Jump to content

III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА


Recommended Posts

III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА

Както вече казах, Апокалипсисът на Св. Йоан ни представя степените на едно Християнско посвещение. Посветеният вижда най-напред образа на Сина Человечески, Този, Който държи в ръката Си седемте звезди, а от устата Му излиза меч с две острия. Това Посвещение дава на Ученика да вижда със силите на Аза и на астралното тяло, излъчени от физическото и етерното тела. Затова Йоан казва: "Бях в изстъпление чрез Духа", т.е. излъчен от тялото, и в това състояние той вижда това, което описва. И това, което вижда в духовния свят, той го пренася във физическото съзнание.

Между познанията, които се разкриват в процеса на Посвещението на посветения, е и познанието за човешката еволюция, за това, което тя представя в наше време, за да може всеки да узнае ясно полагащите му се задължения. Защото добиването на висшите познания, както и всяко усъвършенстване на човешкото същество, се заключава във въпроса: Какво съм аз? За какво съм призван в този век? Всяка степен на Посвещението извежда до едно по-високо стъпало на знанието.

Видяхме, че посветеният се издига постепенно от физическия свят, откъдето отправя Послания до Църквите, в астралния свят или света на образите, където той вижда Книгата със седемте Печата. След това се издига до духовния свят, света на инспирираното познание, където чува да звучат седемте Тръби. След това той се изкачва на едно още по-високо стъпало, изкачва се във висшия Девахан, в Божествения свят, където получава истинското знание и познава същинската природа на духовните същества, нещо, което е означено с Чашите на Гнева.

Стигнал до това високо положение, посветеният е издигнат като на върха на една висока планина, откъдето вижда всичко на физическия свят, както и в астралния свят. Той вижда духовно всички събития на Земята, които са се регистрирали след Потопа, след като Древна Атлантида е била погълната от вълните на океана и следатлантският човек е започнал своето съществуване. Той вижда нещата и тяхната вътрешна същина. Вижда периодите на цивилизация, следващи една след друга и денят, в който и нашата цивилизация също ще трябва да изчезне, за да отстъпи място на един нов Период. Както Атлантида е била погълната от водите, така и нашата епоха ще загине от това, което се нарича Война на всички против всички, от ужасни разрушения, които ще бъдат резултат на моралния упадък, в който ще изпадне човечеството.

Големият период, който протича между края на Атлантида или Потопа и Голямата Война на всички против всички, е разделен на седем културни епохи. Общността на тези седем културни епохи образува един голям период, който от своя страна съставя една седма част от един еволюционен цикъл. Ние сега сме в така наречения Земен цикъл. Този Земен цикъл е предшестван от три други цикли, които в Окултната наука се наричат Лунен, Слънчев и Сатурнов. Ние живеем сега в Петия голям период на Земния цикъл, който се разделя на седем културни епохи. В Окултната наука тези периоди носят следните имена: Първият е наречен Полярен период, Вторият - Хиперборейски или Северен период, Третият е наречен Лемурийски период, Четвъртият - Атлантски период. Петият е наречен Следатлантски период, в който сега живеем, който се състои от седем културни епохи и ние сме в Петата културна епоха. За в бъдеще ще дойдат Шестия и Седмия периоди, които също ще имат по седем културни епохи.

Седемте културни епохи на нашия Пети период са следните:

1. Староиндуска културна епоха, съществувала преди повече от 10000 години;

2. Староперсийска културна епоха, съществувала преди повече от 5000-6000 години;

3. Халдейско-Египетска културна епоха, съществувала преди повече от 4000-5000 години;

4. Гръко-Римска културна епоха, позната на историята;

5. Западноевропейска културна епоха, в която сега живеем;

6. Шеста културна епоха, която ще се зароди между славянството. Тя ще донесе духовните плодове на предхождащите културни епохи.

7. Седмата културна епоха се губи в далечното бъдеще. Тя ще продължи до края на нашия голям период, който ще завърши в Войната на всички срещу всички. Тя ще завърши с голяма катастрофа, която ще тури край на нашата цивилизация. Тази катастрофа ще бъде преживяна само от малък брой индивиди, които ще бъдат спасени от общата разруха, причинена от егоизма.

Общността на седемте големи периода се открива пред посветения, когато той е достигнал границата между астралния и духовния свят. Има и по-високи етапи на Посвещение.

От Староиндуската култура до нашата Пета културна епоха човешкият дух е слизал все по-дълбоко в материята. В Древноиндуската културна епоха духовният свят е бил реалност, в която хората са живеели, а материалният свят е бил считан като майя, като илюзия. В Древноперсийската културна епоха духът слиза още по-дълбоко в материята, но все още живее с реалността на духовния свят и се стреми да обработи и организира материята. В Третата Египетско-Халдейска културна епоха духът слиза още по-дълбоко в материята, но все пак връзката е духовния свят е реална. Тук вече по движението на звездите разгадават мисълта на Боговете, на духовния свят. В Четвъртата Гръко-Латинска културна епоха човешкият дух е потънал още по-дълбоко в материята и се ражда началото на самосъзнанието. В Рим вече човек се чувствал като личност, докато в предишните културни епохи той се чувствал като част от народа или племето. В нашата Пета културна епоха духът слиза още по-дълбоко в материята и има опасност да слезе под линията на човешкото царство. Днес човек се е превърнал в роб на физическия свят и на механичните сили. В наши дни слизането е стигнало до една точка, разположена под сферата на човека. Едно огромно количество духовна енергия се изразходва за създаване на техника, която с нищо не подпомага духовното развитие на човека. Всичката тази техника, за която се изразходват грамадни духовни енергии, е поставена само в услуга на чисто материалните условия на съществуването. Не е направено почти нищо за духовния живот на човека.

Духовният живот на съвременния човек не се ползва, освен твърде слабо, от огромния напредък на техниката. В замяна на това техническият прогрес привлича една все по-голяма част от духовните сили на човека в една сфера, където човек става все повече подчинен на материалния живот, става негов същински роб.

По този, именно, низходящ път ние сме дошли от древни времена до днешната епоха. Естествената тенденция на този път е да се слезе още по-надолу. Пред лицето на тази опасност необходимо е едно съвземане, за да се предпази човек от едно цялостно слизане в един свят, който е по-низш от човешкия. Човечеството трябваше да бъде спасено от риска да се подхлъзне изцяло в материята и да затъне изцяло в материята и да изгуби човешкия си образ.

Затова беше необходим един мощен духовен импулс, който да ориентира човечеството към един духовен живот. Този импулс беше даден от Христа. Ако ние притежаваме днес, въпреки дълбокото слизане в материята, известни духовни сили на възземане, това ние дължим на импулса на Христа. Ако не беше този импулс, човек постепенно би се превърнал в животно. Този импулс в бъдеще все повече ще се усилва и ще издигне човека и човечеството от материята.

Преди да дам характеристика на културните епохи, както са дадени в Апокалипсиса и в Окултната наука, ще кажа няколко думи за общата характеристика на развитието на човечеството и на нашата Земя. В своето слизане от Божествения свят, човешкият дух минава последователно през три големи космични периода или цикли, наречени съответно - Сатурнов период, Слънчев период, Лунен период и сега се намираме в Четвъртия период, наречен Земен период. Земният период се разделя на две половини. Първата половина е периодът на слизане в гъстата материя, когато Земята се е намирала под силното влияние на Марс, затова е наречен Марсов период. Той приключва със слизането на Христа на Земята. Оттогава започва вторият полупериод, с който започва възходът, и е наречен Меркуров период. След Земния период следват във възходяща линия още три големи космически периода, наречени Юпитеров период, Венерин период и Вулканов период. По такъв начин се завършва един голям цикъл на слизане и възлизане, който обхваща милиарди години в себе си. Учителя казва, че от началото на Сатурновия период, когато човек излиза от Божествения свят, от Бога, до идването на Христа има 250 милиарда земни години. Значи, периодът на слизането е продължил 250 милиарда години, в течение на което време човек има дълга история. Тези периоди могат да се представят графически с една крива огъната линия, подобна на подкова, в която от едната страна имаме слизането, където се намират трите периода - Сатурн, Слънце и Луна, след това следва Земният период, който е в извивката на подковата, като едната му половина, наречена Марсов полупериод, е в слизането, а втората половина, наречена Меркуров полупериод, е в областта на възлизането. След това, във възходящата линия, следват трите периода на възхода - Юпитеров, Венерин и Вулканов. Тази идея е представена и в жезъла на Меркурий с двете преплетени змии. Следват чертежите.

Istoritcheskiyat_Pat_naBB_6t._1.png

Всеки един от тези големи космически периода има по седем подпериода или прераждания, както ги наричат. След всеки период и подпериод следва една космическа нощ. Ние сега се намираме в Четвъртото прераждане на Земния период, когато човечеството слиза на физическия свят. В този Четвърти подпериод или прераждане, човечеството се развива в течение на седем големи епохи или както ги наричат седем коренни раси. Първата раса е наречена Полярна и се е развила в етерния свят, когато Земята е била свързана още със Слънцето. Втората раса, наречена Северна или Хиперборейска, се е развила във въздуха. С третата, Лемурийска раса, човечеството слиза на физическия свят в гъстата материя. Четвъртата раса е т.нар. Атлантска раса. Това понятие раса тук не съответства на това, което днес се разбира в антропологията под понятието раса. Расите, както ги познава съвременната антропология, се развиват в течение на Четвъртата Атлантска раса. Петата раса е т.нар. Следатлантска раса, която се развива след Потопа и която е нашата настояща раса. След нея следват Шестата и Седмата раси, които ще дойдат в бъдеще.

Нашата Пета раса се развива в течение на седем културни епохи или подраси, които, именно, авторът на Апокалипсиса нарича Църкви, т.е. общества от хора, и по нареждане на Духа им праща Послания, в които ги характеризира и определя техните достойнства и недостатъци. Тези културни епохи са следните:

1. Древноиндуска, наречена в Апокалипсиса Ефеска църква;

2. Древноперсийска, наречена в Апокалипсиса Смирненска църква;

3. Египетско-Халдейска, наречена в Апокалипсиса Пергамска църква;

4. Гръко-Латинска, наречена в Апокалипсиса Тиатирска църква;

5. Западноевропейска, наречена в Апокалипсиса Сардиска църква;

6. Шестата културна епоха е тази, която ще последва след настоящата. Тя се заражда вече между славянството и от нея ще се развие Шестата коренна раса. Тя е наречена в Апокалипсиса Филаделфийска църква.

7. Седмата културна епоха е наречена в Апокалипсиса Лаодикийска църква.

Тези имена не са произволни, а всяко едно име отговаря на характера на дадена културна епоха. Така Филаделфия, с което име е означена шестата Църква, значи Братска любов, което е задачата на Шестата следатлантска културна епоха. Същевременно представляват определени църкви в тези градове от първата епоха на Християнството. Сега ще дам характеристиките на Църквите, както ги дава Апокалипсиса и след това накратко ще дам характеристиките на културните епохи, дадени от Окултната наука, за да се види паралела, който съществува между Църквите и културните епохи.

Най-първо авторът на Апокалипсиса ни представя образа на Този, Който говори на Йоана и му казва на напише Послания до Църквите. Йоан казва, че прилича на Сина Человечески, Който е всред седемте златни Светилника, които са седемте Църкви, т.е. седемте културни епохи, и държи в ръката Си седемте Звезди, които са Духовете-ръководители на Църквите. Значи, Св. Йоан най-първо ни представя духовното ръководство на човечеството - Христос и седемте Ангели-Ръководители на седемте културни епохи, които Ръководители Христос държи в ръката Си. След това следват седемте Послания към различните Църкви, като започва от Ефеската Църква, която представя Древноиндуската културна епоха. Значи, Върховният Ръководител на човешката еволюция казва на Св. Йоан, един велик Посветен, да пише на Ръководителите на всяка от Църквите. Знаем от Окултната наука, че както всеки народ, така и всяка културна епоха си има свой Духовен ръководител между ангелите. Но както ни представя Апокалипсисът, Христос, чрез Св. Йоан, се обръща към тези Ръководители на културите и им казва, какво одобрява в тяхната работа и какво не одобрява и им казва да се оправят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...