Jump to content

4. СЛУГИНЯТА


Recommended Posts

4. СЛУГИНЯТА

Антов живееше при Кинчето. Те бяха направили един фиктивен брак да не ги критикуват. Тя беше 15 години по-млада от него. Тя е била сираче от войната с турците и е от бежанците. През 1913-та генерал Диков я прибрал, смилил се над нея, а тя била 7 - 8-годишно дете. Генерал Диков се познавал с Учителя. Той имал четири дъщери, но въпреки това осиновява Кинчето, отглежда я, дава я в стопанското училище и след като завършила започнала да работи. Същевременно тя е слугувала през това време при генерала. Тя ми е разправяла всичко. Генералът бил руски възпитаник. Генералът много обичал Кинчето. Тя имаше едно евангелче от генерала и това евангелче, когато тя си замина аз го прибрах като си казах, че ще искам прошка от нея за това. Тя имаше голямо доверие в мене и съжалявах много, че Антов ме застави да турна „Заветът иа цветните лъчи" в ковчега й. А сетне не се сетих да го извадя. Но както и да е. Зетьовете на генерала я изпъждат от тях и тя къде да иде, нали все пак познавала някои от Братството, идва на палатка на Изгрева. Спомням си много добре, когато отидохме на Мусала, всички се събрали на групички, които са по-близки. Вечерта се прибираме. Това по кое време е било? Това е било през 1928 - 1929 г. Ние после се опознахме, когато дойде на Изгрева да живее. Значи тя се била свила до една канара, когато ходили на Мусала, завила се с палтенцето си, а Антов минавал край нея. Антов я запитал: „Ти, сестричко, нямаш ли група, към която да се присъединиш?" Тя казала, че никого не познава и че за пръв път идва тука. „Зная Учителя, който е идвал много пъти у нас на вилата в Панчарево у генерал Диков." Та Учителят я познавал. Като се запознал с нея Антов, покровителствува я, помогнал й да дойде на Изгрева на палатка. Сетне купува той място на Изгрева до Стоянка Илиева. А Кинчето купи една барака от Иван Антонов, защото последният е бил близък със Стоил Стефанов, който бил направил нова барака до гората, където Иван Антонов се преместил да живее, като Стоил Стефанов щял да приспива, когато идва на Изгрева. Идваше той на Изгрева, аз го познавах. Та Антов вече имаше една връзка с Кинчето, а тя имаше чичо в Кърджали. Чичо й бил народен представител. Една есен бяха повикали Кинчето в Кърджали да гледа жена му, която имала захарна болест, а била забременяла. Добре, но жената родила мъртво дете и Кинчето стояла още известно време докато се съвземе жената и след това се върнала на Изгрева. Но къде да отиде, палатката й е до нас. Зимата започвала вече и къде да отиде, тя дойде у нас. И макар че бяхме на тясно тя прекара зимата у нас. Тя ходеше да шие по къщите и си спести малко пари, с които купи бараката на Иван Антонов. Тая барака Антов я премести на купеното място. След това спусна един навес до бараката, за да има къде да пренощува, когато идва на беседи. Иначе той живееше в Лозенец със семейството си - със сина му, дъщеря ми и жена му. Жена му беше една дребничка, аз съм ходила у тях. Та така се получи тяхната връзка - между Антов и Кинчето. Сетне ожени Антов сина си, но не сполучи и се разведе. А Антов се прибра по- късно при Кинчето. Пристроиха и къщичката стана от две стаи и антренце. И така си живяха докато след известно време го обвиниха, че незаконно живее с нея. По-късно Антов се ожени за нея. Освен това Учителят бе казал, че ония, които живеят в близост да сключат брак, за да не дават повод да бъдат обвинени от закона за незаконно съжителство. А тя работеше като шивачка в Илиянци в някаква кооперация. Та техния живот такъв беше. А Антов държеше връзка с Франция със Стела и Тони Белмен. Аз имах писмото от тях, но не знам къде съм го сложила.
Трябва да кажа, че Кинчето отгледа Мария и Дани, децата на Антов. Питай синът му. Те бяха връстници с Нели и Илия, моите деца. Цяло лято седяха при Кинчето и играеха с моите деца. Искам да кажа, че тя ги отгледа. Майката умря. Пък и като беше жива тя нищо не можеше да прави. Кинчето я гледа шест месеца на ръце. Много беше услужлива. Но тя много зле си отиде - Кинчето. Идваше при мене, реве и казваше, как ще се живее. Антов се кара на дъщеря си, но краката го боляха, та нищо не можеше да направи, не можеше да седи на крака си. Той като взел една тояга и като погнал да бие дъщеря си Мария по коридора и тя Кинчето, за да я скрие от Антов, да отвори вратата и Мария като я застига я блъсва в бюрото, та тука един комбъл й стана на главата и не се минаха два дена и си замина. Кинчето почина. Тя самичка си беше, ама Антов живееше при нея. Жена му беше още жива. Но тя нямаше нищо против жена му, нито децата. Тя беше като тяхна по-голяма сестра. Никой не знаеше живота им. Те като я упрекнаха изведнъж и я ненавиждаха. А тя си отиде чиста, почтена. Та Мария, дъщерята на Антов има да плаща много заради нея. Ето за какво беше сръднята на Антов към мене. За 40 дни на Кинчето отидохме у Антов с две мои приятелки. Едната Веска, ти я знаеш, която гледаше леля си Мария - шивачката. Тя живееше на Изгрева до Никола Нанков, а другата - Гина - работничка от печатницата. Отидохме да се уговорим къде ще бъде помена на гробищата или вкъщи. „Я тия пари ке ги давам, ако искаш ти купи нещо", вика Антов.
Сега още като починала Кинчето, то Данчо синът на Антов дойде да ме вика и ми казва: „Кака Кина си замина, ела да видиш да подредим там нещо". Аз тогава бях при Недялка, моята дъщеря, а те са близко там до Антов, в Лозенец. Отидох, подредихме я, а погребението ще бъде на другия ден. Като се събрахме сестрите и отиваме да направим молитва у тях намерихме стаята заключена. Заключена и вратата на Антов. Чукам, тропам: „Брат Антов, какво става? Ще дойде колата от гробищата да вземе Кинчето. Искам да направим молитва. Защо сте я заключили? Стани да отвориш, молим ти се". Аз викам, той мълчи. Аз чукам пак, настоявам: „Какво става тука, какво става? Ще викаме милиция, Да не си умрял и ти?" Най-после той, Антов се обади: „Данчо тука ли е?" А в това време Данчо влиза, но ми прави знак да не казвам. Викам: „Няма го, няма го". Добре, на ти ключа, отвори и направете молитвата." А защо не ще Данчо? А тя вечерта го е навила дъщеря му Мария, защото апартаментът е половината негов. А Кинчето го увещавала да препише половината на сина си Данчо. Данчо живееше в чужда къща със семейството си. И Мария го навила Антов да се откаже от завещанието за Данко и Данчо да го няма никакъв там. Да остане апартамента на нея. И успя. Кинчето имаше 4000 лв. от къщичката, която й бяха изплатили, отчуждената на Изгрева. Ами тогава четири хиляди лева струваше един апартамент. Да, още на другия ден след като погребахме Кинчето Мария взела такси и завела баща си да изтегли парите. С тези 4000 лв. тя води дело и направи така, че остана на нея апартамента. Данчо ме вика за свидетел. Викам: „Данчо, Мария, тя е убийца на мащеха си, а седнала да съди брат си, на когото се полага половината апартамент. И така остана вече. Антов след това ми пише едно писмо. Въпросът за гробищата беше да направим помен у Антов със сестрите. Излязохме навън и им казвам какво ми каза Антов: „Мария ще отиде и ще занесе, каквото иска на гробищата. Ний ако искаме да идем". Отивам аз и при Данчо, той щото близко живее. Казвам: „Данчо, така и така работата. Ти какво мислиш?" „Тая идиотка няма да я слушаме нея." „Хайде тогава да се разделиме." „Аз ще поръчам погача, ще поръчам и житото и бонбони там, каквото трябва." „Добре ще дойдем тогава." Аз говорих със сестричките и казвам: „Аз ще взема пък някои чинийки, салфетки, лъжички". Вземах сирене, кашкавал и поканихме този-онзи. Кирчо, той винаги беше готов и Ангел-градинския и други десетина души. Отидохме на гробищата. А 40 дни беше в сряда, а ние отидохме в четвъртък, защото Мария ще е там, ако отидем в сряда. Та тя отишла в сряда и като не ни видяла там оставила един букет и една кутия локум на гроба. А на гроба имаше сложен паметник поръчан специално и пише: „Кина П. Антова 1906 - 1974. Даром от съпруга й". Смеят се хората. Викам: „Голям дар и подарък й направиха и я пратиха в гроба". Млада беше още. Мария като ходила на гробищата и се върнала, та разправила на баща си, че не сме били на гробищата. И той има ми карез вече и ми пише едно писмо: „Проклятие, проклятие, проклятие и т. н." Аз го изгорих и казвам: „Правдата ще възтържествува". Тя я уби и сега ще й чете молитва! И ще плаща заради нея. А тя, Кинчето беше истинска слугиня там и тя ги отгледа от малки деца и накрая я затриха. Карма и половина!
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...