оженила за друг, децата ти пораснали и няма никой, нямаш работа вече". Те са го лъгали, онези астрални същества.
Сега, аз в момента след като отивам при Учителя, Той като застана така и направи връзката с него. Сега в това време те, астралните същества като го вземат от тука и го завеждат в една стая. „Пусто, пясък, една скала. разказва той, няма живот вътре. Като оградено". После аз го наблюдавах. Той, като да си замине, дишаше тежко така. Значи той е бил в тази стаичка гдето няма въздух и в момента докато той дишал, Учителят прави връзката с него и тогава Георги вижда една светлина идва откъм изток и пристига като топка и като стига пред него видял образа на Учителя, който се обърнал към тези, които са зад него и извикал: „Върнете го обратно, аз гарантирам!" „И те, казва, веднага отвориха и напуснаха." И аз докато се върна вкъщи, той се връща към живота. Кажи ми сега как да не вярваш? Борбата значи е била цяла нощ. Сутринта като съм му направила тази баня и изтекла гнойта той постепенно идва в нормалното си състояние. Отивам отново при Учителя и му казвам: „Учителю, проби се, какво да правим сега по-нататък?" „Рекох, ще сварите ленено семе с мляко и ще налагате! До тука е добре." И започнах аз да слагам ленено семе. Едното свалям, друго слагам на три часа. Сега не мога да си спомня, но на втория ден ли, откак се проби, на третия ли Учителят пратил Иван Антонов да ми каже като рекъл: „Хайде да идем да видим брата! " Иван идва и ми казва: „Учителят ще идва, дай да подготвим, каквото трябва, да разтребим". А нашата къщичка беше такава, от двете страни стаи и в средата едно антренце. От едната страна на антрето е входът, а от другата се излиза през барака. Когато ще идва Учителят аз естествено не можеше да го приема през бараката, а отворих другата врата, която бях заковала, за да ни е по-топло през зимата, където слагахме печката-пернишка в антрето и отоплявахме двете стаи. Имаше до вратата едно миндерче, което трябваше да махна, поразтребих, почистих и така бяхме готови да посрещнем Учителя. Бог да дава светлина на брат Антонов, той ни беше съсед и добър приятел на мъжът ми. Той помогна, за да стане всичко по-бързо. И тъй Учителят дойде придружен от Иван Антонов, брат Звездински и сестра Динова, майката на Сийка Динова и още някой, но не го помня. Кинчето Петкова беше при мене. Тя ми помагаше. Учителят каза: „Развържете ръката". Видя какво е положението. Беше вързана с ленено семе. „Сега брат Звездински ще се занимава по-нататък с нея. Той ще идва да й прави превръзки и така ще се оправи". И така полека-лека ръката се възстанови, обаче кутрето му остана малко изкривено. Инфекцията нали беше станала на палеца на дясната ръка. От едно нищо стана голяма работа, за да се прослави Учителят, Господ да го прослави. Това е голяма работа за нашето семейство. Така изминаха осем години до втората му смърт.
След това кракът го заболя и така си отиде. Замина си през 1941 г. на 24 декември.
Трябва да спомена това, че докато се излекува напълно той ставаше и после сядаше нощем на леглото, виждал как съществата работели над ръката му и се разговарял с тях. Така веднъж го чух като говори и го запитах: „Какво приказваш?" „Работниците работят над ръката ми. Всички в бели дрехи облечени и един мост е направен, по който те идват на ръката ми и връзват на клюпчета, на клюпчета, като дантела плетат и възстановяват клетките на ръката ми." Това ми беше много интересно. Беше около седмица до пълното възстановяване на ръката му. Нямаше вече нищо да тече, синьото, твърдото постепенно изчезваше. Ръката се избистри съвсем и се възстановява. Значи той виждал тези същества, които работят върху нея. Очите му се бяха отворили и за едните, и за другите сили.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...