ОЛГА БАЙРАМОВА. 1. КЕМАЛ АТАТЮРК

[Ани]

ОЛГА БАЙРАМОВА

1. КЕМАЛ АТАТЮРК

С Олга Байрамова се виждахме често, понеже тя беше съседка на брат Петър Филипов и живееше точно срещу Савата от Мърчаево, а аз ходех почти всеки ден при брат Петър. Понякога тя идваше при него в градината и двамата сядаха на пейката и разговаряха. Съпругът й Дочо бил художник, но вече починал. Тя има родствена връзка със семейство Камбурови, със стария Стефан Камбуров, който е бил печатар. Бащата на Олга е бивш офицер и добър познайник на Петър Димков.

Братът на съпруга й Дочо се наричал Желю. Той бил много добър човек и тя обичала да разговаря с него, когато им идвал на гости в София. Желю живеел обаче в Нова Загора. Веднъж той й разказал едно свое преживяване.

Същият Желю Байрамов бил офицер на турската граница преди години. Но едно време границата не е била охранявана както сега. Та когато Желю бил на границата един път, един турски офицер тичешком преминал през границата и дошъл в палатката им като ги помолил да го крият. Той казал, че е революционер и че е ранен. С него имало и друг турчин, който бил обикновен войник. Офицерите скрили и двамата и помогнали на турчина-революционер да оздравее и след като последният бил вече добре, двамата се прехвърлили в Турция. Междувременно били дошли от заставата да питат за тях, но българските офицери казали, че не са виждали никого. Укрили го под леглото в палатката. Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя войник границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел отговорността за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му. Минало доста време от тогава. Желю се прибрал в дома си и дори забравил случая на турската граница, но по едно време извикали Желю Байрамов в турската легация в Бургас. Той се учудил, за какво могат да го викат, но все пак отишъл. Турският консул го поздравил и между другото запитал дали познава човекът, чийто портрет бил закачен на стената. Желю се вгледал в лицето на портрета и познал турския офицер, когото бил укрил и лекувал на турската граница. А той се оказал Кемал Ататюрк. И така Желю Байрамов бил поканен от Кемал Ататюрк да му отиде на гости в Цариград. Разбира се, как може да се откаже такава любезна покана. Заминал Желю за Цариград. Там бил посрещнат с най-големи почести. Дали му човек и кола на разположение, с които да се разходи, където иска: Кемал Ататюрк му казал: „Можеш да идеш, където искаш в Турция и да седиш колкото искаш!"

Разходил се Желю, обиколил цяла Турция, гледал, но като минали шест месеца се върнал в Цариград и казал на Кемал, че му е мъчно за родината му и че иска да си върви в България. Сбогували се и Желю си заминал. Така той ходил няколко пъти в Турция на гости на своя познат от Цариград.