Jump to content

4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ


Recommended Posts

4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ

Аз с все по-голяма любов четях и изучавах учението на Толстоя.
През 1921 година се състоя среща на вегетарианците, последователи на Толстоя в Пловдив. И аз за първи път тогава участвувах на такава среща. Срещата се състоя във военния клуб. Там Асен Златаров изнесе своята сказка за вегетарианството. Това беше първата официална сказка, която чух от такъв учен човек като Златаров. И не само него видях там. Между последователите на Толстоя видях много учени хора - лекари, поети, писатели, професори, между които проф. Кацаров, Янко Тодоров и Асен Златаров. Между поетите беше Йордан Ковачев, Георги Въртоломеев, мисля, че той пишеше проза. А също така между лекарите бяха д-р Станчев, д-р Аджалов и други, на които не помня имената.
Освен сказката на Златаров, бяха изнесени още такива неща научно обясняващи вегетарианството, които ми направиха силно впечатление, които внесоха нова струя на светлина в душата ми.
Освен сказките, които слушах самият високоидеен живот между участниците на сбирката ме караше непрекъснато да се чувствувам, като в някакъв чуден, невиждан от мене свят. Всички бяха внимателни, вежливи едни към други. Не се чувствуваше разлика между учени и прости, между богати и бедни. Всички се радваха едни на други, като родни братя, близки.
На мене всичко това ми правеше силно впечатление още и затова че аз идвах от село далеч от ж. п. линията и не бях виждала още влак, а също така и за първи път видях град, особено такъв голям като Пловдив. На всичко, което виждах се радвах искрено. Особено ми беше интересно как ще се обърне тази голяма кола - влакът. Ние до тогава сме се превозвали само с каруци с коне.
Като тръгнах да се връщам на село, качих се на влака и застанах на прозореца. Гледах през прозореца, възхищавах се на тичащата пред мене красива природа и се радвах на самия факт, че пътувам с влак.
Както стоях на прозореца при мене дойде Иван Милчев, един млад вегетарианец, с когото се бях запознала във вегетарианския ресторант Пловдив. То беше през време на сказката на Йордан Ковачев, който обясняваше вегетарианството от духовна и физическа страна. Както слушахме видях, че влязоха двама души: Иван Милчев и Гочо Ганев. И двамата застанаха прави, защото всички столове бяха заети. Ние в село бяхме възпитани така - да отстъпваме столовете си, мястото си на мъжа, а не както в града - мъжът да отстъпва на дамата. Гочо Ганев си намери някъде място и седна остана прав само Иван Милчев. На мене ми беше крайно неудобно аз да седя, а той да стои прав, затова станах и го поканих да седне на моето място. Той отказа под предлог, че мъжът трябва да бъде кавалер и да отстъпва мястото си на дамата. Но моето възпитание беше с точно обратно разбиране и аз настоях да седне, като казах, че ще съм огорчена, ако не седне. Тогава той се усмихна и седна, а аз стоях права до края на сказката.
Във вегетарианския ресторант ставаха и общи вечери сред много хубава, задушевна атмосфера.
Когато да си тръгваме за село, Иван Милчев ме запита от коя Пловдивска гара ще тръгнем. Аз му казах чистосърдечно, че не зная, защото още не съм виждала влак и не съм се качвала на такъв.
Той ме погледна мило и се усмихна братски на моето чистосърдечие. После ми каза да отида и да попитам от коя гара ще тръгнем. Аз отидох при Стою Кацаров и той ми каза, че ще тръгнем от гара Филипово. Съобщих това на Иван Милчев, без да подозирам, че той е искал да пътуваме заедно.
Във влака на прозореца той ме разпитваше от кога съм станала вегетарианка и какво съм чела от Толстой. Тогава пък и досега не мога да се оплача от слаба памет и започнах да му разказвам за всичко, което съм чела. Той ме слушаше с голямо внимание.
В това време докато ние говорехме Тодор Стоименов от Чирпан, по-стар вегетарианец, който имал ясновидски способности, вижда венчаването ми с Иван Милчев. Извика Огою Кацаров и Злата Чакърова и им казва за видението, което имал.
На гара Беловец, ние от нашето село слязохме, а другите продължиха за Стара Загора. Като тръгна влакът, още на самата гара кака Злата ми каза, че скоро ще ставам старозагорска снаха. Аз я погледнах смаяна. Тогава тя ми разказа за това, което Симеонов е видял във влака.
Като си отидох на село започнах да получавам хубави писма от Иван Милчев. С тях той полека-лека започна да ми разказва своето чувство към мене и за желанието да свърже живота си с мене, защото аз съм била точно лицето, с което би прекарал хармонично живота си, понеже сме имали еднакви убеждения.
След девет месеца от нашето запознанство аз отидох в Стара Загора като съпруга на Иван Милчев.
Иван е роден в село Козанка, Старозагорско. Останал сирак без баща, когато е бил на две години, а когато е бил на 7 години починала и майка му. От осем годишен е бил даден овчарче в близкото село. До 17-годишен той бил все овчарче в близките села. След това той отишъл в кантората на Досю Вълев в Стара Загора като чирак. Там се среща със сина на Досю Вълев - Христо Досев, който по онова време е живял в Русия и там се запознал с учението на Толстой. На Иван е направило много силно впечатление, че Христо Досев се държал много внимателно с всички работници, работел е с тях наравно. Обличал се е скромно, макар и с вкус и никак не е държал за богатството на баща си, както това правели другите му братя. Със своя начин на живот, със своето човешко държание, той бил пример за подражание. В него са виждали истински християнин. Христо е обяснявал, че това се дължи на книгите, които е четял от Толстой и чийто убеждения той възприел в своя живот. Моят Иван и още двама или трима от работниците възхитени от Христо Досев, са започнали и те да четат книгите на Толстоя и са станали вегетарианци.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...