ДОНКА ГЕОРГИЕВА КЪНЕВА. 1. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА МАЙКАТА

[Ани]

ДОНКА ГЕОРГИЕВА КЪНЕВА,

МИЛЧЕВА ПО МЪЖ

1. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА МАЙКАТА

Родена съм в село Рахманлии, сега наречено Розовец, Пловдивски окръг от баща Георги Иванов Молдов и майка Рада Тодорова Молдова.

Майка ми е втора съпруга на баща ми. От първата си съпруга, която е починала, той има две момичета. Моята майка така ги е обичала и възпитала, че аз не знаех и не можех да разбера, че те са от първата съпруга на баща ми. Тя и не би ми казала, ако аз това не бях научила от съседките, които винаги обичат да разказват тайни на децата си.

Преди мене майка ми е родила две деца - момче и момиче, но и двете са умрели в съвсем ранна възраст - деца. Когато е забременяла с мене, през всичките дни и месеци на бременността си, тя е била все в молитвено състояние. Молила се е Небето да й остави жива рожбата, която носи в утробата си.

През нощта преди да се родя, майка ми е сънувала, че при нея отива един много светъл човек - в голяма светлина, който й казва: „Молитвата ти е чута, ела да ти покажа кръстницата, която ще кръсти детето ти, за да бъде здраво, живо".

Майка ми тръгва след него и той я завежда в един чуден невиждан дотогава светъл храм. Вратата на храма се отваря и човекът й казва: „Гледай добре жената, която излезе първа от вратата, тя ще кръсти детето ти". В това време излиза съпругата на директора на прогимназията, позната от всички като най-добра жена в селото.

Майка ми в този момент се е видяла с дете в ръцете и като заплакала, казала на жената: „Како Донке, вземи детенцето ми, за да бъде живо". Тя е поела детето и водена от светлия човек отива в олтара. В този момент майка ми се събужда и почувствувала започващите родилни болки. Същият ден, рано сутринта в четири часа съм се родила.

Сестрата на баща ми, която е помогнала на майка ми за идването ми на земята, ме е взела и ме е отнесла в дома на съпругата на директора. При почукването й е излязла самата Донка. Леля ми е обяснила защо е дошла толкова рано. Тогава жената не се е върнала да влезе в дома си, но отишла веднага в близкия храм и ме кръстила на нейното име.

Откакто се помня обичах да слушам разкази за различни духовни опитности. Те ме въвеждаха в някакъв непознат за мене, малкото дете, мир, където се чувствувах безкрайно приятно. Освен това, обичах неизказано много науката и бях отлична ученичка.

Когато завърших четвърто отделение по сегашному четвърти клас, беше дошъл училищния инспектор да ревизира учителите. Беше ни дадено да напишем съчинение за минзухара. Аз го написах и сигурно учителя ми, познаващ ме от по-рано как пиша е дал моето съчинение, а може и на някои други на инспектора да ги прегледа. Инспекторът след като е прочел моето съчинение отишъл и в другите три стаи, понеже бяха три паралелки четвърти клас и е показал моето съчинение като най-доброто. Тогава той е казал на главния ни учител, че намира мене като крайно способно дете и ако родителите ми нямат необходимите средства, той ще съдействува да ми бъде отпусната стипендия, за да мога да продължа образованието си.

Това главният учител Стою и моят учител на класа Здравчо, идват у дома и са казали това, което инспекторът им е казал. Майка ми се е разплакала от умиление и е била трогната от жеста на инспектора, но им казала така: „Не мога да я пусна да учи повече, макар да виждам самата аз, че тя е способно дете и се учи много добре, защото двете й по-големи сестри не са ходили на училище по-нагоре. Ако пусна Донка да учи ще оскърбя душите им. Освен това имаме още две деца, едно момиче и едно момче, които непременно трябва те да учат. И какво ще бъде и трите мои деца да са учени, а тези двете, от първата майка да не са. Затова Донка няма повече да продължи образованието си".

Така останах вкъщи и започнах да помагам на родителите си в полската работа. В нашия край се занимаваме с тютюносадене и рози. Когато отивахме на полето аз винаги търсех да намеря някои захвърлени или скъсани вестници и през време на почивката ги сглобявах, за да мога да прочета макар и няколко реда от тях, защото жаждата ми за наука не се намали, а обратното, с всеки изминат ден се увеличаваше. Справедливостта на майка ми ме спря да уча!